Присъда по дело №1056/2024 на Районен съд - Видин

МОТИВИ към присъда №17/12.03.2025г. по НЧХД №1056/2024г. по
описа на Видински районен съд

Делото е образувано по тъжба на Ц. Д. М. от с.А., обл.Видин, ул. „В.Т.”
№22, с ЕГН:**********, против А. С. И. от с. А. обл.Видин, ул. „В.Т.“ №7, по
чл. 130, ал.1 от НК.
Поддържа се в тъжбата, че на 19.03.2024г. в с. А., обл.Видин, подс. И. му
нанесъл побой, изразяващ се в нанасянето на удари с дърво по главата, като по
този начин на тъжителя били причинени разкъсно-контузни рани в лявата
тилна област на главата довели до временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота. Иска се Съдът да признае подсъдимия за виновен, като му
се наложи съответното наказание.
С тъжбата е предявен и граждански иск за заплащане на сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -
19.03.2024г. до окончателното издължаване, като иска е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Частният тъжител не се явява в с.з представлява се от договорен
защитник, който пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия, като
счита, че обвинението е безспорно доказано. Поддържа се и предявения гр.
иск, като се претендират и разноските по делото.
Подсъдимият И. не се явява в съдебно заседание, защитава се от
договорен защитник. Последният не оспорва изложените обстоятелства в
тъжбата, като поддържа теза, че подзащитният му е извършил деянието в
състояние на афект, тъй като бил провокиран от страна на тъжителя и
неговата дъщеря с която подсъдимият има дете.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 19.03.2024г. тъжителят се намирал пред къщата си, където живеел в
с.А., ул. „В.Т.“ № 22, където пристигнал подс. И. с лекият си автомобил.
Между последният и жената с която живеел на семейни начала - р. Д.а, с
която имали родено дете и която била дъщеря на тъжителя, възникнал скандал
при който Д.а нанесла удари върху автомобила на подсъдимия при което две
от стъклата се счупили. Тъжителят М. се намесил, като казал на подсъдимия
да си върви. Последният се качил в колата си, но не след дълго излязъл и с
помощта на дърво нанесъл на тъжителя М. удари в главата, в следствие на
което на частния тъжител била причинени лека телесна повреда –
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в 2 (два) броя
разкъсно - контузни рани над и зад ляво ухо в окосмената част на главата с
подкожен хематом.
1

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите
С. Ц.ова Д.а, Димитрина РА.ова М.а, В.Д.П., от приложените към делото
копие от съдебномедицинско удостоверение №66/2024 г., копие от
медицинското свидетелство от 21.03.2024г., от приложената прокурорска
преписка № 01297/2024г. съдържаща постановление за отказ за образуване но
досъдебно производство, както и от изготвената и приложена към делото
съдебно медицинска експертиза. Съдът намира последната за компетентно
изготвена, поради което и дава вяра.
Преди да бъде обсъдени обстоятелствата, касаещи наличието на
елементите на претендирания състав на престъплението, за което е предаден
на съд подс. И., следва да се обсъдят показанията на свидетелите по делото и
дали същите се кредитират от Съда или не.
Следва да се има предвид, че по делото са разпитани установените
свидетели - очевидци на инцидента, а именно С. Ц.ова Д.а и Димитрина
РА.ова М.а . Анализирайки показанията на посочените свидетели, Съдът
намира, че същите са еднопосочни относно съществените елементи на
фактическата обстановка, свързани с предмета на доказване, определен
съобразно чл. 102 от НПК, а именно - извършеното престъпление и участието
на подсъдимия в него. С показанията си свидетелите Д.а и М.а по безспорен
начин установяват времето, мястото и участието на подсъдимия в
престъплението срещу личността на тъжителя. И двете свидетелки са преки
очевидци на извършеното от подс. И. престъпно деяние и разкриват пред Съда
по един убедителен и категоричен начин обстоятелства и факти, от които
безусловно се извлича обоснования извод, че на инкриминираната дата
подсъдимият е нанесъл побой над тъжителя , в следствие на което му е
причинил описаното по-горе телесно увреждане. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че въпросните показания са от съществено
значение за изясняване на обективната истина по делото, като немери същите
за непротиворечиви, взаимно-подкрепящи и допълващи се, поради и което им
даде вяра.
Въпреки, че прие за достоверни и показанията на свид. В.Д.П. - близък
на подсъдимия, то според Съда същите не допринасят в голяма степен за
разкрИ.ето на всички онези факти и обстоятелства, свързани с времето и
начина на извършеното от подс. И. престъпно деяние. Свид. Перов не е бил
очевидец на случилото се на инкриминираната дата пред дома на тъжителя
М., а е възприел в последствие само обстоятелства свързани със счупените
стъкла на автомобила на подсъдимия, които обстоятелства между впрочем не
се оспорват от страните.
От така изложената фактическа обстановка, Съдът обуславя извода, че на
посочената в тъжбата дата в с. А., обл. Видин, подс. А. С. И. е осъществил
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. Не се събраха данни по делото подсъдимият да е извършил
престъплението в състояние на силно раздразнение, тежка обида, клевета или
друго действие причинено от страна на тъжителя, тъй като бе установено по
един категоричен начин, че пререканията, прераснали в словесен скандал на
инкриминираната дата са били между подс. И. и дъщерята на частния тъжител
2

– р. Д.а. Не се установиха данни по делото въз които да се обоснове извод за
наличие на предпоставките на чл. 132, ал.1 от НК по отношение извършеното
престъпление от страна на подсъдимия.
Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал.1 и ал.2 от НК, наказателната
отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило
предвидено в закона престъпление. В настоящия казус от приложените по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе от Съда се
установи, че на инкриминираната дата подсъдимият И. чрез нанасяне на
удари с дърво по главата е причинил на частния тъжител лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно 2
(два) броя разкъсно - контузни рани над и зад ляво ухо в окосмената част на
главата с подкожен хематом.
В същата насока е и заключението на вещото лице д-р А. И., което
Съдът прие като обективно, компетентно и безпристрастно. Всички
установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма
на извършеното престъпно посегателство по безспорен начин налагат извода,
че именно подсъдимият е автор на престъплението, осъществяващо състава на
чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна подс. И. е извършил това деяние умишлено,
при форма на вината- пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и
е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от
конкретното поведение на извършителя, който е съзнавал, че с действията си
може да причини телесно увреждане на тъжителя, въпреки което съвсем
целенасочено е предприел и не е преустановил действията си.
За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност
“лишаване от свобода” до две години, или „пробация”. Видно от
представеното свидетелство за съдимост, подс. И. е неосъждан.
Като съобрази законноустановеността на конкретното деяние по чл. 130,
ал.1 от НК, извършено от подс. А. И., то настоящия Съд счита, че на
основание чл. 305, ал.5 от НПК подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършеното престъпление, но да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и да му бъде наложено
административно наказание „ГЛОБА“, тъй като в конкретния случай са
налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този
законов институт. Подсъдимият И. е пълнолетно лице, с чисто съдебно
минало, спрямо същия не е прилагана до момента нормата на чл. 78а от НК .
За осъщественото от него престъпление, законът предвижда наказание - до
две години „лишаване от свобода“ или „пробация“, Съдът, като взе предвид
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК счете, че същото
следва да се определи в неговия минимален размер от 1000 лева, като
наказанието се явява справедливо в тази му размер и би повлияло
превъзпитаващо и предупредително спрямо подсъдимия. От друга страна
налагането на по- тежко наказание според съдебният състав би се оказало явно
несправедливо и завишено, като се имат предвид, както към характера и вида
3

на извършеното престъпно деяние, така и невисоката степен на настъпилите
общественоопасни последици.
Относно предявения и приет за разглеждане граждански иск за
причинени неимуществени вреди, представляващи обезщетение за
причинените болки и страдание в резултат на престъплението, то Съдът го
намери за основателен, тъй като безспорно се установи, че подсъдимият е
нанесъл лека телесна повреда на тъжителя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от
изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са несъизмерими с
пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид от
Съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увреденото лице. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията,
понесени от увредения вследствие на увреждането. За неимуществени вреди
следва да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което, с оглед гореизложеното се
установи недвусмислено по делото. Съдът намира, че сумата от 2000.00 лв. в
конкретния случай е едно справедливо обезщетение за претърпените от
тъжителя М. неимуществени вреди, ведно със ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.03.2024г. до окончателното издължаване. За
разликата от уважения размер на иска до претендираната сума от 3000 лева,
искът се явява необоснован и недоказан, поради което и следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
С оглед постановената осъдителна присъда, Съдът осъди подсъдимия А.
С. И., със снета по делото самоличност да заплати на частния тъжител Ц. Д.
М. сумата от 712,00 лв., представляваща направени разноски за изготвяне на
СМЕ, ДТ за завеждане на делото и разноски за адвокат.
Съдът осъди подсъдимия А. С. И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета, по сметка на Районен съд-Видин сумата от
80.00лв. представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ

5

Номер на акта:	17
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия:	Даниел Иванов Цветков

Дело:	20241320201056
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 юли 2024 г.

Присъда по дело №1056/2024 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите