Решение по дело №10935/2013 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 975                                        Година 29.03.2017                           Град Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                      XIII граждански състав

На шестнадесети март                                          две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: Мария Христова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 10935 по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                 Производството е по иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС, образувано в резултат на обезсилване от въззивната инстанция на Решение № 2588/2015 г. в частта му, в която е отхвърлено искането на съделителя Т.Г.М., чрез адв. Т.М. за присъждане  на сумата от 10 070,00 лева  представляваща 1/2  от наемната цена на имот в с. *****, ул.”К....” №...., ет...., представляващ две ателиета, с идентификатор № 65056.502.316.4.18, получена от  Е.П. за периода 27.07.2006 г. до 27.06.2014 г., ведно със законна лихва върху същата сума, считано от 27.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

                  Съделителят Т.Г.М. с Уточняваща молба от 04.07.2014 г./л.101 от делото/ твърди, че двете ателиета били описани в Решение №884/27.022014 г. по допускане на делбата като Самостоятелен  Обект в Сграда с  идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община *****, област *****, одобрен със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.502.316; с административен адрес на имота: с. *****, ул. „К..."№ ..., ет...., ателие ....; с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ.

                  Твърди, че имота представлявал две курортни ателиета, които имали търговско предназначение и се отдавали под наем. Твърди, че за сочения период се ползвали единствено от съделителката П., като тя ги отдавала под наем и получавала плодовете от тях. Твърди, че двата имота били абсолютно идентични, за което свидетелствало и описанието на извършените в тях подобрения и СМР описани подробно в молбата с претенции по сметки на съделителката П..

                  По делото страните са постигнали частична съдебна спогодба като са разделили двете ателиета, при което ищцата Т.Г.М. е получила Ателие №..., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, а ответницата Е.Г.П. е получила Ателие №...., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.

                  Ответницата Е.Г.П., заявява че оспорва претенцията на ищцата, като заявява че двете ателиета не са отдавани под наем, както и че на ищцата не е осигуряван достъп до тях.

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                 В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за вещта.

                   Правната теория разграничава два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :

    1. Естествени плодове, представляващи вещите, които се отделят от една вещ и чрез отделянето си придобиват самостоятелно съществуване; и

    2. Граждански плодове, представляващи възнаграждението, което се получава от вещта при предоставянето й за ползване на трето лице – несобственик по силата на договор, сключен от съсобствениците. Поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от реализираното възнаграждение /доход/ от вещта, съразмерно на неговата идеална част.

     Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове.

                   От показанията на свидетеля С....М., дъщеря на ищцата и племенница на ответницата, се установява, че същата имала преки впечатления за това, че леля ѝ отдавала двете ателиета под наем. Твърди, че майка ѝ нямала ключове и достъп до тях.

                   Ответната страна не представя доказателства във връзка с направеното оспорване на претенцията.

                   От заключението на вещото лице Й.Й. от 28.02.2017 г., се установява, че приходите от имота – апартамент – ателиета за периода 27.07.2006 г. до 27.06.2014 г. е в размер на 9 970,00 лева за всеки от съсобствениците.

        От представените по делото доказателства, беше установено, че съделителката Е.Г.П. е ползвал процесните две ателиета, като е получавала от тях наем, а ищцата Т.Г.М., не е ползвала имотите, нито е получавала наем от тях равен на собствените ѝ идеални части от него.

        В този смисъл съдът намира, че се доказа хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде осъдена съделителката Е.Г.П. да заплати на съделителката Т.Г.М., обезщетение за процесния период.

        При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да присъди размера, който беше установен от заключението на вещото лице Й.Й. от 28.02.2017 г. -  9 970,00 лева за периода 27.07.2006 г. до 27.06.2014 г. , като до пълната претеднирана сума в размер на 10 070,00 лева съдът ще следва да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. 

        По отношение на разноските:

 На основание чл. 71 ал.1 от ГПК, съделителят Е.Г.П., следва да заплати по отношение на уважената претенция по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в размер на 398,80 лева, а съделителката Т.Г.М. следва да бъде осъдена да плати във връзка с отхвърлената част от претенцията по сметки на ПРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в размер на 50,00 лева.

Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата направени по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска в размер на 722,75 лева.

С оглед частичното отхвърляне на иска, следва да бъде осъдена съразмерно ищцата да заплати на ответницата разноски в размер на 19,52 лева

                    Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

                    ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, Е.Г.П. ЕГН **********,***, чрез адв. Н... Л.... Г...., съдебен адрес:*** да заплати на Т.Г.М. ЕГН **********,***, чрез адв. Т.М., съдебен адрес:***, Д.... Л...., ет..., офис ....., сумата от 9 970,00(девет хиляди деветстотин и седемдесет) лева представляваща обезщетение за ползите от които е била лишена по отношение на Самостоятелен  Обект в Сграда с  идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, община *****, област *****, одобрен със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК; който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.502.316; с административен адрес на имота: с. *****, ул. „К...."№ ...., ет...., ателие ..; с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, за периода 27.07.2006 г. до 27.06.2014 г., като но пълната претендирана сума от 10 070,00 лева ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

                  ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.... Л..... Г...., съдебен адрес:***, да заплати по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 398,80 (триста деветдесет и осем лева и 80 ст.) лева.

                  ОСЪЖДА Т.Г.М. ЕГН **********,***, чрез адв. Т.М., съдебен адрес:***, Д.... Л..., ет....., офис...., да заплати по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева.

                  ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН **********,***, чрез адв. Н.... Л....Г...., съдебен адрес:***, да заплати Т.Г.М. ЕГН **********,***, чрез адв. Т.М., съдебен адрес:***, Д.... Л...., ет...., офис ........., сумата 722,75(седемстотин двадесет и два лева и 75 ст.) лева разноски.

                  ОСЪЖДА Т.Г.М. ЕГН **********,***, чрез адв. Т.М., съдебен адрес:***, Д... Л..., ет..., офис .... да заплати на Е.Г.П. ЕГН **********,***, чрез адв. Н..... Л.... Г... съдебен адрес:***, да заплати сумата 19,52(деветнадесет лева и 52 ст.) лева разноски.

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ***** в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.