Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.08.2017
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На десети юли две
хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Веселина
Тодорова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 4837 по описа за 2016 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да
бъде прието за установено по
отношение на И.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, че съществува вземането, за което по
ч.гр.д. № 1484/2016г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК с № №725/11.02.2016г., за следните суми: 944.83 /деветстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ лева,
представляваща дължима главница за консумирана
и незаплатена ВиК услуга доставена до обект с адрес с. О, общ. Т, обл. Ха по партида с абонатен номер 000271 за периода от
01.07.2014г. до
16.12.2015г., сумата от
87.80 лева /осемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.07.2014г. до 16.12.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 19.01.2016г.
до окончателното
изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от сумата от
225.00 лева
- разноски за заповедното производство и разноските в
настоящото производство.
В исковата молба се сочи, че между ищеца като
доставчик и ответника като потребител бил сключен договор при Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги до обект находящ се в с. О, общ. Т, обл. Ха, по партида с абонатен номер 000271. Доставчика изпълнил задължението си като доставил
през периода 01.07.2014г. до 16.12.2015г., отвел и пречистил вода на обща стойност 944.83 лв. За цената
на доставената вода били издавани ежемесечни фактури, но плащания не били
извършени в уговорения 30-дневен срок от издаването им. За събиране на
вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като
по ч.гр.д. № 1484/2016г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Срещу нея длъжникът възразил, поради което за дружеството
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск относно присъдените
със заповедта суми.
В отговора
на исковата молба, ответникът оспорва иска. Сочи, че не е страна по договор с ищеца. Оспорва реалната доставка на
такива услуги на обекта и отчитането им по съответния ред. Твърди, че не са
налице доказателства за монтиран водомер и изправността му.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1484/2016 г. на
ВРС се установява издаването
на заповед за изпълнение в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. против И.М.В., ЕГН ********** за посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства
– общи условия за предоставяне
на ВИК услуги; удостоверение за наследници № 21/16.02.2012 г.;
Заявления от 12.06.2014 г. и от 27.06.2014г.;
писмен договор от 27.06.2014г; протокол №
61934 от 07.08.2014г.; копие от карнет по
партида № 271 на обект в с. О на ВИК; констативен протокол № 3869/212.11.2016г.; опис на партида и
лихвен лист; квитанции в оригинал; операционна бележка от 31.03.2017 г., се установява, че: от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. като оператор на ВиК услуги са били
публикувани общи условия за доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР,
както и приетите от дружеството цени на услугите. На 13.12.2011г. Джена Иванова
Димова починала и оставила за наследници И.М.В. и Калинка М.В.. На 12.06.2014г.
И.В. подала заявление от името на Джена Иванова Димова за разсрочване на
задължението по партида № 271 в с. О на 10 вноски по 24 лева. На 27.06.2014г. И.М.В.
подала заявление за промяна на партида 271 в с. О от Джена Иванова Димова на
нейно име, като на същата дата бил сключен писмен договор между И.М.В. и „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. за доставка на
питейна вода. На 27.08.2014г. в присъствието на И.М.В. бил демонтиран водомера
за обекта при показание 332 м3. и подменен с нов. Към 30.11.2015г.
регистрираните при оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. задължения на
абонат И.В. с № *********, за
доставените услуги на адр. с. О през периода 04.10.2011г.
– 10.10.2015г. са на стойност 944,83лв. главница и 87,80 лв. лихва. В периода
от 02.04.2014г. до 12.08.2016г. показанията на монтиран в обект на адр. О, партида 271, са били отчитани ежемесечно от
инкасатор на място, като в съставения за това карнет в графа „абонат” е посочена
И.М.В., а в графа абонат е положен подпис на дата 12.08.2016г. при показание
182 м3. На 21.11.2016г. от служител на Водоснабдяване и канализация” ЕООД
– гр. в присъствието на
абонат И.В. била извършена проверка на водомер отчитащ потреблението за обект в
с. О, партида 271, като не били установени повреди по него и било отчетено
показание 189 м3.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ се установява, че всички
приложени квитанции /фактури/ са
осчетоводени от ищеца, като общата стойност на неплатеното
задължение по тях към 01.11.2015г. е 944,83 лв. за главница и 87,69 лв. - лихви. На 30.03.2017г. било направено плащане по партидата в размер на 179,82 лв.,
с което са погасени задължения между страните по съдебни
спорове.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 208 вр.
чл. 200 ал. 1 и чл.
86 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
продажба на ВиК услуги, доставката
от продавача на купувача на уговорените с договора стоки в съответното количество и
време,
както и падежа за плащането на
дължимата цена. Респективно следва ответника да не е провел
успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими
и тези регламентирани с Наредба
№ 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи.
По
делото не се спори, че
дружеството – ищец има качеството на оператор на
„ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата,
както и че доставката им се
регламентира от договор при общи
условия приети и влезли в сила по
реда на чл.
8 от Наредбата.
ВРС
намира, че страните са били
обвързани с валиден договор за доставка
на ВиК услуги в обекта,
собственост по наследство на ответника
– потребител по см. чл. 3 от Наредба №
4/2004г. и на чл. 2 от ОУ, след датата на подписване на формалния договор
помежду им - 27.06.2014г.
От приетия по делото карнет, подписан от ответника в графа за отчетено на
12.08.2016г. показание от 182 м3, и подписан от ответника протокол от
21.11.2016г. с показание 189 м3, съдът намира за установено наличието на
действително доставени през периода от 01.07.2014г.
– 16.12.2015г. до адрес в с. О, партида 271 ВиК услуги в размер
от 185 м3 на стойност 401,82 лева. Проведеното от ищеца доказване относно
задължения непопадащи в посочения от него в исковата молба и в заповедта по чл.
410 ГПК период на доставка - от
01.07.2014 г. до 12.12.2015г. е ирелевантно за настоящия процес, тъй като е извън предмета
на делото. В тази насока следва да се отбележи, че съдът с доклада по чл. 146 ГПК изрично е указал на ищеца да съобрази обстоятелството за разлика между
период на доставка и период на издаване на фактурите, и да уточни претенцията
си, което не е сторено.
От това следва, че искът за главницата следва да се уважи частично до размер
от 401,82 лева представляваща дължимата цена за доставени ВиК
услуги до процесния обект през периода
от 01.07.2014г.
– 16.12.2015г., за която са
издадени 4 бр. фактури през периода от 01.10.2014г. до 01.11.2015г.
Предвид изхода на делото по иска за главница, следва частично да се уважи и
акцесорния иск за обезщетение за забава, който според
вещото лице е на стойност 11,54 лв.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
- вносни бележки за държавни
такси, възнаграждение на адвокат, и депозит за експертиза са в общ размер от 625 лв., съразмерно на уважената част от исковете – 250,19лв.
Следва да се присъдят и разноските по заповедното производство в размер
на 90,07 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
и И.М.В., ЕГН **********, с адрес:
*** че съществува вземането, за което по
ч.гр.д. № 1484/2016г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК с №725/11.02.2016г., до размер на следните суми: 401,82 лева, представляваща
дължима главница за консумирана и незаплатена ВиК услуга доставена до обект с адрес с. О, общ. Т, обл. Ха по партида с абонатен номер 000271 за периода от
01.07.2014г. до 16.12.2015г., за която са издадени 4 бр. фактури през периода от 01.10.2014г. до
01.11.2015г.
и
11,54 лева, представляваща
сбора
от обезщетенията за забава върху всяка от сумите
за главница посочени във фактурите за периода от един месец след издаването на всяка фактура до 16.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 19.01.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния претендиран размер от 944,83 лв. за
главница и 87,80 лв. за обезщетение за забава, като недоказан по размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК И.М.В., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 250,19 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 90,07 лева разноски по ч.гр.д. № 1484/2016 г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: