№ 260021 / 14.2.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.02.2022 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 25.11.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 166 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен установителен.
Ищците, Ц.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, представлявани от процесуалния си представител адвокат К.И.Б.,xxx, са предявили иск ПРОТИВ: П.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Н.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 1 642.93 лева
В исковата си молба твърдят, че са наследници на Лазар П. Тодоров.
Наследодателят им е придобил по давностно владение и наследство ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Сумер, представляващо ПАРЦЕЛ ІІ, пл.№ 243 в квартал 17 по недействащия кадастрален и регулационен план на с.Сумер, община Монтана от 1929 г., с площ от 2515 кв.м., при съседи улица, Никола К., К. Младенов и Лидия Младенова, както и на построените в имота сгради, и за тези свои права се е снабдил заедно с майка си, Цвета А. Колова с НА № 193, том ІІ, дело № 911/ 1991 г. на Ирена Борисова - нотариус при РС - гр. Михайловград.
Другата 1/2 идеална част от имота Лазар П. Тодоров е придобил по време на брака си с Д.К.П. от майка си, Цвета А. Колова, по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 97, том ІV, дело № 914/1991 г. на Ирена Борисова - нотариус при РС - гр. Михайловград.
След смъртта на Лазар П. Тодоров на 17.09.2000 г. правата му /6/8 идеални части/ са наследени от тях двамата, като втората от тях отделно е придобила, при прекратяване на възникналата от сключената сделка съпружеска имуществена общност, 2/8 идеални части.
Със Заповед № 1750 от 25.11.1993 г., с която е одобрен кадастралния и регулационния план на с. Сумер, община Монтана от гореописания парцел ІІ- 243 в квартал 17 е образуван УПИ ІІІ, пл. № 335 в кв. 17, с площ от 1860 кв.м., при граници и съседи: от север - улица; от запад - УПИ ІІ, пл. № 333, от юг и от изток - УПИ ІV, пл. № 332.
Със същата Заповед № 1750 от 25.11.1993 г. южната част на парцел ІІ- 243 в квартал 17, с площ от 681 кв.м. е придадена към съседния новообразуван УПИ ІV, пл. № 332 в кв. 17 /бивш парцел ІІІ, пл.№ 248, кв.17 по плана от 1929 г.
Този дворищнорегулационен план на с. Сумер от 1993 г. не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, поради което е отпаднало отчуждително му действие за придадената по регулация част от бившия парцел ІІ-243 в квартал 17 по плана от 1929 г. към новообразувания по новия план УПИ ІV, пл.№ 332 в квартал 17.
Това е така, тъй като за южната част на парцел ІІ-243 в квартал 17 с площ от 681 кв. м, която е придадена към съседния новообразуван УПИ ІV, пл. № 332 в кв. 17 не е заплатено дължимото парично обезщетение и това придаваемо място не е било заето по законоустановения ред от собствениците на новообразувания УПИ ІV, пл. № 332 в квартал 17.
Научили, че на 09.05.2012 г. между Н.И.К., П.И.К. и Б.Т.К. е сключен Договор за доброволна делба, представляващ акт № 344 от 10.05.2012 г. с рег. № 1492, том ІІ на Огнян Каменов - нотариус при РС - Берковица, с които тримата ответници са се споразумели в дял на П.И.Н. да бъде поставен УПИ ІV, пл. № 332 в квартал 17 по кадастралния и регулационния план на с. Сумер, община Монтана, одобрен със Заповед № 1750 от 25.11.1993 г., с площ от 1848 кв. м, в която площ е включена и придаваемата част от бившия парцел ІІ 243 в квартал 17 с площ от 681 кв. м, при граници и съседи на целия имот - от две страни улици, УПИ V, пл. №331, УПИ ІІ, пл. № 333 и УПИ ІІІ, пл. № 335, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 150 кв. м и второстепенна сграда от 40 кв. м.
На 09.07.2012 г. П.И.Н. се е снабдил с Нотариален акт за собственост № 58, том V, рег. № 7332, дело № 441/2012 г. на нотариус Росен Петров, с който е признат за собственик на основание наследство и делба на описания по-горе УПИ ІV, пл. № 332 в кв. 17, ведно с придаваемата част от бившия парцел ІІ-243 в квартал 17, с площ от 681 кв.м.
Оспорват, че П.И.Н. е собственик на придаваемата част от бившия парцел ІІ-243 в квартал 17 към УПИ ІV, пл. № 332 в кв. 17, с площ от 681 кв.м., заемаща югозападната част от УПИ ІV, кв. 17 с граници: от север - южната регулационна граница на УПИ ІІІ, пл. № 335, по новия план, от запад - УПИ ІІ , пл. № 333 по новия план, от юг -УПИ V, пл. № 330 по новия план, и от изток - линия, представляваща продължение на юг на регулационната граница между УПИ ІІІ, пл. № 335, по новия план и УПИ ІV, пл. № 332 по същия план.
Поддържат, че същата е тяхна собственост и принадлежи към собствения им УПИ ІІІ, пл. № 335 в кв. 17 по кадастралния и регулационния план на с. Сумер, община Монтана, одобрен със Заповед № 1750 от 25.11.1993 г.
Пред вид изложеното, между тях и ответниците е налице спор за процесната площ.
За тях е налице правен интерес да се установи правото им на собственост върху площта, предмет на настоящия иск по отношение на П.И.Н. и неговите праводатели.
Молят съда, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК да постанови решение, с което да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение на П.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, Н.И. КАЩАНОВ, ЕГН xxxxxxxxxx и Б.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx, че Ц.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx са собственици на следния недвижим имот - РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 681 кв.м., заемаща югозападната част от УПИ ІV, кв. 17 по действащия към момента регулационен план на с.Сумер, обл.Монтана от 1993 година, с граници: от север - южната регулационна граница на УПИ ІІІ, пл. № 335, по този план, от запад - УПИ ІІ, пл. № 333 по този план, от юг -УПИ V, пл. № 330 по този план, и от изток - линия, представляваща продължение на юг на регулационната граница между УПИ ІІІ, пл. № 335 и УПИ ІV, пл. № 332 по същия план, която реална част е обозначена върху скица на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза.
Претендират са им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците, П.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Н.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК София, в срока, предвиден за отговор вземат становище.
Оспорват исковете и молят съда да ги остави без уважение.
Изложеното в исковата молба е в противиречие с фактическото и правно положение.
Незаконосъобразно и без основание ищците претендират, че са собственици на описаните от тях в исковата им молба реално определени 681 кв.м. от УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален план на с. Сумер от 1993 год.
Процесните реално определени в исковата молба 681 кв.м от УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год., заедно с целия УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер, от който тези реално определени в исковата молба 681 кв.м. са неразделна част, винаги са владяни като свои собствени и преди, и след изготвяне на действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год. от техните наследодатели и родители, както и от тях ответниците по делото до датата 09.05.2012 год., когато сключили Договора за доброволна делба (приложен към исковата молба), след сключването на който договор, собственик и владелец на целия УПИ ІV кв. 17 (включително и на процесните 681 кв.м) от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер, е само П.И.Н..
Именно поради границите на реалното владение, осъществено от техните наследодатели и родители, както и от тях ответниците по делото, е отреден УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год. с площ 1848 кв.м, в който са включени и процесните реално определени 681 кв.м.
След сключването на Договора за делба, П.И.Н. продължава при условията на чл.79 ал.1 от ЗС да упражнява владението върху целия имот, включително и върху 681 кв.м по действащия регулационен и кадастрален план на с.Сумер
От това фактическо положение е видно, че дворищната регулация на УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год. е приложена на място и съществува и досега в тези си граници (параметри), още преди да бъдат изработени и одобрени действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год.
Т.е. действащия регулационен план от 1993 год. на с. Сумер е изработен в съответствие с границите на реално съществуващото към 1993 год. владение на отредения УПИ ІV кв. 17 от техните наследодатели и от тях ответниците по делото и което реално определено с граници владение са продължили тримата ответника заедно до 09.05.2012 год., а след тази дата владението при същите условия продължило само П.И.Н., който станал едноличен собственик на описания по горе УПИ ІV кв.
Дворищната и уличната регулации за УПИ ІV кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год. са приложени и по документи, видно от издадените от община Монтана скици (официални документи) за Договора за доброволна делба сключен между тях тримата ответника на 09.05.2012 год., както и за стоящия процес. И на двете скици е записано: Уличната регулация е приложена. Дворищната регулация е приложена.
Ето защо изложеният довод в исковата молба, че придаваемото място с реално определена площ от 681 кв.м., описано в исковата молба не е било заето по законоустановения ред, е незаконосъобразно и неоснователно.
Договорът за доброволна делба сключен между тримата ответника на 09.05.2012 год., на чието основание П.И.Н. става едноличен собственик и владелец на УПИ 1V кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален планове на с. Сумер от 1993 год., е сключен, видно от датата преди повече от пет години: той е добросъвестен владелец по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Т., приета от съда и оспорена от процесуалния представител на ответниците.
Допусната е и назначена повторна еднолична съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. О.М., приета от съда и оспорена от процесуалния представител на ищците по отношение на констатациите в т.7 от заключението.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, констатациите в заключението на вещото лице инж.М., приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен иск за установяване право на собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С оглед твърдението на ищците, че са съсобственици на процесния недвижим имот и че ответниците незаконосъобразно са извършили доброволна делба и единият от тях се е снабдил с НА за право на собственост върху имот, за който не е изпълнена предвидената процедура по отчуждаване и заплащане обезщетение, ищците имат правото да поискат от съда установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията им с ответниците.
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени случаи.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв иск.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституенти. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск.
Ищците сами преценяват наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
По делото безспорно е установено, че ищците са наследници на Лазар Петров Тодоров, б.ж. на град Монтана, починал на 17.09.2000 г. – негова преживяла съпруга и син.
Не се спори и относно обстоятелството, че техния наследодател, заедно с майка си Цвета А. Колова са придобили собствеността по давностно владение и наследство на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Сумер, обл.Монтана, урегулирано в Парцел ІІ-243 в квартал 17 по плана на същото село, цялото от 2 418 кв.м, с построени в него жилищна сграда, кухня, гараж и стопанска постройка до съседи: улица, Никола К., К. Младенов и Лидия Младенова, снабдили се с НА № 193, том ІІ, дело № 911/1991 г. на нотариус при Районен съд Монтана Ирена Борисова. На същата дата – 05.07.1991 година Цвета А. Колова е прехвърлила собствената си ½ идеална част от този имот на сина си Лазар П. Тодоров срещу задължение за издръжка и гледане.
На същата дата, 05.07.1991 година, Никола Тодоров К. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по давност на Дворно място, находящо се в с.Сумер, обл.Монтана, урегулирано в Парцел ІІІ-248 в квартал 17 по плана на същото се., целият имот от 1 167 кв.м, с построени в него жилищна сграда и стопанска постройка, за което се е снабдил с НА № 192, том ІІ, дело № 910/1991 година на нотариус при Районен съд Монтана Ирена Борисова. На 20.01.1993 година Никола Тодоров К. е продал на сина си Иван Н.К. собствения си недвижим имот, дворно място, находящо се в с.Сумер, урегулирано в Працел ІІІ, пл.№ 248 в квартал 17, по плана на с.с., целият имот от 1 167 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, срещу задължението да го гледа и издържа, като му осигурява спокоен живот, за което е издаден НА № 37, том І, дело № 68/1993 г. на Районен съд Монтана.
Няма спор и относно факта, че със Заповед № 1750 от 25.11.1993 година е одобрен кадастрален и регулационен план на с.Сумер.
Установено е, че на 09.05.2012 г. между Н.И.К., П.И.К. и Б.Т.К., ответници в процеса, е сключен Договор за доброволна делба, представляващ акт № 344 от 10.05.2012 г. с рег. № 1492, том ІІ на Огнян Каменов - нотариус при РС - Берковица, с които тримата ответници са се споразумели в дял на П.И.Н. да бъде поставен УПИ ІV, пл. № 332 в квартал 17 по кадастралния и регулационния план на с. Сумер, община Монтана, одобрен със Заповед № 1750 от 25.11.1993 г., с площ от 1848 кв. м, при граници и съседи на целия имот - от две страни улици, УПИ V, пл. №331, УПИ ІІ, пл. № 333 и УПИ ІІІ, пл. № 335, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 150 кв. м и второстепенна сграда от 40 кв. м.
На 09.07.2012 г. П.И.Н. се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 58, том V, рег. № 7332, дело № 441/2012 г. на нотариус Росен Петров, с който е признат за собственик на основание наследство и делба на УПИ ІV, пл. № 332 в кв. 17, с площ от 1 848 кв.м, след приложена дворищна и улична регулации, с описани съседи, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП 150 кв. м и второстепенна сграда от 40 кв. м.
Спорен е въпросът процесната реална площ от 681 кв.м. дали е собственост на ищците или е собственост на ответниците.
По делото безспорно е установено, че площта от 681 кв.м е била част от парцел ІІ-243 в квартал 17 по недействащия кадастрален и регулационен план на с. Сумер, община Монтана от 1929 г., чието действие е продължило до 1993 година.
Както е посочено от двете вещи лица/ съобразено с обстоятелството, че заключението на вещото лице Н.Т. бе оспорено от процесуалния представител на ответниците/, второто заключение на инж.М. направи същите констатации, че процесната площ е била част от Парцел ІІ, 243, кв.17 по недействащия кадастрален и регулационен план на с.Сумер от 1929 г. Инж.М. е категоричен, че площта е била присъединена към УПИ ІV, 332, кв.17 по кадастралния и регулационен план на с.Сумер, одобрен със Заповед № 1750 от 25.11.1993 година. Площта е била присъединена, не е придаваема, тъй като този план не е предвиждал придаваеми места.
Тази регулация е от 1993 г., при действието на ЗТСУ (отм.). Кадастралният план на населеното място отразява местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните насаждения и др. в тях с данни за вида и предназначението им, както и за релефа на терена. Дворищно-регулационния план има за цел да превърне заварените недвижими имоти в строителни парцели - с правилни очертания и определени размери, а така също и определя за кои имоти се отреждат образуваните парцели. Дворищно-регулационните парцели се образуват чрез урегулиране на пълномерни имоти или на маломерни в пълномерни. Съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Длъжник по дворищно-регулационния план е собственикът на парцела към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Заплащането на придаваемите места е въпрос на сметки и връзката е облигационна, а самото действие на влезлия в сила дворищно-регулационен план е вещно.
При всички закони до приемането на ЗУТ, а именно: Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 1898 г., Закон за благоустройство на населените места от 1941 г., Закон за планово изграждане на населените места от 1949 г. и Закон за териториалното и селищно устройство от 1973 г. – дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, т. е. в момента на влизането в сила на дворищнорегулационния план дворните места или частите от тях, придадени към съседните парцели, се считат за собственост на лицето, на което е принадлежала кадастралната основа, за която е отреден парцелът. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно придаваемото се място. Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността, а поражда само облигационни отношения между отчуждения собственик и лицето, в чиято полза е извършено отчуждаването. Но това пряко и непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план е поставено под условие, което има прекратителен характер, съгласно ТР № 3/1993 г. Следователно отчуждителното действие на регулационния план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде "приложен", при наличие на предпоставките по чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗТСУ (отм.);. Неприлагането на регулацията обуславя извода за отпадане на отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗТСУ (отм.). С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен дворищнорегулационен план правното положение на имотите се възстановява по предходния регулационен план, който е приложен или до първоначалното положение на имотите.
Със задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/1993 г., предпоставките за "приложението" на регулацията са разграничени в зависимост от различните хипотези за изменение на регулационния план, регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 ЗТСУ (отм.). Прилагането на плана, може да се осъществи чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по режима на ЗТСУ (отм.), дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален акт за придаваемото място /в този смисъл Решение № 780/13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г., ВКС, III г. о./. Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план /в този смисъл Решение № 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г., ВКС, II г. о./.
Спорът, така както е очертан от твърденията на страните, се свежда именно до правилното заснемане на границата между двата имота при одобряването на кадастралната карта и предходния план. Всяка от страните счита, че е собственик на спорната площ от 681 кв.м. При тези твърдения, за да се разреши спора е необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на правото на собственост, което означава проследяване на регулационните промени с двата имота - наличието на придаваеми места, осъществяване на предпоставките за прилагане на регулациите и завземането на придаваемите места, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и съответно нанасянето им за граници по кадастралната карта.
Предмет на установяване по исковете е как е заснет имотът в предходните планове, като се свърже с документите за собственост на страните и отчуждителното действие на тези планове, дали има придаваеми по регулация места и дали тази регулация е била приложена по някой от трите способа – чрез плащане; при погасяване на вземането за придаваемо по регулация място и дали в продължение на десет години преди откриване на производството за изменение на плана, въпреки грешката, мястото е заето по законоустановения ред – чл.33 ал.2 предложение 1 ЗТСУ /отм/. Това са все факти с правно значение, които се навеждат от страните и които съдът следва да установи и да формира изводи само в мотивите си. За установени грешки в предходните действали планове, съдът не се произнася по същество в диспозитива на решението, тъй като по тях не се извършва подпълване на кадастралната основа и не е необходимо формиране на сила на пресъдено нещо. С диспозитива на решението при основателност на иска, съдът установява правото на собственост върху спорната площ и съществуващата грешка при заснемането /подробно описана и изобразена в скица към решението/ по действащата кадастрална карта/. В този смисъл е решение № 48 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, първо г. о.
По делото са събрани множество писмени доказателства, неоспорени от страните, изслушани са като свидетели посочени лица и от двете страни, чиито показания са обективни, безпристрастни и непротиворечащи си, както и е прието заключение по допусната СТЕ с вещо лице инж. М., неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно.
От всички доказателства, най-вече комбинираната скица на СТЕ и дори твърденията на страните, че т.3, 2 и 4 обозначава линията между УПИ ІІІ, пл.№ 335 и имот УПИ ІV, пл.№ 332, която е границата между имотите по действащия план от 1993 година. Между т.1, т.2 и т.4 НЯМА ГРАНИЦА ПО ДЕЙСТВАЩИЯ ПЛАН, / тази линия е помощна за в.л.инж.М., за да може да изчисли правилно площта за отговор на поставената първа задача/, не представлява и материализирана ограда, съгласно непротиворечащите се показания на всички разпитани в качеството на свидетели лица. Касае се за приложената комбинирана скица за пълна или частична идентичност, находяща се на л.165 от делото и представляваща неразделна част от решението. От това е видно, че планът от 1993 г. не предвижда придаваемо място от УПИ ІІІ, пл. 335 към УПИ ІV-332 на реално място, заключено в контура т. 1-т. 2 и т.4 на комбинираната скица.
Съгласно параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според параграф 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. С ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че отчуждителното действие на такива планове се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар. 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега пар. 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Съгласно практиката на ВКС, намерило израз в решение № 41 от 09.07.2018 г. по гр. д. № 1919/2017 г. на ВКС, гражданска колегия, I-во отделение, това разрешение следва да се съобрази не само по отношение на части от имоти, придадени към съседни парцели с последния дворищнорегулационен план, но и по отношение на такива, придадени с предходния план, когато спорът между страните се свежда до това приложена ли е предходната регулация и последният кадастрален план отразява ли вярно имотните граници. Това поставя на разглеждане въпроса кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план. По този въпрос е налице съдебна практика, обобщена в с ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. С него е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.). Разяснено е, че при действието на ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.); при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
В случая се установи, че нито една от хипотезите на чл. 32, ал. 1 ЗТСУ не е била изпълнена: /не е платено обезщетение, а такова не е било и предвидено; не е владяно 10 години мястото/, поради което регулационният план от 1993 г. не е бил приложен, поради което са приложими постановките на ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, съответно автоматично е отпаднало отчуждителното действие на плана от 1993 г.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 8/2014 на ОСГК на ВКС в тези случаи не липсва годен предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. Притежаваната от ищците съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за собственост, (съответно за ревандикация), на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Затова, ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. Съгласно параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.
