Решение по дело №251/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Н. К. – [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, против Решение №УПХ 9/23.01.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност и нищожност на оспореното решение. На първо място се сочи, че същото било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като били изложени мотиви, относими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава], с положението на различните етнически групи там и в частност кюрдите в [държава], обстоятелствата, свързани със заплахите, на които лицето било обект там. Всичко това следвало да бъде разгледано в производството по общия ред, тъй като имало пряко отношение към основателността на молбата по същество. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че напуснал държавата си на произход, след като имал издадена присъда в [държава] за престъпление, което не бил извършил и бил осъден. Страхувал се за сигурността и живота си, че при евентуално завръщане в [държава] ще бъде принудително арестуван и съответно малтретиран. Също така счита, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в [държава], ако това е обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност, поради това, че има издадена присъда в [държава] и ще бъде приведен в затвора. Цитира определенията на понятията „религия“ и „националност“ съгласно чл.10, ал.1, букви „а“ и „в“ от Квалификационната директива и сочи, че съгласно §29 от Преамбюла на същата, едно от условията за признаване на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове. Законът изисквал опасенията му да са основателни, а не задължително да е претърпял лично неблагоприятните последици върху самия себе си, и то във физическия смисъл на думата. Същевременно, интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че молителят се позовал на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочвал причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Същият изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, граничеща с нищожност на административния акт. На следващо място се навеждат доводи, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Твърди се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разгледа молбата му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в [държава]. Следвало да се има предвид и че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Цитира се и Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. Твърди се, че поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Сочи се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС (В. И.), в представен чрез процесуален представител писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-8322/30.12.2024г. на СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ - МВР (л.68), жалбоподателят, под името Н. К. от [държава], поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №18/07.01.2025г. в РПЦ-Харманли, с рег. №УП 35465/07.01.2025г. на ДАБ, подадена с името Н. К..

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 35465/07.01.2025г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н. К., [държава], роден на [дата]. в Т., [населено място], неженен.

На 07.01.2025г., лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП 35465/07.01.2025г. са посочени имената Н. К., роден на [дата]. в Т., [населено място], общ. Й., обл. С., със същия постоянен адрес, гражданин на Т., етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия – ***, образование – ***, ***, без документ за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата (починал), майката, братята, сестрите на търсещия закрила, всички с местонахождение Т.. Отбелязано е и че е ***, но от предишно съжителство има едно дете, което се намира в Румъния.

Видно от Решение за настаняване №65/07.01.2025г. с рег. № УП 35465/07.01.2025г., молителят е бил настанен в РПЦ-Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 07.01.2025г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег.№УП-35465/10.01.2025г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 10.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-35465/10.01.2025г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрацията. Нямал други използвани имена. Не притежавал друго гражданство, само т.. Имал чичо в Германия и сестрата на баща му била там. Те имали гражданство там. Във Франция се намирали негови братовчеди, които били там от преди тридесет години. Не можел да представи документи за самоличност. В [държава] притежавал лична карта и шофьорска книжка. Посочил, че пристигнал в Република България на 04.12.2024г. през телената мрежа. Бил задържан в гората, след като вървял около два часа. След това бил пресрещнат от граничари и се предал. Заявил, че е роден в [населено място], обл. С. и до отпътуването си живял там. Посочил, че не е [семейно положение], но има дете от румънска гражданка, но детето не било признато от него. Нямали брак, просто съжителствали с нея. Нямал издавани визи. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. По време на регистрация представил документ, който бил разрешително за отпуската му. Посочил, че не е арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е осъден в Т. на петнадесет години затвор през 2022г. Причината била, че има по-малък брат, който бил наркоман и навредил на себе си, но обвинил него за това. Един ден дошъл на село при него и му поискал пари, за да се сдобие с наркотици. Жалбоподателят не му дал, а брат му си отрязал вените, а след което обвинил жалбоподателя, че е направил това. Поради тази причина го осъдили на петнадесет години затвор. Влязъл в затвора през 2022г., две години бил в затворен тип затвор, след което бил преместен в затвор от отворен тип. След като го преместили в отворения тип затвор, им разрешавали да излизат през три месеца в отпуска. След като излязъл в отпуска, отишъл и посетил майка си в болницата, защото щели да ѝ правят спешна операция, която струвала около 400-500 хил. лири в частна клиника. В клиниката явно разбрали, че е член на партията, в която членувал и поради тази причина искали толкова висока цена. Нито той, нито майка му можели да си позволят тази сума, която била необходима за операцията и поради тази причина избягал от Турция и дошъл да търси убежище в България. Заявил, че не е имал проблеми заради религията или етноса си. Членувал в партията Д. Х. П., имал издадена и членска карта. Бил само член на партията, не се занимавал с нищо, не организирал нищо. Занимавал се със селскостопанска работа. От млад бил кандидат в тази партия, но преди четири години му издали членска карта. Това, че бил добър член на тази партия, предизвиквало завист сред колегите му. Постоянно получавал обвинения, за които не бил виновен и по този начин годините му в затвора се увеличили до петнадесет години. Тази партия била една от вторите по големина партии в [държава], които били против президента на [държава]. Посочил, че майка му, двете му сестри и двама братя се намират в [държава]. Заявил, че има средно образование. Петнадесет години работил на магистралните пътища, които се правели. Между другото, бил и строителен работник, който поправя покриви на къщи. До 2017г. живял в И., след което се върнал в родното си село и започнал да работи селскостопанска работа. Напуснал [държава] заради това, което разказал. Добавил, че постоянно получавал заплахи от брат си, който бил наркоман и се опасявал и се страхувал за живота си. Брат му бил на 36 години, живеел в Чорлу сам. Той от преди двадесет години бил наркоман и бил вече много зависим от наркотиците. Виждал като чужди хора майка си и жалбоподателя. Имало оказано спрямо него физическо и психическо насилие от полицаите през времето, прекарано в затвора. Опасявал се за сигурността си, заради заплахите от брат му. Заявил, че никога не би се завърнал в [държава], защото ако се върне, ще го изпратят в затвора отново. Подал молба за закрила в България, защото страната му харесвала. Харесвали му хората и това, че е по-близо до собствената си държава. Можел да отиде в Р., Украйна, Франция, но решил да остане тук.

С Решение №УПХ 9/23.01.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, молбата за предоставяне на международна закрила на Н. К. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 27.01.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 29.01.2025г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. Ж. И., която е била определена със Заповед №РД 05 - 282/13.04.2022г. на П. на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 07.01.2025г., а оспореният акт е издаден на 23.01.2025г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – [населено място] към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] това, че трябвало да е в затвора, тъй като през 2022г. го осъдили на петнадесет години затвор, заради това, че брат му, който бил наркоман, си прерязал вените, опитал да пререже и гърлото си, а след това го обвинил, че той е направил това. Бил в затвор от затворен тип две години, след което бил преместен в затвор от отворен тип, където им разрешавали да излизат през три месеца в отпуска. След като излязъл в отпуска, отишъл да посети майка си , която била в болница и трябвало да ѝ направят спешна операция, но поискали сума, която била непосилна за тях, като според оспорващия сумата била толкова висока, защото членувал в партия, която била против президента. Тогава избягал и дошъл тук.

Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол с рег.№ УП-35465/10.01.2025г., не се установява преди напускане страната си на произход, спрямо жалбоподателя да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. С оглед доказателствата, с които е разполагал административният орган, то правилно в решението му е било възприето, че причината, поради която Н. К. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.

В хода на производството пред административния орган кандидатът за закрила е представил документи в подкрепа на твърденията си, че е осъден в [държава] - под формата на документи на чужд език. Същите са преведени и на български език – Разрешително, издадено от Дирекция „Наказателни заведения от отворен тип“ Ерзинджан, Министерство на правосъдието, Република [държава], за който документ оспорващият твърди, че е разрешително за отпуската му; Шофьорска книжка; Членска лична карта от Републиканска Народна партия; Информация за самоличността на осъдения. Дори да се приеме, че същите са валидни документи, те не водят на извода, че са налице основания за предоставяне на международна закрила по следните съображения: От представените документи се установява, че жалбоподателят е осъден и постъпил в затвора на 20.10.2023г. От същите и от обясненията на жалбоподателя по време на проведеното интервю, по-скоро може да се направи извода, че поведението му може да бъде приравнено на бягство от правосъдие. Преследването по смисъла на чл. 8 от ЗУБ трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №3363 от 30.03.2023г. по адм. д. №11403/2022г., IV о и др. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същият не е направил изявления в подобен смисъл.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-02-65/15.11.2024г. относно Република [държава] на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка, вкл. и представената от самия ответник нова актуална справка за Република [държава] с вх.№ МД-02-21 от 14.01.2025г. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б.“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за положението в [държава] става ясно, че страната е безопасна и ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. - [държава], против Решение № УПХ 9/23.01.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (В. И.).

Решението не подлежи на обжалване.