О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Василев
въззивно гражданско дело № 2743 по описа за
2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6851/05.03.2019 г., подадена от „Енерго –Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 207 от 21.02.2019 година по настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 500,00 лева, като сочи че не е станал причина за извършването им. В евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надхвърля минималния размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от „КНМ Груп“ ЕООД за неоснователност на молбата. Оспорва възраженията срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, като твърди, че по отношение на молителя в настоящото производство не е налице основанието за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по настоящото дело
се развива по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК, след постановяване на Решение
№ 236
от 04.07.2018
година, постановено по к.гр.дело № 362/2018
година на ВКС, ТО, с което е било отменено влязло в сила Определение от 03.07.2015 година, постановено по
гр.дело № 1929/2015 година на ВОС, то е по жалба на „Енерго Про Продажби” АД,
ЕИК ********* против Решение № 1583 от 02.04.2015 година, постановено по
гр.дело № 11056/2014 година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата
претенция по чл.55 от ГПК.
С Решение № 207 от 21.02.2019 година съставът на ВОС е потвърдил обжалваният първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника „Енерго – Про Продажби“ АД е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД съдебно-деловодни разноски пред ВРС, ВОС и ВКС възлизащи в общ размер на 1035,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Правноирелевантно е дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Неоснователно е направеното в условията на евентуалност, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Същото съответства на минималното такова, предвидено в разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6851/05.03.2019 година, подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., по реда на чл. 248 от ГПК, за изменение в частта за разноските на Решение № 207 от 21.02.2019 година, постановено по в. гр. дело № 2743/2018 година по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.