№ 12105
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от И.ИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело
№ 20221110120660 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Сердика”, адрес ....,
са обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
01.5.2018 г. до 30.04.2020 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплатили
сумата в размер 2660.85 лв., главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
432.63 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., сумата за дялово
разпределение от 22.17 лв., както и 4.68 лв., лихва за периода 01.12.2018 г. до 29.10.2021 г.
Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за посочения период
разпределението на топлинна енергия е извършвано от „фирма” ООД съобразно сключения
между него и сградата в етажна собственост договор. Правния интерес от предявения иск
ищецът обосновава с депозирано в срок възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч. гр. д. №68563/2021 г. на СРС, 169 състав. Претендира законната лихва от датата
на заявлението до окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
1
Ответниците Г. Ч. и Я. Ч. са подали идентични писмени отговори, с които оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответницата Е. П. чрез попечителя си Ан.П. е депозирала отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Твърди липса на облигационна връзка. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „фирма” ООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представен по делото е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ, видно от който през 1987 г. процесният имот е бил продаден на Ф.Д.Ч.
Представено е удостоверение за наследници на Ф.Д.Ч. от което е видно, че наследници по
закон на същата са Н.Г.Ч. и Г. Ж. Ч. и Я. Ж. Ч. /последните двама по заместване на
починалия син на наследодателката Ж.Г.Ч../.
Представено е удостоверение за идентичност на адреси от ГИС- гр. София.
Представен е нотариален акт за замяна №24, том II, дело №... г., от който е видно, че през
2017 г. Н.Г.Ч. е прехвърлил в полза на Н.Д.Ст. своята ½ идеална част от процесния
недвижим имот срещу лек автомобил „марка“ модел А3 с рег. №***.
Представен е нотариален акт за замяна №199, том II, дело №370/2017 г., от който е видно,
че през 2017 г. Н.Д.Ст. е прехвърлил в полза на Е.Ан.П.. своята ½ идеална част от процесния
недвижим имот срещу апартамент в кв. Лозенец.
Представен е договор между СЕС и фирма за дялово разпределение за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък на етажните собственици.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер
289011, с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на
подаване на исковата молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период
Представен е договор между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД.
Представени по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр. София.
По делото са приети като доказателства и следните документи, предоставени от третото
2
лице помагач, а именно: индивидуални справки, документи за главен отчет на уредите,
документи, удостоверяващи връчване на изравнителни сметки за годишен отчет, документи
относно сертификация на уредите за дялово разпределение, удостоверение за регистрация .
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 2740.39 лв., след взимане предвид на изравнителните сметки.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
извършено плащане за процесния период в размер на 75.43 лв.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че собственици на процесния апартамент през процесния период са
именно ответниците. Това обстоятелство се установява от представените по делото и
неоспорени два броя нотариални актове, договор за продажба на недвижим имот по реда на
НДИ и удостоверение за наследници. Следователно между тях, като собственици на
процесния имот, и ищеца съществува договорно правоотношение със съдържание
задължение на „фирма, да достави на адрес гр. София, общ. „Сердика”, адрес ...., топлинна
енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството им на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Относно размера на доставената енергия съдът приема стойността,
посочена в заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото тя е изготвена не
само върху материали при ищеца, а е взела предвид и тези документи, които са представени
3
от фирмата за дялово разпределение, освен това са взети предвид изравнителните сметки.
След приспадане на установеното посредством заключението на съдебно-счетоводната
експертиза плащане, остават дължими 2664.96 лв.
В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на зъдължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
4
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 30.11.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 30.11.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец октомври 2018 г. включително.
Вземането по фактурата за месец ноември 2018 г. е станало изискуемо от 01.12.2018 г. и не е
погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми
за периода ноември 2018 г.- 30.04.2020 г., или сума в размер на 2229.52 лв.
Видно от заключението по счетоводната експертиза за този период е начислена сума за
дялово разпределение в размер на 21.02 лв.
Квотите, при които се дължат от ответниците сумите, са така, както е посочил ищецът- ½
за Е. П. и по ¼ за Я. и Г. Ч.и /последните двама по заместване на Ж.Г.Ч.., наследник на ½
идеална част от процесния имот на Фотения Ч.а/.
Така Е. П. дължи сума от 1114.76 лв., главница за доставена топлинна енергия и 10.51 лв.
такса дялово разпределение.
Ответниците Я. и Г. Ч.и дължат по 557.38 лв. всеки, главница за доставена топлинна
енергия и по 5.26 лв. такса дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
5
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 645.46 лв., разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част от иска, от които Е. П. следва да
заплати 322.73 лв., а Я. Ж. Ч. и Г. Ж. Ч. по 161.36 лв.
В полза на ответницата П. следва следва да се присъдят 223 лв. разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. От другите двама ответници няма изрично искане за
присъждане на разноски.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
Е. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Сердика”, адрес ...., дължи на „фирма”
ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, сумата от 1114.76 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. „Сердика”, адрес ...., за
периода ноември 2018 г. до април 2020 г. ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021
г. до окончателното погасяване, както и 10.51 лв. такса за дялово разпределение за същия
период като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес,
срещу Е. А. П., ЕГН ********** иск за горницата над тези суми. до пълния предявен
размер и за периода май 2018 г. до октомври 2018 г. включително като погасени о давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
Я. Ж. Ч., ЕГН ********** и Г. Ж. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, общ.
6
„Сердика”, адрес ...., дължат на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, сумата от по
557.38 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, общ. „Сердика”, адрес ...., за периода ноември 2018 г. до април 2020 г. ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2021 г. до окончателното погасяване, както и 5.26 лв.
такса за дялово разпределение за същия период като ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма”
ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, срещу Я. Ж. Ч., ЕГН ********** и Г. Ж. Ч., ЕГН
**********, иск за горницата над тези суми. до пълния предявен размер и за периода май
2018 г. до октомври 2018 г. включително като погасени о давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, срещу Е. А.
П., ЕГН ********** , Я. Ж. Ч., ЕГН ********** и Г. Ж. Ч., ЕГН **********, тримата с
адрес: гр. София, общ. „Сердика”, адрес ...., по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 432.63 лв. лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., както и 4.68 лв., лихва за периода 01.12.2018 г. до
29.10.2021 г.
ОСЪЖДА Е. А. П., ЕГН **********, да заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр.
София, ул. адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 322.73 лв., разноски в настоящото
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я. Ж. Ч., ЕГН ********** и Г. Ж. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, общ. „Сердика”, адрес ...., да заплатят на фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул.
адрес, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки сумата от по 161.36 лв., разноски в настоящото
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес да заплати на Е. А. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 223 лв. разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „фирма” ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7