№ 57
гр. С., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20221800500933 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.
Обжалва се решение № 149 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на РС – С., с
което по молба на Х. Н. Н. по отношение на съпруга К. А. Н. е наложена мярка за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН /същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката/, издадена е заповед за защита от домашно насилие,
наложена е на извършителя глоба в размер на 200 лв. и същият е осъден да заплати по
сметка на РС държавна такса за производството по делото в размер на 25 лв., а на
молителката – разноски за производството по делото /възнаграждение на адвокат/ в размер
на 550 лв.
Решението е обжалвано от К. А. Н. изцяло, изложени са подробни доводи за неговата
неправилност и необоснованост с искане решението да бъде отменено.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответницата по нея,
молителка в първоинстанционното производство, като жалбата е оспорена, изложени са
подробни съображения за правилност и обоснованост на решението с искане да бъде
оставено в сила.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
съответно решението следва да бъде оставено в сила по следните съображения:
От събраните по делото доказателства е установено, че К. А. Н. е извършил домашно
насилие по отношение на Х. Н. Н. при обстоятелствата, описани в молбата по чл. 8, т. 1
ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита
дори при липса на други доказателства /както правилно е приел и първоинстанционният
съд/. В конкретния случай обаче има и други доказателства, установяващи изложеното в
молбата на Х. Н. Н. /както също правилно е приел първоинстанционният съд/ – съдебно-
медицинско удостоверение № V-128/2022 г. /което не е оспорено от К. А. Н./, установяващо
нанесени на Х. Н. Н. увреждания, които според съдебния медик биха могли да бъдат
получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от приобщената по делото преписка
№ 227000-5450/2022 г. по описа на РП – К., ТО – С., по която сведения били дали С. И. А. А.
и А. А. Д. – очевидци на случилото се, се установявала различна от описаната в молбата за
защита от домашно насилие фактическа обстановка /а именно такава, описана във
въззивната жалба/. По делото такава преписка не е приобщавана, има само данни, че
преписка с такъв № е образувана при РП – К., ТО – С. /видно от докладна записка по
преписка № УРИ 344000-1386 по описа на РУ – С., находяща се на л. 76 от
първоинстанционното дело/, а С. И. А. А. и А. А. Д. са били призовани за разпит като
свидетели по делото пред първоинстанционния съд по искане на К. А. Н., но след като са
били нередовно призовани и не са се явили в о. с. з., същият се е отказал от разпита им.
В решението на първоинстанционния съд са изложени подробни съображения
/съобразно доводите на страните и представените доказателства/, обосноваващи
постановяване на решение с резултат налагане на мярка за защита и издаване на заповед за
защита срещу настоящия жалбоподател /съответно е неоснователно изложеното в обратния
смисъл във въззивната жалба, а именно, че решението е немотивирано/, които съображения
настоящият съдебен състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съдът намира следното по исканията на страните за разноски:
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не
следва да се уважава. Искането на ответницата по жалбата за присъждане на разноски е
основателно и следва да бъде уважено. Ответницата по жалбата е направила разноски за
настоящото производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
за реално сторени разноски по делото в размер на 500 лв. за възнаграждение на адвокат,
съответно тези разноски следва да ѝ се присъдят.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на РС – С..
ОСЪЖДА К. А. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Г., община Б., област С., ул.
„В.Л.“ № 37 да плати на Х. Н. Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С., бул. „И.И.И.“ №
63а сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото пред въззивната
инстанция разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3