№ 1596
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110102520 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от С. Б. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, жк. **** бл. 406, вх. 24, ет.
4, ап. 37, против Ж. Б. В. ЕГН **********, с. ****, ул. **** № 15, община
****, област Варна, с която е заявен за разглеждане положителен
установителен иск за собственост, съединен с иск заплащане на обезщетение
за ползване на имотите:
1. Да бъде прието за установено, че С. Б. Д. е собственик на реална част
от 460 кв. метра от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ****, община ****, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 20.10.2016 г., с адрес: с. ****, ул. **** № 15, местност
****, община ****, област Варна, целият с площ от 1018 кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 29, квартал 1, парцел
XI, при съседи: ****.****.8, ****.****.12, ****.****.10, ****.****.4,
****.****.2, която реална част се намира в източната, южната и югоизточната
част на поземления имот, при граници: ПИ ****.****.12, останалата част от
****, ****.****.4, ****.****.10, и е повдигната в жълт цвят на приложената
от ищцата на л.149 от делото скица, заедно с построените в него: сграда с
1
идентификатор ****.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
****, община ****, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АПСК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20,10,2016 г., със застроена
площ от 70 кв. метра, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, на
един етаж, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор ****.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, община ****, област
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена площ от 9 кв. метра, с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, номер по предходен
план: няма, както и да бъде осъдена Ж. Б. В. да предаде владението на ищеца
С. Б. Д. върху процесните недвижими имоти.
2. Да бъде осъдена Ж. Б. В. да заплати на С. Б. Д. сумата 2180 /две
хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за ползването на
процесиите имоти за времето от 06.11.2023 г. /връчване на нотариалната
покана/ до депозиране на исковата молба в деловодството на съда, както и да
й заплаща сумата от 600 лв. месечно, считано от датата на депозиране на
исковата молба до датата на предаване на владението.
Ищцата С. Д. твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
****, община ****, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.10.2016 г., с адрес:
с. ****, ул. **** № 15, местност ****, община ****, област Варна, целият с
площ от 1018 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 29, квартал 1, парцел XI, при съседи: ****.****.8,
****.****.12, ****.****.10, ****.****14, ****.****.2, заедно с построените в
него: сграда с идентификатор ****.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. ****, община ****, област Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със
застроена площ от 103 кв. метра, с предназначение: жилищна сграда-
2
еднофамилна, на един етаж, номер по предходен план: няма; сграда с
идентификатор ****.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
****, община ****, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена
площ от 12 кв. метра, с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж,
номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор ****.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, община ****, област
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена площ от 70 кв. метра, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, номер по
предходен план: няма; сграда с идентификатор ****.4 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. ****, община ****, област Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
20.10.2016 г., със застроена площ от 9 кв. метра, с предназначение:
селскостопанска сграда, на един етаж, номер по предходен план: няма.
Твърди, че собствеността е придобила по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален ****, том III, per. № 35021 дело №
349/12.10.2016 г. на ****-нотариус per. № 192 на Нотариалната камара, с район
на действие-ВРС, вписан в СВ-Варна вх. № 26786, ****9, том LXIII, дело No
14448/12.10.2016 г.
Твърди, че при извършване на сделката продавачът **** - майка на
страните по делото, си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и владение на поземления имот и сградите.
Твърди, че майка й **** е починала на 12.10.2023 г.
Твърди, че в момента отв. Ж. Б. В. владее без правно основание реална
част от поземления имот с площ 460 кв. метра и жилищна сграда-
еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ****.3, със застроена площ от
70 кв. метра, селскостопанска сграда с идентификатор ****.4, на един етаж,
със застроена площ от 9 кв. метра, подробно описани по-горе. Реалната част от
поземления имот е оградена с мрежа, поставена на метални колове.
Твърди, че приживе **** е допуснала Ж. В. да живее в имота, когато е в
3
България, т.к. в по-голямата част от годината Ж. В. е пребивавала в ****,
където е била на постоянна работа.
Твърди, че майка им **** е живеела в сграда с идентификатор ****.1
заедно със съпруга си ****. Твърди, че не се е противопоставяла на ползването
на имота от Ж. В. и ****, защото са били допуснати от майка им, имаща
правото на ползване и възможност да преценява начина на това.
Твърди, че след смъртта на ****, ищцата оправила множество устни
покани до отв. Ж. В. да напусне имота и й предаде владението, но последната
въпреки отправените покани ответницата не е освободила имота.
Твърди, че е отправила нотариална покана до отв. Ж. В. чрез нотариус
нотариус П. П. в гр. Варна ул. **** № 17, ет. 1, да се яви на 27.11.2023 г., в
10.00 часа и да й предаде владението върху посочения имот и ключовете за
сградите. Поканила е ответницата да й заплаща обезщетение в размер на 600
/шестстотин/ лв. месечно, начиная от датата на получаване на поканата до
освобождаване на имота и предаване на владението. Твърди, че нотариалната
покана е връчена на ответницата на 06.11.2023 г.
Твърди, че отв. Ж. В. е изпратила отговор на нотариалната покана, в
който твърди, че още през 2004 г. майка им **** й е предоставила сграда с
идентификатор ****.3, като уговорката била, че при последваща подялба тази
сграда ще остане в нейна собственост, а другата жилищна сграда ще бъде за
С. Д.. Заявява, че от 2004 г. насам е вложила много личен труд и средства, за да
ремонтира и поддържа сградата. Прави предложение за замяна на имота в с.
**** с притежаваните от нея и **** идеални части от апартамент в гр. Варна.
Твърди, че е отправила покани и до **** да освободи ползваните от него
сграда с идентификатор ****.1 и сграда с идентификатор ****.2, заедно със
съответната реална част от поземления имот, като също му е отправила
нотариална покана, като **** е освободил имота и предал владението на
пълномощник на С. Д. през месец януари 2024 г.
Твърди, че по повод връчената на ответницата нотариална покана per. №
7454, т. 3, **** от 31.10.2023 г. на 27.11.2023 г. в кантората на нотариус П. П. в
гр. Варна била проведена среща между пълномощника на С. Д. - сина й ****,
и Ж. В., за което е съставен констативен протокол № 82, том III, per. №
8100/2023 г. Видно от съдържанието на протокола и двете страни са
поддържали изложеното в нотариалната покана и в отговора на нотариалната
4
покана, като не е било постигнато споразумение.
Приема, че Ж. В. е била допусната да ползва процесиите имоти от ****,
но това не означава, че в момента ги владее на правно основание, а между нея
и собственика С. Д. няма каквито и да е уговорки за продължаване на
ползването. Приема, че е налице противопоставяне на собственика на това
ползване, което се явява неправомерно. Не е съществувало споразумение
между страните относно процесиите имоти и разпределение на собствеността
върху тях. Ако такова е имало не е имало пречки това да се случи.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК отв. Ж. В. приема исковите претенции за допустими, но неоснователни.
Не се оспорва, че майка им е притежавала процесните имоти. Твърди, че е
придобила в режим на СИО собствеността върху сграда с идентификатор
****.3 и сграда с идентификатор ****.4, а останалите сграда й били подарени
от дядо й.
Твърди, че през 2004 година майка им провела разговор с нея и сестра й
С. Б. Д. и определила коя къща и коя част от дворното място за кого ще бъде
след смъртта й и ще бъде поделена между тях като наследници. Твърди, че
сестра й се съгласила с това. Твърди, че след като изрично беше уточнено
между тях тази договорка, ответницата започнала основен ремонт на
порутената сграда - идентификатор № ****.3. и ****.4. Твърди, че всички
подобрения по сградата с идентификатор № ****.3 са извършени в периода
2004-2018 година и са на значителна стойност. Твърди, че е извършвала
подобрения и в процесното дворно място. Твърди, че през всичките тези
години ищцата не се е противопоставяла на извършваните от ответницата
ремонти и подобрения, както и не твърдяла нещо различно от договореното,
нито е била в имота, нито е участвала с труд и средства. Твърди, че майка им
отричала да е прехвърляла на ищцата процесните имоти, както и не е
получавала пари за това и не е ходила при нотариус. Твърди, че след смъртта
на майка им, през 2023 г. ищцата е предприела действия да изгони
ответницата и съпруга на майка им от имотите. Твърди, че от 2004 г.
упражнява фактическа власт върху процесните имоти, поради което ги е
придобила.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
5
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот **** от
26.12.1980 г., том Х, дело № 3718 от 1980 г., видно от който Т**** е дарил в
полза на Пенка Тодорова П.а дворно място с площ от 960 кв.м., съставляващо
парцел XI – 29, кв. 1, по плана на с. ****, Варненско, при съседи ****, улица,
**** и блока на ДЗС, заедно с къщата и стопанските постройки, застроени в
него.
Установява се от представеното Удостоверение за граждански брак, че на
**** г. между **** и **** е сключен граждански брак.
Установява се от представения по делото Нотариален **** от 12.10.2016
г., том III, per. № 3502, дело № 349 от 2016 г., че **** е продала придобитите
от нея чрез дарение в полза на С. Б. Д. недвижими имоти, находящи се в с.
****, общ. ****, местност „****“, ул. “****“ № 15, а именно: поземлен имот с
идентификатор **** с площ от 1 018 кв.м. по скица, а по предходен
нотариален акт с площ от 960 кв.м., заедно с построените в него сгради –
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ от
103 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор ****.2, със застроена площ
от 12 кв.м.; еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.3, със
застроена площ от 70 кв.м., и селскостопанска сграда с идентификатор ****.4,
със застроена площ от 9 кв.м.
Представена е нотариална покана от 25.01.2018 г. от **** до С. Б. Д. за
обсъждане на вариант за поправка на допусната грешка в предмета, извършена
при прехвърлянето на жилищна сграда с идентификатор ****.3, сторено с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален ****9 12.10.2016 г.,
том LXVIII, дело № 14448 от 2016 г. по описа на СВ – Варна.
По делото е представен Доклад за определяне на пазарна стойност на
подобрения в недвижим имот от 25.03.2018 г., изготвен от оценител ****,
досежно подобрения, извършени в периода 2004 г. – 2018 г. в недвижим имот с
идентификатор ****, находящ се в с. ****, общ. ****, ул. „****“ № 15, заедно
с построените в него жилищна сграда ****.3 и селскостопанска постройка
****.4. В доклада е посочено, че негов възложител е Ж. В., а собственик на
имотите е С. Д.. В изготвения доклад е посочено, след подробно обсъждане от
страна на оценителя на всички констатирани от него подобрения при
извършения на 13.03.2018 г. оглед на обектите и съобразно представените му
документи – фактури, договори за изработка, стокови разписки, касови бонове
6
и др. разходни документи, че стойността на извършените подобрения за
обектите възлиза на 21 919,65 лв. с ДДС (или 11 207,34 евро).
Установява се от представеното по делото копие на искова молба от
10.05.2018 г., че **** е завела претенция срещу С. Б. Д. по чл. 29, ал. 1 ЗЗД,
евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален **** от 12.10.2016 г., том III, per. № 3502, дело № 349 от 2016 г.
Представено е постановление от 27.02.2019 г. по пр. с вх. № 15144/2018
г. по описа на Районна прокуратура – Варна, с което е отказано образуването
на наказателно производство по повод депозирана жалба от **** срещу С. Д.
за извършено престъпление по чл. 309 или 316, във вр. чл. 309, ал. 1 НК, във
връзка с твърдения, че подписът, положен на молба за отказ от иск по гр.д. №
6588/2018 г. по описа на Районен съд – Варна (по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, евентуално
по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от ****а срещу Д.), не е на ищеца по посоченото
дело. В постановлението е отразено, че след извършена експертиза е
установено, че подписът е на ****.
По делото е приложен препис-извлечение от акт за смърт, от който се
установява, че **** е починала на 12.10.2023 г.
Приложена е по делото нотариална покана от 31.10.2023 г. от С. Б. Д. до
Ж. Б. В. за предаване владението върху собствената й реална част от 800 кв.м.
от ПИ с идентификатор ****, ведно с еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****.3, със застроена площ от 70 кв.м., и селскостопанска
сграда с идентификатор ****.4, със застроена площ от 9 кв.м. Отправено е и
искане за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на
собствените на Д. имоти в размер на 600 лв., считано от датата на получаване
на поканата до предаване на владението върху посочените имоти. Приложена
е разписка за получаване на поканата лично от адресата й на 06.11.2023 г.
Установява се от представения отговор на нотариална покана от Ж. В.,
че същата отказва да предаде владението върху посочената реална част и
имоти. За изложените действия между двете страни от ищцата е представен
Констативен протокол № 82 от 27.11.2023 г., том III, рег. № 8100 от 2023 г.
Представено е по делото удостоверение, издадено от кмета на кметство
****, общ. ****, в което е посочено, че Ж. Б. В. е регистрирана по постоянен и
настоящ адрес в с. ****, считано от 27.12.2001 г., откогато живее на
7
територията на населеното място.
По делото е допусната и изслушана съдебно оценителна експертиза на
вещото лице арх. Н. Н., в която е посочено, че описаните в Нотариален **** от
12.10.2016 г., том III, per. № 3502, дело № 349 от 2016 г. поземлен имот с
идентификатор **** с площ от 1 018 кв.м. (а по предходен нотариален акт –
960 кв.м.) и построените в него сгради, са идентични с тези, владени от
ответницата. Отбелязано е от експерта, че поземленият имот е с площ от 960
кв.м., от които декларираната част от ищцата е ****,9 кв.м., като за
ответницата остава площ от 460 кв.м., а разликата от 54,1 кв.м. е в неуточнени
имотни граници. В експертизата е посочено, че справедливият размер на
средно-месечния пазарен наем за процесната реална част от 460 кв.м., ведно
със жилищна сграда с идентификатор ****.3 и селскостопанска сграда с
идентификатор ****.4, се явява сумата от 250 лв. Вещото лице е отразило в
заключението си, че стойността на описаните в отговора на исковата молба
подобрения, извършени в периода 2013 г. – 2018 г. в ПИ **** и сградите
****.3 и ****.4, са в размер на 21 919,65 лв., или 11 207,34 евро, с която сума
се е увеличила стойността на имотите. Изводът в този смисъл арх. Н. е
посочил, че е базиран на експертизата на Георги К. Дечев и приетите от него
стойности на подобренията, предвид извършването на оглед от последния в
срока, до който те са извършвани – 13.03.2018 г. В проведеното на 08.03.2025
г. открито съдебно заседание експертът е посочил, че поддържа заключението
си, като е внесъл уточнения на по него, във връзка със зададените му от
страните въпроси.
В хода на процеса са изслушани свидетелски показания на допуснатите
на страните свидетели – ****, **** и ****. **** (син на ищцата и племенник
на ответницата) споделя, че знае за притежавания от майка му имот в с. ****,
представляващ дворно място с къща и стопански постройки зад нея, като дори
заедно с съпруга на баба му – ****, изградили банята и тоалетната на къщата
(която излага, че представлява постройка 3 и 4 на представената му в о.с.з.
скица). Сочи, че е присъствал на разговор между баба му, майка му и леля му,
като първата изразила воля след смъртта й къщата да остане за С., защото през
’87 г. последната прехвърлила половината от дарено от дядо й съседно място
на Ж., за да може да си построи къща. Приживе баба му и дядо му живеели в
селскостопанските постройки (които уточнява, че представляват имоти 1 и 2
на скицата), а доколкото през 2007 г. ответницата нямало къде да живее,
8
помолила да остане в къщата, откогато и живее там. Излага, че впоследствие
дървената дограма в имота е подменена с ПВЦ, но не знае от кого. Керемидите
на покрива не били сменяни, а изграждането на банята и тоалетната в
обитаваната от баба му сграда, било извършено от майка му. Свидетелят е
посочил, че не е виждал леля му да прави ремонт в къщата, а подобренията са
извършени от съпруга на баба му, но не знае кой е заплащал за тях. Излага, че
имотът е заграден с телена ограда, за да не влизат животни.
Св. **** – съсед, е казал пред съда, че приживе Пенка му споделила, че
старата къща, която се намира в имота, щяла да остане за Ж., а новата
постройка – на С.. Сочи, че през 2004 г. помагал на **** за ремонта на къщата
– при леенето на бетон, полагането на теракота в стаите, като идвала и фирма
да сложи нова алуминиева дограма и друга за слагането на нов покрив.
Ответницата посещавала мястото няколко пъти, доколкото към онзи момент
работела в чужбина, като междувременно изпращала пари за ремонта на ****
по негови думи. Последният не бил споделял ищцата да прави същото. Сочи,
че не е виждал С. в имота от много време.
Св. **** – съсед, споделя, че живее постоянно в селото от 1992 г. Сочи,
че Пенка получила в наследство от родителите си имот, разделен на три
парцела – два без постройки, по един за всяка от дъщерите й, като имало къща,
която била пред разпадане, но Ж. започнала да я ремонтира. Приживе Пенка и
съпругът й **** живеели в сграда, преустроена от последния от обор, а част от
плевника **** преустроил в жилище за дъщерята на июцата - Снежа.
Свидетелят разказва, че имало уговорка между Пенка и дъщерите й старата
къща, която Ж. ремонтирала, да остане за нея, а новата пристройка и
допълнително построената част от къщата – за Снежа. Във връзка с ремонта,
излага, че ответницата изградила наново покрива, както и ел. инсталацията;
била направена изолация, бил поставен теракот и фаянс, като към къщата Ж.
изградила и пристройка, в която построила баня и килер. Сочи, че не знае кой
е заплащал извършваните ремонти, но счита, че това било сторено от
ответницата, доколкото тя живеела там, а ищцата идвала много рядко.
Споделя, че се е разчуло, че двете сестри имат проблеми, доколкото майка им
прехвърлила и двете къщи на С., като Пенка потвърдила пред свидетеля това и
се разплакала, като казала, че не е допуснала такава грешка да „разделя
дъщерите си“.
9
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
действащата нормативна уредба, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искови претенции с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
В тази връзка, за установяване основателността на исковете си, ищцата е
следвало в условията на пълно и главно доказване да установи твърденията
си, изложени в исковата молба за наличните в нейна полза права на
собственост върху процесните реални части, твърдяното придобивно
основание, че ответницата владее имотите без правно основание, както и
основанието, периода и размера на претендираното обезщетение. При
успешното доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е
възложено да установи, че владее имотите на правно основание.
В проведеното по делото на 11.02.2025 г. за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните е прието, че ответницата Ж. В. владее
процесната реална част от 460 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ****,
както и намиращите се в него сгради с идентификатори ****.3 и ****.4.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС предвижда възможността собственикът да
иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това.
Доколкото претенцията по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик, то предмет на делото е правото на
собственост на ищеца. В този смисъл, така заявеният иск съдържа в себе си
две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът е
собственик на процесния имот (установителна част), както и искане да бъде
осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота (осъдителна
част).
В настоящата хипотеза, за безспорно между страните по делото и
ненуждаещо се от доказване, е прието обстоятелството, че към настоящия
момент фактическата власт върху спорната реална част от 460 кв.м. от
процесния ПИ ****, както и намиращите се в нея жилищна сграда ****.3 и
селскостопанска сграда ****.4, се осъществява от ответницата Ж. В..
10
По същество, спорното между страните обстоятелството се явява
въпросът за това кой и на какво основание е титуляр на абсолютното вещно
право на собственост досежно процесната реална част от ПИ и находящите се
в нея сгради.
Ищцата по делото се легитимира като собственик на процесната реална
част с площ от 460 кв.м., както и намиращите се в нея жилищна сграда ****.3
и селскостопанска сграда ****.4, въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален **** от 12.10.2016 г., том III, per. № 3502, дело №
349 от 2016 г., по силата на който страната е закупила от майка си ****
недвижими имоти, находящи се в с. ****, общ. ****, местност „****“, ул.
“****“ № 15, а именно: поземлен имот с идентификатор **** с площ от 1 018
кв.м. по скица, а по предходен нотариален акт с площ от 960 кв.м., заедно с
построените в него сгради – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
****.1, със застроена площ от 103 кв.м.; селскостопанска сграда с
идентификатор ****.2, със застроена площ от 12 кв.м.; еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор ****.3, със застроена площ от 70 кв.м., и
селскостопанска сграда с идентификатор ****.4, със застроена площ от 9 кв.м.
Съобразно посоченото, след като се установява собствеността на ищцата
досежно процесната реална част от 460 кв.м. и намиращите се в нейните
граници две сгради и доколкото за оборване на спорното обстоятелство,
касаещо установяване титуляря на правото на собственост на спорните имоти
ответницата не е провела успешно доказване на въведените с отговора на
исковата молба възражения, както и фактическа власт се осъществява от
ответницата, то са налице и двете предпоставки за уважаване на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД
е налице в случаите, когато лице-несобственик ползва недвижимия имот без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
11
Ползването от несобственика на имота препятства възможността
собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи
факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на
собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца,
което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения
си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период
от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването
на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период /така
Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр.д. № 1933/2013 г. по описа на ВКС, IV
ГО/.
При така изложеното и съобразно разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че предявеният иск се доказва по основание. По делото
се установява, а и не се оспорва, че владението върху процесната реална част
и находящите се в нея сгради, се осъществява от ответницата, считано от 2004
г.
Установява се от представената по делото нотариална покана от
31.10.2023 г. от ищцата до ответницата, получена от последната на 06.11.2023
г., съобразно приложената разписка, че Ж. В. е била поканена да заплаща в
полза на сестра си обезщетение за лишаване от правото й на ползване на
собствените й имоти - реална част от 800 кв.м. от ПИ с идентификатор ****,
жилищна сграда ****.3 и селскостопанска сграда ****.4.
За доказано съдът намира и обстоятелството, че за процесния период
06.11.2023 г. - 29.02.2024 г. ответницата В. е възпрепятствал достъпа на
ищцата до посочените имоти, като е ползвала същите лично. За посоченото
свидетелства отговорът на нотариалната покана, депозиран от владелеца, в
който изрично се отказва предаването на владението върху посочената реална
част и сгради, а и липсата на твърдения от ответната страна да е предоставяла
достъп до имотите на сестра си.
Във връзка с доказване размера на средния пазарен наем на реалната
част и процесните имоти, по делото е допусната съдебно-оценителна
експертиза на в.л. арх. Н. Н., която съдът намира за компетентно изготвена и
обоснована, поради което я кредитира изцяло, заключението по която
установява, че наемът на имотите се явява в размер на 250 лв./месец, или общо
12
за процесния период 06.11.2023 г. - 29.02.2024 г. – сумата от 958,33 лв. (по 250
лв. за месеците февруари, януари и декември, и 208,33 лв. за 25 дни от м.
ноември).
При така изложеното, осъдителната претенция по чл. 59 ЗЗД съдът
намира за частично доказана по размер, поради което следва да бъде уважена
само до сумата от 958,33 лв., а за разликата над нея до пълния размер от 2 180
лв. искът следва да се отхвърли.
Съдът намира за процесуално недопустимо останалата част от
предявената искова претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, касаеща
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 600 лв. месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на предаване на
владението, доколкото касаят бъдещи вземания. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2
ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на решението
задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер с
решението), а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е
възникнало, не е и сигурно, че ще възникне. В този см. са решение № 516 от
11.02.2011 г. на ВКС, II-ро г. о. по гр. д. № 1385/2009 г., решение 355 от
12.12.2014 на ВКС, IV-то г. о. по гр. д. № 2730/2014 г., решение 218 от
18.03.2016 г. на В., I-во т. о. по т. д. 3200/2014 г. Искът е недопустим и за
осъществено от ответника ползване след подаване на исковата молба до
постановяване на решението предвид уредените в ГПК преклузии за
въвеждане на факти, и най-вече заради преклузията по чл. 214, ал. 1 ГПК за
изменение основанието на иска.
По възражението за задържане
Съгласно чл. 72, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 2 от ЗС, добросъвестният владелец
до заплащане на подобренията и на необходимите разноски, има право да
задържи вещта. Правото на задържане е субективно право, признато по
съдебен ред, само на добросъвестния владелец-кредитор, да държи една вещ,
върху която са направени разноски - необходими и полезни, до заплащането
им от собственика на вещта-длъжник. То е самостоятелно, макар
съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за
подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага
изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото
съдебно признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за
13
предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. Правото
на задържане следва да се релевира изрично от владелеца чрез възражение и е
свързано с вземането за подобрения, предявено по общите правила в
първоинстанционното производство чрез иск или възражение.
Съдът намира за допустимо така заявеното в отговора на исковата молба
възражение за задържане, по арг. от противното на изложеното в Решение №
201 от 17.10.2013 г. по гр.д. № 2329/2013 г., на ВКС, II ГО, с оглед наличието
на отделно производство за вземането за разноските за процесните имоти,
инициирано по искова молба на настоящата ответница срещу ищцата, за което
е образувано гр.д. № 3633/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и по което
е налице положително произнасяне в полза на настоящата ответница, които
обстоятелства са служебно известни на съда.
В съответствие с гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за
неоснователно така релевираното с отговора на исковата молба възражение за
задържане на процесните имоти до изплащането на извършените от владелеца
подобрения в чужд имот.
За извод в посоченият смисъл води обстоятелството, че за възникне
правото на задържане, владелецът следва да е добросъвестен. Съобразно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, като в ал. 2 е посочено, че
добросъвестността се предполага до доказване на противното.
В този смисъл, ответницата не успя да установи по делото наличието на
правно основание, годно да я направи собственик на спорните имоти, като
дори действително да се налице извършени между майката на страните **** и
тях устни уговорки за начина на разпределяне на имуществото й след смъртта
й, съдът намира, че това обстоятелство не може да покрие въведеното в чл. 70,
ал. 1 ЗС изискване за основанието, въз основа на което владелецът се
легитимира като собственик, а именно – същото да е правно, поради което се
явява недобросъвестен владелец.
При така изложеното, възражението по чл. 72, ал. 3 ЗС от ответницата
следва да бъде оставено без уважение, поради неоснователността му.
14
По разноските
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и
двете страни имат право на присъждане на разноски по делото, в съответствие
със заявените искания в този смисъл. Липсват възражения за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Видно от посоченото в списъка по чл. 80 ГПК и представените по
делото доказателства, ищцата е сторила съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 717,70 лв., включващи държавна такса, такса за издаване на
заверени преписи и вписване на исковата молба, както и депозит за вещо лице,
от които на страната съразмерно на уважената част от исковете се следва
сумата от 516,60 лв. Доколкото в представения договор за правна защита и
съдействие не е извършено разграничение досежно заплатения по всеки от
двата иска хонорар, то претендираният такъв от 2 000 лв. следва да се раздели
на броя на исковете, като съобразно уважената част, на страната се следва
сумата от 1 439,60 лв., или общо 1 956,20 лв., които да се възложат в тежест на
ответницата.
Представен е от ответната страна списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
се претендират съдебно-деловодни разноски от общо 4 246,17 лв., от които 1
746,17 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за вещо лице и 2 000 лв. адвокатски
хонорар. Следва да бъде отбелязано, че заплатената от ответницата държа
такса за предявените от нея насрещни искове не би могла да бъде репарирана в
настоящото производството, доколкото размерът на подлежащата на
възстановяване сума зависи от изхода на всяко от новообразуваните дела, като
разноските биха се разпределили по правилата на чл. 78 ГПК и компетентен за
произнасянето по тях е съответният съдебен състав, разглеждащ спора. В
приложения договор за правна помощ и съдействие не е посочен размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение за все иск, а само като глобална сума,
поради което следва да се счете, че е поравно – по 1 000 лв. Съобразно
отхвърлената част от претенцията по чл. 59 ЗЗД, на ответницата се следват
разноски от общо 700,50 лв., от които 560 лв. адвокатско възнаграждение и
140,10 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
15
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата С. Б. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 406, вх. 24, ет. 4, ап. 37, и
ответницата Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с. **** /****/, общ. ****, ул.
„****“ № 15, че ищцата С. Б. Д. е собственик на реална част от 460 кв. метра
от поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****, община ****, област Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от
20.10.2016 г., с адрес: с. ****, ул. **** № 15, местност „****“, община ****,
област Варна, целият с площ от 1018 кв. метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), номер по предходен план: 29, квартал 1, парцел XI, при съседи:
****.****.8, ****.****.12, ****.****.10, ****.****.4, ****.****.2, която
реална част се намира в източната, южната и югоизточната част на
поземления имот, при граници: ПИ ****.****.12, останалата част от ****,
****.****.4, ****.****.10, и е повдигната в жълт цвят на приложената от
ищцата на л.149 от делото скица, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от настоящото решение, заедно с построените в него: сграда
с идентификатор ****.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. ****, община ****, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
18/06.03.2015 г. на ИД на АПСК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена
площ от 70 кв. метра, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, на
един етаж, номер по предходен план: няма; сграда с идентификатор ****.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ****, община ****,
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо сградата е от 20.10.2016 г., със застроена площ от 9 кв. метра, с
предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, номер по предходен
план: няма, и
ОСЪЖДА ответницата Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с. ****
/****/, общ. ****, ул. „****“ № 15, ДА ПРЕДАДЕ на ищцата С. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл. 406, вх. 24, ет. 4, ап. 37,
фактическата власт върху посочената реална част и сгради, на основание чл.
108 ЗС.
16
ОСЪЖДА Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с. **** /****/, общ. ****,
ул. „****“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „****“ бл. 406, вх. 24, ет. 4, ап. 37, сумата от 958,33 лв. /двеста
петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за ползването на процесиите имоти за времето от 06.11.2023 г.
/връчване на нотариалната покана/ до депозиране на исковата молба в
деловодството на съда /29.02.2024 г./, както и да й заплаща сумата от 600 лв.
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на
предаване на владението., на основание чл. 59 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството с правно основание
чл.59 ЗЗД по предявения от С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„****“ бл. 406, вх. 24, ет. 4, ап. 37 против Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с.
**** /****/, общ. ****, ул. „****“ № 15 за осъждане на ответницата да
заплаща на ищцата 600 лв. месечно, представляваща обезщетение за
ползването на процесиите имоти за периода от датата на депозиране на
исковата молба до датата на предаване на владението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Ж. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: с. **** /****/, общ. ****, ул. „****“ № 15, за наличие на
право на задържане на реална част от 460 кв. метра от поземлен имот с
идентификатор ****, заедно с построените в него: сграда с идентификатор
****.3, със застроена площ от 70 кв. метра, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, на един етаж, номер по предходен план: няма, и сграда с
идентификатор ****.4, със застроена площ от 9 кв. метра, с предназначение:
селскостопанска сграда, на един етаж, номер по предходен план: няма, до
заплащане на сумите от 24 024,69 лв. и 43 654,21 лв., на основание чл. 72 ал. 3
ЗС.
ОСЪЖДА Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес: с. **** /****/, общ. ****,
ул. „****“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „****“ бл. 406, вх. 24, ет. 4, ап. 37, сумата от 1 956,20 лв. (хиляда
деветстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки), съдено-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ бл.
406, вх. 24, ет. 4, ап. 37, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Б. В., ЕГН **********, с адрес:
с. **** /****/, общ. ****, ул. „****“ № 15, сумата от 700,50 лв. (седемстотин
17
лева и петдесет стотинки), съдено-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е прекратено производството по делото
има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВОС в седмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18