Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 14.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2497/2015 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 1724/2015 г. Добричкият районен съд със заповед № 142 от 20.05.2015 г. е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ *** с ЕГН *** ***, да заплати на кредитора ***, със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 933,33 лева – незаплатени
използвани *** услуги (***), предоставени за периода от 20.02.2009 г. до
26.06.2014 г. за обект в град ***, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 19.05.2015г. до изплащане на задължението; 310,98
лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането
на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена *** услуга през посочения по-горе период, до подаване на
заявлението, като началната дата е 20.04.2009 г.; 25 лева разноски по делото –
държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
Разпореждане от 03.06.2015 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
1724/2015 г./.
В изпълнение на посочените
указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 2497/2015
г./ срещу длъжника искове за установяване
съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощения адвокат, е заявил отказ от исковата претенция за сумата от 636,80
лв., представляваща разликата от първоначално предявения иск за сумата от 933,33
лв. и 296,53 лв., която сума понастоящем се претендира. С протоколно
определение от 14.03.2016 г., на основание чл. 233 от ГПК производството по
делото е прекратено в тази част като исковата молба следва да се счита
предявена за сумата от 296,53 лв., представляваща неплатена цена на
предоставени *** услуги за процесния имот за периода от 05.04.2012 г. до 26.06.2014
г. С протоколно определение от същата дата, поради заявен отказ от иска по чл.
86 от ЗЗД в частта относно сумата от 258,49 лв., представляваща разликата от
първоначално предявения иск за сумата от 310,98 лв. и 52,49 лв., която сума ищецът
претендира, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното
задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава от 06.05.2012
г. до 19.05.2015 г.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на *** услуги, по
силата на който *** е ползвал услугите на ищцовото
дружество за ***. Ищецът сочи, че за предоставените през периода от 05.04.2012
год. до 26.06.2014 год. за обект в ***, услуги не са заплатени дължимите суми,
възлизащи общо на 296,53 лв. Поради това, че ответникът не е заплатил в срок
предоставените му *** услуги, за ищеца е налице правен интерес от търсената
искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК. В исковата молба
се претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 06.05.2012 г.
до 19.05.2015 г., равняващо се на 52,49 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ***, чрез назначения особен
представител адвокат *** ***, е депозирала писмен отговор на исковата молба,
според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответникът сочи,
че вземането на ищеца е погасено по давност касателно вземането за главници и
лихви, възникнало преди 19.05.2012 г. *** оспорва верността на начисленията за
консумирана вода, отразени в представените по делото карнети и фактури.
По отношение на претенцията след този период ответникът
настоява, че имотът, за който се отнасят процесните услуги е бил необитаем,
респ. абонатът не се е възползвал от услугите на ищеца.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която *** дава заключение, че съобразно счетоводните записвания
при *** за периода от 05.04.2012 г. до 26.06.2014 г. (съобразно заявеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност ищецът е поискал в.л. да
изчисли дължимите суми за посочения период, а не за този, заявен в исковата
молба) за обект на адрес: ***, размерът на задължението на ответника към ищеца
е в размер на 296,53 лв. По отношение на претендираното обезщетение за забавено
плащане на главницата за времето на забава за периода от първия ден след
настъпване на падежа по всяка една от фактурите, описани в исковата молба, до 19.05.2015
г. /датата, на която заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано пред ДРС/,
експертизата докладва, че същото възлиза на сумата от 52,49 лв.
Вещото лице е обосновало това
свое заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
е кредитирано от ДРС, съобразно извършената проверка счетоводната документация
на ответното дружество – карнети, счетоводни записвания по партидата на ***,
цени на *** услугите през процесния период и извършените плащания от страна на
абоната. Експертът докладва, че потребените от абоната, регистриран на адрес: ***,
количества вода на база на записаните показания в ***, както и на действащите
към съответния период цени.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна
собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините
са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество
– чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се
предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост
„оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното
дружество е оператор по смисъла на
подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна
системи на територията на Област – ***.
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ***
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
В настоящия случай
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните
води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С
извършеното на всички посочени по-горе действия
ищецът следва да се приеме, че е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача, който е получил услугата е да заплати цената й. Установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от
ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.
В обсъжданата хипотеза безспорно
е установено, че ищецът в качеството му на „***” оператор, е предоставял на ***,
в качеството му на потребител, услуги – *** за обект, представляващ жилище,
находящо се в гр. *** за периода от 05.04.2012 г. до 26.06.2014 г.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката ***, изпълняваща длъжността „***” в ***, могат да бъдат опора на стабилен
доказателствен извод относно твърденията, че обектът, за който се отнасят обсъжданите
*** услуги е бил обитаем през посочения период, тъй като тези показания са в
съзвучие с останалите писмени доказателства, а и със заключението на вещото
лице.
По повод възражението на
ответника за изтекла погасителна давност:
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111
от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае
за вземане на водоснабдително дружество приложение следва да намира именно
цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са и
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 1724/2015 г. по описа на ДРС заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на Съда на 19.05.2015
г., т.е. всички задължения преди 19.05.2012 г. са погасени по давност. Предвид
обстоятелството, че ищецът е заявил претенцията си, след допуснатото изменение
по реда на чл. 214 от ГПК, то един по-ранен момент – 05.04.2012 г., предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 250,45 лв. (тази сума представлява
разликата между посочената от в.л. стойност от 296,53 лв., начислена за периода
от 05.04.2012 г. до 26.06.2014 г., и сумата от 46,08 лв., съставляваща
стойността на *** услугите по издадените фактури от 05.04.2012 г. и от
08.05.2012 г., вземанията по които са погасени по давност).
Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения нямат характера
на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива,
които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В
този смисъл възражението на ответника, че ищецът е нарушил задължението си по
цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните по делото /виж заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът е допуснал
нарушение на чл. 6, т. 2 от ОУ, касаеща задължението за заплащане на ползваните
*** услуги.
Съобразно изложеното предявеният
иск за установяване дължимостта на сумата от 296,53 лв., представляваща цената
на предоставени услуги – *** за периода от 05.04.2012 г. до 26.06.2014 г. за
обект в гр. *** е основателен и доказан до размера от 250,45 лв., представляваща
цената на предоставени *** услуги за времето от 19.05.2012 г. до 26.06.2014 г.,
като за горницата до 296,53 лв. същият подлежи на отхвърляне.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на сумата от 45,45 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение за периода
от 08.06.2012 г. до 19.05.2015 г., като за горницата до 52,49 лв. предявеният
иск по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Съответно при така постановения
резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 471,20
лв. /четиристотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/.
По отношение на дължимите в
заповедното производство съдебни разноски, същите възлизат на сумата от 25 лв.
/двадесет и пет лева/, представляваща платена държавна такса.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***, в качеството му на
абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на вода, ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № 142 от 20.05.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1724/2015
г. в полза на кредитора и *** оператор по сключен при Общия условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите – ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя ***, следните суми:
1) 250,45 лв. /двеста и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатени *** услуги (***), предоставени през периода от 19.05.2012 г. до
26.06.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 19.05.2015 г. до изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
от 250,45 лв. до 296,53 лв., представляваща стойността на предоставените ***
услуги за времето от 05.04.2012 г. до 18.05.2012 г. включително.
2) 45,45 лв. /четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в
изплащането на всяка една предоставена и незаплатена *** услуга, считано от
изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за
плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано
месечно задължение за предоставена *** услуга през посочения по-горе период, до
подаване на заявлението, като началната дата е 08.06.2012 г. до 19.05.2015 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 45,45 лв. до 52,49 лв.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя ***, сумата от 471,20 лв.
/четиристотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящото делото съдебни разноски; 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща сторените по ч. гр.
дело № 1724/2015 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: