РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Варна , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201754 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стройпроект - Инвест“ ЕООД, представлявано
от Цв. А. против НП № 03-012797/16.06.2020 год. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1
вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление, поради липса на изискуемата индивидуализация на
извършеното нарушение и е формулирано искане за отмяната му. Посочва,
че с лицето Г. Г. имали принципна уговорка да сключат договор за
извършване на строително-монтажни услуги с представляваното от него
търговско дружество „Ромикс 777“ ЕООД., като в процесния ден същият
присъствал на обекта само за да огледа и не бил извършвал никаква работа на
обекта. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложената санкция
с приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното
1
дружеството поддържа жалбата, като излага че нарушението е недоказано и
пледира за отмяна на акта доколкото трудовото законодателство не се
заобикаляло със сключването на облигационен договор за упражняване на
строителен контрол, а алтернативно - за намаляване на размера на
наложената санкцията.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено, като посочва, че от материалите по делото се установявали
всички изискуеми елементи на съществуване на трудово правоотношение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2020 г., служители на ДИТ – Варна сред които и свидетелката
М.- Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на строителен обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Ради
Мавридов“ № 24.
При пристигането си в обекта свидетелката Ж. възприела лица, които
извършвали трудова дейност товаро-разтоварна такава, сред които било и
лицето Г. К. Г..
Проверяващите предоставили на установените в обекта лица да
попълнят декларации, като лицето Г. Г. собственоръчно вписало, че полага
труд в полза на „Стройпроект - Инвест“ ЕООД, с място на работа
проверявания строителен обект, работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с
уговорено възнаграждение в размер на сумата от 800 лева, с почивни дни
събота и неделя и едночасова почивка в рамките на работния ден. Лицето
декларирало още, че полага труд за този работодател от месец ноември 2019г.
включително и че е получил последното си дължимо възнаграждение на
26.03.2020г.
Проверяващите се свързали с управителя на дружеството, който
заявил, че лицето няма сключен трудов договор, което мотивирало
служителите на ДИТ да обявят с постановление за съществуващо трудовото
правоотношение между страните.
На 30.04.2020г. пред св. Ж. бил представен договор за упражняване на
2
строителен контрол от 15.12.2019г. между „Стройпроект - Инвест“ ЕООД и Г.
К. Г. във връзка с осъществяването на строителния контрол на обекта.
Въпреки това, на 30.04.2020г. св. Ж. формирала извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу
дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа лицето И. И.
да престира труд в полза на „Стройпроект - Инвест“ ЕООД без да е сключен
трудов договор, като приела, че по този начин е нарушена нормата на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Актът за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения, а
именно, че има сключен с лицето граждански договор.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-012797/16.06.2020г., в
което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа
обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62
ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния
предвиден в закона размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св.Ж.. Последните съдът кредитира изцяло
като обективни и последователни и на следващо място съответстващи изцяло
на представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
3
да организира адекватна защита.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се
сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето,
преди постъпването на работа.
В настоящия случай лицето Г. Г. е било установено да работи (да
извършва товаро-разтоварна дейност) в обект, където жалбоподателят е
извършвал строителна дейност, като на същият е била предоставена
възможност да попълни лично писмена декларация, в която той
собственоръчно е отразил, че работи по трудово правоотношение, като е
вписал и че няма сключен граждански договор с процесното дружество.
Освен това безспорно се установи наличието на характеристики и
елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните
доказателства Г. е извършвал фактическа дейност, свързана с периодично
престиране на работна сила, свързана с осъществяването на конкретна
трудова функция – технически ръководител, срещу конкретно определена и
периодично платима парична престация -800 лева, с установено работно
време и почивки.
Действително към датата на издаване на АУАН пред актосъставителката
е бил представен граждански договор, видно от съдържанието на който обаче
лицето вече е полагало труд за това дружество – от месец ноември 2019г., а
договорът е с дата през месец декември същата година, което предвид
отразеното в декларацията от лицето собственоръчно по-скоро навежда на
разсъждение, че гражданският договор е бил съставен с оглед обезпечаването
на защитната теза в настоящото АНП.
За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е
нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице
основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.
В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал
санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото
законодателство от въззивното дружество е извършено за първи път или поне
по преписката АНО не е ангажирал доказателства за противното и налагането
4
на санкция над минималния размер се явява прекомерна.
За това съдът редуцира „Имуществената санкция” до минималния
размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения.
В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
Съдът не споделя доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 415в
КТ доколкото по преписката отсъстват данни впоследствие (след
приключване на проверката и преди издаване на НП) с лицето да е бил
сключен трудов договор.
Предвид изхода на спора и доколкото представителя на въззиваемата
страна е направил искане за присъждане на сторените в производството
разноски, съдът намери, че доколкото делото не се отличава със съществена
правна и фактическа сложност то принципно дължимия размер на
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на
минималния, предвиден в Наредбата, а именно 80 лева, като предвид
изменителния диспозитив на решението, на АНО следва да се присъди
съответната пропорционална част в зависимост от уважената част, а именно
сума в размер на 24 лева.
Доколкото в последното по делото съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника не е направил искане за присъждане на разноски,
то съдът не следва да се произнася в този смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-012797/ 16.06.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което
на „Стройпроект - Инвест“ ЕООД, представлявано от Цв. А., е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
Имуществената санкция от 5000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Стройпроект - Инвест“ ЕООД, представлявано от Цв. А. да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна сумата от 24 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6