№ 135
гр. Ямбол, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Д. Василев
като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно
наказателно дело № 20232330200372 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на И. А. Т. от с. Т., общ. А., обл.
Б. против Наказателно постановление /НП/№ 23-0814-000027/13.03.2023 г. на
Началника на РУ-С. към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушаване на чл.140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП му са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
200 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 мес. и на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез
упълномощен адвокат пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
защото са нарушени разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.574, ал.10 от
КЗ, и собственикът на процесното МПС не бил надлежно уведомен, че му е
изтекла или не е подновена полицата за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“/“ГО“/ за 2023 г. и регистрацията на автомобила ще
бъде служебно прекратена. Прави се искане за присъждане на разноските по
делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в
писмени бележки навежда доводи, че НП като законосъобразно и правилно
1
следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Претендират се
разноските по делото, като е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На *** г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св. Д. Р. – мл.
автоконтрольор при ОД на МВР-Ямбол в РУ - С., затова, че на *** г., около
16,19 ч., в с. Л., общ. С., обл.Я., по път от РПМ I-6, км. 425+000, в посока на
движение от гр. Б. към ПВ „Петолъчката“ е управлявал собственото си МПС -
л.а.”Форд Фиеста” с рег. № *** –, което е със служебно прекратена
регистрация поради липса на задължителна застраховка „ГО“ от дата
10.01.2023 г.
Св. Д.Р. съставил АУАН за извършеното нарушение на ЗДвП в
присъствието на жалбоподателя и колегата си – Тодор Драгнев, т.к.
полицаите извършили проверка по станция с отдалечен достъп и установили,
че регистрацията била прекратена служебно, след което връчил акта на
жалбоподателя, който го получил без да изложи възражения.
На 13.03.2023 г. Началникът на РУ-С. при ОД на МВР-Ямбол изготвил
НП № 23-0814-000027/13.03.2023 г., с което наложил на жалбоподателя
горепосочените административни наказания.
Гаранционен фонд и Сектор „Пътна полиция“/“ПП“/ при ОД на МВР-Б.
преди служебното прекратяване на регистрацията на л.а., собственост на
жалбоподателя не са го уведомявали, че регистрацията на автомобила ще
бъде прекратена служебно, ако не сключи застраховка „ГО“ за 2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства – АУАН, НП, Преписка
№ *** г. на РП-Ямбол, справки от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Б. и
Гаранционен фонд за изпратени уведомления и прекратена регистрация на
процесния автомобил по чл.547, ал.10 от КЗ и чл.410, ал.10 от ЗДвП – приети
и прочетени по чл.283 от НПК от съда в с.з.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, който добросъвестно е
изпълнявали служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на
делото. Неговите показания са логични, безпротИ.речиви и последователни,
2
кореспондиращи с приети от съда писмени доказателства, установяващи
изложените факти и обстоятелства в приета от съда фактическа обстановка по
делото.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да
обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени. На жалбоподателя е
разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно
нарушение е извършил и какви административни наказания са му наложени.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че няма извършено нарушение от обективна и субективна страна по текста от
ЗДвП, визиран в АУАН и НП.
Резонният въпрос в дадения казус е: "Наказва ли се с предвиденото в
чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10
от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното средство?".
В съдебната практика на районните и административните съдилища са
оформени различни становища.
Според едното становище, когато собственикът на моторното превозно
средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на
автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по
чл.143, ал.10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП, водачът на
автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при
неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл.175,
ал.3 от ЗДвП. Извършването на неправомерно деяние под формата на
непредпазлИ.ст изисква знание за прекратената регистрация на управлявания
от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за
узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство.
При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните
органи, не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Ако
деецът управлява моторно превозно средство без действащ договор за
3
застраховка "Гражданска отговорност"/“ГО“/, то той осъществява състава на
друго нарушение - управление на моторно превозно средство без сключена
валидна задължителна застраховка "ГО".
Според второто становище, узнаването за прекратяването на
регистрацията от собственика не представлява елемент от фактическия състав
на дерегистрацията, поради което е ирелевантно за отговорността на водача
обстоятелството дали е уведомен собственикът на автомобила, че е със
служебно прекратена регистрация. Законодателят е предвидил задължение за
административния орган да уведоми собственика на моторното превозно
средство за служебно прекратената регистрация, без законът да предвижда
получаването на уведомлението като предпоставка за дерегистрацията. В
качеството си на водач на моторно превозно средство деецът е длъжен да
знае, че за управляваното от него моторно превозно средство не е налице
сключена застраховка "ГО", както и да познава законовите последици от
неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи
деецът, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за
"ГО". Неизпълнението на това задължение е проява на небрежност, което
обосновава вината на дееца.
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд
в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/05.04.2023 г. по Т.Д. № 3/2022
г., са изразили следното становище по горепосочения въпрос, което се
споделя от настоящия съдебен състав единствено и само по силата на закона:
„Поставеният въпрос следва да се разбира - дали се носи
административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 ЗДвП от водача, ако
не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване
на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този
факт по друг начин.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ
4
или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО"
на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно
прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да
възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за
узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка "ГО", а се извършва след
автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба №
54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки
по чл.461, т.1 и т.2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да
знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "ГО",
което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност - за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо
5
от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно
задължение по чл.143, ал.10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на
автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност -
незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазлИ.ст.
Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за
служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.4, ал.1, т.12 и ал.2 от
Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е
със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "ГО" на
автомобилистите, е със защитена информация.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми
собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на
регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт
и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила.
Съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., при прекратяване на
регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на
превозното средство.
Съществува законово задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в Сектор "Пътна полиция",
при връчване на Акт за установяване на административно нарушение или по
друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от Сектор "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП
ще е несъставомерно. Под „уведомяване“ по поставения въпрос следва да се
има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага.“.
6
С оглед на изложените мотиви от горепосочените съдилища и
спецификата на настоящия казус следва да се приеме, че:„..Не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.“, поради което като
незаконосъобразно процесното НП следва да бъде отменено. В тази връзка,
съдът споделя фактическите и правни доводи на процесуалния представител
на жалбоподателя за отмяна на НП, а отхвърля като неснователна
аргументацията на представителя на наказващия орган за потвърждаване на
НП като законосъобразно.
По гореизложените съображения сьдьт счита, че НП трябва да бъде
отменено като незаконосъобразно, като ОД на МВР-Ямбол следва да заплати
направените по делото разноски от жалбоподателя за адвокатска защита в
размер на 600 лв., които не са прекомерни по размер съобразно и
разпоредбите на чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК и чл.7, ал.2, т.1
вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/Нар. №1/09.07.2004 г. МРАВ/.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК и чл.7, ал.2, т.1 вр. чл.18, ал.2 от Нар.
№1/09.07.2004 г. МРАВ, сьдьт
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0814-000027/13.03.2023 г. на Началника на РУ-С.
към ОД на МВР-Ямбол, с което на И. А. Т., ЕГН:**********, за нарушаване
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв., „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 мес. и на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на И. А. Т., ЕГН:**********
направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на
600/шестстотин/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в
7
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8