№ 1189
гр. Плевен, 24.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430100503 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано въз основа на подадена жалба от ЕТ“***“, ЕИК
№ ***, със седалище и адрес на управление ***,представляван от ***, чрез
адв. Н. Н.-ПАК кантора *** против ЗАПОВЕД *** на ***, издадена на
основание чл.34, ал.2 от ЗСППЗЗ. В жалбата се твърди следното : със Заповед
№*** на *** е постановено изземване за стопанската 2019/2020г. на част от
поземлен имот с идентификатор № *** в размер на 58дка, с начин на трайно
ползване – нива, с обща площ от 119.626дка, 4-та категория, която се намира
в *** по КККР на ***, с ползвател на правно основание - ЕТ“***“
представляван от *** ***, от неправомерното владение на ЕТ“***“,
представляван от ***.
Иска се отмяна на заповедта , като се излага следното : в процедурата
1
по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно константната съдебна практика,
административният орган следва да установи наличието на законови
предпоставки, а именно: да се касае за земеделска земя с възстановено право
на собственост, имотът да се ползва от лица, различни от неговите
собственици и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай
жалбоподателят ЕТ“***“ има сключен едногодишен наемен договор от
20.05.2019г. за процесния имот, за срок от една стопанска година, съгласно
разпоредбата на чл.2 от него. Посочва се ,че в в текста на чл.2, след
определяне срока на договора за една стопанска година, е посочено : „считано
от 01.10.2019г.до 30.10.2020г.“. В тази връзка се твърди, че е допусната
техническа грешка, тъй като страните са уговорили този договор да е в
рамките на една стопанска година, за което е налице и легално определение в
Закона за арендата в земеделието — Допълнителни разпоредби §2, т.3, а
именно: стопанска година е времето от 01.10. на текущата година до 01.10. на
следващата година. Излага се, че административният орган е следвало да
тълкува волята на страните при сключване на процесния договор, за да
установи, че не се касае за договор, чийто срок надхвърля една година и не
изисква вписване и регистриране, съгласно предвидения в закона ред. Този
пропуск на административния орган е довел до погрешна преценка на
фактите, с твърдението, че договорът от 20.05.2019г. не доказва правно
основание по смисъла на чл.34, вр.с чл.37б от ЗСПЗЗ. Сочат се съдебни
решения в подкрепа на изложеното в жалбата. Твърди се , че в случая както
молителят в производството пред Община-*** - ЕТ“***“, така и
жалбоподателят ЕТ“***“, притежават самостоятелно правно основание, въз
основа на което обосновават ползването на процесния имот. При
установената колизия на права, спорът за материално право следва на бъде
решен по общия исков ред в гражданско производство. Цитираното в
мотивите на оспорената заповед решение по КАД № 874/2020г.на АС-Плевен
приема, че сключения договор от 20.05.2019г. е със срок по-дълъг от една
година, поради което същия е подлежал на вписване. Този извод на съда не
лишава административния орган от преценка на събраните доказателства, тъй
като преди издаване на процесната заповед и запознавайки се с клаузите на
договорът от 20.05.2019г., да констатира, че страните са договорили срок на
договора от една стопанска година, който съгласно разпоредбата на §2, т.3 от
ДРЗАЗ е времето от 01.10.на текущата година до 01.10.на следващата година,
2
т.е. той не надвишава една календарна година, което да налага неговото
вписване и регистриране.
В заключение се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Община *** представя писмен отговор, в който са
наведени доводи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна ЕТ„*** ***“ е депозирала писмено сатновище за
неоснователнвоскт на жалбата , чрез адв.А.Г. от ПлАК.
Съдът, като взе предвди доказателствата по делото , разпоредбите на
закона и доводите на страните , приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок от надлежна
страна и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
По делото е приложено гр.д.№ 1761/2020год., ведно с постановено по
КАД №874/2020год. съдебно решение на състав на АС-Плевен.
С молба вх. № УОС 05- 05- 2161/ 26.03. 2020г. год., адресирана до кмета
на Община ***, ЕТ „***“ *** е поискала издаването на заповед за изземване
от ЕТ *** на имоти № 067001 в *** в землището на ***. Молителят се е
позовал на обстоятелството, че има правно основание за ползване на
гореописания имоти, а именно: договор за аренда на земеделски земи от 19.
05. 2011 год., вписан в Служба по вписванията гр. Плевен с вх. рег. № 7435/
19. 05. 2011 год., акт № 190, том Х, дело № 2917/ 2011 год.
С писмо изх. № УОС 05- 05- 2161 /2/01.049.2019 год. кметът на Община
*** е уведомил ЕТ *** за постъпилата молба и е указала в тридневен срок от
получаването на писмото да уведоми Община *** обработва ли части от
процесните имоти, на какво правно основание /като приложи документ за
това/ и подавал ли е декларации по чл. 69 и/ или чл. 70 от ППЗСПЗЗ пред
Общинска служба „Земеделие“ гр. *** за стопанската 2018/ 2019 год.
Видно от писмо вх.№ УОС 05-05-2159 /31/06.04.2020г. ЕТ *** е
уведомил Община ***, че обработва процесните земеделски земи на правно
3
основание, като е представил 2 броя договори за наем от 15.05.2019 г. и
20.05.2019 год.
С Писмо № УОС-05-05-2161/3/01.04.20г. кметът на Община *** е изискал
от Общинска служба Земеделие *** да бъде предоставена информация за
стопанската 2019/2020г. имот със стар идентификатор 067001 има ли
подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого, има ли регистрирани
договори за отдаване , за същата стопанска година има ли подписано
споразумение съгласно изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на землището на ***.
С изх. № РД-12-04-36- 1/07.04.2020 г., е получен отговор от Началника на
Общинска служба по Земеделие - гр. ***в което е посочено, че като ползвател
на правно основание фигурира молителя - ЕТ “*** СТОЯНОВА“, съгласно
Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г., със срок на действие - до
01.10.2025г. Същата е декларирала ползването на горепосочените имоти за
стопанската 2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. N9
76/30.07.2019 год.“
Безспорно по делото е, че с обжалваната Заповед №*** на *** е
постановено изземване за стопанската 2019/2020г. на част от поземлен имот с
идентификатор № *** в размер на 58дка, с начин на трайно ползване – нива, с
обща площ от 119.626дка, 4-та категория, която се намира в *** по КККР на
***, с ползвател на правно основание - ЕТ“***“ представляван от *** ***, от
неправомерното владение на ЕТ“***“, представляван от ***.
Съгласно чл. 168 АПК, вр. чл. 142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Касае се за проведена административна процедура по реда на чл.34
ЗСПЗЗ. Съгласно ал.1 на цитирания законов текст, по искане на
собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти
с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на
общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без
правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на
ползвателите им на правно основание, като съгласно изр. второ, за
4
установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква
информация от ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция, или от регионалните
му териториални структура и/или от общинска служба по земеделие по
местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия,
картография и кадастър.
За да бъде издаден исканият от "ЕТ ***“ административен акт-Заповед
по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ - следва да бъдат налице трите кумулативно
предвидени условия затова, а именно : направено искане до компетентен
административен орган, от лице с право на собственост или ползвател на
правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето
лице и това ползване да се осъществява без правно основание.
Административния орган трябва да установи всички релевантни факти и
обстоятелства относно тези три въпроса. Първа предпоставка е установяване
от страна на административния орган дали е сезиран от лице, което е
собственик или ползвател на имотите на валидно правно основание. От
преписката по издаване на обжалваната заповед е видно, че първата
предпоставка е налице - заявителят е ползвател на валидно правно основание
на имотите, за които се иска да бъдат иззети от лице, за което се твърди, че ги
владее без да има валидно основание затова.
В хода на административното производство и в изпълнение на
задълженията си да установи всички правнорелевантни факти,
административният орган е изискал служебно справка от Началника на ОСЗ
*** С Писмо № УОС-05-05-2161/3/01.04.20г. Кметът на Община *** е изискал
от Общинска служба Земеделие *** да бъде предоставена информация за
стопанската 2019/2020г. имот със стар идентификатор 067001 има ли
подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого, има ли регистрирани
договори за отдаване, за същата стопанска година има ли подписано
споразумение съгласно изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на землището на ***. С
изх. № РД-12-04-36- 1/07.04.2020 г., е получен отговор от Началника на
Общинска служба по Земеделие - гр. *** в което е посочено, че като
ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ “*** СТОЯНОВА“,
съгласно Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г., със срок на действие -
до 01.10.2025г. Същата е декларирала ползването на горепосочените имоти за
стопанската 2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. N9
5
76/30.07.2019 г.
За да бъде реализирана административната процедура за изземването на
земите, фактите, обуславящи наличието на законовите предпоставки за
издаване на заповедта, следва да са установени по несъмнен начин. В
настоящия случай първите две от визираните по-горе предпоставки са
налице: искането е направено до компетентен орган от лице, имащо правно
основание за ползване на имотите /договор за аренда/ и се касае за земеделска
земя. Не е било спорно между страните и обстоятелството, че процесните
земеделски имоти се ползват от ЕТ „***”, а това се потвърждава и от
справката от ОСЗ-***. Налице е и третата предпоставка - ползването да е без
правно основание. В случая жалбоподателят ЕТ „***“ не осъществява
ползване на иззетия имот на правно основание. В разпоредбата на чл.37б ал.6
от ЗСПЗЗ /нова – ДВ, бр. 42/2018 г./ е посочен редът, по който в ОбСЗ се
извършва регистрацията на договорите, представляващи правно основание за
ползването на земеделска земя. Тази регистрация е отделна административна
процедура, която се развива на основание изрично депозирано заявление за
извършване на административна услуга и приключва с изявление на
сезирания орган, имащо характер на ИАА, подлежащ на самостоятелен
съдебен контрол. Тъй като произнасянето по заявлението за регистрация
представлява административен акт, регистрацията или отказът да се извърши
такава подлежат на обжалване. Целта на тази регистрация е да е налице
влязъл в сила административен акт, въз основа на който да се издават
последващи административни актове, в случая - кметът на общината да се
произнесе при постъпило искане по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. След като в хода
на производството кметът на общината е поискал и получил информация от
ОСЗ, същият е бил длъжен да се произнесе въз основа на нея и е извършил
това , вкл. с оглед постановеното по цитираното по-горе КАД по описа на
АСК-Плевен. По силата на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ ползувателите на
земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие
копие от договорите за наем или аренда. Това не е извършено от
жалбоподателя ЕТ „***“. По силата на чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ договорите за
наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, както и
споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в
писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните,
6
извършено едновременно, респ. подлежат на регистрация по посочения по-
горе ред. Видно от доказателствата по делото, договорът, с който ЕТ „***“
претендира права, е за срок, по-дълъг от една година – от 01.10.2019 г. до
30.10.2020 г., а именно за 1 година и 30 дни, т.е. подлежал е на вписване. След
като не е бил вписан и регистриран по предвидения от закона ред, то се
обосновава извод, че жалбоподателят не ползва имота на правно основание
по смисъла на чл.34 вр. чл.37б от ЗСПЗЗ и обжалваната заповед не следва да
бъде отменяна, респ. жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на заинтересованата страна направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Представен е списък на
разноските.
Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ“***“, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, чрез адв. Н. Н.-
ПАК кантора *** против ЗАПОВЕД №*** на ***, издадена на основание
чл.34, ал.2 от ЗСППЗЗ, с която е постановено изземване за стопанската
2019/2020г. на част от поземлен имот с идентификатор № *** в размер на
58дка, с начин на трайно ползване – нива, с обща площ от 119.626дка, 4-та
категория, която се намира в *** по КККР на ***, с ползвател на правно
основание - ЕТ“***“ представляван от *** ***, от неправомерното владение
на ЕТ“***“, представляван от ***.
ОСЪЖДА ЕТ “***“, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление
***,представляван от ***, пълномощник адв. Н. Н.-ПАК кантора *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** *** разноски за един адвокат в размер 500лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Плевен в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8