Определение по дело №26/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 235
Дата: 15 юли 2024 г. (в сила от 15 юли 2024 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20245200900026
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 март 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Й.
А. Г., ЕГН **********, от гр.П. ул. „С. А.“ № *** и А. К. К., ЕГН
**********,от гр.П. ул. „С.“ № ***, чрез пълномощника им адв. Л. Г. против
ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „ Витоша“ № 89Б. В исковата молба са
изложени твърдения, че на *** г. около *** ч. на път ** К. км. **, разклона за
с. Д. и с. К. настъпило тежко ПТП между л.а. марка Л. модел И.с peг. № *** и
мотоциклет марка Х., модел *** с per. № ***, при което пострадали двамата
ищци.
В следствие на процесния инцидент всеки от тях претърпял вреди, което
пораждало правния им интерес от предявяването на претенции по чл. 432 КЗ
срещу ответния застраховател, а именно: в размер на 100 000 лв. –
неимуществени вреди, за Й. Г. и 70 000 лв. – за втория ищец А. К., както и
претенции за претърпени имуществени вреди в размер на по 3000 лв. за всеки
от двамата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
С молбата е направено особено искане - за освобождаване на ищците от
ДТ и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Представени са декларации за материално и гражданско състояние.
С оглед така направените искания, от съда служебно са изискани
1
справки НАП и НОИ, от имотен регистър при АВп, от „ПП“ при ОДМВР-П.
както и от БНБ, *****“ АД, „***“ АД, „****“ ЕАД и „****“ АД.
Съдът приема, че исканията по чл.83, ал.2 ГПК се явяват основателни.
Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна гаранция за реален
достъп до правосъдие, е приложима по отношение на физически лица при
наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на посочената разпоредба. Целта
на производството е осигуряване на право на защита и предполага
съобразяване на всички обстоятелства, касаещи обективната невъзможност за
заплащане на таксите и разноските, в това число доходи на страната и
семейството й; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно,
здравословно състояние, възраст и трудова заетост; както и други
обстоятелства от значение за случая. В случая законът не изисква от съда да
изследва дали липсата на средства би могла да се преодолее и е резултат от
конюнктурни условия. Законът изисква констатацията на съответната
инстанция за липса или не на средства, с оглед осигуряване на право на защита
по конкретния казус.
На база данните от представената декларация се установява, че първият
от ищците - Й. А. Г., получава месечен доход от заплата в размер на ***** лв.
Установява се от декларацията още, че той няма сключен граждански брак,
няма собствено жилище, не упражнява дейност като ЕТ, не притежава
парични влогове, както и дялове или акции в търговски дружества, не
притежава собственост върху недвижимо имущество, като осигурява
издръжката на 3-ма човека. Декларирал също, че притежава правото на
собственост върху л.а. „******“, произведена **** г. и мотоциклет „****“,
произведен *** г. Видно е от представените данни, че по единствената негова
банкова сметка, в която фигурира наличност към 14.06.2024 г., балансът
възлиза в размер на сумата от *** лв. (в „***“ АД). Видно е от представените
данни от НАП, че годишната му облагаема данъчна основа за 2023 г., посочена
в ГДД възлиза на **** лв. Видно е от удостоверението, представено от НОИ
още, че след процесния инцидент, считано от м.октомври 2023 г., ищецът
получава единствеон обезщетение за неработоспособност, т.е. след тази дата
същият не получава месечно трудово възнаграждение от заплата.
Според данните в попълнената декларация от вторият ищец - А. К. К., се
установява, че тя получава месечен доход от заплата в размер на *** лв., като
2
не упражнява дейност като ЕТ, не притежава собствено жилище, парични
влогове, дялове или акции в търговски дружества. Същата е посочила, че
притежава единствено правото на собственост върху МПС ****, произведено
**** г., както и че осигурява издръжката на двама човека. Представени са
данни за ГДД за лицето от НАП, от които е видно, че за 2023 г. молителката е
посочила годишна облагаема данъчна основа за последната година в размер на
***лв. От доказателствата, предоставени за наличностите по банковите й
сметки е видно, че в единствената активна сметка на молителката е
разполагаема само сумата от *** лв. (в „****“ АД).
При тези данни съдът намира следното:
В разглежданата хипотеза дължимата ДТ от първия ищците възлиза в
размер на **** лв., а за втората ищца - *** лв.
Преценката на съда при съпоставката на обсъдените данни за общото
материално състояние на всеки от двамата ищци и останалите относими
обстоятелства е, че към момента на искането същите не разполагат с
достатъчно средства или някакви други бързо ликвидни активи, с помощта на
които да могат да заплатят така определените такси, както съответно
следващите се разноски в производството. Констатира се, че след инцидента
първият ищец не реализира доходи от трудово възнаграждение, а средствата, с
които втората ищца разполага също не и позволяват възможността да заплати
дължимата ДТ и следващите се разноски. Ето защо и при това положение въз
основа съвкупната преценка на релевантните обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1-
т.7 ГПК, за установяването на които съдът е обвързан от ангажираните
доказателства, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
освобождаването на молителите от заплащане на държавна такса и от
разноски в производството по делото във връзка с предявените от тях искове.
Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищците Й. А. Г., ЕГН **********, от гр.П. ул. „С.
А.“ № *** и А. К. К., ЕГН **********, от гр.П. ул. „С.“ № ***, от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски в производството по
3
т.д. № 26/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради липсата на
средства за заплащането им.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4