Номер 42101.09.2020 г.Град Кюстендил
Окръжен съд – Кюстендил
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Прокурор:Камелия Симеонова Стефанова (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело №
20201500200404 по описа за 2020 година
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от
НПК.
Образувано е по молба на адв.М.К.- защитник на И. Д. Р. , понастоящем в Затвора-
Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Граховска
изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за
допускане на УПО.
Защитникът на лишения от свобода – адв. М.К. поддържа молбата и пледира за
допускане на УПО.
Лишеният от свобода И.Р. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните,
приема за установено следното:
Лишеният от свобода И. Д. Р. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 16.08.2018 г. за
изтърпяване на наказание ЛС от 1 г. и 8 м. по присъда по НОХД № 411/2019 г. на ОС –
Благоевград при първоначален режим строг и глоба в размер нао 7 000 лева за престъпление
по чл.354а, ал.2, т.4 НК. Присъдата е в сила от 14.08.2019 г.
Със заповед № 87/27.04.2020 г. на Началника на затвора режимът е заменен от
строг на общ.
1
Начало на наказанието: 16.06.2019г.
Към датата на произнасяне от КнОС- 01.09.2020 г. е изтърпял фактически – 1
година, 2 месеца и 25 дни; от работа- 1 месец и 24 дни, всичко- 1 година, 4 месеца и 19 дни;
остатък – 3 месеца и 11 дни.
От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при
постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди е 68 точки. Изготвена е схема
за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и експерсно
психологическо заключение. Като дефицитни зони са отчетени- отношение към
правонарушението — отрича отговорността за извършеното правонарушение, неясна
мотивация за промяна на криминалното си поведение; начин на живот и обкръжение -
лесно се влияе от криминалното обкръжение, общувал с осъждани лица; умения за мислене
- игнорира неблагоприятния ефект от действията си, склонен да отлага решаването на
проблемите.
Рискът от вреди е определен като среден, относно персонала и обществото, и
среден за самия лишен от свобода на база извършеното правонарушение.
Лишеният от свобода Р. е охарактеризиран като не особено контактен, дистантен
в контакта с другите лишени от свобода; дава външен израз на своите чувства и емоции;
слабо рефлексивен и нерационален, затруднява се да прогнозира последиците от своите
постъпки и действия; не е в състояние да преорентира поведението и да извлича поука от
допуснати грешки; като търсещ съчувствие, разбиране и съдействие за по -бързо излизане от
пенитенциарна изолация, която възприема като крайно неудовлетворяваща го и
разстройваща.
Вследствие на провежданата възпитателно-корекционна работа с Р. оценката на
риска от рецидив е занижена до 62 точки по време на престоя му в Затвора гр. Бобов дол,
респ.остава във високите граници на средните стойности. Отчетени са положителни
промени в зоните: отношение към правонарушението - отчасти приема отговорността за
извършеното правонарушение, до известна степен счита счита съдебния процес за
справедлив, изразява макар и неясна мотивация за промяна на криминалното си поведение;
трудова заетост - показва трудова анжажираност и дисциплинираност като шивач и обущар
и в зоната умения за мислене - опитва се да разпознава проблемите, но не е способен да ги
разреши.
На база отчетената положителна промяна в поведението на л.св.Р. му е заменен
режима от „строг“ на „общ“ със заповед № 87/27.04.2020 г.
След смяна на режима и въпреки договорените цели в плана на присъдата започва
да проявява припряност и нетърпимост за мигновенно възползване от последващите
2
възможности, предвидени в закона, а именно за УПО.
Подписал е препланиране на присъдата на 03.07.2020 г., като са набелязани цели
лишеният от свобода да запази уворновесеното си поведение и да не допуска
дисциплинарни нарушения, да спазва ЗИНЗС и при спазване на режимните ограничения-
преместване в открит тип.
Награждаван със заповед № 166/04.03.2020г. с писмена похвала, имаща за цел да
стимулира показаното в момента позитивно поведение. Сама по себе си не е показател за
затвърдено позитивно поведение и отчетена крайна промяна.
В затвора работи- назначен като шивач и обущар със заповед №102/08.11.2019 г.,
където и към момента изпълнява задълженията си.
Становището на Началника на Затвора е, че с оглед криминалното минало на Р. е
налице необходимост от още време за затвърждаване на положителните промени и за
изпълнение договорения план на присъдата, поради което същият не следва да бъде
освобождаван.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Р. е изтърпял
фактически повече от 1/3 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70,
ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като
работата по плана не е завършена. Действително при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, Р. няма налагани наказания, има една награда за едногодишния си престой в
3
затвора, упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения. Тези
обстоятелства следва да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му, като
КнОС изрично подчертава, че криминалното му минало не следва да се отчита в негативен
план, доколкото същото не от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от
НПК. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения
не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
обстоятелството, че няма напредък в областта на дефицитните зони-отношение към
правонарушението и начин на живот и обкръжение.
Видно от доклада на ИСДВР е, че Р. проявява припряност в поведението си и
невъздържаност по повод облекчаване на режимните ограничения - въпреки заложените,
договорени и неосъществени до момента цели в плана на присъдата, което от своя страна
доказва, необходимостта от продължаване на корекционно-възпитателната работа с него.
Действително, налице е минимално снижаване на риска от рецидив от 68 на 62 точки, но
същият продължава да е във високите граници на среднте стойности. Не е налице и
изпълнение на заложените цели и задачи по плана на присъдата, което води до
необходимост към продължаване на работата с него в посока подобряване на уменията на
мислене за изграждане на адекватни способи за решаване на актуални проблеми.
Тези обстоятелства сочат, че процеса на превъзпитание по отношение на
осъдения не е приключил, респ. поправянето му не е пълно. КнОС гради този си извод
върху становището на затворническата администрация, която сочи, че нагласите на Р. са
свързани с прояви на прибързаност и непридържане към плана на изпълнение на присъдата
и до необходимост от проследяване на поведението му в условията на облекчен режим при
преместване в ЗООТ. Настоящата инстанция счита, че следва да се довери на тези оценки и
становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с лицето презц значителен период от
време. Без да се оспорва положителния напредък на Р., оценката на администрацията
обективно е свързана с необходимостта от продължаване на работата в корекционен план.
Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието ЛС, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието.
Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на
реда следва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изкюлчение, водещо
задължитело до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО. Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е въведено
изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на
наказанието. Обстоятелството, че Р. има дължимото поведение, което е задължително
съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се
4
спазват там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В
тази насока следва да се подчертае, че преследваната легитимна цел при изтърпяване на
наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да
не е формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и
законосъобразен модел на поведение.
Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени в поведението на лишения от
свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на
завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е необходимо с оглед нуждата от
създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в
пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Необходимостта от допълнителна работа по посочените
дефицитни зони и по изпълнение плана на присъдата сочат, че процесът на поправително
въздействие в насока дефицитните зони при лицето следва да продължи. Необходимо е да да
продължи индивидуалната работа с него по посока на изграждане на способности за
конструктивно решаване на проблемите и на задълбочаване на постигнатите резултати по
отношение на незавършилия процес на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни
за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието
на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил,
както и по пълно изпълнение на заложените цели при планирането на присъдата.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения И. Д. Р. за
допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. Р. , с ЕГН –********** е,
понастоящем в Затвора - Бобов дол, роден на ****** г. в гр.******, Благоевградска област,
българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
5
наказанието „лишаване от свобода” , постановено по НОХД № 411/2019 г. на ОС-
Благоевград, в сила от 14.08.2019 г. в в размер на 1 година и 8 месеца с неизтърпян
остатък към 01.09.2020 г. в размер на 3 месеца и 11 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от
6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен
дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора- Бобов дол.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6