РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Благоевград, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100578 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: със съдебен адрес:
гр. С, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:
*******@*****.** против „Ссъс седалище и адрес на управление: гр. Ш представлявано от С-
изпълнителен директор.
Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно и
евентуално съединяване следните искове:
1./ главен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние с № ... година, сключен между „С. е изцяло недействителен.
2./ евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи по сключения между
„С..." АД и В. Л. К., Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № от
03.03.2022 година, са нищожни, а именно:
- Чл. 27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от
03.03.2022 година, съгласно който се дължи неустойката в размер на 0.9 % (нула цяло и
девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение по кредита.
- Чл. 1, т. 3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от
03.03.2022 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 28.80 %
/двадесет и осем цяло и осемдесет/ процента върху главницата.
- Чл. 10 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от
03.03.2022 година, съгласно който се дължи такса в размер на 10 лв. /десет лева/,
представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания.
- Чл. 11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от
03.03.2022 година, съгласно който се дължи такса за изпращането на текстово съобщение
(CMC).
3./ главен иск за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен
от разстояние с № 837613 от 30.05.2022г., сключен между „С...Д и В. Л. К. е изцяло
недействителен.
4./ евентуален иск за признаване за установено, че следните клаузи следните клаузи по
1
сключения между „СТИК-КРЕДИТ" АД и В. Л. К., Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година, са нищожни, а именно:
- Чл. 17 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от
30.05.2022 година, съгласно който се дължи неустойката в размер на 0.9 % (нула цяло и
девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение по кредита.
- Чл. 1, т. 3 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от
30.05.2022 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 36 %
/тридесет и шест/ процента върху главницата.
- Чл. 10 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от
30.05.2022 година, съгласно който се дължи такса в размер на 10 лв. /десет лева/,
представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания.
- Чл. 11 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 837613 от
30.05.2022 година, съгласно който се дължи такса за изпращането на текстово съобщение
(CMC).
5./ осъдителен иск за сумата от 169,50 лв. /сто шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/,
на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН ********** на
ответника по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от
03.03.2022 година.
6./ осъдителен иск за сумата от 2076,14 лв. /две хиляди седемдесет и шест лева и
четиринадесет стотинки/, на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К.,
ЕГН ********** на ответника по Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с № 837613 от 30.05.2022 година (съобр. протоколно определение на съда от
16.01.2025г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на
размера на исковата претенция.
Ищцата твърди, че на 03.03.2022г., в качеството си на кредитополучател, сключила с
ответника Договор за потребителски кредит, с № 799988 за сумата от 350 лв., с уговорен
краен срок за погасяване седем месеца. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 и т. 4 от този
договор годишният лихвен процент /ГЛП/ по него бил 28,08 %, а годишният процент на
разходите /ГПР/ бил 32,92 %. Сочи, че на 30.05.2022г., в качеството си на кредитополучател,
сключила с ответника втори Договор за потребителски кредит, с № 837613 за сумата от 1200
лв., с уговорен краен срок за погасяване двадесет месеца. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от този договор годишният лихвен процент /ГЛП/ по него бил 36 %, а годишният
процент на разходите /ГПР/ бил 42,58 %. Заявява, че била изцяло погасила задълженията си
по горепосочените договори за креди. Смята, че е надплатила 169,50 лв. по първия договор
от 03.03.2022г. и 2076,14 лв. по втория договор от 30.05.2022г. В тази връзка излага
подробни доводи за нищожност на процесните договори за кредит поради поради
нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. При условията
на евентуалност, твърди, че клаузите за неустойки, договорни лихви и такси и разходи за
събиране на просрочените вземания били нищожни на същите основания. По отношение и
на тези евентуални искове за частична нищожност на процесните договори за потребителски
кредит ищцата излага подробни съображения. Смята, че за ответника не било съществувало
валидно правно основание да получил плащане по процесните договори за кредит в размер
на 169,50 лв. по първия договор от 03.03.2022г. и в размер на 2076,14 лв. по втория договор
за кредит от 30.05.2022г. поради нищожността им.
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че е сключил на 03.03.2022г. с ищцата Договор с потребителски кредит №
799988, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 350 лв. Не оспорва
и че е сключил на 30.05.2022г. с ищцата Договор с потребителски кредит № 837613,
съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 1200 лв. Оспорва обаче
2
твърденията на ищцата, че процесните договори за кредит били изцяло нищожни поради
нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
развива подробни доводи. Оспорва и твърденията на ищцата за частична нищожност на
процесните договори за кредит, в частта им относно клаузите за неустойки, договорни лихви
и такси и разходи за събиране на просрочените вземания. И по отношение на тези
евентуални искове излага подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесните
договори за потребителски кредити на валидно правно основание.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на двата процесни
Договори за потребителски кредити, съответни с № 799988 от 03.03.2022г. и с № 837613 от
30.05.2022г., евентуално съединени с искове за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.
27, чл. 1, ал. 3, чл. 10, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 (за неустойки, договорни лихви и такси и
разходи за събиране на просрочените вземания) от тези договори, (с правна квалификация
чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл.
10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и
чл.146 ЗЗП) и осъдителни искове за заплащане на следните суми: 169,50 лв. по първия
договор от 03.03.2022г. и в размер на 2076,14 лв. по втория договор за кредит от
30.05.2022г., представляващи платени при начална липса на основание суми по процесните
договори (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целите договори,
евентуално на горепосочените клаузи от договорите е детерминирано от установяването, че
процесните договори за потребителки кредити противоречат на императивни правни норми,
а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същите накърняват добрите
нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесните договори за кредити с посочените императивни правни норми, както и с че
договорите накърняват добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключените сделки са валидни.
Уважаването на осъдителните искови претенции пък е детерминирано от установяването
на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника
на имущественото благо, предмет на тези искове - съответно сумата от 169,50 лв. по
договора за потребителски кредит от 03.03.2022г. с № 799988 и сумата от 2076,14 лв. по
договора за потребителски кредит от 30.05.2022г. с № 837613, и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – съответно сумата
от 169,50 лв. по договора за потребителски кредит от 03.03.2022г. с № 799988 и сумата от
2076,14 лв. по договора за потребителски кредит от 30.05.2022г. с № 837613 при наличието
на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено
даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение №
142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016
г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
3
Не се спори между страните, че между ищцата В. Л. К. (като кредитополучател и
потребител) и ответника „С
(като заемодател и кредитор) са били сключени процесните договори за потребителски
кредити, съответно на 03.03.2022г. - Договор за потребителски кредит с № 799988 и на
30.05.2022г. - Договор за потребителски кредит с № 837613. Фактът на сключването на
сделките се доказва и от представенияте по делото заверен преписи от самите процесни
Договори за потребителски кредити, Погасителни планове и Общи условия по тях.
Безспорно е също така, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемните
суми по процесните договори, съответно в размер на 350 лв. по първия договор за
потребителски кредит с № 799988 от 03.03.2022г. и 1200 лв. по втория договор за
потребителски кредит с № 837613. Получаването на заемните суми от заемополучателя се
установява и от основното и допълнителното заключения на допуснатите съдебно-
счетоводни експертизи.
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на двете
процесни заемни правоотношения, а именно: по отношение на първия договор за
потребителски кредит от 03.03.2022г. - главница в размер на 350 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 32,92 %; лихвен процент по кредита – 28,80 % и общата дължима сума по
кредита в размер на 390,56 лв.; срок на кредита – 7 месеца; по отношение на втория договор
за потребителски кредит от 30.05.2022г. - главница в размер на 1200 лв.; годишен процент на
разходите /ГПР/ – 42,58 %; лихвен процент по кредита – 36 % и общата дължима сума по
кредита в размер на 1718,59 лв.; срок на кредита – 20 месеца.
Става ясно по делото, че и двата процесни договора за потребителски кредити съдържат
клаузата на чл. 17 от същите, съгласно която в случай че страните са уговорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на настоящия договор да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се
задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия
договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия
договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция
най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и
банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и
да бъдат одобрени от кредитора, като това одобрение извършва единствено по преценка на
кредитора.
Установява се по делото, че и двата процесни договора за потребителски кредити съдържат
клаузата на чл. 27 от същите, съгласно която в случай че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска. Видно от Погасителните планове, дължимите неустойки за
непредставяне на обезпечение са съответно 365,07 лв. по първия договор за потребителски
кредит с № 799988 от 03.03.2022г. и 1884,20 лв. по втория договор за потребителски кредит
от 30.05.2022г. с № 837613.
От анализа на основното и допълнителното заключения на изслушаните съдебно-
счетоводни експертизи (неоспорени от страните), става ясно, че действителният годишен
процент на разходите /ГПР/ и по двата процесни договора са различни от неправилно
посочените процесните договори съответно 32,92 % за първия договор за потребителски
кредит с № 799988 от 03.03.2022г. и 42,58 % по втория договор за потребителски кредит от
4
30.05.2022г. с № 837613. В тази връзка от заключенията на вещото лице се установява, че
ответникът не е предоставил на вещото лице разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита, като в документите по делото е приложено и описание на
основните характеристики на съответният кредит . В част 111 Разходи по кредита в
действителност фигурира описани , че ГПР представлява общ разход за потребителя,
настоящи или бъдещи , изразени като годишен процент от общият размер на предоставения
кредит. Посочено, че е взето под внимание: че договора ще е валиден през целия договорен
период, всяка страните ще изпълнява точно и в срок своите задължения, съответно няма да
бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение на
което и да от задължението по договора за кредит. Вещото лице е категорично по отношение
и на двата процесни договора, че не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР предвидената и в двата договора неустойка. Експертът е
категоричен, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Става ясно, че
действителният ГПР по втория договор от 30.05.2022г. с № 837613 е 302,83 %. По
отношение на първия договор от 03.03.2022г. се установява, че действителният ГПР е 148,60
%. При това положение и в двата процесни договора за потребителски кредити
действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и
оскъпяването на кредита в действителност е съответно 148,60 % за първия договор от
03.03.2022г. и 302,83 % за втория договор от 30.05.2022г. Става ясно от заключенията, че
общата сума, която е била заплатена във връзка с първия договор от 03.03.2022г. е 468,74 лв.
в периода 03.04.2022 г. – 03.10.2022 г. Установява се от заключенията, че общата сума, която
е била заплатена във връзка с втория договор от 30.05.2022г. е 3276,14 лв. в периода
30.06.2022 г. – 30.01.2024 г.
С оглед заключенията на вещото лице се налага изводът, че в случая записаните в
процесните два договора ГПР /съответно 32,92 % в първия договор от 03.03.2022г. и 42,58 %
за втория договор от 30.05.2022г. / са формални и не отговарят на фактическото положение.
Следователно договорите са сключени в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е
записан коректният ГПР. По тази причина процесните договори за потребителски кредит
съответно от 03.03.2022 г.и от 30.05.2022г. са нищожни – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание
чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не
дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че към датата на сключване на процесните договори са приети
разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни.
По отношение на клаузите за неустойки, предвидени и в двата процесни договора за
потребителски кредита е необходимо да се изтъкне следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на
обезпечение не противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на
страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът
има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като
извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната
неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той
не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/.
5
Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от
неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал. 1 ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка
се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза
позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било
надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил
допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК /съобразно заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи/.
Предвид изложеното, посочените клаузи в договорите следва да се окачествят като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика - уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при
който на практика кредитът му се оскъпява многократно.
Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя.
При включването на горепосочените суми за неустойки за двата процесни договора,
представляващи скрити възнаграждения за кредитодателя, реалният ГПР и за двата договора
според изчисленията на вещото лице надвишават допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
С оглед изложените съображения предявените установителни искове за обявяване на
нищожни на процесните договори за кредит са основателни.
С оглед уважаването на главните искове за обявяване на нищожни на целите договори за
кредит, съдът не се произнася по предявените евентуални искове за нищожност на клаузите
на чл. 27, чл. 1, ал. 3, чл. 10, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 на договорите.
По отношение на осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да се съобрази следното:
Както ясно от заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи по
първия договор от 03.03.2022г. кредитополучателят е заплатил обща сума в размер на 468,74
лв. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи на кредитодателя само чистата стойност
на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради
установеното по делото обстоятелство, че ищцата е направила плащане по договора от
03.03.2022г. на сума в общ размер от 468,74 лв., то следва да се приеме, че платената сума
6
над размера на главницата (350 лв.) е платена при начална липса на основание, т.е. сумата от
118,74 лв. При това положение осъдителният иск е основателен до размер на сумата от
118,74 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 169,50 лв. този
иск подлежи на отхвърляне.
Установи се от заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи, че по
втория договор от 30.05.2022г. кредитополучателят е заплатил обща сума в размер на
3276,14 лв. Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит и на основание чл. 23 ГПК кредитополучателят дължи на кредитодателя само
чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи лихви или други разходи по
кредита. Поради установеното по делото обстоятелство, че ищцата е направила плащане по
договора от 30.05.2022г. на сума в общ размер от 3276,14 лв., то следва да се приеме, че
платената сума над размера на главницата (1200 лв.) е платена при начална липса на
основание, т.е. сумата от 2076,14 лв. При това положение този осъдителен иск е изцяло
основателен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищцата, така и от ответника. На ищцата следва на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят разноски в размер на 285,03 лв. (съобразно уважената част
от исковете). На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в
размер на 119,79 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Трябва да се има предвид също така, че ищцата се представлява от адв. М. М., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е
прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да
се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното
въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението
директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната
преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
В случая и по шестте предявени иска - установителни - за недействителност на договорите
за кредит или на техни клаузи по чл. 26 ЗЗД и осъдителни -за връщане на дадено без
основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД, извършената работа е една и съща, доколкото исковете по чл.
26 ЗЗД представляват елемент от фактическия състав на осъдителните искове по чл. 55 ЗЗД и
в този смисъл свършена от пълномощника работа по исковете е една и съща. Макар по
естеството си исковете да са различни и обективно, и евентуално съединени, те са предявени
и поддържани на едни и същи правопораждащи юридически факти, сключването на два
договора за потребителски кредити, което предполага еднаквост на извършената защита,
респ. работа. Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия
за определяне на дължимо възнаграждение поотделно и за шестте иска срещу ответника,
при положение, че работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото,
както от фактическа, така и от правна сложност. Съобразявайки горните съображения, за
7
предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не шест отделни
възнаграждения. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано
съобразно критериите по чл.36, ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, сключен
между В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б
, чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: *********, със съдебен
адрес: гр. Ст
, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:. като заемополучател
и „С
, със седалище и адрес на управление: гр. Ш
, представлявано от С-изпълнителен директор, като заемодател.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние с № от 30.05.2022г., сключен между В. Л.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бчрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК
в регистър Булстат: със съдебен адрес: гр. С действащо чрез управителя адв. М. В. М., с
имейл за кореспонденция: , като заемополучател и „С със седалище и адрес на управление:
гр. Шу представлявано от С-изпълнителен директор, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „С... със седалище и адрес на управление: гр.
Ш-изпълнителен директор да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Бчрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: 1 със съдебен адрес: гр.
С действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция: avrov.bg сумата от
118,74 лв. /сто и осемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ – представляваща
платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № 799988 от 03.03.2022 година, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 169,50 лв. /сто шестдесет и
девет лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „С, със седалище и адрес на управление: гр. Ш,
представлявано от С-изпълнителен директор да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат:
1със съдебен адрес: гр., ул. „А, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за
кореспонденция: *******@******.** сумата от 2076,14 лв. /две хиляди седемдесет и шест
лева и четиринадесет стотинки/ – представляваща платена при начална липса на
основание сума по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ...
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С със седалище и адрес на управление: гр. Ш,
представлявано от С-изпълнителен директор да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б, чрез Есъс съдебен адрес: гр. С, действащо чрез управителя адв. М. В.
М., с имейл за кореспонденция: *******@*****.** сумата от 285,03 лв. /двеста осемдесет и
пет лева и три стотинки/, представляваща общ размер на дължимите разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: със съдебен адрес: гр.
С ул. „Адействащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:да заплати на
„СТ, със седалище и адрес на управление: гр. Ш... представлявано от С-изпълнителен
директор, сумата от 119,79 лв. /сто и деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ –
представляваща общ размер на дължимите разноски в настоящето производство, съобразно
8
отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „С със седалище и адрес на управление: гр.
Шпредставлявано от Сизпълнителен директор да заплати на адв. М. М. сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9