От приета по делото СТЕ, както и доказателствата във връзка с прилагането на регулацията следва да се направи извод, че има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. В случая няма доказателства за уреждане на регулационните отношения по придаваемо място, а такива с цитирания план и не са предвидени, дворищнорегулационния план не е бил приложен, отчуждителното му действие не се е стабилизирало и регулационните линии не е следвало да се отразят в кадастралната карта като имотни граници, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Урегулираният поземлен имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и не се установява причина, предвид не доказаното прилагане на регулацията, да бъде заснеман в кадастралната карта в имота на ответниците.
Ето защо следва да бъде признато правото на собственост върху УПИ ІІІ, пл.№ 335, заснет в кадастралната карта в пределите на поземлен имот УПИ ІV, пл.№ 332 между точки 1, 2 и 4 на комбинирана скица на л.165 от делото.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съответно по плана от 1929 г., съгласно комбинираната скица, че имотът, по недействащия кадастрален и регулационен план на с.Сумер е в жълтия контур на комбинираната скица на л.165 от делото. Реално ответниците не са владяли тази част от имота, заключен в площта на т. 1, т.2 и т.4, тъй като всички разпитани свидетели са категорични, че не е имало никога никаква обозначена ограда или поставени каквито и да са било знаци за наличие на такава. Не без значение е обстоятелството, че когато са се снабдили с нотариален акт за собственост ищците и наследодателя на ответниците на една и съща дата – 05.07.1991 година, Парцел ІІ-243 в квартал 17, за който е образуван УПИ ІІІ, пл.№ 335 в кв.17 по плана на с.Сумер е от 2 418 кв.м, а Парцел ІІІ-248 в квартал 17, за който е образуван УПИ ІV, пл.№ 332 в кв.17 по плана на с.Сумер е от 1 167 кв.м, които са и прехвърлени от Никола Тодоров К. на сина му Иван Н.К. срещу задължение за издръжка и гледане. Едва през 2012 година ответниците, при направения договор за доброволна делба сочат, че УПИ ІV, пл.№ 332 в кв.17, по кадастралния и регулационен план на с.Сумер, одобрен със Заповед № 1750 от 25.11.1993 година е с площ от 1 848 кв.м, без да е установено, по какъв начин е увеличена площта на имота им. Това обуславя извод за основателност на иска на ищците, тъй като не се установи, ответниците да са собственици на мястото, ограничено в контура, заключен между т. 1, т.2 и т.4 на комбинираната скица, за която реална част е предявен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. А от 2012 година до предявяване на иска не е изтекъл и предвидения в закона десет годишен срок за придобиване на тази част от имота по давност от ответниците, за които не се установи да са го владяли непрекъснато и необезпокоявано.
По изложените по-горе съображения искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на П.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Н.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Ц.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx са собственици на следния недвижим имот - РЕАЛНА ЧАСТ, с площ от 681 кв.м., заемаща югозападната част от УПИ ІV, кв. 17 по действащия към момента регулационен план на с.Сумер, обл.Монтана от 1993 година, с граници: от север - южната регулационна граница на УПИ ІІІ, пл. № 335, по този план, от запад - УПИ ІІ, пл. № 333 по този план, от юг -УПИ V, пл. № 330 по този план, и от изток - линия, представляваща продължение на юг на регулационната граница между УПИ ІІІ, пл. № 335 и УПИ ІV, пл. № 332 по същия план, която реална част е обозначена върху скица на вещото лице инж.М., ограничено в контура, заключен между т. 1, т.2 и т.4 на комбинираната скица към заключението на СТЕ, на лист 165 от делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Н.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Б.Т.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx и Д.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1392.00 лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: