№ 2322
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110158719 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. П. М. с ЕГН ********** с
адрес за призоваване: бул. „Г. М. Д.“ № ....., срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С......, представлявано от Н. Ч.
и И. Г. - изпълнителни директори, чрез юрк. З., с която се иска осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 100 лева представляваща частична
претенция от сумата в пълен размер от 2000 лева представляваща
застрахователно обезщетение по щета ****-01300-*****/24/ от 05.07.2024г.
във връзка с настъпило ПТП на 02.07.2024г.
Ищецът твърди, че на 02.07.2024г., настъпило ПТП с участието на лек
автомобил автомобил марка „Хюндай“, модел „120“ с peг. № ********.
Процесният автомобил бил застрахован със застраховка „ПЪЛНО КАСКО“.
Сочи че във връзка с настъпилото ПТП била образувана претенция като след
опис на щетите били констатирани увреждания на облицовката на предната
броня, преден десен калник и предна дясна врата. Сочи че изпълнил
задълженията си по договора, но ответникът не изплатил реално дължимото
обезщетение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че ищцата поискала заплащане на обезщетение по експертна
оценка. На база оценка от доверените сервизи на дружеството е изчислена
стойността на обезщетението в размер на 132,73 лева. Оспорва размера на
обезщетението. Оспорва, че обезщетението е станало на паркинг и че се касае
за „пакинг щета“.
В хода на производството съдът е допуснал увеличение на предявените
искове по реда на чл. 214 ГПК до размера от 501,60 лева
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е
имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото
застраховане, каквото е застраховка „ПЪЛНО КАСКО“ се определя по
правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да
уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за
освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл.
408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от
КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на вещта съм момента на застрахователното събитие
и при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната стойност. Застрахователната сума
при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от
застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната
сума е стойността на имуществото към момента на сключване на договора за
застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер на
реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при
пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на вредите. Това е стойността срещу която може да
се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда.
Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на
действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се
прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна
стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото към
момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл:
Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, II-ро Т.О.; Решение №
109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, II-ро Т.О.; Решение №
2
79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, I-во Т.О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
За да се уважи иск с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ
и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е необходимо да се установи наличието на
сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1. валидно
учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие,
което съставлява покрит от застраховката риск; 2. наличие на вреди,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; 3. изпълнение на
задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 4.
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорно обстоятелството че
лек автомобил „Хюндай“, модел „120“ с peг. № ******** е бил със
застраховка ,,ПЪЛНО КАСКО” към ответника.
Не се спори, че ищецът отправил покана за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с твърдения за настъпило
застрахователно събитие на 02.07.2024г., а именно ПТП настъпило на паркинг.
Във връзка със застрахователната претенция при ответника била
образувана застрахователна преписка, именувана щета № ****-01300-
*****/24/ от 05.07.2024г..
Не се спори, че ответникът заплатил обезщетение в размер на 132,73
лева.
Първият спорен въпрос е дали претендираните вреди са настъпили от
процесното ПТП предвид направеното от ответника оспорване на това
обстоятелство и твърденията че уврежданията по автомобила са били
констатирани при сключване на застрахователния договор.
За изясняване на това обстоятелство съдът е допуснал изготвяне на
заключение по съдебно-автотехническа експертиза. В открито заседание от
03.02.2025г. вещото лице сочи, В резултат на процесното ПТП от 02.07.2024 г.
е увредена облицовката на предната броня и калник преден десен. съгласно
съставения опис, облицовката на предната броня е била увредена със степен
боя към момента на сключване на застрахователния договор, поради което
боядисване не е калкулирано в заключението. Вещото лице е посочило че от
ПТП е налице степен на увреждане 1, което означава ремонт и този ремонт е
включен в калкулацията без да се влага боядисване.
Ето защо съдът намира, че вредите са настъпили от процесното ПТП
като по отношение на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
степента на увреждане настъпили преди ПТП.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза стойността необходима за възстановяване на застрахования лек
автомобил възлиза на 501,60 лева по средни пазарни цени. Тук отново следва
да се подчертае, че вещото лице в открито заседание посочи, че при
определяне на тази стойност е взето предвид, че предната броня на
автомобила е била с увреждане по боята и същата не е калкулирана при
определяне на обезщетението.
Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 501,60 лева.
3
В случая не се спори а и се установява от представената вносна бележка
че ответникът извънсъдебно преди образуване на производството е изплатил
обезщетение в размер на чл. 132,73 лева.
При това положение искът следва да се уважи за разликата или за сумата
от 368,87 лева.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от иска.
На ищецът се следват разноски в размер на 284,39 лева разноски за
държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице съразмерно на
уважената част от исковете.
На адвокат Д. Т. следва да бъде определено възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС по НМРАВ като съразмерно на уважената част от исковете на
нея следва да бъде заплатена сумата от 322,58 лева с ДДС.
На ответникът се следват разноски за един юрисконсулт, което съдът
определя в размер на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
на ответникът се следват разноски в размер на 24,63 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С......, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, чрез юрк. З., ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. М. с ЕГН ********** с адрес
за призоваване: бул. „Г. М. Д.“ № ....., на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от
368,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди във връзка с които е образувана щета ****-01300-
*****/24/ от 05.07.2024г. във връзка с настъпило ПТП на 02.07.2024г., ведно
със законна лихва от 04.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. М. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване: ...., срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. С......, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, чрез юрк. З., иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и за разликата
над присъдения размер от 368,87 лв. до пълния претендиран размер от 501,60
лв. (тоест отхвърля за сумата от 132,73 лева) предявен като частичен от
сумата от 2000 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С......, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, чрез юрк. З., ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. М. с ЕГН ********** с адрес
за призоваване: бул. „Г. М. Д.“ № ....., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
284,39 лева разноски в производството представляващи внесени депозити за
възнаграждения за вещо лице и държавна такса.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С......, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, чрез юрк. З., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Р. Т., с л.№ **********,
от САК с адрес за призоваване: бул. „Г. М. Д.“ № ....., на основание чл.78, ал.1
ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв, сумата от 322,58 лева с ДДС представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в
4
производството.
ОСЪЖДА Е. П. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване: бул. „Г.
М. Д.“ № ....., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 284,39 лева ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С......, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни
директори, чрез юрк. З., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 24,63 лева,
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5