Решение по дело №374/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез инж.Й.В. К., против Решение № 301/12.12.24г. по АНД № 218/2024г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Кей Ти Кей“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира за неправилни изводите на съда за приложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН по отношение на издадения ЕФ, както и за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП. Счита, че съдът необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като подчертава, че точният смисъл на разпоредбите не винаги е буквалният смисъл. Касаторът прави подробен анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че с констатираното противоречие между нея и разписаната в ЗДвП санкционна система, ДРС е отнел абсолютната компетентност на СЕС. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Кей Ти Кей“ ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в 9:34ч. на 06.07.21г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство на дружеството „Кей Ти Кей“ ЕООД - влекач с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 19 000, с брой оси 2, категория ЕПС, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно - няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 06.07.21г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

Въззивният съд приел, че предвид безспорно установените дати на извършване на нарушението и на издаване на ЕФ, е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. На следващо място съдът приел, че липсата на изрична законова разпоредба към датата на деянието, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, изключва такава възможност относно този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“, добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., потвърждавала горния извод. Наред с това, съдът счел, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение. Позовал се е на релевантна практика на СЕС, съгласно която държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност. С решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. По изложените съображения първостепенният съд приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, следва да бъде оставена неприложена, т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Отхвърлил е и приложимостта на чл.185 от ЗДвП, тъй като същата не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, извън тези за приложимост на чл.34, ал.1 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 06.07.2021г. санкционирането на осъщественото от „Кей Ти Кей“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните тълкувания в решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството

В този смисъл, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Не са установени нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съотв. оставяне в сила на решението на ДРС.

При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а от страна на ответника такива не са претендирани.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Четвърти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301/12.12.2024г. по АНД № 218/2024г. по описа на РС – Девня

Решението е окончателно.