Р Е Ш Е Н И Е № 3250
гр. Бургас, 27.11.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3196 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ, предявени от Х.Д.Х. *** срещу ЗК “Лев Инс“ АД, гр.София.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за автомобилна застраховка ”Каско”, обективиран в застрахователна полица № 93001810008045 от 26.01. 2018г., със срок на валидност от 26.01.2018г. до 25.01.2019г., по силата на който застрахователят е приел да застрахова собствения му лек автомобил – марка ”БМВ”, модел ”320Д”, рег.№ …. НВ, за всички покрити рискове, съобразно Общите условия, а той – да плати дължимата застрахователна премия, което свое договорно задължение е из-пълнил. Твърди, също така, че на 24.11.2018г. – около 17.20 часа, в района на надлеза за кв.“Крайморие“, е претърпял ПТП, при което застрахованото МПС е било значително увредено. Сочи, че е уведомил надлежно ответника, който е образувал щета с № 0002-1201-18-452205, но въпреки настъпилото застрахователно събитие, е отказал да му за-плати дължимото застрахователно обезщетение – 3 496 лв., съобразно представена фактура № 0095/06.02.2019г. и фискален бон към нея от същата дата. Моли Съда да поста-нови решение, с което да го осъди да стори това. Претендира обезщетение за забавено плащане за периода 24.11.2018г. – 18.04.2019г. в размер на 140.81 лв., законната лихва върху главницата, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Излага съображения, че отказът му да изплати застрахователното обезщетение е законосъобразен и правилен, тъй като обстоятелствата около настъпването на ПТП са неясни и уврежданията на МПС не кореспондират с твърдяния механизъм на получаването им. Иска от Съда да отхвърли претенцията, евентуално да намали размера на обезщетението, тъй като е завишен. Пре-тендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 26.01.2018г. страните са сключили договор за автомобилна застраховка ”Каско”, обективиран в застрахователна полица № 93001810008045, със срок на валидност 26.01.2018г. – 25.01.2019г., по силата на който ответникът е приел да застрахова собст-вения на ищеца лек автомобил: марка ”БМВ”, модел ”320Д”, рег.№ А 9898 НВ, за всички покрити рискове, съобразно Общите условия. Застрахователната сума е била опреде-лена на 14 000 лв., а застрахователната премия – на 919.63 лв., платими на четири внос-ки, която не се спори по делото, че е била заплатена от Х..
От приетите по делото писмени доказателства, включая и двустранен констативен протокол, както и от показанията на свидетелите – Т.Я. и К.Ч., без-спорно се установява, че на 24.11.2018г., около 17.20 часа – в района на надлеза за кв. “Крайморие“, в гр.Бургас, ищецът не е спрял на пътен знак ”Стоп”, за да пропусне друг, движещ се по път с предимство, лек автомобил – VW Passat, рег.№.., и е предизвикал ПТП с него, в резултат на което застрахованото МПС е било значително увре-дено в предната си част.
Х. е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, а именно претърпяното ПТП и увреждането на застрахованото МПС. Образувана е била препис-ка по щета № 0002-1201-18-452205. Извършени са били огледи на лекия автомобил, ка-то са били изготвени и описи на щетите от служители на застрахователя.
С писма от 21.01.2019г. и 21.03.2019г. дружеството е отказало да изплати застра-хователно обезщетение, с мотив, че вредите по автомобила не са настъпили по начина и на мястото, посочени от Х. в уведомлението за застрахователното събитие.
Междувременно, МПС е било отремонтирано, като ищецът е заплатил стойността на ремонта – 3 496 лв., видно от представените с исковата молба фактура № 0095/06.02. 2019г. и фискален бон към нея от същата дата.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че всички, описани от застрахователя, щети по застрахованото МПС са в резултат на процесното ПТП, а стойността на частите за подмяна, материалите и труда за извършения ремонт, материалите и труда за извършения ремонт, по средни пазарни цени, е 3 594.05 лв.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основанията да откаже да стори това са посочени в чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ.
По делото безспорно се установи наличието на застрахователно правоотношение между страните, във връзка със собствения на ищеца лек автомобил, както и настъпва-нето на застрахователно събитие – ПТП с друго МПС.
При доказателствена тежест за ответника, той не е установил наличието на пред-видено в закона обстоятелство, което да обуславя отказа му да заплати на ищеца дъл-жимото застрахователно обезщетение.
Твърденията на застрахователя, че вредите по процесния лек автомобил не са на-стъпили по начина и на мястото, посочени от Х. в уведомлението за застрахова-телното събитие, са голословни и недоказани. Напротив, механизмът на ПТП и щетите по МПС, описани в исковата молба, безспорно се установяват, както от приетите по де-лото писмени доказателства, така и от събраните гласни такива, в това число и от пока-занията на свидетеля Я. – служителят на ответното дружество, извършил огледа на местопроизшествието. Потвърждават се категорично и от заключението на вещото лице по САТЕ.
При това положение, следва да се приеме, че искът се явява доказан по основание и в претендирания размер от 3 496 лв., при констатирана от експерта стойност на щета-та от 3 594.05 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1, вр. с чл.108, ал.1 от КЗ, срокът за изплаща-не на дължимото застрахователно обезщетение не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл.106 от КЗ – да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяване на събитието и на размера на вредите.
Според чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дъл-жимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в случаите на чл.380, ал.3.
В случая ответното дружество не е ангажирало доказателства да е искало от ище-ца някакви документи, поради което следва да се приеме, че то е следвало да му плати дължимото застрахователно обезщетение в 15 дневен срок от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие – 24.11.2018г., т. е. до 09.12.2018г. И след като не е сторило това – считано от 10.12.2018г., е изпаднало в забава. Дължимото обезщете-ние за нея – в размер на законната лихва върху главницата до 18.04.2019г., изчислено с онлайн калкулатор /www.calculator.bg/, възлиза на 126.24 лв. За тази сума претенцията е основателна и следва да бъде уважена. За разликата над нея до пълния предявен размер от 140.81 лв., включая за периода от 24.11. до 09.12.2018г., искът по чл.409 от КЗ след-ва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи и законната лихва от датата на депозиране на искова-та молба в съда – 19.04.2019г., до окончателното й изплащане.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на заплатено-то от ищеца адвокатско възнаграждение – 600 лв., с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия, е неоснователно.
ЗК “Лев Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Х. сумата 906.19 лв. разноски по делото за ДТ, свидетели, САТЕ и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 0.40 лв. – разноски по делото за САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Лозенец”, бул.”Черни връх” № 51Д, да заплати на Х.Д.Х., с ЕГН: **********,***, сумата 3 496 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за автомобилна застраховка ”Каско” обективиран в застрахователна полица №93001810008045 от 26.01.2018г., със срок на валидност от 26.01.2018г. до 25.01.2019г., за имуществените вреди, претърпени в резултат на настъпило на 24.11.2018г. – около 17.20 часа, в района на надлеза за кв.“Крайморие“, гр.Бургас, застрахователно събитие: ПТП със собствения му, застрахован от дружеството, лек автомобил – марка БМВ”, модел ”320Д”, с рег.№ А 9898 НВ, във връзка с което при застрахователя е била заведена преписка по щета с № 0002-1201-18-452205, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2019г. до окончателното плащане; сумата 126.24 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 10.12.2018г. до 18.04.2019г., както и сумата 906.19 лв. разноски по делото, като за раз-ликата до пълния предявен размер на мораторната лихва – 140.81 лв., включая и за периода от 24.11. до 09.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. да заплати на ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 0.40 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.