№ 47
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100603974 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.05.2021 г. по НОХД № 10663/ 2016г. по описа на Софийски районен
съд,Наказателно отделение, 23-ти състав подсъдимия Т. П. Т. е признат за НЕВИНОВЕН в
това, че в това, че за времето от 17.12.2010 г. до 25.09.2011г. в гр. София, ж.к.******* в
магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като извършител - лично и чрез наказателно
неотговорните лица Г. Б.Ч. и А.С.К., в качеството си на длъжностно лице - „консултант
/промотьор/ продажби", съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към
трудов договор № 118/2008 г./ при условията на продължавано престъпление, като с 18
деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, противозаконно е присвоил чужди пари - сумата от 4802,29 /четири
хиляди осемстотин и два лева и 0,29 ст./ лева и движими вещи: 17 бр. мобилни телефони, на
обща стойност 3561,60 /три хиляди петстотин шестдесет и един лев и шестдесет стотинки /
лв., или всичко на обща стойност 8363,89 /осем хиляди триста шестдесет и три лева и 0,89
ст./лв. , всички пари и вещи собственост на „Г.Н. С." ЕООД , представлявано от Й.П.
връчени в това му качество да ги пази и управлява, като отделните деяния са извършени,
както следва:
1.На 17.12.2010г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г. /противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон LG КМ570
1
IMEI 351626040483403, на стойност 369,90 лв., собственост на Г.Н. С." ЕООД ,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 02211-10/17.12.20 Юг. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е.
2. На 12.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД , представлявано от
Й.П. като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/
продажби" /съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор
№ 118/2008г. /противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон Samsung
SGH 2550 IMEI 355170042990731 на стойност 129,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД ,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 00144- 11/12.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е;
3. На 12.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г. /противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон Nokia 2330
IMEI 355362045181471 на стойност 99,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано
от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 00145-11/12.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е.
4. На 18.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г. /противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон LG GS290
Cookie Fresh IMEI 354963046163789 на стойност 189,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 00224-11/18.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е;
5. На 21.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г. / противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон Sony Ericsson
Т280 IMEI 353411024876734 на стойност 159,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД ,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 00266-11/21.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е;
6. На 22.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон: Nokia Х2 IMEI
352699041500060 на стойност 199,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД , представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 00284-11/22.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е;
7. На 24.01.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
2
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон: Samsung
Е2120 IMEI 351664044944351 на стойност 79,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 00314-11/24.01.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е;
8. На 14.03.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотъор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia 5530
IMEI 359368037159835 на стойност 383,20лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД ,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 00923-11/14.03.201 1г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е ;
9. На 24.03.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотъор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 1
18/2008г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia 6303i
Classic IMEI 355382041778708 на стойност 219,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява чрез наказателно
неотговорното лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 01037-11/24.03.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия
собственост е;
10. На 30.06.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотъор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор №
118/2008г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон: Nokia ХЗ-02
IMEI 355380043374435, на стойност 299,90 лв. собственост на Г.Н. С." ЕООД,
представлявано от Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно
неотговорното лице А.К. - която заложила вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект
Младост 1 със Заложен билет № 02364-11/30.06.2011г. и за която вещ К. не знаел чия
собственост е;
11. На 06.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотъор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ : мобилен телефон: Nokia ХЗ-02 IMEI
356255049349509, на стойност 299,90 лв. собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно неотговорното лице
А.К. - която заложила вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет Заложен билет № 02450- 11/06.07.2011г. и за която вещ К. не знаел чия
собственост е ;
12. На 20.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia СЗ-01 IMEI
356268043463812 на стойност 319,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
3
Заложен билет № 02652-11/20.07.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е ;
13. На 22.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia Cl-01 IMEI
358281048252690 на стойност 99,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 02689-11/22.07.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е;
14. На 23.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia 1616-2 IMEI
357905045180121 на стойност 59,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 02705-11/23.07.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е;
15.На 23.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, като
извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: Nokia Cl-01 IMEI
358281048253599 на стойност 99,90 лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да ги пази и управлява, чрез наказателно неотговорното
лице Г. Ч. — който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 02707-11/23.07.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е;
16. На 23.07.2011г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******,
като извършител, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби"
/съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008
г./ противозаконно присвоил чужда движима вещ: мобилен телефон: LG GD510 IMEI
359929039288177, на стойност 249,90лв., собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от
Й.П. връчена в това му качество да я пази и управлява, чрез наказателно неотговорното лице
Г. Ч. - който заложил вещта в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 02704-11/23.07.2011г. и за която вещ Ч. не знаел чия собственост е ;
17. На 17.09.2011 г. в гр. София, ж.к.******* в магазин на „Г.Н. С." ЕООД ЕИК *******, в
качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби", противозаконно да
присвоил чужда движима вещ /мобилен телефон/ Samsung 525 Wave IMEI 352181044184846,
на стойност 299,90 лв. собственост на Г.Н. С." ЕООД , представлявано от Й.П. връчена в
това му качество да я пази и управлява, като я заложил в „Заложна къща М и В К." ЕООД -
обект Младост 1 със Заложен билет № 03556- 11/17.09.2011г.;
18.На неустановена дата в периода 31.12.2010 г. - 25.09.2011 г. в магазин на „Г.Н. С." ЕООД
ЕИК *******, в качеството си на длъжностно лице - „консултант /промотьор/ продажби",
противозаконно да присвоил чужди пари - сумата от 4802,29 /четири хиляди осемстотин и
два лева и 0,29 ст./ лева, собственост на Г.Н. С." ЕООД, представлявано от Й.П. връчени в
това му качество да ги пази и управлява, поради което и на основание чл. 304 от НПК
районният съд го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 201, пр.1 и 2, алт. 2 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 съдът е оставил за сметка на Държавата така направените
разноски по делото.
Срещу присъдата е депозиран протест, с твърдения за неправилност, необоснованост и
4
незаконосъобразност на постановеният съдебен акт.
В допълнение към протеста се излагат твърдения, че към инкриминирания период
подсъдимият е заемал длъжността „управител “ на магазина на „Г.Н. С.“ ЕООД, а не е
работил като „продавач - консултант“, както е приел първоинстанционният съд. Оспорва
изводите на предходната инстанция по отношение на обстоятелство, че не е доказано, че
подсъдимият Т. е нареждал на свидетелите Ч. и Кючукова да залагат инкриминираните
вещи. Излага твърдения, че чрез гласните доказателствени средства се установява, че всички
действия, предприети от служителите, са били одобрявани от страна на подсъдимия.
Изтъква, че единствено Т.Т. се е разпореждал с наличните пари и мобилни телефони в
магазина. Иска от въззивния съд да постанови нова присъда, с която да признае
подсъдимият за виновен и да го осъди. По отношение на индивидуализация на наказанието
предлага същото да бъде определено в размер от 1 година „лишаване от свобода“ и да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
В проведеното закрито съдебно заседание на 02.11.2021 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2021 г., представителят на СГП не
поддържа подадения протест. Намира, че проверяваната инстанция е извършила правилна
оценка на доказателствената съвкупност, като моли съда да потвърди съдебния акт като
правилен и законосъобразен.
Защитникът намира оспорваната присъда за правилна и законосъобразна и предлага
въззивната инстанция да я потвърди. Защитата излага доводи, че правилно съдът е приел, че
подсъдимият към момента на извършеното деяние е заемал длъжността „консултант
продажби“, като посочва, че е недопустимо да се установява заемана длъжност съобразно
свидетелски показания.
Аргументира защитната теза, като посочва на съда, че свидетелите не са виждали
подсъдимия да взима пари от касата, както и с това, че всеки един служител е имал достъп
до касата и е сключвал договори. Посочва, че счетоводния отчет не е констатирал
несъответствие между отчетите, продажбите и заприходените стоки. Подлага на анализ
свидетелските показания на Ч. и К., като посочва, че техните твърдения следва да бъдат
разгледани и през призмата на оговора.
Подсъдимият се присъединява към становището на адвоката си. В последната си
дума иска от съда да постанови оправдателен съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените твърдения в протеста, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение да
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.
С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от
първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:
Подсъдимият Т. П. Т. е роден на ******* в гр. Стара Загора, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с настоящ
адрес – гр. София, ж.к. „********* ЕГН **********.
5
Т.Т. бил назначен на работа в търговско дружество „Г.Н. С.“ ЕООД с трудов договор
№ 118/2008 г. Съгласно допълнително споразумение № 1 от 30.04.2009 г. подсъдимият е
назначен на длъжност „консултант /промотьор/ продажби “ към отдел „Мобилни
комуникации“ – гр. София в търговското дружество. Съгласно длъжностната
характеристика за заеманата от Т.Т. позиция същият е имал задължения, включващи
организация на продажбите в определения магазин, подддържане на стоките и рекламните
материали, поддържане на хигиената в магазина, обслужване на клиенти, изпълнение на
поставените му цели за продажби. Подсъдимият е носил лична материална отговорност за
допуснатите от него пропуски и нарушения в неговата работа. Дружеството „Г.Н. С."
ЕООД, в което работил Т.Т., било търговски представител на „К.Б.М.“ ЕООД с основна
предметна дейност предлагане на телекумуникационни услуги и стоки на „Глобул“ на
крайни потребители. Дружеството стопанисвало търговски обект, находящ се в гр. София,
ж.к. *******. В посочения търговски обект работил Т.Т. заедно с А.К. и Г. Ч., които били
„продавач - консултанти“. Съгласно длъжностната характеристика на К. и Ч. същите носели
лична материална отговорност за допуснатите грешки и пропуски в работата си.
На 17.12.2010г. Г. Ч., заложил мобилен телефон LG КМ570 IMEI 351626040483403,
на стойност 369,90 лв., собственост на Г.Н. С." ЕООД в „Заложна къща М и В К." ЕООД -
обект Младост 1 със Заложен билет № 02211-10/17.12.2010г.
На 12.01.2011г. Г. Ч., заложил следните вещи - мобилен телефон Samsung SGH 2550
IMEI 355170042990731 на стойност 129,90лв и мобилен телефон Nokia 2330 IMEI
355362045181471 на стойност 99,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М и
В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 00144- 11/12.01.2011г и Заложен билет
№ 00145-11/12.01.2011г.
На 18.01.2011г. Г. Ч. заложил мобилен телефон LG GS290 Cookie Fresh IMEI
354963046163789 на стойност 189,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М
и В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 00224-11/18.01.2011г.
На 21.01.2011г. свидетеля Ч. заложил мобилен телефон Sony Ericsson Т280 IMEI
353411024876734 на стойност 159,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД в „Заложна къща М и
В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 00266-11/21.01.2011г.
На 22.01.2011г. Г. Ч. заложил мобилен телефон: Nokia Х2 IMEI 352699041500060 на
стойност 199,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД , в „Заложна къща М и В К." ЕООД -
обект Младост 1 със Заложен билет № 00284-11/22.01.2011г.
На 24.01.2011г. свидетеля Ч. заложил мобилен телефон: Samsung Е2120 IMEI
351664044944351 на стойност 79,90лв. в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1
със Заложен билет № 00314-11/24.01.2011г. На 14.03.2011г. Г.
Ч. заложил мобилен телефон: Nokia 5530 IMEI 359368037159835 на стойност 383,20лв,
собственост на Г.Н. С." ЕООД , в „Заложна къща М и В К." ЕООД - обект Младост 1 със
Заложен билет № 00923-11/14.03.201 1г.
На 24.03.2011г. Г. Ч. заложил мобилен телефон: Nokia 6303i Classic IMEI
355382041778708 на стойност 219,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД в „Заложна къща М
и В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 01037-11/24.03.2011г.
На 30.06.2011г. А.К. заложила мобилен телефон: Nokia ХЗ-02 IMEI 355380043374435,
на стойност 299,90 лв., собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М и В К." ЕООД -
обект Младост 1 със Заложен билет № 02364-11/30.06.2011г.
На 06.07.2011г. А.К. заложила мобилен телефон: Nokia ХЗ-02 IMEI 356255049349509,
на стойност 299,90 лв. собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М и В К." ЕООД -
обект Младост 1 със Заложен билет Заложен билет № 02450- 11/06.07.2011г.
6
На 20.07.2011г. Г. Ч. заложил мобилен телефон: Nokia СЗ-01 IMEI
356268043463812 на стойност 319,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М
и В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 02652-11/20.07.2011г.
На 22.07.2011г. свидетеля Ч. заложил мобилен телефон: Nokia Cl-01 IMEI
358281048252690 на стойност 99,90лв, собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М и
В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 02689-11/22.07.2011г.
На 23.07.2011г. Г. Ч. заложил следните вещи - мобилен телефон: Nokia 1616-2 IMEI
357905045180121 на стойност 59,90лв., мобилен телефон: Nokia Cl-01 IMEI
358281048253599 на стойност 99,90 лв. и мобилен телефон: LG GD510 IMEI
359929039288177, на стойност 249,90лв., собственост на Г.Н. С." ЕООД, в „Заложна къща М
и В К." ЕООД - обект Младост 1 със Заложен билет № 02705-11/23.07.2011г., Заложен
билет № 02707-11/23.07.2011г. и Заложен билет № 02704-11/23.07.2011г.
Със Заповед № 590/ 26.09.2011 г. ръководството на търговското дружество
разпоредило да се извърши ревизия и инвентаризация на търговския обект, в който работили
подсъдимия Т., Ч. и К.. Инвентаризацията приключила със съставяне на Акт за начет спрямо
служителите в обекта – подсъдимия, Ч. и К.. Търговското дружество в качеството си на
работодател е предявил иск на стойност 12 246, 31 лева пред Софийски районен съд с
правно оснавание чл. 207, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда с ответници – Т.Т., Г. Ч. и А.К..
На 13.10.2011 г. управителят на „Г.Н. С.“ е подал сигнал до 07 РПУ – СДВР за
установени липса на стоки.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: свидетелските показания на
Й.П., Г. Б.Ч. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл.2 от НПК/, С. И. – О. /показанията
на свидетелката , дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Б.К.С. /показанията на свидетеля,
дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281,
ал. 5, вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 от НПК/, К.И.Б., Т.Л.Г. /показанията на свидетелката, дадени
пред друг съдебен състав, са прочетени на основание чл.281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/,
К.Х.М. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, от НПК/, Л.Т. Г.ев /показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание
чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 и в. т. 1 от НПК/, Е.В.М. /показанията на свидетеля,
дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание
чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, М.И.Й. /показанията на свидетеля, дадени пред
орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 от НПК/, В.И.Й. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното
производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от НПК/, Д.К.П.
/показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени
частично на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, И.З.Т. /показанията на
свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на
основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/, И.И.Д. /показанията на свидетеля,
дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2, предл. 2 и в. т. 1 от НПК/, А.С.К. /показанията на свидетелката, дадени пред орган
в досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 и в. т. 1 от НПК/, Р.З.Х. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 и от НПК/, В.Д. Танина /показанията на свидетелката, дадени пред друг съдебен
7
състав, са прочетени на основание чл.281, ал. 1, т. 4 от НПК/, Б.М.М. /показанията на
свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание
чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/, П.И.Б. /показанията на свидетелката, дадени пред
друг съдебен състав, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, предл. 1 от
НПК/, Акт за начет /л. 26 – 27 от том I, ДП /, Заповед № 640/ 17.10.2011 г. за налагане на
ограничена имуществена отговорност /л. 28-29 от том I, ДП/, протокол за снемане на
сравнителни образци /л. 35 от том I, ДП/, експертна справка № 71 /л. 47 от том I, ДП/, писма
и справки от К.Б.М. /л. 91-96 от том I, ДП/, оригинали на договори за мобилни услуги и
фиксирани услуги/л. 48-49, 97 - 127 от том I, ДП/, оригинали на допълнителни споразумения
към договори /л. 128-139 от том I, ДП/, оригинал на договори за лизинг /л. 140-142 от том I,
ДП/, сканирани копия от жалби /л. 143-155 от том I, ДП/, протоколи за снемане на
сравнителен материал /л. 31-32, 36-37 от том II, ДП/, съдебно оценителна експертиза /л. 66-
76 от том II, ДП/, протокол за извършена графическа експертиза № 43/2013 /л. 80-88 от том
II, ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 89-95 от том II, ДП/, справка за
съдимост/л. 169 от том II, ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно със заложни билети
/л. 26-71 от том II, ДП/, писма и справки от „Г.Н. С.“ ЕООД /л. 77-150 от том II, ДП/, писма и
справки от АВ ТР и БНБ /л. 151-154 от том II, ДП/, писма и справки от мобилни оператори
/л. 155-170 от том II, ДП/, писма и справки от НОИ /л. 171-181 от том II, ДП/, съдебно-
оценителна експертиза /л. 325-332 от съдебно производство пред първа инстанция/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, тези събрани пред 104 състав, НО, СРС, както и съобразно доказателствения
материал, събран в хода на досъдебното производство, които в своята цялост формираха
еднозначни изводи по фактите. Съобразно които съдът намери, че вътрешното убеждение
на районния съдебен състав е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетелите
Й.П., С. О., К. М., Е.М., В.Й., Б.М., Т.В., Г. Ч., А.К. и П.Б.. Посочените свидетели са
служители в „Г.Н. С.“ ЕООД и дават подробна информация по отношение организацията на
работния процес, разпределението на задълженията между различните служители, сведения
относно изпълняваната от подсъдимия длъжност, както и твърдения относно
констатираните нарушения в търговския обект в гр. София, ж.к. *******.
Въззивният съд се присъединява към извода на първостепенната инстанция, че като
безспорно доказано следва да се цени обстоятелството, че подсъдимият Т. по време на
инкриминирания период е работил в търговския обект на „Г.Н. С." ЕООД, находящ се в ж.к.
*******. Посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин от гласните и
писмени доказателства.
Противоречиво се явява твърдението на разпитаните по-горе свидетели, които
единодушно излагат информация, че Т.Т. е бил управител на търговския обект на
дружеството в кв. „Младост“. Изказаните твърдения на свидетелите се оборват от
приобщените като писмени доказателства Допълнително споразумение № 1 към трудов
договор №118/2008 г. от 30.04.2009 г., от което се установи, че подсъдимото лице е работил
като консултант /промотьор/ - продажби. Видно от длъжностната характеристика за тази
позиция Т.Т. е носил материална отговорност за получените стоки от Централен склад до
отчитане на продадените стоки в касите или в банковите сметки на дружеството, както и до
предаването им. С оглед на което правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият
носи материална отговорност. В тази връзка съдът прецени, че следва да се довери на
писмената доказателствена съвкупност по отношение на заеманата от подсъдимото лице
позиция, тъй като липсват обективни писмени доказателства за преназначаване на
подсъдимото лице на длъжност управител. Освен това видно от заповедта, с която
8
подсъдимият е уволнен, става ясно, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение същият е работил като консултант /промотьор/ - продажби. Въпреки това
съдът прецени, че следва да приеме, че подсъдимият е имал ръководни функции спрямо
свидетелите К. и Ч., но не в качеството си на управител. В тази връзка съдът следва да
посочи и установеното в длъжностната характеристика за позицията „продавач-консултант“,
която са заемали свидетелите К. и Ч., в раздел II, т. 1.1. че „Продавач-консултантът е пряко
подчинен на консултант /промотьор/ - продажби“. По отношение на това обстоятелство
съдът следва да отчете и показанията на всички разпитани свидетели, работещи съвместно с
подсъдимото лице, които излагат твърдения, че същият е бил отговорен за търговския обект
и им е бил представен като управител. В тази насока са и свидетелските показания на С. О.,
която излага информация относно задълженията на управителя, както и сведения, че е
работила съвместно с Т.Т. преди да излезе в майчинство, като твърди, че същият
първоначално е заемал длъжност като продавач-консултант, след което е станал управител
по заместване. Подобни твърдения представя и свидетелят П., който е бил управител на
търговското дружество „Г.Н. С.“ ЕООД, като същият посочва, че невинаги всички позиции
са били заети, особено в ситуация на овакантяване на дадена длъжност.
За констатираните липси на стоки и парични средства в търговския обект, както и
съпричастността на подсъдимия тази инстанция извлече противоречива и нееднопосочна
информация. Свидетелят П. дава обща информация за констатираните липси на телефонни
апарати и пари от касата. Свидетелят излага информация, че са осъществили
инвентаризация и проверка на процесния магазин по повод подаден сигнал до
компетентните лица. По отношение на извършената проверка свидетелят изказва твърдения,
че лично той е констатирал, че липсващите мобилни апарати са оставени в заложната къща,
намираща се в непосредствена близост до магазина. Свидетелят дава информация, че
фирмата е спечелила гражданско дело за констатираните липси по време на ревизията, като
посочва, че същото е било заведено срещу всички служители, работещи в процесния
търговски обект, тъй като същите носят солидарна отговорност.
Свидетелите О., М. и Й. излагат сведения относно задълженията на управителя. К. М.
посочва, че отговорностите на управителя са свързани главно с резултатите на търговския
обект, както и мотивиране на служителите за по-качествено изпълнение на трудовите им
задължения и предложение на бонуси на екипа му. По отношение на съпричастността на
подсъдимия към инкриминираното деяние свидетелите отричат да им е известно Т.Т. да се е
разпореждал по неправомерен начин с телефонни апарати и парични средства, оборот на
магазина. Свидетелката И. посочва, че по времето на съвместната си работа с подсъдимото
лице не е имало проблеми с липса на стоки и неизправни договори, извън констатираните
липси на дребни аксесоари за телефони. В. Й. излага твърдения, че не е запознат в
подробности с извършената ревизия и установените липси. Същият дава информация по
отношение на подсъдимия Т., че същият е изисквал висок процент на сключени договори с
клиенти, като същевременно не е предоставял по добросъвестен начин пълна информация
относно пакета услуги на клиентите при сключване на договорите. Свидетелят отрича да е
присъствал на сключване на договор без клиента да е там. От приобщените свидетелски
показания на П.Б. съдът също не установи данни, свързани с неправомерно поведение от
страна на подсъдимия Т.. Свидетелката отрича през периода между 2008 – 2010 година да са
имали проблеми с липси на стоки или на парични средства.
Обстоятелствата, свързани със сигнала за липсващата стока, резултатите от ревизията
и констатираните липси се извличат от показанията на свидетелите Б.С., К.Б. и Т.В..
Свидетелят С. излага твърдения, че по сигнал, подаден от свидетеля Ч. до свидетелката Т.В.,
е разпоредено да се извърши ревизия и инвентаризация на наличните стоки в процесния
търговски обект. Посоченото обстоятелство намира потвърждение в свидетелските
показания на Т.В., която излага информация, че свидетелят Ч. ги е уведомил. Във връзка с
резултатите от ревизията свидетелите посочват, че са установени липси на телефони,
9
собственост на дружеството. Б.С. излага сведения, че са установени още и телефони, които
са били в лош търговски вид. Свидетелят С. представя подробна информация относно
организацията по заприходяване на стоките, като посочва, че пристигащите стоки в
магазина се приемат от всички служители. Б.С. и К.Б. излагат твърдения, че материалната
отговорност за обекта е на всички служители. Като последното обстоятелство намира
потвърждение в приобщените длъжностни характеристики на позицията „продавач -
консултант“, в които изрично е посочено, че служителите носят лична материална
отговорност за установените липси на материални запаси и парични ценности. С. и В.
излагат информация, че от обясненията на Ч. и К. е станало ясно, че същите са залагали
липсващите телефонни апарати в заложна къща. Свидетелите коментират, че Ч. и К. са
изложили твърдения, че са заложили процесните телефони по нареждане на подсъдимия Т.,
тъй като той им бил пряк ръководител. Свидетелката Г. отрича да си спомня Ч. и К. да са
споменавали, че са били заплашвани, в случай че решат да не заложат телефоните.
Посоченото твърдение на свидетелката се намира в противоречие с приобщените
свидетелски показания, дадени пред друг съдебен състав, където дава информация, че Г. Ч. и
А.К. са и споделили, че са се съгласили да заложат липсващите мобилни телефони от страх,
че ще бъдат уволнени от страна на подсъдимия. Съдът прецени да се довери на показанията
на свидетелката дадени пред другия съдебен състав, тъй като същите се намират в по-близък
времеви период до престъпното посегателство, с оглед на което отразяват по-пресен спомен
относно конкретни обстоятелства.
Свидетелите излагат сведения за предоставяната ежемесечна информация от страна
на служителите на процесния търговски обект, съдържаща данни за наличните стоки в
магазина. Б.С. изтъква, че самата информация се предоставя съвместно от управителя и от
продавач-консултантите в магазина. Като декларираните данни се сравняват с
информацията от счетоводството. Свидетелят С. отрича да е констатирано документално
несъответствие в подадените от страна на процесния търговски обект декларации и
счетоводните данни за наличните стоки в конкретния магазин.
По отношение на извършената проверка на паричния поток и установените липси
свидетелката Т.В. в съдебно заседание отрича да е отговаряла за оборота на търговския
обект, като твърди, че е имало друг отговорник. В приобщените свидетелски показания,
дадени пред друг съдебен състав, свидетелката излага еднопосочни твърдения, като
допълва, че са констатирани несъответствия и разминавания в края на работния ден, които
са били покривани на следващия.
Показанията на свидетелите Г. Ч., Е.М., А.К. и Б.М. следва да бъдат коментирани в
съвкупност, тъй като от същите се извличат данни за съпричастността на подсъдимото лице
към инкриминираното деяние. Свидетелката М. пред съда излага подобна на информация
на свидетеля Й., че в инкриминирания търговски обект е съществувала недобросъвестна
практика да не се обясняват подробно условията по договор на клиентите, с цел да се
постигне определен по-висок таргет, както и че стоката не е била в търговски вид. За
обстоятелствата около констатираните липси на телефонни апарати свидетелката излага
сведения, че К. й е споделяла, че подсъдимият Т. и свидетеля Ч. са изнасяли мобилни
апарати от магазина и са ги залагали в заложна къща, както и че двамата са накарали
свидетелката К. да заложи два мобилни апарати. В приобщените по процесуалния ред
свидетелски показания от досъдебното производство Б.М. посочва, че предполага, че
инициативата по залагане на мобилните устройства изхожда от подсъдимото лице, но че
същото е подпомагано от свидетеля Ч.. Свидетелката излага твърдения, че подсъдимият и Г.
Ч. са в близки приятелски отношения. Е.М. излага сведения, че е работил в търговския обект
с подсъдимия за период от 2-3 месеца, през които твърди, че Т.Т. е осъществявал системно
злоупотреби с оборота на търговския обект, телефонните апарати и е сключвал договори с
клиенти, като недобросъвестно им е спестявал част от условията по тях. Посочва, че е
разбрал от колегите му, че е залагал телефони в заложна къща. За липсите на оборота
10
свидетелят твърди, че достъп до касите е имал всеки продавач-консултант, както и
управителя, но е виждал как подсъдимият е вземал пари от касата, след което ги е
възстановявал. Съдът е приобщил частично свидетелските показания на Е.М. от досъдебното
производство, въз основа на които се установи, че лицето е работило в процесния обект до
януари месец 2012 г.
Свидетелите А.К. и Г. Ч. излагат информация, че са залагали телефони в заложна
къща, находяща се в непосредствена близост до магазина, в който са работили, по
нареждане на подсъдимия. Двамата свидетели дават сведения, че са залагали мобилните
устройства, тъй като са били пряко подчинени на Т.Т. и са страхували от възможни негови
действия. Г. Ч. посочва, че част от заложените вещи са били откупени, след което
препродадени в нетърговски вид на клиентите. Свидетелят отрича при попълването на
заложните билети да е попълнил лично, че е собственик на заложените вещи.
Свидетелката К. излага информация, че е давала парите, които е получавала от
заложната къща на подсъдимия. По отношение на заложените два броя телефони от нейната
страна К. в приобщените показания от хода на досъдебното производство излага твърдения,
че е считала, че заложените мобилни устройства са собственост на подсъдимото лице и на
свидетеля Ч.. Като посочва, че е преценила, че е така, тъй като е виждала как двамата са
носили в себе си и са използвали лично коментираните телефони. А.К. изтъква,че Г. Ч. и
подсъдимият Т.а са поддържали близки приятелски отношения, като са ходили на общи
почивки. Посоченото твърдение намира подкрепа в свидетелските показания на Ч., който не
отрича, че е бил приятел с подсъдимия, както и в твърденията на свидетелката Б.М., която
заявява, че свидетелят Ч. е замествал подсъдимият, когато е отсъствал от работа.
За констатираните липси и двамата свидетели посочват, че са виждали как
подсъдимото лице е вземало пари от касата, които впоследствие е възстановявало, както и че
всички служители са имали достъп до касата.
Свидетелят Ч. дава сведения, че заедно с подсъдимия са подвеждали клиенти, като са
представяли едни условия по договора, които впоследствие не са отговаряли на
подписаните.
Съдът прецени, че следва да се довери частично на показанията на свидетелите Ч. и
К.. Като достоверни въззивният съд цени твърденията на свидетелите, че са заложили
процесните мобилни устройства. Това обстоятелство следва да се цени като безспорно, тъй
като освен съгласно свидетелските показания се потвърждава и от експертното заключение
на извършената графическа експертиза.По отношение на изложената информация от страна
на двамата свидетели, че са заложили вещите, тъй като са били пряко подчинени на
подсъдимия и са се страхували от неговите действия, съдът намира, че същите са
несъстоятелни. От една страна в хода на производството се събра информация, че
свидетелят Ч. и подсъдимият Т. са поддържали приятелски отношения, което обстоятелство
противоречи на изтъкната причина от страна на свидетелите, поради която са залагали
мобилните устройства. От друга страна, подобни сведения се съдържат в свидетелските
показания на Б.М. и Е.М., въпреки това и двамата свидетели посочват, че това обстоятелство
им е известно от твърденията на техните колеги, с оглед на което те нямат преки
впечатления по отношение на този факт.
Съдът не приема за достоверни и наведените сведения от страна на Ч., че не е знаел,
че декларира, че е собственик на заложената вещ. Свидетелят е попълнвал няколкократно
заложни билети, видно от съдържанието им на всеки един от тях е отбелязано, че залага
собствена вещ, а не в качеството си на пълномощник. В тази връзка Г. Ч. е положил подписа
си собственоръчно в приложената към заложните билети декларация, в която се
индивидуализира вещта и се отбелязва в какво качество се залага. В подкрепа на това са и
показанията на свидетелите Л. Г.ев и И. Д., служители на заложна къща „М и В К.“, в която
са заложени процесните вещи. Свидетелите посочват, че при тях са идвали да залагат
11
мобилни телефони служители от търговския обект на „Г.Н. С.", намиращ се близо до
заложната къща. Л. Г.ев в приобщените от досъдебната фаза показания излага подробна
информация, че двамата свидетели А.К. и Г. Ч. са залагали мобилни устройства, като
посочва, че по-често е идвал Г. Ч.. Свидетелят Д. в показанията си от досъдебната фаза
отправя подобно твърдение спрямо подсъдимият и свидетеля Г. Ч.. По отношение на самата
процедура по отдаване на вещ в залог Л. Г.ев посочва, че се съставя договор, чиито условия
се обсъждат с заемателя, както и че към всеки заложел билет се попълва декларация.
Въззивната инстанция не кредитира твърдението на К., че не е знаела, че залага
телефони, собственост на търговското дружество, тъй като свидетелката е била наясно с
обстоятелството, че свидетелят Ч. многократно е залагал мобилни устройства, собственост
на „Г.Н. С.".
Същевременно в показанията си навежда твърдения, че е заложила процесните два
телефона, тъй като свидетелят Ч. е заложил няколкократно мобилни устройства и е
достигнал до определен лимит.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на служителите на заложна къща „М и В
К.“. Посредством тях съдът почерпи информация относно процедурата по залагане на
процесните вещи, както и сведения относно кои лица са им били клиенти.
Въззивният съд се присъединява към изводите на първоинстанционния съд, че
свидетелските показания на В.Т. и И.Т. установяват обстоятелства, които са извън предмета
на доказване в настоящето производство, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани и
съпоставяни с останалата доказателствена съвкупност.
В тази връзка твърденията на свидетелите, свързани с недобросъвестно сключени
договори, съдът прецени, че попадат извън предмета на повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение, с оглед на което настоящата инстанция не следва да взима отношение по тях.
Въз основа на изложеното съдът кредитира в посочените части приобщените
свидетелски показания. Приетите от съда за достоверни обстоятелства се намират в синхрон
с установеното от приобщените писмени доказателства. Длъжностното качество на
подсъдимия, заеманата от него позиция в търговското дружество, както и задълженията и
отговорностите се установиха от приобщенито споразумение към трудов договор на същия,
както и от длъжностната характеристика към него. Обстоятелството, че свидетелите А.К. и
Г. Ч. са материално отговорни лица се подкрепи от приложените трудови договори и
длъжностна характеристика за заеманата от тях позиция, както и въз основа на приобщения
Акт за начет и Заповед № 640/ 17.10.2011 г. за налагане на ограничена имуществена
отговорност.
Чрез приобщените оригинали на заложни билети, протоколи за вземане на
сравнителни образци на свидетелите Ч. и К., както и въз основа на резултатите от
извършената графическа експертиза съдът констатира, че посочените свидетели са лицата,
които са заложили процесните мобилни апарати и са подписани съставените заложни билети
и декларации към тях.
Посредством приобщената документация от търговското дружество Г.Н. С.“ ЕООД,
касаеща обстоятелства, свързани с извършената ревизия и инвентаризация на процесния
търговски обект се констатираха установение липси в оборота и стоковата наличност.
Относно съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за необременено съдебно минало.
Съдът кредитира като компетентно изготвено, а и неоспорено от страните,
експертното заключение на съдебно-графическата експертиза, с оглед на което го ползва
при изграждане на крайните си изводи по повдигнатото обвинение.
12
Съдът ползва с доверие експертното заключение на назначените съдебно-
оценителна експертиза, както и на допълнителната съдебно-оценителна експертиза. От СОЕ
съдът констатира установените липси на стоково-материални ценности и парични средства,
както и техния размер. Въз основа на допълнителната СОЕ съдът установи пазарната
стойност на инкриминираните вещи към момента на престъплението. Експертното
заключение към допълнителната СОЕ констатира и механизма на натрупаните липси.
Съгласно експертните констатации се установи, че не са извършвани регулярни ревизии и
проверки от страна на лица, различни от персонала на процесния търговски обект. Изводите
на вещите лица за липса на контрол от страна на ръководството и на проверяващите органи
са в унисон със събраните свидетелски показания, от които съдът установи занижено ниво
на отчетност, което възпрепятства възможността да се установи механизма на
присвояването на паричните средства.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Депозиран е протест, с който се оспорва постановения акт, с доводи за доказаност по
отношение на подсъдимото лице, че е заемало длъжността „управител“, както и че Т.Т.,
възползвайки се от служебното си положение, е нареждал на свидетелите Ч. и К. да залагат
мобилните устройства. В хода на съдебното заседание така направения протест не се
поддържа от представителя на СГП. Съдът намира наведените с протеста доводи от страна
на СРП за неоснователни. По отношение на възражението, че Т.Т. е бил управител на
процесния търговски обект, съдът прецени, че същото не се доказа по категоричен начин.
Липсват приложени писмени документи, въз основа на които съдът да констатира
преназначението на подсъдимото лице от „консултант /промотьор/ продажби". Нещо повече
от приобщената Заповед № 671 от 17.10.2011 г. за налагане на дисциплинарно уволнение на
Т.Т. е видно, че същият е заемал длъжност „консултант /промотьор/ продажби" към момента
на неговото уволнение от търговското дружество. Направеното твърдение от страна на
СРП, че подсъдимият Т. е наредил на свидетелите да заложат процесните вещи и същите не
са знаели, че залагат вещи, собственост на търговското дружество, също се оборва по
категоричен начин въз основа на доказателствената съвкпуност. Съдът констатира от
приобщената длъжностна характеристика на свидетелите Ч. и К., че същите са пряко
подчинени на „консултант /промотьор/ продажби". Въпреки това обстоятелство съдът
следва да посочи, че на първо място двамата свидетели носят отговорност за констатирани
липси на материални запаси и за тях им е потърсена отговорност по гражданскоправен ред.
На второ място, свидетелите са били наясно с обстоятелството, че залагайки вещи,
собственост на търговското дружество, в което работят, извършват неправомерни действия.
От друга страна дори и да се приеме, че подсъдимият е инициирал да заложат процесните
мобилни телефони, за което обстоятелство липсват безспорни обективни доказателства,
извън твърденията на двамата заинтересовани свидетели, Ч. и К. са могли да потърсят
съдействието на ръководителите на търговското дружество, както е направил свидетелят Ч.,
но в един по-късен момент. В тази насока следва да бъдат отчетени и твърденията за близки
приятелски отношения между Г. Ч. и подсъдимият Т., които свидетелят Ч. лично
потвърждава в показанията си. Предвид изложеното настоящата инстанция не приема
обвинителната теза, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на 17 от 18-те
деяния, включени в състав на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, чрез
наказателно неотговорни лица свидетелите Ч. и К..
Въз основа на гореизложеното, за да отговори на един основния въпрос по чл. 303,
ал. 1 от НПК дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил привлечен, съдът
обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Извършеният анализ на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка не обуслови извод за
13
несъмнена доказаност на участието на подсъдимия в извършване на инкриминираното
престъпление. От обективна страна от събраните доказателствени
източници, в това число свидетелски показания, приобщените допълнително споразумение
№ 1 от 30.04.2009 г. към трудов договор № 118/2008 г. и длъжностна характеристика за
позицията „консултант /промотьор/ продажби" се доказа по категоричен начин, че Т.Т. е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1, б. „б“. Същият е осъществявал работа,
свързана с пазене и управление на чужда имущество в юридическо лице - Г.Н. С." ЕООД. С
оглед на което подсъдимият се явява годен субект на престъпление по чл. 201 от НК.
Следва да се посочи, че липсват категорични доказателства, че именно подсъдимият
Т. е присвоил констатираните липси в общ размер от 8 363, 89 лева. От събраната
доказателствена съвкупност се установи, че достъп до касовата наличност има всеки един
служител в процесния търговски обект. Въз основа на приетата допълнителна СОЕ и
съгласно разпитаните свидетели се установи липса на регулярна контролна дейност от
страна на ръководството на търговското дружество, чрез която да се констатира механизма
на натрупаните липси. Предвид което се затруднява индивидуализацията на всички
фактически или разпоредителни действия с инкриминираните вещи.
В тази връзка, както обосновано първата инстанция е посочила и съгласно
константната практика на ВКС, самото установяване на липса/щета не е достатъчно
основание да се приеме, че той е присвоил чуждото имущество. С оглед на което липсата на
доказаност на установен фактически състав на разпоредителните действия се явява пречка
да се приеме, че подсъдимото лице е осъществило престъплението по чл. 201 от НК /в този
ред Решение № 552 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 509/2008 г./.
Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд относно липсата
на незнание от страна на свидетелите Ч. и К., че залагат вещи, които са собственост на
търговското дружество – „Г.Н. С.". В хода на наказателното производство се установи с
безспорност, че изпълнителното деяние на престъпния състав не е извършено чрез
посредствено извършителство. Знанието на свидетелите се установи въз основа на
приобщения доказателствен материал.
Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява
безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на
инкриминираното деяние.
В духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в
случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може
да почива на предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно
авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват
абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на
посоченото по-горе престъпление. По изложените съображения въззивната инстанция
приема, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на
процесуалния закон и подсъдимият Т.Т. правилно е оправдан в извършване на престъпление
по повдигнатото му обвинение.
Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд
и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
14
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.05.2021 г. по НОХД № 10663/2016 г. по описа на
СРС, НО, 23-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15