Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1709 от 17.10.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на
първи октомври две хиляди
и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова
и в присъствието на прокурор
Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело
номер 1071 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба на „ВЕНИ-М“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №
25, представлявано от управителяВ.А.Л., чрез упълномощен представител – адв. М.И.Б.
от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес *** против Министерство на туризма
с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Съборна“
№ 1, представлявано от Министър Николина Панайотова Ангелкова. Формулирано е
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
направени от ищеца разноски по заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
водено съдебно производство по оспорване на Наказателно постановление № 3/
16.11.2017 год., издадено от Екатерина Емилова Дацова – директор на Дирекция „УМП“
в Министерство на туризма, ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на 23,89 лева за периода от влизане в сила на Решение № 272/26.09.2018
год. по НАХД № 2700/2017 год. по описа на Районен съд гр. Несебър (28.02.2019
год.) до датата на предявяване на исковата претенция. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител,
като по делото е постъпило становище от процесуалния му представител – адв. Б.
от САК, в което е заявено искане да се уважи иска по заявените в исковата молба
доводи и аргументи, като бъде осъден ответника да заплати претендираната сума
от 2 000,00 лева, ведно с обезщетение за забава, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски по депозиран списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК.
Ответникът по иска – Министерство на туризма с БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Съборна“ № 1,
представлявано от Министър Николина Панайотова Ангелкова, редовно призован не
изпраща представител, като по делото е постъпил писмен отговор от адв. Р.Шот
Софийска адвокатска колегия, в качеството му на процесуален представител на
министерството, в който се оспорва исковата претенция по основание и размер и
се формулира искане за отхвърляне на претенцията.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява
становище за недоказаност на исковата претенция поради липса на доказателства
за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение и липса на
категоричност в документалната съвкупност за платено адвокатско
възнаграждедение.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че
исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което
твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически
акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената
искова молба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 3/16.11.2017 год., издадено
от директор на дирекция „УМП“ в Министерство на туризма е ангажирана
административно наказателната
отговорност на „ВЕНИ-М“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 25, представлявано от управителяВ.А.Л. за това,
че като концесионер на морски плаж „Слънчев бряг-централен“ е поставило обекти:
съоръжения за спортно-развлекателна дейност, заведения за бързо обслужване и
заведения за бързо хранене извън активната плажна площ на морския плаж, които
засягат части от попадащите на морския плаж пясъчни дюни, като по този начин е
нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 7 във вр. с ал. 9 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предвид това, с наказателното
постановление, за извършено административно нарушение на чл. 10, ал. 7 и ал. 9
от ЗУЧК и на основание чл. 23 от ЗУЧК, на дружеството е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000,00
лева.
Недоволен от така наложеното му административно наказание,
„ВЕНИ-М“ ЕООД представлявано от управителяВ.А.Л., чрез процесуалния си
представител – адв. М.Б. от САК е оспорил Наказателно постановление №
3/16.11.2017 год., издадено от директор на дирекция „УМП“ в Министерство на
туризма пред Районен съд - Несебър, където е било образувано НАХД № 2700/2017
г. по описа на съда. С Решение № 272/26.09.2018 г., постановено по НАХД № 2700/2017
г., състав на Районен съд - Несебър е отменил оспореното наказателно
постановление, като в мотивите на съдебния акт е прието, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, които обосновават незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Постановеният съдебен акт на Райнен съд гр. Несебър е бил
оспорен пред Административен съд Бургас, който с Решение № 378/28.02.2019 год.,
постановено по КНАХД № 3091/2018 год. е оставил в сила Решение № 272/26.09.2018
г., постановено по НАХД № 2700/2017 г. на Районен съд - Несебър.
След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 4670/2018
г. на НРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна
защита и съдействие сер. А и бланков № 598075 от 23.11.2017 год. (л. 43), по
силата на който „ВЕНИ-М“ ЕООД е възложило на адв. М.И.Б. процесуално
представителство пред Районен съд Несебър във връзка с обжалване на Наказателно
постановление № 3/16.11.2017 год. на Министерство на туризма. От така
приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, като е отразено, че сумата от 1000 лева е
платена в брой в деня на подписване на договора.
В КНАХД № 3091/2018 год. по описа на Административен съд
гр. Бургас, на л. 17 е приложен Договор за правна защита и съдействие сер. А и
бланков № 598085 от 29.10.2018 год., по силата на който „ВЕНИ-М“ ЕООД е
възложило на адв. М.И.Б. процесуално представителство пред Бургаския
административен съд, във връзка с касационното обжалване на Решение №
272/26.09.2018 г., постановено по НАХД № 2700/ 2017 г. на Районен съд – Несебър.
От така приложения договор се установява, че между страните е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като е отразено, че сумата от
1000 лева е платена в брой в деня на подписване на договора.
След влизане в сила на съдебния акт на Районен съд
Несебър, с покана, вх. № Т-26-В-36/12.03.2019 год. „ВЕНИ-М“ ЕООД е поканило
Министерство на туризма в 7-дневен срок от получаване на писмото да заплати
сумата от 2000,00 лева по посочена банкова сметка. ***, с писмо изх. №
Т-26-В-36/25.03.2019 год. Министъра на туризма е уведомил дружеството, че
претенцията е неоснователна, тъй като направените разноски за заплатен
адвокатски хонорар не представлява пряка и непосредствена вреда, настъпила за
дружеството, в следствие на издаденото и отменено наказателно постановление.
Предвид това, в писмото е заявено, че не е налице задължение на Министерство на
туризма към „ВЕНИ-М“ ЕООД.
Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на районния
съд до датата на предявяване на исковата молба, както и от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Производството
по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и
общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или
бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по
административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е
правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с
другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на
подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на
разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не
борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно
изискване в нея е вредите да са резултат (при или по
повод) от изпълнение на административна дейност. Ето
защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна
дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в
мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща
е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването,
дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според
посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на
произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е
отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно
решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. Независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо
за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен
състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 3/16.11.2017
год., издадено от директор на дирекция „УМП“ в Министерство на туризма е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
По отношение на доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се
приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен
извод са следните:
Наличието на постановено и влязло в сила Решение №
272/26.09.2018 г., постановено по НАХД № 2700/2017 г. на Районен съд – Несебър,
с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 3/16.11.2017 год., издадено от директор на дирекция „УМП“ в
Министерство на туризма следва да се приеме като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази
връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалните представители
на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. Както вече се
посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен
акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана
незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази
незаконосъобразност.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 2000,00
лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство, настоящия съдебен състав приема, че същата
е доказана по основание и размер. Видно от описаната по-горе фактическа
обстановка, в доказателствата по НАХД № 2700/2017 г. на Районен съд – Несебър и
КНАХД № 3091/2018 год. на Административен съд – Бургас са налични договори за
правна защита и съдействие, в които безпротиворечиво са вписани договорените
между страните възнаграждения, както и обстоятелството, че така договорените
суми са платени в брой в деня на подписване на договорите. В този смисъл, съда
не споделя възражението на представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас, че
претендираните разноски в размер на 2000,00 лева не фигурират в материалите по
делото, като липсва категоричност в документалната съвкупност за платено
адвокатско възнаграждедение. Доказателствата за сторените от дружеството
разноски са безспорно налични в доказателствения материал по двете дела, като с
оглед обстоятелството, че в тях е договорено и плащането на сумите в брой при
подписване на договорите, последните се явяват и разписка за предаване на
парите.
Съдът намира, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Министесрство на туризма по предявения иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
длъжностно лице на министерството
при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за
обжалването на посоченото НП (на две съдебни инстанции) ищецът е ангажирал
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер
на 2000,00 лева. Направените от «ВЕНИ-М» ЕООД разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар,
несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на
репариране.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско
възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана
именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление № 3/16.11.2017 год., издадено от директор на дирекция „УМП“ в
Министерство на туризма. Този извод следва от отбелязванията в двата договора за правна защита и съдействие.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство и защита в производствата пред
Районен съд – Несебър и Административен съд - Бургас, не е пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие
отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от
издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор.
Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ.
Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. Както вече се посочи, приложеният
договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното
производство (в този смисъл
е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав не споделя и заявеното от
процесуалния представител на ответника възражение, обективирано в писмения
отговор по исковата молба. Съгласно това възражение, на 12.11.2018 год., между
министерството и дружеството е подписано двустранно споразумение – Анекс № 4, с
което се прекратява действието на концесионния договор. В чл. 4 от
споразумението, страните са приели и записали, че „декларират, че нямат и няма
да имат каквито и да е претенции една спрямо друга във връзка с изпълнението
или прекратяването на договора и нямат неуредени въпроси между тях като
например, но не само пропуснати ползи или обезщетения“. Видно от приложеното
към писмения отговор споразувение, действително в чл. 4 от същото е налице
такава клауза между страните. В случая обаче, претенцията на ищеца е във връзка
с отменено наказателно постановление, т.е. в следствие на
административнонаказателната функция на министерството, докато цитираната
договорка касае липсата на претенции във връзка с изпълнението или
прекратяването на концесионния договор, т.е. това е клауза във връзка с
възникнало между страните гражданско правоотношение.
Несъстоятелно е и възражението, че дружеството не е
претендирало направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
съдебните производства пред двете съдебни инстанции. По отношение на това
възражение следва да се има предвид Тълкувателно решение № 2
от 03.06.2009 г. по тълкувателно
дело № 7/2008 г. на Върховният
административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, съгласно което административните съдилища не
присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. От друга страна, в мотивите на този съделбен акт е прието, че производството пред районния съд по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство
не се присъждат разноски срещу държавата. С оглед на това, в хода на производствата пред
Районен съд Несебър и Административен съд Бургас, дружеството не е претендирало
присъждане на разноски, поради недопустимостта на текива претенции в тези
производства.
Безспорно,
разноските
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за
обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените
разноски следва да се проведе по същия ред. Съгласно
ТР №1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца
разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява
основателна и доказана до претендирания размер от 2000,00 лева.
По делото е направено искане за присъждане на направените
от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При
прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на „ВЕНИ-М“ ЕООД за присъждане на сумата от 606,00
лева, от които 56 лева държавна такса и 550 лева адвокатски хонорар. Съда не
споделя възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство по административни дела с материален интерес от
1000 до 5000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева + 7% върху
горницата над 1000 лева. В този смисъл, минималното адвокатско възнаграждение
при претендиран материален интерес от 2000 лева е 370 лева, поради което
договореното между стратине възнаграждение от 500 лева е към предвидения
минимум и не следва да се приеме като прекомерно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Административен
съд - Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство
на туризма с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Съборна“ № 1, представлявано от Министър Николина Панайотова Ангелкова да
заплати на „ВЕНИ-М“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 25, представлявано от управителяВ.А.Л. сума в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на туризма с БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Съборна“ № 1, представлявано
от Министър Николина Панайотова Ангелкова да заплати на „ВЕНИ-М“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ №
25, представлявано от управителяВ.А.Л. сума в размер на 606,00 (шестстотин и
шест) лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: