Р Е
Ш Е Н
И Е № 17
Гр.В. 19.07.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС …………… гражданска колегия…..в открито
заседание на седемнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.С.
При участието на
секретар …А. А………и в присъствието на
прокурор …К. К. …
като разгледа докладваното от Съдията С. гр.д
№ 142 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е за поставяне под запрещение, по реда на чл.336 и сл. от ГПК.
П.Т.Д. с ЕГН : ********** *** е
предявила иск до ВОС за поставяне под пълно запрещение на сестра й В.Т.П. с ЕГН ********** ***.
Поддържа в молбата, че ответникът
В.Т.П. страда от параноидна
шизофрения, като от 2005 г. е лекувана многократно в психиатричното отделение на МБАЛ „С.П.“ в гр. В.
Заради заболяването си
ответницата не е могла да се грижи за дъщеря си К., като с Решение по гр.д. № 2010/2010
г. на ВРС детето на ответницата, което се казва К. е било настанено в
семейството на неговата баба по майчина линия.
Поддържа се, че след смъртта
на бабата на детето на 14.11.2020 г., по силата на съдебно решение №
55/26.02.2021 г. по гр. д. № 2440/2020 г. то
живее в дома на леля си – ищцата по делото П.Д..
В резултат на заболяването след
2003 г. ответницата има постоянно неадекватно и агресивно поведение. Поради
неполагане на грижи състоянието й е станало хронично.
Ответницата е била ограбвана
с пари и вещи. През 2014 г. е запалила жилището на ищцата.
През м. януари 2020 г. е
била изведена в Г., където е изчезнала. Била е подадена жалба до Прокуратурата
и ответницата е била обявена за общодържавно издирване.
На 15.06.2014 г. ответницата
е била паднала пред входа на блока, била е изцяло неадекватна и е била закарана в „Спешно отделение“.
Била е настанявана в
психиатрична болнца в с. К. нееднократно.
Напоследък има рязка промяна
в поведението й, предоверява се на случайни познати.
Ответницата
притежава в съсобственост с ищцата наследствени дялове в имоти. За тяхното опазване ищцата не може да
бъда спокойна, че в даден момент с нея някой ще злоупотреби и тя ще се
разпореди с правата си.
Това налага нейната постоянна грижа и съдействие, но същевременно
няма законно основание, поради което за нея възниква правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
Моли съда да постави решение, с което да постави под
пълно запрещение В.Т.П. с ЕГН : ********** ***, ведно със законните последици.
ВОС, като взе в предвид постъпилата искова молба и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа
страна:
Ответникът В.Т.П. ***, страда
от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАНЕ С УСТОЙЧИВ ДЕФИЦИТ. СОЦИАЛНА
ДЕЗАДАПТАЦИЯ.
Наличното
психично заболяване придобило хроничен ход и тежката личностова промяна от
шизофренен тип препятстват нормалните взаимоотношения на ОСВ с окръжаващата я
среда и обуславят неправилни действия и постъпки. Нарушени са значително
базисните й годности, което я прави неспособна да се грижи за себе си и да
защитава собствените си интереси.
На основание чл.336 ГПК
съдът в съдебното заседание придоби
непосредствени впечатления от лицето, чието запрещение се желае. Съдът
констатира, че В.Т.П. е ориентирана за време и място, установява местожителството си, разпознава околните, своите близки и роднини, но не може да анализира и оценява фактите от
действителността. Констатира се погрешна представа за нормалните взаимоотношения.
Вещото лице психиатър д-р Б.К. установи, че от анализа на наличната
медицинската документация и клиничния преглед са налични данни за ПАРАНОИДНА
ШИЗОФРЕНИЯ. ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАНЕ С УСТОЙЧИВ ДЕФИЦИТ. СОЦИАЛНА ДЕЗАДАПТАЦИЯ
Д-р К. изясни, че наличното
психично заболяване придобило хроничен ход и тежката личностова промяна от
шизофренен тип препятстват нормалните взаимоотношения на ОСВ с окръжаващата я
среда и обуславят неправилни действия и постъпки. Нарушени са значително
базисните й годности, което я прави неспособна да се трижи за себе си и да
защитава собствените си интереси.
Началото на заболяването е
от 2004 – 2005 г. от понесена в миналото психотравма – нанесен побой. Лекувана
е и впоследствие е прекъснала сама лечението.
Няколко години след
диагностицирането е провеждано амбулаторно лечение, но по-късно сама го е спирала.
Многократно е лекувана в
психиатрични заведения.
Описаните по-горе болестни
отклонения : ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАНЕ С УСТОЙЧИВ ДЕФИЦИТ,
СОЦИАЛНА ДЕЗАДАПТАЦИЯ значително влошават базисните й психични годности и я
правят неспособна да се грижи за себе си и собствените си интереси.
ВОС като взе в предвид
данните по делото намира предявеният иск за основателен по следните
съображения:
Поставянето на едно лице под запрещение (пълно или
ограничено) предполага наличието на два вида предпоставки - процесуални
предпоставки и материалноправни
предпоставки.
Процесуалната предпоставка е само една и
обуславя правото на иск -
възможността да се поиска от съда поставяне на едно лице под запрещение . В
текста на чл. 336 ал. І от ГПК законодателят диспозитивно е посочил лицата, които могат да поискат поставяне на
едно лице под пълно или ограничено
запрещение. Изброяването е диспозитивно, тъй като освен
изрично посочените правни
субекти „съпруг” , “близки роднини“ и „прокурора“ , правото на иск е предоставено и на всяко лице,
което има „правен интерес” да поиска
поставянето на друго лице под
запрещение.
В конкретния казус исковата молба е подадена от сестрата
на ответника, която попада в родовото понятие „близък роднина”. Това прави исковата
молба процесуално допустима по отношение на тази положителна процесуална предпоставка
(активна процесуална легитимация) .
Материалните предпоставки са посочени в текста на чл. 5 от
Закона за лицата и семейството /ЗЛС/.
Анализът на тази правна норма води до следното:
1/ под “пълно запрещение” могат да бъдат поставени само
непълнолетни и пълнолетни лица, но не и малолетни лица - чл. 5 ал. 1
от Закона за лицата и семейството(ЗЛС).
Малолетните лица по закон са напълно недееспособни, поради което не могат да
бъдат поставяни под запрещение (пълно
или ограничено) – чл. 3 от ЗЛС.
2/ под “ограничено”
запрещение може да се постави само
пълнолетно лице - чл. 5 ал. 2 от ЗЛС. Непълнолетните лица по закон са
ограничено дееспособни ,поради което не могат да бъдат поставяни под ограничено
запрещение – чл. 4 от ЗЛС.
3/ освен с възрастта на лицето, поставянето под запрещение е свързано и
с неговото здравословно състояние. Под запрещение може да бъде поставено
лице, което страда от заболяване, определено от закона, като „слабоумие или душевна болест” - чл. 5
ал. 1 от ЗЛС.
Заболяването
обаче не е достатъчно, за да обуслови
поставяне под запрещение.
4/ законът изисква наличието на причинна връзка между заболяването
и неговите клинични проявления - в резултат на заболяването лицето “да
не е в състояние да се грижи за своите работи” – чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.
Законодателят не е дал легално ( дефинитивно ) определение
на това понятие , нито пък го е определил диспозитивно . Ето защо съдържанието
му следва да се преценява от съда с оглед на
всеки конкретен случай.
Въпреки това, когато следва да се направи
преценка на основателността на искането
за поставяне под запрещение и да се определи вида на запрещението, съдът следва
да изходи от някои обективни критерии, като възможността на
лицето да разбира свойството и значението на това, което извършва; да
ръководи постъпките си; да контролира действията си; от възможността за трудова
и социална адаптация в обществото; от начина, по който лицето възприема околната действителност; от възможността
за нормално общуване с хората и не на последно място от
възможността сам да полага грижи за себе
си - да си закупува или приготвя храна, да се храни и облича самостоятелно, да полага грижи за личната и
домашна хигиена и т. н.
Ответникът е с ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ с ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАНЕ и С
УСТОЙЧИВ ДЕФИЦИТ. СОЦИАЛНАТА ДЕЗАДАПТАЦИЯ е стигнала до степен да не й позволява да разбира свойството и значението на
действията, които извършва, както и да се обслужва ефективно и да се грижи
пълноценно за себе си и своите интереси.
Медицинският критерий на
заболяването е установен с конкретно изготвена психиатрична експертиза.
Лицето страда от състояние, което ограничава
възможностите му за пълноценни контакти, както и способността му да полага
грижи за себе си и да ръководи действията си, поради което ще следва да бъде
поставено под пълно запрещение.
В този смисъл е и становището на
ищцата, подържано в ход по същество на делото, както и становището на
представителя на Окръжна прокуратура-гр. В.
По
делото се установиха конкретните
характеристики на заболяването и неговите проявления, от които съдът да
направи извода, че с оглед тежестта на заболяването ответникът следва
да се постави под „пълно запрещение “ и
да бъде признат за „напълно
недееспособен”.
Ще следва да се съобщи на органа по Настойничество-Кмета на община В., за да се учреди настойничество и се определи
настойник на основание чл.338 ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът :
Р
Е Ш И
:
Поставя под пълно запрещение В.Т.П. с ЕГН********** ***, поради заболяването й ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ с ЕПИЗОДИЧНО ПРОТИЧАНЕ и с УСТОЙЧИВ ДЕФИЦИТ,
СОЦИАЛНА ДЕЗАДАПТАЦИЯ, значително
нарушаващо поведението й, изискващо грижи и лечение.
Препис от решението да се изпрати на Кмета на
община – В., обл.В. за учредяване на настойничество и определяне на настойник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до
страните пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :