РЕШЕНИЕ
№……………
гр.София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Данаилова търговско дело № 1988 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20190926162553 на „Т.И.“ ЕАД, ЕИК ******срещу
Отказ № 20190530213029-2/19.09.2019г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството с образец Б7 с вх. № 20190530213029 от 30.05.2019г. за вписване по
партидата на „Т.И.“ ЕАД, на осн. чл. 63, ал. 1 и ал.
4 от ЗМИП, на действителен собственик и на юридически лица или друго правно
образувание, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен,
както и за необоснован, поради липса на подробни мотиви. Твърди, че на върха на
корпоративната верига над българското дружество „Т.И.“ ЕАД стои дружеството „Т.Ц.К.“
СА, което е публично дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар.
Твърди, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП не предвижда изключение от кръга
на юридически лица и правни образувания, които следва да извършат регистрация
на своите действителни собственици в съответния публичен регистър. Изключения
били предвидени единствено в ал. 5 и ал. 6 на чл. 63 ЗМИП и касаели детайлно
описани специфични разпоредби. Твърди, че за публичните дружества е налице
законова презумпция за наличие на вече осигурена адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността, поради което, за целите на ЗМИП е
достатъчно посочване на тези публични дружества, при обявяването на
действителните собственици на българските предприятия; навежда доводи в
подкрепа на тази теза. Твърди, че в процесния отказ
длъжностното лице неправилно и необосновано се е позовало на разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 ЗМИП. В случаи на публични дружества не се изисквала
идентификация на действителен собственик – физическо лице, т.к. акционерната
структура на този вид дружества е предмет на оповестяване по силата на
специалното законодателство в сектора, съответно – действителните собственици
на компаниите са видни от съответния публичен регистър и законодателството е
предвидило изрична презумпция за прозрачност по отношение на собствеността,
поради което е достатъчно да бъде посочено при заявяване на действителен
собственик – публично дружество. Поради това, в подадената декларация по чл.
63, ал. 4 ЗМИП със заявление № 20190530213029 от 30.05.2019г. в графа
„действителен собственик“ на „Т.И.“ ЕАД е посочено дружеството „Т.Ц.К.“ СА,
Гърция, като краен контролиращ субект. Позовава се на указания на ДАНС,
публикувани на сайта на институцията. Твърди, че „Т.Ц.К.“ СА, Гърция, е вписан
като действителен собственик по партидата на две други дружества в ТРРЮЛНЦ.
Твърди, че, освен обжалваният отказ, е постановен отказ по указания №
20190918113554/18.09.2019г. по повод на заявление Ж1 с вх. № 20190918113554, с
което се нарушавали процесуалните правила на чл. 22, ал. 5 и чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде указано на
длъжностното лице да извърши поисканото със заявление с вх. № 20190530213029 от
30.05.2019г. вписване.
Съдът
като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ,
в поле 550 „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или
косвено в дружеството“ не са посочени физически лиза, а е посочено
дружеството „Т.Ц.К.“
СА, Гърция, с отбелязване,
че „Т.И.“ EАД се притежава изцяло (100%) от „З.П.Ц.“ АД, което се притежава на
99.99% от „И.Л.“, Кипър, което изцяло се притежава от „Т.Ц.К. СА“, Гърция,
чиито акции се търгуват на фондовата борса на Атина. Изрично
в същото поле е отбелязано, „че е налице изключението на § 2, ал. 1, т. 1 от
ЗМИП“. В поле 537 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“ е заявено вписване на „З.П.Ц.“ АД, ЕИК ******, с
посочено седалище и адрес на управление в България. В поле 5371 –
„Представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което
пряко се упражнява контрол“ е заявено вписването на А.Ф.от Гърция, с посочени дата на раждане и адрес
в България. В поле 538 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез
което непряко се упражнява контрол“ е заявено вписване на „И.Л., дружество с ограничена
отговорност, HE 93052, Кипър, Никозия,
ж.к. Е.К., Х.С., № 31, ап. офис 303“. В поле 5381 „Представители на юридическо лице
или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ е
заявено вписване на следните лица: М.К., К.Р., С.Т., С.Х.,
с посочени за всеки дата на раждане, държава и адрес.
Към заявлението са приложени изрично писмено
пълномощно за адвокат; декларация относно истинността на
заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване
актове; нотариално
заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; документ
за внесена държавна такса; Удостоверение за регистрация на дружеството, упражняващо непряк контрол;
Удостоверение за седалището и адреса на дружеството „И.Л.“; Удостоверение за
директорите и секретаря на дружеството „И.Л.“; Удостоверение, че акционер в „И.Л.“
е дружеството „Т.Ц.Ко“ С.А. С указания № 20190530213029/13.09.2019г.
длъжностното лице е установило, че приложената декларация не установява
деклариране на физическо лице /лица като действителни собственици съгласно чл.
63, ал. 4 във връзка с § 2 от ДР на ЗМИП и целта на закона; не се установявало
изпълнението на чл. 50а, ал.2, т. 3 относно „Т.Ц.К.“ СА, Гърция в частта
представители на дружеството, като е указано да се отстранят нередовностите и документите се представят ведно с декларация
по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Със заявление Ж1 №20190918113554 за отстраняване на нередовности са представени адвокатско пълномощно, декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените за обявяване актове, обяснителна
записка, документи
в изпълнение на указанията (удостоверение за представителство на АД Титан Цимент, Атина). По
заявление Ж1 е постановен отказ № 20190918113554/18.09.2019г., с който съдът установява, че в изпълнение на указанията на съда е постъпило заявление по образец Ж1, но
към него са приложени документи, с които не са изпълнени задължителните
указания, поради което следва да бъде постановен отказ. Обжалваният отказ е постановен по
Заявление Б7 с вх. № 20190926162553 с мотиви, че не са изпълнени
указанията, дадени със заявлението.
Жалбата е подадена в преклузивния
седем дневен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ
за издаване на охранителен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Дължимата от длъжностното лице по регистрация
проверка по чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ обхваща проверка дали заявените обстоятелства подлежат на
вписване, както и дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
Съгласно чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел подлежащите на вписване обстоятелства относно
действителните собственици се посочват в заявление по образец - № Б7, състоящо
се от две части, като Част I. е за обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП. По арг. от
ал. 2 на чл. 50а от Наредбата, при заявяване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП към заявлението се прилагат декларация
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; документите,
установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания,
чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър БУЛСТАТ; нотариално
заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП; други
документи съгласно изискванията на закон.
В конкретния случай, в подаденото
заявление в поле 550 „Действителни собственици - физически лица, участващи
пряко или косвено в дружеството“ е заявено вписване на юридическо лице, чиито
акции се търгуват на фондовата борса на Атина, което обстоятелство съдът счита,
че не подлежи на вписване, поради което и законосъобразно длъжностното лице е
постановило отказ.
При систематично и
граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП във връзка с целите на закона,
съдът намира, че изискванията за вписване
в ТРРЮЛНЦ на действителни собственици на юридически лица и други правни
образувания касаят посочване на данни и информация само за физическо лице/физически лица.
Така чл. 61, ал. 1 ЗМИП
въвежда изискване за учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания и физическите лица за контакт да предоставят
определена информация за „физическите
лица, които са техни действителни собственици“. Според легалната дефиниция
на понятието „действителен собственик“, дадена в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, това е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо
лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява
дадена операция, сделка или дейност и които физически лица отговарят на
определените в т. 1 – т.3 условия. Изречение второ и трето на т. 1 от § 2, ал.
1 от ДР въвеждат критерии за „пряко притежаване“, съответно – „косвено
притежание“ от физическо лице/лица
на акции, дялове или права на глас в съответното юридическо лице друго правно
образувание. Според ал. 5 на § 2 ДР на ЗМИП, когато не може да се установи или
съществува съмнение за действителния собственик, за такъв се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Пак в същия смисъл е и образецът от
Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП, който
съдържа полета, единствено относно данните на физически лица като действителни собственици на юридическо
лице/правно образувание. Следователно, задължението за заявяване на действителни
собственици е относимо към идентифициране само и единствено
на физически лица, които отговарят на установените от ЗМИП критерии, и
юридически лица не са и не могат да бъдат вписвани като действителни
собственици.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, за да се счита за
действителен собственик едно физическото лице, което притежава или контролира
юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието име и/или за чиято
сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, то следва да
отговаря на определени условия, които са
посочени в т. 1 до т.3, на същата алинея. Редакцията на т.1 поражда възможност
за различно тълкуване, каквото различно тълкуване правят жалбоподателя и длъжностното
лице по регистрацията. Разпоредбата
предвижда, че „по отношение на корпоративните юридически лица и други правни
образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо
лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността“. По становище на съдебния състав нормата следва да се тълкува в смисъл, че по отношение дружествата, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността, не се прилагат посочените в първата част на
изречението условия за установяване на
действителни собственици физическите лица, поради което и тези физически
лица не подлежат на установяване, респективно не подлежат на обявяване по реда
на ЗМИП. Не се касае за изключение от правилото, че действителните собственици
могат да бъдат не физически лица, а определен вид дружества, най-общо наречени
„публични“ и именно те следва да бъдат обявени, каквото тълкуване застъпва
жалбоподателя.
Дружествата, търгувани на
регулиран пазар, са подчинени на специален режим за регистриране на основните
си акционери, регулярно деклариране и разкриване на информация, с което се
постига целта за информираност, поради което са изключени от предвидените в
ЗМИП мерки за обявяване на действителни собственици. Целта на законодателя,
въведена с разпоредбите на ЗМИП, е обявяване на действителните собственици
съгласно възприетата легална дефиниция, а именно физически лица, отговарящи на
определени условия, а не обявяване на обстоятелството, че акциите на определено
дружество се търгуват на регулиран пазар, за което така или иначе съществува
информация съгласно законодателството на държавата, в която се търгуват акциите
или обявяването на самото дружество. Няма въведена разпоредба, вменяваща
задължение за обявяване по партидата на дружество в ТРРЮЛНЦ, че на върха на
веригата на собственост стои дружество, търгувано на регулиран пазар. В тази
връзка разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ЗМИП предвижда изрично, че за юридическите лица, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността, се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, а за
дружества на регулиран пазар извън Република България само се събира аналогична
информация. Съгласно разпоредбите в глава единадесета, раздел I от ЗППЦК
разкриването на информация се извършва чрез уведомяване
на регулаторния орган (КФН) като никъде не се изисква вписване в ТРРЮЛНЦ, че акциите на съответното
юридическо лице се търгуват на регулиран пазар. Аргументи за такова тълкуване
следват и от образеца на заявление № Б7 в частта за обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП, където няма изрично поле за заявяване
на това обстоятелство. В случая, не става дума за празнота в закона, която да
бъде преодоляна по тълкувателен път, а за нарочна липса на разпоредба, още
повече, че разпоредбите, уреждащи регистърното
производство са императивни и приложното им поле не може да бъде разширявано по
тълкувателен път.
Неотносими към законосъобразността на
обжалвания отказ са доводите на жалбоподателя, че по партиди на други дружества
е вписано, че акциите/дяловете им са притежавани или са контролирани от
публично дружество, тъй като фактически постигнати незаконосъобразни резултати
не могат да обосноват неправилно приложение на закона от съда. Същото се отнася
и до аргументите, почерпени от указания на ДАНС, публикувани на сайта на
институцията, на които се позовава жалбоподателя, тъй като тази институция не е
оправомощена да дава указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Що се отнася до оплакванията
на жалбоподателя срещу постановения отказ по указания № 20190918113554/18.09.2019г.
по повод на заявление Ж1 с вх. № 20190918113554, то те са напълно основателни,
но доколкото не променят извода на съда за недопустимост на исканото вписване,
по което е постановен отказ, липсва правен интерес от разглеждането им.
Предвид изложеното, съдът
намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, съответно - постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190926162553 на „Т.И.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Отказ
№ 20190530213029-2/19.09.2019г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление Б7 с вх. № 20190530213029 от 30.05.2019г. за вписване, на осн. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, по партидата на „Т.И.“
ЕАД на действителен собственик и на юридически лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: