Решение по адм. дело №134/2025 на Административен съд - Враца

Производството е  по реда на чл.145. АПК, вр. с чл. 268 ДОПК.

Образувано по жалба на В.П.П. *** против РЕШЕНИЕ  № 19/18.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение негова жалба  с вх. № Ж-06-1/06.02.2025г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и е потвърдено Разпореждане с изх. № С250006-125-0038604/03.02.2025 г. по изп.дело № *********/2016г.на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца. С последното, на основание чл.219, вр. чл.240 ДОПК е извършено разпределение на плащане в размер на 379,00 лева, постъпило на 03.02.2025 г. от извършените действия в изпълнителното производство. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му по изложени в жалбата доводи. 

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Р.П., който поддържа жалбата  и моли за нейното уважаване. Претендират се разноски по делото по реда на  чл.38 ЗАдв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Представена е писмена защита с изложени съображения на спора по същество.

Ответникът - Директор на ТД на НАП – В.Търново, в с.з.  чрез своя пълномощник гл.ю.к. Д.М., с оглед представените в с.з. доказателства предоставя на съда решението по направеното искане. Счита решението на ТД на НАП-В.Търново към момента, когато е постановено за правилно и законосъобразно.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт се установява, че в ТД на НАП В.Търново, офис Враца е образувано ИД № *********/2016 г. срещу жалбоподателя В.П. за събиране на публични вземания.

Постъпило е Искане за събиране на задължения от запитваща страна - * с позоваване DE_BG_S1316BG2100250_011235_20211124_d_RR, във връзка с осъществяване на взаимопомощ с Р. Б., по отношение на жалбоподателя В.П.. Същото е заведено в НАП под № І2321-011235. По преписката е приложен и Единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС, с референтен номер: DE_S1316BG2100250_20211104_UIPE_1. В него е посочен както размера на задължението на горепосоченото лице, така и неговия произход, а именно данък върху доходите или капитала. Въз основа на този документ публичен изпълнител при компетентната териториална дирекция на НАП - ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Враца, е предприел необходимите действия и е присъединил към воденото от него изпълнително дело №*********/2016г., посоченото задължение. До жалбоподателя  П. е изпратено Разпореждане за присъединяване № С220006-105-0053580/18.02.2022 г., в което е посочено, че са присъединени в изпълнителното производство вземания на публичен взискател държава по процедура по взаимна помощ *, вид задължение – данък върху доходите или върху капитала, касаещи периоди 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., 01.04.2020г – 30.06.2020г. в размер от общо 9 483.2 лева. Същото е връчено на 03.02.2025 г., видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Издадено  е  Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230006-022-0091625/07.12.2023г., което е връчено на жалбоподателя на дата 07.12.2023г. Обжалвано е пред Директора на ТД на НАП-В.Търново, с което жалбата е отхвърлена и след това по съдебен ред, като с Решение  на съда от 06.06.2025г. също жалбата на В.П. е отхвърлена. Решението е влязло в законна сила.

От представено по делото Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки  изх.№ С250006-024-0068758/15.09.2025г. на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Враца се установява, че на основание чл.208, ал.1 ДОПК е отменен наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С230006-022-0091625/07.12.2023г. и запорно съобщение №С230006-119-0015735/07.12.2023г. 

 От представено по делото  Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, изх.№ С250006-035-0306954/15.09.2025г. се установява, че е прекратено принудително изпълнение на публични вземания по из.дело №*********/2016г. в размер на 27 169,60 лв. срещу жалбоподателят В.П.. Посочено е, че  искането за събиране на вземане от ДЧ-* е приключено.

Представено  е  и уведомление/отговор от * относно направено запитване от ответника за дължимост на съответните суми. Видно от същия  жалбоподателят не дължи  тези суми.  

Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата възражения, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 ДОПК, е процесуално допустимо. 

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение №19/18.02.2024г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – В.Търново, с което е оставена без уважение жалбата на В.П. срещу Разпореждане за разпределение на суми с изх.№ С250006-125-0038604/03.02.2025 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис-Враца  са издадени от материално и териториално компетентни органи.  Решението е издадено в писмена форма, съдържа фактически и правни  основния за неговото издаване.  В  хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Налице е нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (ал.2). В случая след издаване  на оспорения акт и потвърденото с него разпореждането изх.С250006-125-0038604/03.02.2025 г. за  разпределение на постъпили суми е  издадено от Гл. публичен изпълнител  при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца  Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки  изх.№С250006-024-0068758/15.09.2025г., с което  на основание чл.208,ал.1 ДОПК е отменен наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С230006-022-0091625/07.12.2023г. и запорно съобщение №С230006-119-0015735/07.12.2023г. Издадено е и Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 ДОПК на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, изх.№ С250006-035-0306954/15.09.2025г. с което  е прекратено принудително изпълнение на публични вземания по из.дело № *********/2016г.  в размер на 27 169,60 лв. срещу жалбоподателя В.П.. Приложен и отговор/уведомление от ДЧ-* по направено запитване от ответника за  дължимост на сумите и от който се установява, че жалбоподателят не дължи сумите.  Така представените документи по делото, представляват  факти  от категорията на посочените в чл.142, ал.2 АПК, вр. с §2 ДР на ДОПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка, в настоящото производство при преценка законосъобразността на атакувания акт съдът следва да отчете прекратяване на  принудителното събиране поради наличие на предвидено в закон основание за прекратяване на изпълнителното производство. Доколкото представените писмени доказателства в с.з. отразяват недължимост на сумите от страна на жалбоподателя и прекратяване на изп.дело и наложените обезпечителни мерки по отношение на П., настъпили след издаването на оспорения акт, но безспорно имащи значение за делото, следва да бъдат съобразени от съда в съответствие с правилото на  чл.142, ал.2 АПК. Това има за последица  отмяна на Решение №19/18.02.2024г. на Директора на ТД на НАП – В.Търново и Разпореждане за извършено разпределение на постъпили суми  изх. № С250006-125-0038604/03.02.2025 г.  на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис– Враца.              

При този изход на спора основателно се явява искането на  жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. От  процесуалния представител на жалбоподателя адв. Р.П. е направено искане за присъждане на разноски по делото на основание чл.38 ЗАдв., съгласно наредбата. По  делото е представено пълномощно  и  договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025г., сключен между жалбоподателя и адв. Р.П.. В договора е посочено договорено адвокатско възнаграждение  на основание чл.38,ал.2  вр. ал.1, т.3,пр.1 от ЗАдв. В случаите по  чл.38, ал.2 ЗА полагащото се възнаграждение се определя от съда съобразно критериите, предвидени в Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа. Налице са предпоставките по чл.38, ал. 2 ЗАдв. и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 400.00, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл.8,ал.2  от Наредбата.  

             Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК и чл.268 ДОПК, Съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ  № 19/18.02.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх. № Ж-06-1/06.02.2025г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С250006-125-0038604/03.02.2025 г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис- Враца.

ОСЪЖДА  ТД на НАП-В.Търново  да заплати  в  полза на  адв.Р.П. с личен № **********  сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.