Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на тридесети
май две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 12728 по
описа за 2016г., за
да се
произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн.
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)
и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът
- "З.
"Б.И." АД, в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 12.12.2022г. и 02.06.2023г., моли
да се осъди
ответникът
да му заплати
сумата от 30 000
лева, а след
увеличението
в о.с.з. от 30.05.2023г. – 331 681,26
лева,
обезщетение
по щетата,
ведно със
законната
лихва,
считано от
плащането;
Претендира
разноски.
Ответникът
– М.М.М., не
се ангажира
със
становище.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за установено
следното:
от
фактическа и
правна страна:
Ищецът
ангажира
доказателства
относно претенцията
си:
ответникът е
признат за
виновен с
присъда от
28.10.2014г. по НОХД №
4089/14г. (влязла в
сила на 16.09.2014г.), че
е управлявал
л.а. в пияно
състояние (0,95 %о)
и с превишена
скорост, като
по тази
причина е
причинил ПТП
със стълб и
смъртта на Н.Г..
…застрахователят
има право да
получи от застрахования
платеното от
застрахователя
обезщетение,
когато
застрахованият
при настъпването
на
пътнотранспортното
произшествие:
1.
е управлявал
моторното
превозно
средство
след
употреба на алкохол
с
концентрация
на алкохола в
кръвта над
допустимата
по закон
норма или
под
въздействието
на
наркотично вещество
или негов
аналог, или е
отказал да се
подложи, или
виновно се е
отклонил от
проверка за
алкохол,
наркотично
вещество или негов
аналог (чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ –
отм.).
Депозирано
е заключение
на ССчЕ,
неоспорено
от страните и
прието от
съда, като компенетно
изготвено. От
него се
установява,
че дългът,
възлизащ на 333 996,18
лева, е
окончателно
заплатен на
22.03.2018г.
Според
Решение № 63 от
28.05.2010 г. на
ВКС по т.д. № 637/2009г., I т.
о., ТК, докладчик
Е.Ч.,
увеличението
на иска (стига
да не е бил
частичен) се
счита
сторено от
момента на
депозиране на
исковата
молба: Увеличението
на иска,
съобразно
разпоредбата
на чл. 116, ал. 1, пр. 2 ГПК (отм.) е
промяна на
неговия петитум,
при която
ищецът наред
или вместо
предявения петитум
заявява нов.
За да се
разграничи,
обаче от предявяването
на нов иск по
този ред,
различен от
вече
предявения,
цитираната
норма изрично
забранява
едновременното
изменение на петитума
и
основанието
на иска, като
по този начин
изключва
възможността
с изменението
на петитума
да бъде
предявен нов
иск.
Изменението
на размера на
иска -
неговото
увеличаване
или
намаляване
не може да
бъде възприето
като нов иск -
различен от
вече предявения.
Този извод
произтича и
от правните
последици на
решението, с
което съдът
се произнася
по изменения петитум -
еднакви,
както за
първоначално
предявения,
така и за изменения
- и главно от
невъзможността
увеличеният
размер да
бъде
предявен
самостоятелно.
…. Само в
хипотеза на
частично
предявен иск,
когато
спорното
право е
заявено като
част от
цялото,
спрямо която
се формира
силата на
присъдено
нещо,
увеличението
на иска съставлява
заявяване на
друга част и
в този смисъл
съставлява
нов
допълнителен
иск, по който
следва да се
формира диспозитив,
като за
незаявените
части от иска
ищецът разполага
с възможност
да предяви,
нов иск, независимо
от вече
предявения.
Увеличаването
на размера на
иска, който
обхваща
цялото спорно
право може да
се третира
като допуснато
от ищеца
неточно
формиране на
неговия размер,
която
неточност се
отстранява
именно чрез
обсъждания
процесуален
способ - чл. 116,
ал. 1 ГПК (отм.).
Следователно,
след като
ищецът
предявява
иска в целия
му размер и
съответно
изчерпва
спорното
право, то и правните
последици се
преценяват
от заявяване
на исковата
молба и по
отношение на
изменения петитум, в
частта
относно
размера му,
тъй като иска
се определя
като
единство на
основание и петитум.
Предявеният
осъдителен
иск от титуляра
на
субективното
право, чиято
защита се иска
срещу
длъжника по
него,
прекъсва
погасителната
давност - арг.
чл. 116, б. "б" ЗЗД и
давност не
тече по време
на целия
процес,
съобразно чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД.
Или
началният
момент, от
който спира
да тече
погасителна
давност е
датата на
завеждане на
иска, спрямо
целия заявен
и окончателно
прецизиран
размер, в
това число и
сумите, с
които същият
е бил
увеличен в хода
на висящия
процес).
по
разноските:
При този
изход на
делото и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,
ответникът
дължи
разноски - 13 567,25 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и
чл. 86 от ЗЗД, М.М.М., ЕГН **********,***,
да
заплати на "З. "Б.И."
АД, ЕИК *******,
със седалище
и адрес на
управление:***, e-mail: *******@bulins.bg,
следното:
-
сумата от 331 681,26 (триста
тридесет и
една хиляди
шестстотин осемдесет
и едни лева и
двадесет и
шест стотинки)
лева, регрес
по щета -
изплатено
обезщетение
от страна на
ищеца на родителите
на починалия Н.Г.
Г., ЕГН ********** (ПТП
от 16.04.2014г.,
причинено от
ответника),
ведно със
законната
лихва върху
сумата от 30 000
лева, считано
от 22.03.2018г. до
30.05.2022г., а след
това върху
сумата от 331 681,26
лева, до
окончателното
ѝ изплащане,
както и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,
-
сумата от 13 567,25 (тринадесет
хиляди
петстотин
шестдесет и
седем лева и
двадесет и
пет стотинки)
лева,
сторени
деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: