№ 178
гр. гр. Димитровград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100853 по описа за 2024 годИ.
Производството е във фазата по извършване на делба.
С Решение №315 от 23.10.2024г., постановено по гр.д.№853/2024г. по описа на РС-
Димитровград, е допуснато да се извърши делба между В. П. П., с ЕГН **********, от гр.**
общИ., ул.“***, Ч. П. Ч., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, и Д. Ч. Н., с ЕГН
**********, от гр.Хасково, ул.“**0, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1015.105.3.3 по КККР на Димитровград, одобрени със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с
административен адрес: Димитровград, ул.“***, на втори етаж в сграда с идентификатор
21052.1015.105.3, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в
Поземлен имот с идентификатор 21052.1015.105, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, със застроена площ от 83 кв.м., при граници: на същия етаж-
21052.1015.105.3.4, под обекта- 21052.1015.105.3.1, над обекта- 21052.1015.105.3.5, ведно с
прилежащи части: избено помещение югозападно, под хола и спалнята и таванско
помещение северозападно, при квоти ¼ ид.ч. за В. П. П., ¼ ид.ч. за Ч. П. Ч. и 2/4 ид.ч. за Д.
Ч. Н..
Чрез своя пълномощник адв.Г. ищците по делото В. П. П. и Ч. П. Ч., на основание
чл.346 от ГПК, заявяват искания за сметки по отношение на ответника Д. Ч. Н., като
претендират обезщетение за ползване от него на процесния недвижим имот в размер на
пазарния наем за собствената на ищците ½ ид.ч. от него за периода от 11.09.2024г. до
18.03.2025г. в размер на 821,50 лева общо за двамата.
От своя страна, ответникът Д. Ч. Н., чрез пълномощника си адв.Ж., на основание
чл.346 от ГПК, прави искания за сметки по отношение на ищците, като по отношение на
ищеца Ч. П. Ч. се претендира сумата от 814,79 лева, от която за платени данъци- 214,79 лева
и 600 лева за ремонтни дейности в общите части на сградата, а по отношение на ищеца В. П.
П.- в размер на 962,16 лева, от които 362,16 лева за платени данъци и 600 лева за ремонти на
1
общите части на сградата. Прави искане за възлагане в негов дял на процесния имот, като
заявява, че живее в същото жилище и няма друго такова.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са съсобственици на недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1015.105.3.3 по КККР на Димитровград, одобрени със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с
административен адрес: Димитровград, ул.“***, на втори етаж в сграда с идентификатор
21052.1015.105.3, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в
Поземлен имот с идентификатор 21052.1015.105, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, със застроена площ от 83 кв.м., при граници: на същия етаж-
21052.1015.105.3.4, под обекта- 21052.1015.105.3.1, над обекта- 21052.1015.105.3.5, ведно с
прилежащи части: избено помещение югозападно, под хола и спалнята и таванско
помещение северозападно.
Съдът е постановил решение относно допускане на делба за съсобствения имот, с
което са определени и квотите на всеки от съделителите.
По делото има назначена съдебно-техническа експертиза със задача да се посочат
възможностите за поделяемост на имота, съобразно квотите на съсобственост, както и се
определи действителната стойност на имота, предмет на делбата, заключението по която
експертиза съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. След
извършена проверка и оглед на процесния имот, вещото лице М. Х. И. дава заключение, че
той е неподеляем, съобразно определените квоти на съделителите, като пазарната стойност
на същия е 90900 лева, в т.ч. мазе на стойност 4565 лева и таванско помещение- 4565 лева.
От заключението на назначената по искане на ищците съдебно-оценителна
експертиза, се установява, че наемната цена на процесния недвижим имот за периода от
11.09.2024г. до 18.03.2025г. възлиза на 1643 лева или в размер на 270 лева месечно.
Видно от представения препис от Телепоща изх.№5, подаден чрез Пощенска станция-
Хасково на 30.08.2024г. В. П. П. и Ч. П. Ч. са поканили Д. Ч. Н. в едноседмичен срок от
получаване на поканата да им предостави дубликат от ключовете и достъп до процесния
съсобствен имот. В случай на отказ да бъде предоставен достъп до имота, ответникът е
предупреден, че ще следва да заплаща в полза на ищците сумата в размер на 300 лева
месечно- представляваща обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаването им от
възможността да ползват имота, като негови собственици.
На 05.09.2024г. чрез Телепоща изх.№1, подадена в Пощенска станция –Хасково, Д. Ч.
Н. е уведомил пълномощника на ищците, че отказва да предаде ключ и достъп до имота тъй
като в него има лични вещи. Сред извършено проучване установил, че реалния наем на
имота възлиза на 200 лева, като месечния наем който се полагал на ищците съобразно
техния общ дял от ½ ид.ч. от жилището бил в размер на 100 лева.
Видно от представената по делото Справка по данни за физическо лице за вписвания
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-Димитровград по персонална партида
№43256 на Д. Ч. Н., към датата на проверката- 18.03.2025г., на негово име има вписан
2
единствено съсобствения процесен недвижим имот.
С Молба вх.№2572/24.03.2025г. ответникът Д. Ч. Н. представя писмени
доказателства, във връзка с направените на основание чл.346 от ГПК в съдебно заседание от
18.03.2024г. искания за сметки по отношение на ищците.
Във връзка с претендираната сума към ищеца В. П. в размер на общо 962,16 лева,
представя Приходни квитанции от 15.04.2016г. за сумата от 46,06 лева, от 19.02.2019г. за
сумата от 46,94 лева, от 06.07.2020г. за сумата от 54,72 лева, от 21.06.2021г. за сумата от
54,37 лева, от 09.05.2022г. за сумата от 54,05 лева, от 24.04.2023г. за сумата от 53,01 лева и от
14.03.2024г. за сумата от 53,01 лева или общо на стойност 362,16 лева- платен данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за ид.ч. от съсобствеността на В. П..
За извършени ремонти и платени обслужващи такси по ЗУЕС, претендира от ищеца
В. П. сумата от общо 600 лева, от която: за ремонт на стълбището на входа на сградата на
ул.***, извършен през 2017г.- сумата от 28,75 лева; За ремонт на покрива на сградата на
ул.***, извършен през 2018г.- сумата от 332,50 лева; За ремонт включващ подмяна на
обшивка на стреха на сградата на ул.***, извършен през 2021г.- сумата от 167,50 лева; За
обслужващи месечни разходи по етажната собственост на сградата на ул.*** за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2024г. /10 години по 25 лева/- сумата от 250 лева.
Във връзка с претендираната сума към ищеца Ч. П. Ч. в размер на общо 814,79 лева,
представя Приходни квитанции от 06.07.2020г. за сумата от 54,72 лева, от 09.05.2022г. за
сумата от 54,05 лева, от 24.04.2023г. за сумата от 53,01 лева и от 14.03.2024г. за сумата от
53,01 лева или общо на стойност 214,79 лева- платен данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за ид.ч. от съсобствеността на Ч. Ч..
За извършени ремонти и обслужващи такси по ЗУЕС претендира от ищеца Ч. Ч.
сумата от общо 600 лева, от която: за ремонт на стълбището на входа на сградата на ул.***,
извършен през 2017г.- сумата от 28,75 лева; За ремонт на покрива на сградата на ул.***,
извършен през 2018г.- сумата от 332,50 лева; За ремонт включващ подмяна на обшивка на
стреха на сградата на ул.***, извършен през 2021г.- сумата от 167,50 лева; За обслужващи
месечни разходи по етажната собственост на сградата на ул.*** за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2024г. /10 години по 25 лева/- сумата от 250 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Страните по делото са съсобственици на гореописания имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.105.3.3 по КККР на
Димитровград, одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на
АК-София, с административен адрес: Димитровград, ул.“***, на втори етаж в сграда с
идентификатор 21052.1015.105.3, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна,
разположена в Поземлен имот с идентификатор 21052.1015.105, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, със застроена площ от 83 кв.м., при граници: на същия етаж-
3
21052.1015.105.3.4, под обекта- 21052.1015.105.3.1, над обекта- 21052.1015.105.3.5, ведно с
прилежащи части: избено помещение югозападно, под хола и спалнята и таванско
помещение северозападно. Желаят съсобствеността между тях да се прекрати, като съдът е
постановил решение относно допускане на делба на съсобствения недвижим имот,
определяйки квотите на всеки от съделителите.
Съгласно заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, процесния
недвижим имот е неподеляем.
На първо място по претенцията на ответника Д. Ч. Н. за възлагане в негов дял на
процесния имот, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК, ако неподеляемия имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в
техен дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
В настоящият случай, безспорно по делото е, че неподеляемият имот е жилище. На
следващо място, за да бъде възложено това жилище в дял на съделителя Д. Н. беше
необходимо той да докаже, че при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище. В хода на производството по делото и след направената възлагателна
претенция, ответникът не ангажира доказателства за това, че е живял в процесния имот към
момента на откриване на наследството. Наред с това, съдът счита, че няма категорични
доказателства за това, че Д. Н. не притежава друго жилище. В подкрепа на това свое
твърдение той представя единствено Справка по данни за физическо лице за вписвания
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-Димитровград, от която действително
е видно, че не притежава друго жилище на територията на общИ. Димитровград, която се
обслужва от Служба по вписванията-Димитровград. Същевременно, няма представени
доказателства, че ответникът не притежава жилище в друг район на страната, още повече, че
видно от представеното по делото Удостоверение за наследници на *** Н.а, издадено от
общИ. Димитровград на 28.02.2024г., Д. Ч. Н. като неин наследник, има посочен постоянен
адрес в гр.Хасково, ул.“**0. В тази връзка, по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани никакви доказателства, че това жилище не е собственост на Д. Н., както и че
той въобще не притежава друго жилище на територията на България.
Предвид изложеното, съдът намира възлагателната претенция на ответника Д. Ч. Н.
за неоснователна и недоказана. Поради това единствената възможност за ликвидиране на
съсобствеността процесния неподеляем недвижим имот е чрез изнасянето му на публична
продан.
Първоначалната цена, при която следва да се извърши проданта на процесния имот, е
установената в настоящото производство от вещото лице пазарна стойност на имота, а
именно 90900 лева.
4
По направените от страна на ищците искания за сметки към ответника съдът намира
същите за основателни. По делото не се спори, че към настоящия момент Д. Н. живее в
процесното жилище, като то се ползва само от него, но не и от останалите съсобственици-
ищци по делото. Чрез Телепоща, на 30.08.2024г., В. П. и Ч. П. са поканили Д. Н. да им
предостави достъп до жилището или да им заплаща месечен наем. Същият е получил така
изпратената му покана, но с отговор от 05.09.2024г. е отказал да предостави достъп до имота,
като е оспорил и размера на претендирания от него месечен наем. До приключване на
устните състезания ответникът не представи доказателства, че е допуснал до жилището
двамата ищци или им е заплащал месечен наем за ползването на съсобствения имот.
Предвид това искането за сметки, в размер на месечния наем за периода от 11.09.2024г. до
18.03.2025г. от страна на В. П. и Ч. Ч. към Д. Н. се явява основателно. За установяване
размера на дължимия за жилището месечен наем съдът назначи и прие заключение на
съдебно –оценителна експертиза. Съгласно това заключение, месечния наем за съсобствения
апартамент е в размер на 270 лева, като за периода от 11.09.2024г. до 18.03.2025г.
неплатеното задължение възлиза на общо 1643 лева или в размер на 821,50 лева за двамата
ищци /по 410,75 лева за всеки от тях/. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки от двамата ищци сумата от по 410,75 лева- неплатен наем за ползване на
съсобствения имот за периода от 11.09.2024г. до 18.03.2025г.
От страна на ответника Д. Ч. Н. също са предявени претенции за сметки към двамата
ищци, като се претендира плащане на сумата от 962,16 лева към В. П. и на сумата от 814,79
лева към Ч. Ч., представляващи платени данъци и ремонт на общите части на сградата, в
която се намира процесното жилище. В подкрепа на тези претенции за сметки ответникът
представя писмени доказателства 11бр.приходни квитанции, издадени от общИ.
Димитровград през периода от 15.04.2016г. до 14.03.2024г., за платени данък недвижим имот
и такса битови отпадъци. В тази връзка пълномощникът на ищците прави възражение за
изтекла погасителна давност, като счита всички плащания, направени от ответника преди
повече от 5 години от датата на предявяване на исканията за сметки- 18.03.2025г., за
погасени.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Предвид това, съдът счита, че вземанията на ответника към ищеца В. П. за платени от
него данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци по приходни квитанции от
15.04.2016г. за сумата от 46,06 лева и от 19.02.2019г. за сумата от 46,94 лева, са погасени по
давност. Останалите суми по приходни квитанции, издадени както следва: на 06.07.2020г. за
сумата от 54,72 лева, на 21.06.2021г. за сумата от 54,37 лева, на 09.05.2022г. за сумата от
54,05 лева, на 24.04.2023г. за сумата от 53,01 лева и на 14.03.2024г. за сумата от 53,01 лева
или общо за сумата от 269,16 лева не са погасени по давност и съответно се дължат от
ищеца В. П., доколкото тя не твърди, че е заплатила същите и не оспорва твърдението на
ответника, че той е направил въпросните плащания.
На следващо място, ответникът претендира В. П. да му заплати направените от него
5
разходи за извършен ремонт на общите части на сградата, в която се намира процесния
имот, съобразно нейната ид.ч.от жилището. В тази връзка Д. Н. представя 3бр.квитанции за
платени суми, както следва: от 12.07.2018г. за сумата от 1330 лева за ремонт на покрива на
сградата; от 17.08.2017г. за 115 лева за ремонт на стълбището на сградата; от 18.09.2021г. за
670 лева за ремонт на обшивка на покрива на сградата. Пълномощникът на ищците прави
възражение за изтекла погасителна давност, като счита всички плащания, направени от
ответника преди повече от 5 години от датата на предявяване на исканията за сметки-
18.03.2025г., за погасени. Съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за
основателно, като приема, че претендираните вземания по квитанция от 17.08.2017г. за 115
лева за ремонт на стълбището на сградата и по квитанция от 12.07.2018г. за сумата от 1330
лева за ремонт на покрива на сградата са погасени по давност. Ищецът дължи плащане на
ответника за направените от него разноски по квитанция от 18.09.2021г. за 670 лева за
ремонт на обшивка на покрива на сградата. За така платената сума за ремонт на покрива
ищецът дължи на ответника сумата от 167,50 лева, която съответства на нейния дял от
процесния имот.
Направеното от ответника Д. Н. уточнение на претенциите за сметки с молба от
24.03.2025г., в което се претендира В. П. да му заплати сумата от 250 лева, представляваща
месечни разходи по етажната собственост на сградата, съдът намира за неоснователно,
доколкото не е направено в първото по делото заседание след допускане на делбата
/18.03.2025г./. В това съдебно заседание ответника направи искания за сметки, но
единствено произтичащи от направени плащания за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци и ремонт на общите части на сградата. Поради това искането за заплащане от В. П.
на сумата от 250 лева, представляваща месечни разходи за поддръжка на етажната
собственост на сградата, следва да се отхвърли като неоснователно и непредявено в срока
по чл.346 от ГПК.
По отношение на втория ищец по делото Ч. Ч. ответникът прави искания за сметки на
стойност общо 814,79 лева, от които 214,79 лева за платени данък върху недвижим имот и
такса битови отпадъци и 600 лева за ремонти на общите части на сградата, в която се намира
процесния съсобствен апартамент.
По гореизложените съображения, касаещи исканията по сметки на Д. Н., Ч. Ч. да му
заплати сумите по приходни квитанции издадени от общИ. Димитровград за платени данък
недвижим имот и такса битови отпадъци, както следва: на 06.07.2020г. за сумата от 54,72
лева, на 09.05.2022г. за сумата от 54,05 лева, на 24.04.2023г. за сумата от 53,01 лева и на
14.03.2024г. за сумата от 53,01 лева или общо за сумата от 214,79 лева не са погасени по
давност и съответно се дължат от ищеца Ч. Ч., доколкото той не твърди, че е заплатил
същите и не оспорва твърдението на ответника, че той е направил въпросните плащания.
На следващо място, ответникът претендира Ч. Ч. да му заплати направените от него
разходи за извършен ремонт на общите части на сградата, в която се намира процесния
имот, съобразно неговата ид.ч.от жилището. В тази връзка Д. Н. представя 3бр.квитанции за
платени суми, както следва: от 12.07.2018г. за сумата от 1330 лева за ремонт на покрива на
6
сградата; от 17.08.2017г. за 115 лева за ремонт на стълбището на сградата; от 18.09.2021г. за
670 лева за ремонт на обшивка на покрива на сградата. Пълномощникът на ищците прави
възражение за изтекла погасителна давност, като счита всички плащания, направени от
ответника преди повече от 5 години от датата на предявяване на исканията за сметки-
18.03.2025г., за погасени. Съдът счита възражението за изтекла погасителна давност за
основателно, като намира, че претендираните вземания по квитанция от 17.08.2017г. за 115
лева за ремонт на стълбището на сградата и по квитанция от 12.07.2018г. за сумата от 1330
лева за ремонт на покрива на сградата, са погасени по давност. Ищецът дължи плащане на
ответника за направените от него разноски по квитанция от 18.09.2021г. за 670 лева за
ремонт на обшивка на покрива на сградата. За така платената сума за ремонт на покрива
ищецът дължи на ответника сумата от 167,50 лева, която съответства на неговия дял от
процесния имот.
Претенцията за сметки направена от Д. Н. с молба от 24.03.2025г., в което се
претендира Ч. Ч. да му заплати сумата от 250 лева, представляваща месечни разходи по
етажната собственост на сградата, съдът намира за неоснователна, доколкото не е направена
в първо по делото заседание след допускане на делбата на 18.03.2025г. Поради това искането
за заплащане от Ч. Ч. на сумата от 250 лева, представляваща месечни разходи по етажната
собственост на сградата, следва да се отхвърли като неоснователно и непредявено в срока
по чл.346 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявените от Д. Н. претенции за сметки се
явяват основателни и доказани по отношение на ищеца В. П. за сумата от 436,66 лева, от
които 269,16 лева, представляващи платени данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци за периода от 06.07.2020г. до 14.03.2024г. и 167,50 лева разноски за платен ремонт
на общите части на сградата през 2021г., като искът за разликата над сумата от 436,66 лева
до пълния предявен размер от 962,16 лева, се явява неоснователен.
На последно място, съдът счита, че предявените от Д. Н. претенции за сметки се
явяват основателни и доказани по отношение на ищеца Ч. П. за сумата от 382,29 лева, от
които 214,79 лева, представляващи платени данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци за периода от 06.07.2020г. до 14.03.2024г. и 167,50 лева разноски за платен ремонт
на общите части на сградата през 2021г., като искът за разликата над сумата от 382,29 лева
до пълния предявен размер от 814,79 лева, се явява неоснователен.
Предвид установената в настоящото производство пазарна стойност на делбения
имот в размер на 90900 лева, следва да се определят и дължимите държавни такси за делба
по делото- 1818 лева за Д. Ч. Н. и по 909 лева за всеки от ищците В. П. П. и Ч. П. Ч..
Съделителите В. П. П. и Ч. П. Ч. следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на РС-
Димитровград държавна такса върху разгледаните претенции по сметки в размер на по 50
лева за всеки от тях. Ответникът Д. Ч. Н. следва да бъде осъден да плати по сметка на РС-
Димитровград държавна такса върху разгледаните две претенции по сметки против двамата
ищци в размер на общо 100 лева. Дължимата държавна такса за предявената от
съделителите В. П. П. и Ч. П. Ч. против ответника Д. Ч. Н. в размер на 75 лева е платена с
7
вносна бележка от 19.03.2025г.
При този изход на делото, ответникът Д. Ч. Н. следва да бъде осъден да заплати на
ищците В. П. П. и Ч. П. Ч. направените от тях разноски за платена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за съдебно-оценителна експертиза, във връзка
с уважения иска по чл.346 от ГПК, която е в размер на 1075 лева.
В полза на ответника Д. Ч. Н. следва да бъдат присъдени направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение по предявените против В. П. П. и Ч. П. Ч. искания
по сметки, съобразно уважената част от тях в размер на 691,31 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Ч. Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, за
възлагане в негов дял, на основание чл.349 от ГПК, на неподеляем недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.105.3.3 по КККР на
Димитровград, одобрени със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на
АК-София, с административен адрес: Димитровград, ул.“***, на втори етаж в сграда с
идентификатор 21052.1015.105.3, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна,
разположена в Поземлен имот с идентификатор 21052.1015.105, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, със застроена площ от 83 кв.м., при граници: на същия етаж-
21052.1015.105.3.4, под обекта- 21052.1015.105.3.1, над обекта- 21052.1015.105.3.5, ведно с
прилежащи части: избено помещение югозападно, под хола и спалнята и таванско
помещение северозападно, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 21052.1015.105.3.3 по КККР на Димитровград, одобрени със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, с
административен адрес: Димитровград, ул.“***, на втори етаж в сграда с идентификатор
21052.1015.105.3, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в
Поземлен имот с идентификатор 21052.1015.105, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, със застроена площ от 83 кв.м., при граници: на същия етаж-
21052.1015.105.3.4, под обекта- 21052.1015.105.3.1, над обекта- 21052.1015.105.3.5, ведно с
прилежащи части: избено помещение югозападно, под хола и спалнята и таванско
помещение северозападно, при първоначална цена в размер на 90900 лева /деветдесет
хиляди и деветстотин лева/, която цена или цената, при която се продаде имота, да се
разпредели по следния начин: 1/2 от цената за Д. Ч. Н., 1/4 от цената за В. П. П. и 1/4 от
цената за Ч. П. Ч..
8
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН **********, от гр.** общИ., ул.“***, да заплати на Д. Ч.
Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, сумата от 436,66 лева /четиристотин тридесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/, от които 269,16 лева, представляващи платени
данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 06.07.2020г. до
14.03.2024г. и 167,50 лева-разноски за платен ремонт на общите части на сградата през
2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г., до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата от 436,66 лева до пълния
предявен размер от 962,16 лева, ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ч. П. Ч., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, да заплати на Д. Ч.
Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, сумата от 382,29 лева /триста осемдесет и два лева
и двадесет и девет стотинки/, от които 214,79 лева, представляващи платени данък върху
недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 06.07.2020г. до 14.03.2024г. и 167,50
лева - разноски за платен ремонт на общите части на сградата през 2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г., до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над сумата от 382,29 лева до пълния предявен размер от 814,79 лева,
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Ч. Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, да заплати на В. П. П., с
ЕГН **********, от гр.** общИ., ул.“***, и Ч. П. Ч., с ЕГН **********, от Димитровград,
ул.“***, сумата от общо 821,50 лева /осемстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки/
или по 410,75 лева за всеки от двамата ищци, представляваща наем за ползване на
съсобствения имот за периода от 11.09.2024г. до 18.03.2025г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.03.2025г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН **********, от гр.** общИ., ул.“***, и Ч. П. Ч., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.“***, да заплатят солидарно на Д. Ч. Н., с ЕГН ***, от
Димитровград, ул.“***, сумата от 691,31 лева /шестстотин деветдесет и един лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Ч. Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, да заплати на В. П. П., с
ЕГН **********, от гр.** общИ., ул.“***, и Ч. П. Ч., с ЕГН **********, от Димитровград,
ул.“***, сумата от 1075 лева /хиляда седемдесет и пет лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. П. П., с ЕГН **********, от гр.** общИ., ул.“***, да заплати държавна
такса за делба по сметка на Районен съд- Димитровград в размер на 909 лева /деветстотин и
девет лева/.
9
ОСЪЖДА Ч. П. Ч., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, да заплати
държавна такса за делба по сметка на Районен съд- Димитровград в размер на 909 лева
/деветстотин и девет лева/.
ОСЪЖДА Д. Ч. Н., с ЕГН ***, от Димитровград, ул.“***, да заплати държавна такса
за делба по сметка на Районен съд- Димитровград в размер на 1818 лева /хиляда осемстотин
и осемнадесет лева/, както и държавна такса за предявените искания за сметки в размер на
100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10