РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 21.10.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Ковачев
в.гр. дело N. 2787/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба от Я.Д. срещу Решение № №155913/21.07.2020г., постановено по гр.
д. № 63159/2019г по описа на Софийски районен съд, 179 с-в, с което е отхвърлен,
предявеният от жалбоподателя, като частичен и в условия на солидарност иск по
чл. 45 ЗЗД срещу Ж.В. и Л.Д. за заплащане на сумата от 1260,00 Евро-част от
вземане в общ размер от 12600,00 Евро- обезщетение за вреди от вписване на
искова молба, депозирана от настоящите ответници срещу ищеца по чл. 109 ЗС.
Изложени са доводи, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като предявената срещу настоящият ищец
искова молба е била по чл. 109 от ЗС, съответно не подлежала на вписване,
защото няма за предмет право на собственост и единствено поведението на
настоящите ответници е причина за вписването, което е довело до отказ от страна
купувач по предварителен договор нда купи имота и до плащане на неустойка по
предварителния договор.
Счита за необосновани изводите на СРС, че ищците са
изпълнили разпореждане на съда да впишат исковата си молба по чл. 109 ЗС под
страх от прекратяване на делото по иска по чл. 109 и затова не може да носят
отговорност по чл. 45 ЗЗД. Счита, че поради наличното от 06.11.2017г. ТР
4/2015г на ОСГТК на ВКС е било ясно, че исковата молба не подлежи на вписване,
но въпреки това е вписана. Оспорва извода за липса на недобросъвестност.
Позовава се на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ищците имали
фактически принос, защото физически страната е тази която носи исковата молба
за вписване, а тя не се праща от съда.
Въззиваемите ответници оспорват жалбата и искат
потвърждаване на решението.
Оплакването за нередовност на въззивната жалба е
неоснователно. Посочването в жалбата на сума в левове е техническа грешка.
Решението е обжалвано изцяло и се иска уважаване на предявения иск, а той както
и решението на СРС са за сума в Евро.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния
съд е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните правни норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните и с оглед на събраните по
делото доказателства въззивния съд намира решението за правилно по следните съображения:
Предявен е иск за вреди, представляващи, заплатена от
продавач по предварителен договор за продажба на имот неустойка, поради
несключване на окончателен договор, като следствие от вписана искова молба по
чл. 109 ЗС.
Изложени са твърдения, че ищецът като страна по предварителен
договор за продажба на имот не е могъл да сключи окончателен договор и е бил
принуден да заплати неустойка за виновно неизпълнение, тъй като се установило
при явяване на страните по предварителния договор пред нотариус, че върху имота
има вписана тежест-искова молба по чл. 109 от Закона за собствеността.
За да се уважи иска е необходимо да се установи
наличие на предварителен договор между ищеца и трето за делото лице, вписване
на искова молба по чл. 109 ЗС по отношение на имота предмет на предварителния
договор, отказ от купувача да закупи имота поради наличието на вещна тежест,
реалното плащане на доворена неустойка за несключване на окончателен договор
поради неизпълнение на задължение на продавача да прехвърли имота чист от вещни
тежести, причинна връзка между вписването на исковата молба по чл. 109 ЗС и
несключване на окончателния договор между ищеца и трето за делото лице-купувач.
Според СГС липсват всички елементи на състава на чл.
45 ЗЗД.
По делото е безспорно
установено, че има вписана искова молба за имота за който се твърди да е бил сключен
предварителен договор.
Не се спори, че вписването е било извършено по
разпореждане на съдията на когото е разпределено да разгледа спора по чл. 109
ЗС.
Не е доказано да има към деня на вписването на
исковата молба по чл. 109 ЗС предварителен договор между ищеца и трето за
делото лице.
Представения такъв е оспорен за достоверна дата.
Представените констативни протоколи от нотариус са далеч след вписването на исковата
молба. От тяхното съдържание се налага извод, че отразяват само направени пред
нотариуса изявления на лицата, че между тях има договор за имота, но на
нотариуса такъв не е показван-видно от съдържанието на протоколите, в които е
посочено какви документи са представени пред нотариуса. При липса на доказан
договор към деня на вписване не може да се приеме тезата, че договора е
съществувал и не е изпълнен именно поради вписването на процесната искова
молба.
По важно в случая е, че даже да се приеме, че
договора е сключен на посочената в него
дата, а не след вписването, то иска пак би бил неоснователен, защото самата
искова молба по чл. 109 ЗС няма за предмет вещни права върху имота предмет на
договора и въз основа на нейното вписване не би могло ищецът по исковата молба
да противопоставя някакви права върху имота на бъдещият купувач по договора.
Следователно нейното вписване няма оповестително-защитно действие и не може да
се разглежда като тежест върху имота. По въпроса кога една искова молба се
приравнява на вещна тежест има и практика на ВКС (Решение № 60174 от 5.07.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2385/2020 г., IV г. о., ГК,). От соченото от самия жалбоподател ТР 4/2015г. също се
налага извод, че след като не е подлежала на вписване, то извършеното такова
няма никакъв правен ефект, защото и самата искова молба няма за предмет вещни
права и не възниква никаква конкуренция с бъдещият купувач, а именно
разрешаването на конкуренцията на права е функцията на оповестително защитното
действие на вписването на исковата молба.
От това следва и неоснователността на иска без изобщо
да се разглеждат останалите твърдения и оплаквания в жалбата. Щом няма характер
на тежест вписаната искова молба, то няма обективна причинна връзка между
нейното вписване и несключване на окончателен договор. Не е имало неизпълнение
на задължение на продавача, което да е основание за отказ на купувача и за
възникване на отговорност за неустойка.
Отделно СГС споделя мотивите на СРС, че след като
вписването е извършено по указания на съда, то няма противоправно поведение на
ответниците- те са длъжни да се съобразят с указанията (при това дадени преди
да бъде постановено ТР 4/2015г на ОСГТК на ВКС), защото неизпълнението им е
основание за връщане на исковата молба, а ищците по нея не са длъжни ако не
споделят правилността на указанията да чакат връщане и след това евентуално да
го обжалват.
По изложението съображения обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство имат само въззиваемите – ответници, които обаче не
претендират такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ №155913/21.07.2020г., постановено по гр. д. № 63159/2019г
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.