№ 166380
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110148890 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 334188/14.10.2025
г. от Д. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Р* срещу „С*“ ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано от управителя Т*, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 15 709.92 лева, представляваща платена по
Договор за лизинг на автомобил № ********* от 15.05.2024, без основание,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (14.10.2025 г.) до окончателното изпращане на вземането.
Релевира евентуално възражение с правно основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД за
задържане на лизинговата вещ до заплащане на претендираната в настоящото
производство сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
Договор за лизинг на автомобил № ********* от 15.05.2024 г., по силата на
който на ищеца било предоставено ползването на лек автомобил марка „М*“,
модел *, с рама № W*, срещу заплащането на възнаграждение от 228 807 лева,
с уговорено право за придобиване на собствеността върху автомобила.
Твърди, че заплатил договорената авансова вноска от 32 648 лв.,
предоставяйки лек автомобил марка „*“, модел „*“, оценен от лизингодателя
на половината от пазарната му стойност – в размер на 53 192 лева. Излага
твърдения, че с остатъка от тази сума са били прихванати последващи
лизингови вноски. Към момента общо заплатената от лизингополучателя сума
по сключения договор била 102 970.88 лева. Твърди, че съгласно погасителния
план до м. 09.2025 г. общо дължимите месечни лизингови вноски, заедно с
първоначалната и дължимата застраховка „Каско“, възлизали на сумата в общ
1
размер от 87 260.96 лева.
Поддържа, че бил изправна страна по договора за лизинг, въпреки което
неоснователно ответникът начислявал неустойка поради просрочие на
задължението за заплащане на лизингови вноски. Изтъква, че ответникът
неоснователно счита договора в просрочие от м. юли 2025 г. и неоснователо
претендира връщане на лизинговата вещ. Твърди, че надплатил сумата от 15
709.92 лв., поради което ответникът му дължи нейното връщане.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата - титуляр на
банкова сметка адв. И. В. Ю., IBAN: * BIC: UBBSBGSF, в „О*” АД.
Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски в
производството. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за лизинг на автомобил № ********* от
15.05.2024 г., сключен между „С*“ ООД, като лизингодател и Д. А. Х., като
лизингополучател; 2. Извлечение по погасителния план по посочения договор; 3.
Свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „М*“, модел *, c рама № W*; 4.
Извлечение относно актуалното състояние на ответното дружество към 13.10.2025 г.
Моли да се допусне назначаването на съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ), на която след като се запознае с материалите по делото и
платежните документи, касаещи процесния договор, вещото лице да отговори на следния
въпрос: Да даде заключение за размера на надвнесените към момента на завеждане на
делото суми от ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Посочено е, че ищецът се представлява от адв. И. Ю., САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „По*.
Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. №
794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай са предявени два обективно кумулативно съединени
иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е
приложим.
2
Защитаваният материален интерес по иска е 15 709.92 лева, поради
което държавната такса е в размер на 628.39 лева. Липсва документ по чл.128,
т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Има разминаване между обстоятелствена част и петитум.
Не е ясно на какво основание ищецът претендира съдът на основание чл.
90, ал. 1 ЗЗД да признае на ищеца право да откаже да изпълни задължението
си за внасяне на последващите лизингови вноски, докато ответното дружество
не му върне недължимо платената към момента на завеждане на делото сума
по възражението за право на задържане.
Липсва и документ по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо исковата молба следва да се остави без движение.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове - признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
3
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 334188/14.10.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК като УКАЗВА
на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане,
с препис за противната страна, както и в същия срок да представи
доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на исковата молба,
като:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК изложи твърдения, които да
съответстват на така формулирания петитум по възражението за право на
задържане - каква сума претендира да е оставащата част от задължението
по договора за лизинг, като посочи сумата в глобален размер, платена без
основание, която сума ищецът е платил на ответника;
2. на основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК формулира точен, ясен и прецизен
петитум по възражението за право на задържане, който да отговаря на
уточнението по предходната точка;
3. на основание чл.128, т.1 ГПК да представи пълномощно за надлежно
учредена представителна власт на адв. И. Ю., САК, към датата на
подаване на исковата молба - 14.10.2025 г., или с нарочна писмена молба
да потвърди подаване на исковата молба от адв. Ю., на основание чл.42
ЗЗД;
4. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса в размер на 628.39 лева. Внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - „Бюджетна сметка“
на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2.
чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на
съда. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане да представи пълномощно за адв. Ю., което да
включва упълномощаване за оттегляне на иска по чл.34, ал.3 ГПК, което да е
валидно към 20.10.2025 г. или с нарочна писмена молба да потвърди
подаването на молба по оттегляне на иска, на основание чл.42 ЗЗД, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи чл.77 ГПК
като осъди ищеца да внесе държавна такса и ще приеме, че няма оттегляне на
иска, на основание чл.101 ГПК.
УКАЗВА на ищците възможността да ползват правна помощ, ако има
необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и
4
имуществено състояние по чл.83 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
5
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СИ ИЗГОТВЯТ справки НБД за постоянен и настоящ адрес на
ищеца, както и за работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи лично на ищеца на адреса,
посочен в ИМ: гр. Ра*.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца на адресите по
6
изготвената справка от НБД и чрез работодател, на основание чл.-49 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7