О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, проведено
на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от съдия мл.съдия Кунева
въззивно
гражданско дело № 1338/2018 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК и е образувано по
молба вх. № 35125/29.11.2018 г., подадена от А.В.И., чрез адв.
К.М., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1769/29.10.2018
г. по настоящото дело.
Твърди се в молбата, че
неправилно е определен размерът на присъдените разноски пред първа и въззивна инстанция съобразно отхвърлената част от иска,
както и че присъдените
на ответната страна разноски за адвокатски хонорар за процесуалния представител
е прекомерен, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
В предоставената възможност по
реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Н.П., чрез адв.
Б., е възразила срещу направеното искане, като е посочено, че присъдените
разноски са съобразени с правната и фактическа сложност на спора и размерът не
е завишен, поради което искането следва да се остави без уважение.
Като съобрази направените искания
и доказателствата по делото, настоящият състав счита следното :
Производството по делото е
образувано по предявени искове от А.В.И. за осъждане на ответницата Н.П. *** да заплати
сумата от 5 300 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода
07.10.2014 г. до 18.07.2016 г. на собствената му ½ идеална част от
жилище, представляващо апартамент №42, находящ се на трети етаж от жилищна
сграда с административен адрес: ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяването на иска.
С решение № 1769/29.10.2018 г. съдът е намерил претенцията за
основателна за периода от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г. в общ размер на
2327,80 лева, а в останалата част до претендирания
размер от 5300 лева и за периода от 07.10.2014 г. до 23.10.2014 г. е преценил
искът по чл. 57, ал. 2 от СК за неоснователен. Поради
частично съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, в която е отхвърлен иска по
чл. 57, ал. 2 от СК за периода
от 24.10.2014 г. до 17.07.2016 г. в общ размер на 2327,80 лева и да се
постановил осъдителен диспозитив в тази част с
посочване на правилната правна квалификация на спора, а за разликата над
присъдените 2327,80 лева до пълния претендиран размер
от 5300 лева и за периода от 07.10.2014 г. до 23.10.2014 г., решението на
първата инстанция е потвърдено.
По повод направеното възражение
за прекомерност от процесуалния представител на А.И., съдът е изложил в мотивната част на акта съображения за неговата неоснователност.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения, сочи критериите за определяне на
размер на адвокатския хонорар. От една страна следва да се отбележи, че
нормативно определените минимални размери на адвокатски възнаграждения не означава, че страните са задължени да
уговарят хонорари около тези размери, но също така възнаграждението по договора
за правна помощ зависи, както от предполагаемия обем на работа, така и от
сложността на спора, както и от квалификацията на адвоката и собствения му
ценз. Възраженията на ищеца относно обема на работата, която е свършил по
делото процесуалният представител на ответната страна не могат да бъдат
споделени, а и същите факти са преценени от съда при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. Броят на проведените съдебни заседания е от
значение, но също и вида и тежестта на извършените в тях процесуални действия.
Съдът намира изложените
фактически и правни изводи в мотивите на решението относно неоснователността на
искането за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение за правилни,
поради което счита, че не са налице предпоставките за ревизиране на съдебния
акт в частта за разноските. Срещу разноските, присъдени с първоинстанционния
съдебен акт, не е депозирана частна жалба, поради което възражение за
прекомерност по отношение на тях не може да бъде разглеждано.
Относно начина на определяне
разноските съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението,
тъй като същите са правилно изчислени и присъдени съобразно отхвърлената,
съответно уважената част от иска.
Пред първа инстанция сторените от
ищеца А.И. разноски възлизат на сумата от 1116 лева съобразно представените
доказателства, поради което съобразно уважената част, дължима се явява сумата
от 490,16 лева (1116х2327,80/5300). Пред въззивната
инстанция при доказателства за сторени разходи от 406 лева, съобразно уважената
част от иска, дължима е сумата от 178,32 лева. Това съответства и на осъждането
с решението.
Разноските присъдени с
първоинстанционното решение в полза на ответника Н. *** в размер на 1300 лева,
са отменени за частта над разликата от 729,03 лева, тъй като съобразно
отхвърлената част от иска й се следва само сума до 729,03 лева
(1300х2972,20/5300). За втора инстанция разноските на ответницата възлизат на
сумата от 476,67 (850х2972,20/5300).
По изложените съображения не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
35125/29.11.2018 г., подадена от А.В.И., чрез адв. К.М.,
с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1769/29.10.2018 г. по в.гр.д. №1338/2018г. по описа на ВОС, в частта
за разноските.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.