Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. София, 06.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети септември
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Петя Алексиева гр. д. № 384 по
описа
за 2019 г. и за да
постанови решение взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от Ж.Б.И. против Ю.Б.К., Б.Х.С. и К.Х.К., с която е
предявен иск с правно основание чл.37 от ЗН за отмяна продажбата на дарените
имоти, извършена с нотариален акт № 104, н.д.№ 87/2012 г. на нотариус Т.А..
Ищцата твърди, че с първата
ответница Ю.Б.К. са наследници по закон на Е. Г. И., починала на 15.09.2012 г.
Твърди се, че вторият и третият ответници са деца на първата ответница, на
които тя е продала дарените й от Е.Г.И.имоти. Ищцата твърди, че на 12.11.1992
г. Е.Г.И.е дарила на първата ответница собствените си недвижими имоти, находящи
се в гр.София, ул. „******, а именно: източното жилище от партерния етаж на пет
етажната масивна жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул. „******,
североизточния магазин със застроена площ от 24,60 кв.м., ½ ид.ч. от
средното южно таванско помещение със застроена площ от 18 кв.м.,
североизточното мазе със застроена площ от 24,60 кв.м., заедно с 11,24% от
общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, цялото от
651 кв.м. Дарението е обективирано в нотариален акт № 192, дело № 18260/1992 г.
на нотариус при СРС.
Ищцата твърди, че така описаните
по-горе имоти са продадени от първата ответница на нейните деца-втория и третия
ответник, като продажбата е извършена с нотариален акт № 104, том І, рег. №
4543, н.д. № 87/2012 г. на нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК. Твърди се, че
дарената ответница няма друго имущество, от което ищцата да допълни запазената
й част от наследството в пари. Твърди се, че ищцата е упражнила правото си по
чл.30 ЗН.
Моли съда на основание чл.37 от ЗН да отмени продажбата на дарените имоти, извършена с нотариален акт № 104, том І,
рег. № 4543, н.д. № 87/2012 г. на нотариус Т.А. с рег. № 272 на НК и да отмени
нотариалния акт.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Ю.Б.К..
На първо
място оспорва иска като недопустим с твърдението, че искът по чл.37 от ЗН е
предявен предварително, преди да са настъпили условията за предявяването му, и
по-точно преди да е влязло в сила решението по чл.30 ЗН. Твърди се, че
последното е влязло в сила на 17.04.2018 г.
По същество
оспорва иска като неоснователен, тъй като не са налице основанията за отмяна на
продажбата.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът К.Х.К. оспорва на първо място иска като недопустим по
същите съображения изложени по-горе в отговора на ответницата Ю.Б.К.. Поддържа
още, че към датата на предявяване на иска по чл.37 от ЗН, не е била вписана
исковата молба по иска с правно основание чл.30 ЗН-вписана едва на 11.06.2015
г.
При
условията на евентуалност поддържа неоснователност на иска с твърдението за
липсата на материална предпоставка за упражняване правото на иск, тъй като към
датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело, не е имало влязло в
сила решение по чл.30 от ЗН, нито е била вписана исковата молба по това дело.
Поддържа, че ищцата не е посочила, нито е представила доказателства, че не би
могла да допълни своята запазена част от имуществото на дарения. Твърди се, че
ответницата Ю.Б. получава пенсия и регулярно заплаща на ищцата задълженията си
по чл.30 ЗН. Твърди се, че ответникът заедно със сестра си Б.С. са заплатили на
своята майка надлежно сумата по продажната сделка, която тя е получила и е
достатъчна до покрие всички материални претенции на ищцата.
Ответницата
Б.Х.С. не е депозирала отговор срещу исковата молба.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалните си представители поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Претендира разноски, за което представя списък
по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата Ю.Б.К.
адвокатско възнаграждение, както и на заплатеното от ответниците Б.С. и К.К..
В съдебно
заседание ответницата Ю.Б.К. и чрез своя процесуален представител оспорва
предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Оспорва и заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание ответниците Б.С. и К.К. и чрез своя процесуален представител молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и най-вече недоказани. Претендира разноски по списък. Заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и с
представеното удостоверение за наследници изх.№ 9/24.09.2012 г. на СО, район
Триадица се установява, че ищцата Ж.Б.И. и ответницата Ю.Б.К. са единствени
наследници по закон на починалата на 15.09.2012 г. тяхна майка Е.Г.И..
С нотариален акт № 192, том
LXXXІV, дело № 18260/12.11.1992 г. на нотариус при СРС, Е.Г.И.е дарила на
дъщеря си Ю.Б.К., свой собствен недвижим имот, а именно: източното жилище от партерния етаж на пет
етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град София, район
„Триадица", на ул. „******” /старо наименование „*****, състоящо се от
стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със
застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището: ул."******", Х.Г.З.,
от две страни двор, отгоре-сем. Г.Е.и отдолу-мазе; североизточният магазин със
застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи: ул."******", двор и от две
страни жилището на Е. Г.И.; 1/2 ид.ч. от средното южно таванско помещение със
застроена площ 18,00 кв.м., при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север-коридор,
от юг-дворно място и отдолу Р. С. Б.; североизточното мазе със застроена площ
от 24,60 кв.м., при съседи.ул."******", дворно място, Р.С.Б.и входно
антре, заедно с 11,24% от общите части от сградата и от дворното място, в което
е построена, цялото с площ от 651 кв.м., съставляващо парцел VI от кв.329 по
плана на гр.София, местност „Центъра", ул."******"/ „**** и
съседи по доказателствения нотариален акт: ул."Солун", Д-р Х. С., Д.
Х., П. А., Н. А., А. С. и н-ци на В. Р..
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 104, том І, вх.рег.№ 4543, н.д.№ 87/2012
г., на 01.11.2012 г., ответницата Ю.Б.К. продала описания по-горе и дарен й от
нейната майка имот на децата си - ответниците по делото Б.Х.С. и К.Х.К..
На следващо място и от
ангажираните по делото доказателства, се установява, че Софийският градски съд
е бил сезиран с иск с правно основание чл.37 от ЗН предявен от Ж.Б.И. против Ю.Б.К.,
Б.Х.С. и К.Х. С.за отмяна продажбата на дарените имоти, извършена с нотариален
акт № 104, н.д.№ 87/2012 г. на нотариус Т.А.. Тази искова молба е входена в СГС
на 04.02.2013 г. и е образувано гр.д. №
1635/13 г. СГС, І-5 състав. С разпореждане от 22.04.2013 г. делото е изпратено
на СРС, където е образувано под № 21069/13 г. по описа на СРС, 60 състав, като
исковата молба е вписана на 13.02.2015 г.
С определение от 13.06.2014 г. съдът е спрял производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по иска с правно
основание чл.30 от ЗН, а с определение от 26.11.2018 г. е прекратил
производството пред себе си като е приел, че не му е родово подсъдно и го е
изпратил по компетентност на СГС, където е образувано настоящото дело.
Преди датата 04.02.2013 г., а
именно на 09.01.2013 г. ищцата Ж.Б.И. е предявила пред Софийски градски съд и
иск с правно основание чл.30 от ЗН против Ю.Б.К. за намаляване на дарението,
извършено от майка й Е.Г.И., починала на 15.09.2012 г. в полза на сестра й Ю.Б.К.,
извършено с нотариален акт № 192, дело № 18620/1992 г. по описа на нотариус при
Софийска нотариална служба до размера необходим за допълване на запазената й
1/3 част от наследството. Образувано е гр.д.№ 374/13 г. по описа на СГС, І-14
състав. С определение от 28.03.2013 г. СГС е прекратил делото пред себе си и го
е изпратил по подсъдност на СРС, където е образувано гр.д.№ 18226/13 г. по
описа на СРС, 77 състав. Исковата молба е вписана на 11.06.2013 г. Не е вярно
твърдението на ответниците, че тази искова молба е вписана на 11.06.2015 г.
Видно от справката от имотния регистър при СВ-АВ гр.София /л.93 от делото на
СРС/, исковата молба е вписана именно през 2013 г. Производството по това дело
е приключило с влязло в сила на 17.04.2018 г. Решение № 2982/03.05.2017 г.,
постановено по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, с
което е намалено извършеното с нотариален акт № 192/12.11.1992 г., т. LXXXIV,
дело № 18260/1992 г. по описа на Нотариус при Софийска нотариална служба при
втори районен съд дарение от Е.Г.И.в полза на Ю.Б.К. на: източното жилище от
партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град
София, район „Триадица", на ул. „******” /старо наименование ******,
състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от
входното антре, със застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището:
ул."******", Х.Г.З., от две страни двор, отгоре-сем. Г.Е.и
отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24,60 кв.м., при
съседи: ул."******", двор и от две страни жилището на Е.И.; 1/2 ид.ч.
от средното южно таванско помещение със застроена площ 18,00 кв.м., при съседи:
сем. Г.Е., покрив, от север-коридор, от юг-дворно място и отдолу Р.С.Б.;
североизточното мазе със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи.ул."******",
дворно място, Р.С.Б.и входно антре, заедно с 11,24% от общите части от сградата
и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м.,
съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра",
ул."******"/ „******”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален
акт: ул."Солун", Д-р Х.С., Д.Х., П.А., Н.А.., А.С.и н-ци на В.Р.ДО
РАЗМЕРА, необходим за допълване на накърнената запазена част на Ж. И.- А., или
до размер от 68 554,58 / 220 053 части от описаните по горе-имоти, като е
възстановена по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН на Ж.Б. И.- А.срещу Ю.Б.К. запазената
й част от 1/3 от наследството на нейната майка- Е.Г.И., починала на 15.09.2012
г. Със същото решение Ю.Б.К. е осъдена да заплати на Ж.И. сумата от 58 612,92
лв., представляваща накърнената запазена част на Ж.Б.И. от наследството на
нейната майка-Е.Г.И., починала на 15.09.2012 г., определена по пазарните цени
на имотите в наследствената маса към момента на намаляване на дарението.
Въз основа на влязлото в сила
решение в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист на 12.06.2018 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20188380402015 по описа на ЧСИ
М. Б. с рег. № 838 на КЧСИ за принудително събиране на сумата от 58 612,92
лв., представляваща накърнената запазена част на Ж.Б.И. от наследството на
нейната майка-Е.Г.И., починала на 15.09.2012 г., определена по пазарните цени на
имотите в наследствената маса към момента на намаляване на дарението.
От удостоверение изх.№
103287/15.10.2019 г. на ЧСИ Б., както и удостоверение изх. № 52785/08.09.2020
г., се установява, че по изпълнителното делото към 08.09.2020 г. е постъпила сума
в общ размер на 460 лв. Установява се още, че по изпълнителното дело е
извършена справка в НОИ, от която е видно, че Ю.Б.К. няма регистрирани трудови
договори, а само доход от пенсия, която е под установения размер на минималната
работна заплата. По наложени запори в откритите на името на длъжника банкови
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че по
тези сметки липсва авоар с изключение на постъпващата в „ПИБ“ АД пенсия. От
извършено имуществено проучване на длъжника, не се установява секвестируемо
имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение за събиране на
сумите, предмет на изпълнението.
От представеното удостоверение от
12.11.2018 г. на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че на името на
ответницата Ю.Б.К., няма данни за регистрирани пътни превозни средства. От
представената актуална справка за пенсионер към 01.06.2018 г. се установява, че
ответницата получава пенсия в размер на 226,51 лв.
От представената справка по лице
в СВ-София, се установява, че към момента ответницата Ю.Б.К. не притежава
недвижими имоти.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.37 от ЗН.
За да бъде основателен и доказан
този иск, то ищцата следваше да докаже главно и пълно следните обстоятелства: 1. влязло в сила решение за допълване на
запазената част на наследник срещу лице, получило имота от наследодателя по
завещание или по дарение, 2. отчужденията на завещаните или подарени недвижими
имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях да са извършени от
заветниците или надарените срещу които е постановено намалението преди да е
изтекла една година от откриване на наследството или след вписване на исковата
молба за намалението, 3. установена невъзможност допълването на запазената част
да се извърши от имуществото на заветника или на надарения, 4. приобретателят
да не допълни запазената част в пари.
Искът е
основателен.
Ответниците
твърдят липсата на първата предпоставка, която според тях води до недопустимост
на предявения иск като преждевременно предявен, евентуално до неговата
неоснователност.
Това
възражение е неоснователно.
Безспорно
се установява, че към датата на предявяване на настоящия иск-04.02.2013 г.,
ищцата вече е била упражнила правото си по чл.30 от ЗН чрез предявяване на иск
на 09.01.2013 г.
Според
настоящия съдебен състав наличието на влязло в сила решение за допълване на
запазената част, следва да е налице не към датата на предявяване на иска по
чл.37 ЗН, а към датата на приключване на съдебното дирене. Към датата на
предявяване на иска е достатъчно ищцата да е упражнила правото си чрез
предявяване на иска.
Както
вече съдът е посочил на страните, няма процесуална пречка
исковете по чл.30 и чл.37 от ЗН да се разгледат в едно производство, доколкото
основателността на иска по чл.37 от ЗН е в зависимост от този по чл.30 ЗН, а в
случаите когато тези два иска са образувани в две отделени производства, то производството
по чл.37 ЗН следва да бъде спряно до приключване на преюдициалното производство
по чл.30 от ЗН, както е било сторено и в настоящия случай.
Неоснователно
е възражението за недопустимост на предявения иск, тъй като по принцип искът би
могъл да бъде недопустим, ако липсват положителни процесуални предпоставки за
съществуването или за упражняването на правото на иск или ако съществуват
процесуални пречки затова, каквито в случая няма. Наличието на влязло в сила
решение за допълване на запазената част на наследник срещу лице, получило имота
от наследодателя по завещание или по дарение, не е въведено в закона като
процесуална предпоставка за съществуването или за упражняването на искове за отмяна
на сделка. Това обстоятелството, касае основателността на иска за отмяна, а не
неговата допустимост, тъй като е свързано с решаването на въпроса, дали ищецът
е наследник със запазена част, успешно провел иска си по чл.30, ал.1 от ЗН.
И тъй
като към датата на приключване на съдебното дирене-15.09.2020 г. е налице
влязло в сила на 17.04.2018 г. Решение № 2982/03.05.2017 г., постановено по
в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, с което е
намалено извършеното с нотариален акт № 192/12.11.1992 г., т. LXXXIV, дело №
18260/1992 г. по описа на Нотариус при Софийска нотариална служба при втори
районен съд дарение от Е.Г.И.в полза на Ю.Б.К., то настоящият съдебен състав
намира, че първата предпоставка от фактическия състав на чл.37 от ЗН е налице.
С
ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че наследството на
наследодателката на ищцата Ж.Б.И. и ответницата Ю.Б.К. е открито на 15.09.2012
г., когато е починала тяхната майка. Атакуваната сделка е осъществена на
01.11.2012 г., т.е. в рамките на едногодишния срок от откриване на
наследството, поради което без значение в случая е датата на вписване на
исковата молба за намалението. Същата би имала значение само в хипотезата, при
която отчуждението е извършено след изтичане на една година от откриване на
наследството, но при вписана искова молба за намаление.
Безспорно
се установи, че от имуществото на надарената Ю.Б.К., ищцата не може да допълни
запазената си част.
Видно
от доказателствата по делото към момента ответницата Ю.Б.К. не разполага с
движими вещи или недвижимо имуществото, не разполага с парични влогове, не
получава никакви доходи извън пенсия в размер на около 250 лв. Ответниците
представят писмени доказателства, от които е видно, че след сключване на
сделката в периода 2012 г-2013 г. са заплатили на продавача Ю.Б.К.-тяхната
майка продажната цена от 140 000 лв., но от доказателствата по делото не
се установява тези пари да са налични към момента. Видно е, че ответницата Ю.Б.К.
няма авоари по банковите сметки, открити на нейно име. По банкова сметка ***.
От
друга страна приобретателите по сделката-ответниците Б.С. и К.К. не са се
възползвали от предоставеното им като средство за защита срещу предявения иск
за отмяна на сделката, а именно-нито са предложили, нито са допълнили
запазената част в пари, поради което съдът намира, че са налице третата и
четвъртата предпоставка от фактическия състав на чл.37 от ЗН.
Така
мотивиран съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото на ищцата се дължат направените от нея разноски в пълен
обем.
По
възражението за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение
в общ размер на сумата от 6000 лв. Възражението е основателно.
Доколкото
предмет на иска е отмяна на разпоредителната сделка, но само до размера необходим
за допълване на накърнената част на ищцата, т.е. 68554,58/220 053 идеални
части, то цената на иска не е пълния размер на данъчната оценка, а част от
него. Видно от удостоверение на СО, район Триадица /л.17 от делото на СРС/,
данъчната оценка на имота е в размер на 159 004,30 лв. Тази данъчна оценка
обаче е към 26.01.2015 г., поради което съдът взема предвид данъчната оценка на
имота към датата на предявяване на иска м.-02.2013 г., и именно: 161 017
лв. /л.29 от гр.д.№ 373/2013 г. по описа на СГС, І-14 състав/. Данъчната оценка
на 68554,58/220 053 идеални части от имота, възлиза на сумата от 50 162,70
лв., т.е. това е цената на предявения иск.
При
материален интерес от 50 162,70 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение към датата на първия договор за представителство пред СРС-04.01.2013
г., изчислен на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
1 453,25 лв., а към датата на втория договор за представителство пред
настоящия съдебен състав-15.01.2019 г. възлиза на сумата от 2 034,88 лв.,
т.е. общо размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 3 488,13 лв., до който размер съдът намалява заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв.
На следващо
място с оглед горното, съдът намира, че ищцата е надвнесла държавна такса над
дължимата сума от 501,63 лв. до внесената сума от 1 610,17 лв., поради
което разликата подлежи на възстановяване на ищцата, а не следва да бъде
разпределена като разноска между страните. Не са налице доказателства за
извършени от ищцата разноски в размер на претендираната сума от 84,30 лв.-като
завеждане на гр.дело и такса превод, поради което съдът не присъжда тази сума.
С оглед на
горното съдът приема, че ищцата е направила следните разноски: държавна такса в
размер на 501,63 лв., адвокатско възнаграждение-3 488,13 лв., вписване на
искова молба-163 лв., съдебни удостоверения-10 лв., или сума общо в размер на
4162,76 лв., за която сума ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
При този
изход на делото на ответниците не се дължат разноски.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание
чл.37 от Закона за наследството, предявен от Ж. Б. И., ЕГН **********,***
отчуждението на дарен
недвижим имот до
размера необходим за допълване на накърнената част на ищцата, а именно:
68554,58/220 053 идеални части, което отчуждение е извършено с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 104, том І, вх.рег.№ 4543, н.д.№ 87/2012
г., на 01.11.2012 г. от Ю.Б.К., ЕГН **********,*** в полза на Б.Х.С., ЕГН **********
и К.Х.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, на следния недвижим имот, а именно: източното
жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в
град София, район „Триадица", на ул. „******” /старо наименование „*****,
състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от
входното антре, със застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището:
ул."******", Х.Г.З., от две страни двор, отгоре-сем. Г.Е.и
отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24,60 кв.м., при
съседи: ул."******", двор и от две страни жилището на Е. Г.И.; 1/2
ид.ч. от средното южно таванско помещение със застроена площ 18,00 кв.м., при
съседи: сем. Г.Е., покрив, от север-коридор, от юг-дворно място и отдолу Р.С.Б.;
североизточното мазе със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи.ул."******",
дворно място, Р.С.Б.и входно антре, заедно с 11,24% от общите части от сградата
и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м.,
съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра",
ул."******"/ „******”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален
акт: ул."Солун", Д-р Х.С., Д.Х., П.А., Н.А.., А.С.и н-ци на В. Р..
ОСЪЖДА Ю.Б.К., ЕГН **********,***,
Б.Х.С., ЕГН ********** и К.Х.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да
заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Ж. Б. И., ЕГН **********,*** сумата от 4 162,76 лв.
/четири хиляди сто шестдесет и два и 0,76 лв./ разноски направени от ищцата
пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: