РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Габрово , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500159 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на К. И. С. , подадена чрез
пълномощника адв.Х. срещу постановеното решение № 260070 от 19.02.2021 година по гр.
д. № 2053/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди
се,че районният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателя , направени с отговора на
исковата молба, а именно:че е недоказана възможността Община Габрово да реализира
приходи от подобен обект, в случай, че процесният не е съществувал. В исковата молба се
твърди, че обектът е поставен в поземлен имот с идентификатор ****, който е публична
общинска собственост, с начин на трайно ползване „За друг поземлен имот за движение и
транспорт". Съгласно чл. 11 от действащата Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /приета с Решение № 23/17.03.2005 г. на ОбС -
Габрово/ свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се
отдават под наем при условие, че се ползват според предназначението им. В случая имотът,
върху който се твърди, че е поставен обекта , е предназначен за движение и транспорт и не
1
може да бъде използван за продажба на храна и напитки. Поради това обстоятелство, не
може да се приеме, че Община Габрово е пропуснала да увеличи имуществото си от приходи
от наем в случай, че незаконно поставения според нея обект го нямаше на това място.
Пропускът за увеличаване на имуществото по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД трябва
да е реален, да почива на доказана реална възможност за сигурно увеличаване на
имуществото, а не хипотетичен. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е
налице , когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеносттите на конкретния случай, може да се направи обоснован извод,че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Твърди се
,че е неправилен начинът,по който ищецът е формирал размера на претендираната сума.
Жалбоподателят счита,че в случая размерът на евентуално дължимата сума,следва да бъде
определен на база пазарни цени ,а не на база действащ нормативен административет
акт,като се позовава и на съдебна практика.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение,ведно със законните
последици.
В депозирания писмен отговор ищецът е оспорил въззивната жалба като
неоснователна.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства ,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок ,от надлежна страна ,срещу
подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по
гр.д.№2053/2019г., с което ответникът К. И. С. е осъден да заплати на Община Габрово
сумата от 3006.64лв., на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Наведените във въззивната жалба възражения за неоснователност на
предявения иск поради недоказана от ищеца Община Габрово възможност да реализира
приходи от подобен обект, в случай, че процесният не е съществувал, като и за неправилно
определяне размера на претендираната сума, въззивният съд намира за неоснователни
,предвид следното:
Предмет на предявената от Община Габрово искова претенция по чл.59,ал.1
ЗЗД е присъждане на сумата от 3006.64лв.,като дължима от ответника К. И. С., с която
неоснователно се е обогатил, в резултат от незаплащане на дължимата съгласно Наредба за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество наемна цена за
2
заемане на площ от 26 кв.м. за период от 49 месеца,считано от 05.11.2014г. до
05.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Наведените в исковата молба твърдения от фактическия състав на чл.59,ал.1
ЗЗД се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите
техническа и икономическа експертизи.
От доказателствата по делото се установява,че Община Габрово е собственик
на ПИ № ***, който имот според КР е публична общинска собственост, с начин на ползване
„за друг поземлен имот за движение и транспорт". От 1994 г. до 05.12.2018 г. ответникът е
собственик на преместваем обект - павилион.
Съгласно неоспореното по делото заключение на съдебнотехническата
експертиза процесният павилион попада в границите на ПИ с идентификатор ***, като
местоположението му е отразено на приложение 2 – комбинирана скица от извадка на КК
на гр.Габрово, одобрена със заповед №РД-18-64/26.10.2007г. на ИД на АГКК гр.София и
извършеното геодезическо заснемане от вещото лице / л.46 от първоинстанционното дело/.
Същият е разположени извън границите на УПИ І-5650 от кв.12 по действащия и към
момента ЗРП ,отреден за дворище 5650, за което е издадено разрешението за строеж
№204/18.05.1994г., както е онагледено от вещото лице на приложение 1 – комбинирана
скица от кадастралния и регулационен план на гр.Габрово, одобрен със заповед
№214/14.04.1987г./ л.45 от първоинстанционтото дело/. Площта на павилиона по данните от
извършеното от вещото лице геодезическото измерване на 5 юни 2020 год. ,е 26 кв.м.
