Р Е
Ш Е Н
И Е № 5 7 8
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД №
7851
по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-0047849 от 18.12.2018г. на ***** на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена съгласно заповед №289/22.04.2015г.
на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на А.А.Р.,
ЕГН: **********, с адрес ***, за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер от 500 /петстотин/ лева на основание чл.222 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Р., ЕГН: **********
сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № К-0047849 от
18.12.2018г. на ***** на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив,
упълномощена съгласно заповед №289/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, с което на А.А.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер от 500 /петстотин/ лева на основание чл.222 от ЗЗП.
Жалбоподателят А.А.Р.
в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление /НП/ като неправилно и
незаконосъобразно по наведени конкретни доводи. Излага становище за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Административнонаказващия
орган - КЗП ПЛОВДИВ, се представлява от адв.К., която моли за потвърждаване на
НП.
Пловдивският
районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.10.2018 г. от
актосъставителя П.И.Х. е съставен АУАН № К-0047849 против А.А.Р., ЕГН: ********** за това, че при направена проверка на 08.08.2018
г. в обект – място за настаняване, находящо се в с.Дедево - Втора вилна зона,
било установено следното:
Към момента на
проверката провереният обект бил в работен режим. Повод за проверката бил
постъпил сигнал в Регионална дирекция Пловдив от Министерство на туризма,
заведен с вх.№ П-01-320 от 31.07.2018 г. и техен изх.№ Т-94-М-39 от 16.07.2018
г. относно осъществяване на дейност без съответната категоризация в къща за
гости „Хаджи***те къщи“.
Направена била
резервация на телефон ***** за две нощувки за дати 08.08.-09.08.2018 г. /сряда
и четвъртък/.
На 08.08.2018 г.
била извършена проверка съвместно със служител на ОД на МВР, I-во РУП гр.Пловдив. Направена била контролна покупка на
две нощувки в къща за гости „Хаджи***те къщи“, като била заплатена сумата от
340 лв. за две нощувки за четири човека. На проверяващите органи били показани
две къщи за гости – едната къща била на два етажа, а втората къща била на един
етаж. Къщата на двата етажа разполагала с три стаи на втория етаж, а на първия етаж
имало дневна с кухненски бокс. Втората къща била на един етаж и разполагала с
две стаи, обща баня и тоалетна и тераса.
След легитимиране
на контролните органи, заплатената сума била върната.
В хода на
проверката бил поискан регистър на предявените рекламации. Такъв не бил
представен.
На 09.10.2018 г. в
РД КЗП Пловдив се явил А.Р. и представил регистър на предявените рекламации,
започнат на 01.09.2018 г.
В
резултат на установеното по време на
проверката актосъставителят приела, че жалбоподателя Р. е осъществил
административно нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
В законоустановения
срок било депозирано писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на съдебното
следствие, в качеството на свидетел е
разпитан актосъставителят П.И.Х., която поддържа съставения от нея акт. Повод
за проверката бил постъпил в Министерство на туризма сигнал за къща за гости „Хаджи***те къщи“. Проверката била
извършена съвместно със служител на Първо РУ при ОД на МВР и в присъствието на
санкционираното лице. В хода на същата обектът бил в работен режим.
Проверяващите направили резервация и платили за две нощувки. Били посрещнати
като потребители от
жалбоподателя, който разбрал, че са длъжностни лица едва след като се
легитимирали. По време на проверката от жалбоподателя бил поискан регистър на
предявените рекламации. Последният не
представил такъв и отговорил на проверяващите, че няма и не поддържа такъв
регистър. Едва след покана и след приключване на проверката, физическото лице
представило в Комисията за защита на потребителите такъв регистър от дата
01.09.2018 г. Свидетелят допълва, че в хода на проверката попитали физическото
лице дали има такъв регистър и в седалището по лична карта. Жалбоподателя
отговорил, че няма и не поддържа такъв регистър, а и не бил запознат с
необходимостта от такъв.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установена
фактическа обстановка и след преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че не
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А.А.Р.
да е нарушил разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите.
За да санкционира жалбоподателя АНО е приел, че за Р. като физическо лице е
възникнало безусловно задължение за поддържане на регистър на предявените
рекламации. Безспорно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП вменява принципно
задължение за търговците да водят регистър на предявените рекламации. В тази
разпоредба понятието търговец е употребено със значението му по § 13, т.2 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на ЗЗП – или като общо понятие, ето защо следва да се приеме,
че общото законово задължение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП важи само за онези
търговци, за които не е предвидено нещо различно.
Въпреки това и
конкретно за жалбоподателя, явяващ се
лице, предоставящо услуги, е предвиден различен и облекчен режим. Като
основание за този извод е разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и ал.3 от ЗЗП,
според които когато е необходимо, производителят на стоки или лицето,
предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като поддържане
регистър на рекламации на потребителите, като контролните органи могат да
разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга да предприеме
мерките по чл. 75, ал. 2, тоест да води и регистър за рекламациите. Въз основа
на същите норми следва да се направи извод, че на лицата, предоставящи услуги,
е дадена възможност да преценят дали е налице необходимост от въвеждане на
такъв регистър и само ако е налице разпореждане от контролен орган, то вече е
налице задължение за въвеждането му.
Ето защо се налага
заключение, че за лицата, предоставящи услуги, не съществува абсолютното
задължение да водят регистър на предявените рекламации по силата на чл. 127,
ал.2 от ЗЗП, при тълкуването на разпоредбата на чл.75, ал.2, т.1 от ЗЗП, която
урежда условията, при които производител или лице, предоставящо услуги следва
да въведат регистър за рекламации и за субектите предлагащи услуги не
съществува императивно задължение да водят такъв регистър, а това е
предоставено на тяхната преценка и воля.
Следва още да се
посочи, че съгласно § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП услуга е всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. Безспорно в
проверяваното място за настаняване са се предлагали услуги, така както са
дефинирани от ЗЗП.
Така се стига до
извода, че липсата на поддържан от А.А.Р. регистър на предявените пред него и
пред упълномощените от него лица рекламации на 08.08.2018г. в място за
настаняване – къща за гости „Хаджи***те къщи“, находяща се в с.Дедево, Втора
вилна зона, не осъществява състава на чл. 127, ал.2 от ЗЗП.
Само в хипотезата,
при която контролните органи издадат задължително предписание, с каквото
правомощие разполагат и разпоредят на санкционираното лице да поддържа регистър
за рекламациите на потребителите /чл.75, ал.3 от ЗЗП/ и се констатира
неизпълнение на това предписание, от обективна страна ще се осъществи съставът
на административно нарушение. Издаване на подобно предписание в случая не се
твърди от административнонаказващия орган.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени като неправилно
и незаконосъобразно.
Предвид изхода от
спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 /четиристотин/ лева, тъй като такива са претендирани с
депозираната жалба и са налице доказателства, че са платени.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.