№ 29
гр. Харманли, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20235630100645 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл.79 ал.1 пр.1 от Закон за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че ответника Б. М. Е. сключил с ищцовото
дружество допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер 359********* от 12.ІІІ.2019г.
Ответника не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което
те били прекратени едностранно от ищеца - „Йеттел България“ ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД) на 09.VІІІ.2021г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1
от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите
условия).
Твърди се, че към 15.VІ.2021г. длъжникът имал задължения за преходни
периоди в размер на 400.93лв., които били обединени във Фактура № **********/
15.ІV.2021 г., Фактура № **********/15.V.2021г. и Фактура№ **********/15.VІ.2021г. -
като във всяка фактура било посочено подробно как е формирано вземането.
Твърди се, към датата на подаване на исковата молба, длъжникът имал
задължения за предходен период в размер на 400.93лв., формирано както следва:
- 338.97лв., дължими за период 15.ІІІ.2021г.-14.ІV.2021г. представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от
12.ІІІ.2019г.;
- 30.98лв., дължими за период 15.ІV.2021г.-14.V.2021г. представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от
12.ІІІ.2019г.;
- 30.98лв., дължими за период 15.V.2021г. – 14.VІ.2021г. представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от
12.ІІІ.2019г.
1
В исковата молба се сочи, че при сключването на договор с Йеттел България
ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които дружеството
обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и
издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да
има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор,
сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от
Йеттел България ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се
формира задължението, индивидуализирано по вид и размер.
Сочи се, че в случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал
непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на
новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на
неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се
деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една
фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и
съответните неустойки. В системата на Теленор България ЕАД длъжникът Б. М. Е. бил с
клиентски номер 00539****.
Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника Е. в
размер на 400.93лв. били посочени във Фактура № **********/15.VІ.2021г. за клиентски
номер 00539****, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. Към настоящия
момент посочената сума не била заплатена от длъжника (ответника).
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. М. Е.
ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: М. С. и Дж. К. К.:
сумата от 400.93лв. - представляващи задължение за предходен период 15.ІІІ.2021г.-
14.VІ.2021г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359********* от 12.ІІІ.2019г., ведно с дължима законова лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответника Б. М. Е., не е открит на установените по делото адреси и не му е
връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 501/ 08.ІХ.2023г. за особен
представител на ответницата е назначен адв. Ю. Ст. от АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е де-
позирал отговор на исковата молба, с който е изразил становището си, че предявения иск е
допустим - подаден от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес от
предявяването им.
С отговора на исковата молба особения представител на ответника , оспорвам
изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Изразено е становището, че в качеството на особен представител на ответника -
Б. М. Е. на основание чл.47 ал.6 от ГПК, към настоящия момент, не би могла да взема
становище относно посочените в исковата молба обстоятелства, на които ищеца основава
иска си. Само изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че
ответника не е заплатил, претендираната сума - така както е посочена в исковата молба,
сами по себе си не доказвали, неизпълнението от страна на длъжника.
Особения представител счита, че твърдението на ищеца, че между страните е
налице облигационна връзка, възникнала на основание Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 359********* от 12.ІІІ.2019г. не е доказано и не е подкрепено с писмени
доказателства. Договорът цитиран от ищеца, въз основа на които основава вземанията си от
ответника не бил приложен към връчената искова молба.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените
2
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Не се спори, а и от ангажираните в настоящото производство писмени
доказателства (ч.гр.д.№ 367 по описа на Районен съд Харманли за 2023г.) се установява, че
между ищцовото дружество- с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и
ответника Б. Е., на 12.ІІІ.2019г. е сключено допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер 359********* .
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договора, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление-
15.ІІІ.2021г.-14.VІ.2021г. са издадени фактури: № **********/15.ІV.2021г., № **********/
15.V.2021г. и № **********/15.VІ.2021г. (приобщени по заповедното производство -
заверени като препис ксерокопия), в които са начислени вземания на мобилния оператор- за
предоставени услуги и такси, произтичащи от договора сключен между него и потребителя.
Не се оспорва че задълженията по тези фактура не са изплатени от абоната.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
367 по описа на Районен съд Харманли за 2023г. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 225/27.ІV.2023г. против длъжника Б. Е. за сумата в общ размер от
400.93лв. -незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги,
начислени за периода 15.ІІІ.2021г.-14.VІ.2021г. по Допълнително споразумение №
359********* от 12.ІІІ.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 26.ІV.2023г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в
размер на 505.00лв.(25.00лв. за държавна такса и 480.00 адвокатско възнаграждение).
Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото
дружество е предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта
на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 367 по описа на РС Харманли за 2023г., по което има
издадена срещу ответника Заповед № 225/27.ІV.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата в общ размер от 400.93лв. - незаплатени задължения
за месечни абонаментни такси, ползвани услуги, начислени за периода 15.ІІІ.2021г.-
14.VІ.2021г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
№ 359********* от 12.ІІІ.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 26.ІV.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ
размер на 505.00лв. Посочената Заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да
предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер
на 400.93лв. -представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
359********* от 12.ІІІ.2019г.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по силата на сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен № 359********* от 12.ІІІ.2019г.
Съдържанието му е подробно регламентирано в съответното допълнително
споразумение, както и в Общите условия към него. Това съглашение е подписано и от
ответника, който не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е
3
оспорил относно автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им,
въпреки че е разполагал с възможност за това.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е изпълнила точно основното си
задължение, като е предоставило потребление за ползвания от абоната мобилен номер
359*********. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е
възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и
потребени услуги. По делото не се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са
налице незаплатени както месечни абонаменти, така и потребени услуги. По делото нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми
задължения на ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумата от 400.93лв. -
представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № 359********* от
12.ІІІ.2019г., намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 505.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за
тяхното реализиране. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
разноски в общ размер на 905.00лв., от които: 25.00лв. внесена държавна такса, 480.00лв.
адвокатско възнаграждение и 400.00лв. възнаграждение за особен представител- съгласно
представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК. С оглед уважаването на исковата
претенция, ответника следва да бъде осъден за заплати на ищцовото дружество сумата от
905.00лв. разноски по исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Б. М. Е. ЕГН ********** от с. И.
общ. Х., че вземането на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София район „Младост 4” Бизнес парк 4 сграда 6, за сумата от 400.93лв. -
представляващи задължение за предходен период 15.ІІІ.2021г.-14.VІ.2021г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359********* от
12.ІІІ.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК - 26.ІV.2023г. до окончателното плащане на сумата,
която сума е включена в издадената Заповед № 225/27.ІV.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 367 по описа на РС Харманли за 2023г. -
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Б. М. Е. ЕГН ********** от с. И. общ. Х., да заплати на „Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата от 505.00лв.- направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 367 по описа на РС Харманли за 2023г.,
която сума е включена в издадената от съда Заповед № 225/27.ІV.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
4
ОСЪЖДА Б. М. Е. ЕГН ********** от с. И. общ. Х., да заплати на „Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, деловодни разноски за исковото производство
в общ размер на 905.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5