Не се твърди ,нито се установява от доказателствата по делото поставянето на
павилиона в имота на ищеца да е извършено на правно основание. За същия е издадена
заповед №2271/21.11.2018 година на кмета на Община Габрово за премахването, като
незаконно поставен в имота на ищеца.
Не се спори по делото,че за исковия период ответникът не е заплащал наем на
Община Габрово за поставения в имота на ищеца преместваем обект-павилион.
От заключението на приетата по делото икономическа експертиза се
установява,че за площта от 26 кв.м. ,на която е разположен процесният павилион в имота на
ищеца ,дължимият наем съгласно Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество за периода 05.11.2014г.- 05.12.2018г.
включително , е 3008.36лв.
При така установените данни по делото ,фактическият състав на чл.59,ал.1
ЗЗД е осъществен, което обосновава основателността на предявения иск. За исковия период
ответникът е държал разположен в имота на ищеца без основание , собствен преместваем
3
обект – павилион. Налице е имуществено разместване , като ответникът се е обогатил със
спестения наем,който би се дължал на собственика за ползване на имота – терена, върху
който е разположен преместваемия обект- павилион,а с тази сума ищецът се е обеднил.
Неоснователно е възражението на ответника ,поддържано и във въззивната
жалба,за липсата на основание за уважаване на предявения иск по чл.59 ЗЗД, поради това че
ищецът не е доказал възможността да реализира приход от подобен обект, с което да
съществува сигурна възможност за увеличаване на имуществото му .
Имотът, в който е разположен процесният павилион, от доказателствата по
делото не се установява да попада под нормативно установен ограничителен режим,при
който да съществува забрана за отдаване под наем от ищеца на терена , върху който се
намира процесния павилион, за поставяне на такъв преместваем обект ,както и че с
разполагането върху терена съгласно установеното местоположение от СТЕ и заявеното от
св.Г., се възпрепятства ползването на ПИ по предназначение и се явява в нарушение на
чл.11 от Наредбата за за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
Видно от приложената заповед за премахването на процесния обект / приложена на л.50-52
от първоинстанционното дело/ ,основанието за това е,че е незаконно поставен,а не че
препятства ползването на имота по предназначение и е в нарушение на ч.11 от сочената от
жалбоподателя Наредба . Също така от представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства : молба от Г.К.Г.от 10.10.2019г. и два бр. квитанции / неоспорени от
насрещната страна/ ,се установява,че Община Габрово е реализирала приход от
разположения в процесния имот павилион за периода м.декември 2018-м.февруари 2020г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ,че евентуално дължимата
сума на ищеца по чл.59,ал.1 ЗЗД , следва да се определи на база пазарни цени ,а не на база
Тарифата към НРПУРОИ.
В случая процесният преместваем обект се намира в имот публична общинска
собственост ,разположен на площ от 26кв.м. съгласно заключението на СТЕ .Обедняването
на собственика на имота Община Габрово е с наемната цена, която би получил за терена,
върху който е разположен павилиона и с която е пропуснал да увеличи имуществото си
през исковия период.
Отдаването под наем на свободни имоти или части от тях – публична
общинска собственост, е регламентирано в чл.14,ал.7 ЗОС, като с разпоредбата на чл.14,ал.8
от ЗОС е предвидено,че наемната цена се определя от общинския съвет.
Процесният терен ,върху който е разположен павилионът, е публична
общинска собственост и начинът на определяне на дължимия наем е регламентиран в
чл.14,ал.8 от ЗОС във вр. с чл.14,ал.7 от ЗОС и НРПУРОИ. С оглед на това спестените от
ответника разходи през исковия период за ползването на терена – публична общинска
4
собственост ,върху който е раположен павилиона , са наемната цена за терена, определена
по НРПУРОИ, която е приложима и за разполагането на преместваеми обекти-
павилиони,съгласно чл.19,ал.1 от действалата през процесния период Наредба за ред и
условия за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Габрово.С
този неполучен наем за исковия период, ищецът се е обеднил . За площта от 26 кв.м.
обедняването на Общината е със сумата ,установена от приетата по делото икономическа
експертиза от 3008,36лв. ,като искът е уважен до размера , претендиран в исковата молба –
сумата от 3006,64лв./в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес/.
Съдебната практика ,на която се позовава жалбоподателят ,е постановена по
казуси за имоти – частна общинска собственост,като в цитираните решения на ВКС е
прието ,че при определените със съответните общински наредби размер на наема на
общинско имущество, не значи,че за исковия период би се намерил наемател,който да я
плаща и че единственят обективен критерии за обедняването на собственика е пазарът. Тази
практика не е единствена.С друго решение на ВКС ,постановено по гр.д.№5405/2015г., ІІІ
г.о. ,по предявен иск по чл.59 ЗЗД, касационната инстанция е определила размера на
дължимото обезщетение за ползване на имот - общинска собственост, по правилата на
Наредбата на съответната Община за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество. С оглед на това няма основание да се приеме,че има установена
непротиворечива съдебна практика, на която обжалваното решение противоречи относно
дължимото по чл.59,ал.1 ЗЗД обезщетение за имоти- общинска
собственост.Първоинстанционният съд се е позовал на НРПУРОИ и Тарифата към нея,
които са приети в съответствие с предоставените правомощия на общинския съвет по
чл.14,ал.8 ЗОС за определяне наемната цена за имотите- общинска собственост.
В случая са представени доказателства по делото , от които се установява,че
Община Габрово е реализирала приход от разположения в процесния имот павилион за
периода м.декември 2018-м.декември 2019г. със сума,съвпадаща с дължимия наем по
НРПУРОИ, заплатена от новия собственик на павилиона ,който с молба от м.октомври
2019г./л.41 от първоинстанционното делото/ е изразил желание да заплащане наем към
Общината.При така установените по делото данни няма основание да се приеме,че за
исковия период не би се намерил наемател на терена ,общинска собственост ,върху който е
разположен процесни павилион ,който да заплаща наемната цена по Наредбата. Съотнесена
към тази, която св.Г. твърди ,че е плащана на физическото лице,с което е бил сключен
договор за наем за поставяне на процесния павилион - годишно около 600лв. , с дължимия
по Наредбата от 736,32лв. годишно, също сочи,че не е налице съществена разлика,която да
обосновава невъзможност да се намери наемател за исковия период на терена, върху който е
разположен процесния павилион, който да заплаща наемната цена, определена с НРПУРОИ.
Предвид изложеното и тъй като лишеният от ползване собственик обеднява с
такава сума, каквато би могъл да получи, ако беше отдал вещта под наем на трето лице, то в
случая разместването на имуществени блага е в размера на наема по НРПУРОИ,който е
5
следвало да бъде заплащан за терена от 26кв.м. - публична общинска собственост,върху
който е разположен процесни павилион, с неплащането на който през исковия период
ответникът се е обогатил,а ищецът се е обеднил.
На основание изложеното,въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение, с което искът по чл.59,ал.1 ЗЗД е уважен, е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвъредно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по
въззивната жалба Община Габрово следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение , определено в
предвидения в чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ размер и съобразно обема на
осъщественото процесуално представителство във въззивното производство, в което не са
допускани за събиране нови доказателства и производството е приключило в едно съдебно
заседание.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260070 от 19.02.2021г. по гр.д.№2053/2019г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА К. И. С. ,ЕГН**********, гр.Г. ,ул.”Б.”№**да заплати на
ОБЩИНА ГАБРОВО, гр. Габрово, пл.”Възраждане” №3, сумата от 100лв. разноски за
въззивното производство .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6