№ 45
гр. Дупница, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101552 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
срещу Ж. Б. В..
Ищецът твърди, че между ответника и „Сити кеш“ ООД имало сключен договор за
паричен заем № 418621 от 11.05.2020г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на
500 лв., който следвало да бъде върнат до 11.02.2021г. Заявява, че ответникът преустановил
плащанията по кредита, като останали незаплатени следните суми: 317,72 лв. – непогасена
главница и 37,25 лв. – мораторна лихва за периода от 04.09.2020г. до 29.06.2023г. Поддържа,
че по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021г. и
приложение № 1 към него от 12.04.2022г., кредиторът прехвърлил на ищеца вземанията си
по процесния договор. Моли за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи посочените суми, за които твърди, че имало издадена по ч.гр.д. №
1102/2023г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със
законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на заявлението –
29.06.2023г. до изплащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. В открито съдебно заседание поддържа възражение за погасяване чрез
плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложения по делото договор за паричен заем № 418621 от 11.05.2020г., сключен
1
между Ж. Б. В. (в качеството му на заемател) и „Сити кеш“ ООД (в качеството му на
заемодател) е видно, че последният се е задължил да предостави на заемателя сумата от 500
лв., която последният се е задължил да върне на 9 вноски. Видно от представения
погасителен план, първите 3 вноски са в размер на 14,60 лв., а останалите 6 - в размер на
92,05 лв., като падежът на първата вноска е 11.06.2020г., а на последната - 11.02.2021г.
Съгласно договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,04% и
годишен процент на разходите по заема в размер на 40,67%. Общата сума подлежаща на
връщане от заемателя възлиза на стойност 596,10 лв, от които 500 лв. главница и 96,10 лв. -
лихва. Сключеният договор за заем се придружава от Общи условия, подписани на всяка
страница от страните.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021г. и
Приложение № 1 към него от 12.04.2022г. е видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило в
полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към
ответника Ж. Б. В., заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От приложеното пълномощно от цедента „Сити Кеш“ е видно, че последният е
упълномощил ищецът от негово име да уведомява всички длъжници по вземания, които са
предмет на договора за цесия.
От приложеното уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/418621 от 12.04.2022г. е
видно, че кредиторът е отправил изявление за уведомяване на ответника относно
сключената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна и изискуемостта на претендираните
вземания; изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната мораторна лихва,
както и че задълженията на ответната страна по процесния договор са били предмет на
договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между ответника и „Сити кеш“
ООД е имало сключен договор за паричен заем № 41861, по силата на когото в полза на
ответника е отпуснат заем в размер на 500 лв., като съгласно договора сумата е получена в
брой от ответника (чл. 4). Установено е още, че заетата сума подлежи на връщане в срок до
2
11.02.2021г. съобразно уговорения погасителен план. Доколкото падежите по всяка една
погасителна вноска са настъпили към настоящия момент, то следва, че в тежест на
ответника е възникнало задължение да върне дължимата главница.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 26.08.2021г и
Приложение № 1 от 12.04.2022г. към него, се установява, че вземанията на заемодателя са
прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В съдебната практика се
приема безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с
получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство
също следва да се съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о.,
ВКС и др.).
Ответната страна не е оспорила възникналото правоотношение, респ. получаването на
уговорената сума. Не са ангажирани и доказателства за погасяване на процесните
задължения.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на
заемодателя е възникнало вземане за главница в размер 317,72 лв., поради което
претенцията на ищеца за посочената сума следва да се приеме за доказана.
С оглед акцесорния характер на вземането, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане, както и претендираната мораторна лихва за периода от
04.07.2020г. до 29.06.2023 г. в размер на 37,25 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно
т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 25 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 25 лв.
– държавна такса за исковото производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Ж. Б. В., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4
следните суми: 317,72 ЛЕВА – непогасена главница по сключен между Ж. Б. В. и „Сити
кеш“ ООД договор за паричен заем № 418621 от 11.05.2020г., вземанията, по който са
3
прехвърлени с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021г. и
приложение № 1 към него от 12.04.2022г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2023г. до
окончателното плащане и 37,25 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 04.09.2020г. до
29.06.2023г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1102/2023 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Ж. Б. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство, 25 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 100
ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4