НОХД № 358/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. К.М.М. ***, за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК за това, че в гр.П., след като е осъден по силата на
съдебно решение № 160/07.03.2017г. по гр.дело №3108/2016г.на PC П. да издържа
сина си Д. К.М., роден на ***г.,съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, дължими за времето от месец април
2017г.до месец февруари 2020г., включително, т.е. общо 35 месечни вноски по 150
лева на обща стойност 5250 лева.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, редовно
призован, но се представлява от договорно упълномощен защитник, който пледира
за налагане на наказание в минимален размер, като се отчетат смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа така повдигнатото
обвинение и пледира за осъдителна присъда, като наказанието, което следва да се
определи да бъде съобразено с отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства.
С протоколно определение на съда малолетния пострадал Д. К.М. чрез неговия родител
и законен представител П.Л.Д. беше конституиран като частен обвинител в процеса
против подсъдимия. Законовият представител на частния обвинител участва само в
първото заседание по делото, но се представлява и от повереник, който поддържа
обвинението против подсъдимия и пледира за осъждането му.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
От 2008 г. св. П.Д. и подс. К.М. заживели на семейни
начала. От съвместното им съжителство на 01.10.2009 г. се родил синът им Д. К.М..
Семейството заминало за Италия, където се установили да живеят. През 2012 г.
св. Д. заедно с детето се завърнала в България, а подс. М. останал в Италия.
Месец по-късно двамата се разделили, тъй като М. установил възка с друга жена.
Грижите за детето се поели изцяло от св. Д., която била подпомагана от
родителите си и понякога от роднините на подс. М.. Тъй като подс. М. не полагал
грижи за детето си, св. Д. подала молба в съда, въз основа на която било
образувано гр.дело №3108/2016 г. по описа на РС- П.. С Решение №160/07.03.2017
г., влязло в сила на 25.03.3017 г., подс. М. бил осъден да изплаща на
малолетния си син месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в
сила на съдебното решение плюс 1800 лева за минал период, която представлява
издръжката за минало време. По време на процеса подсъдимият не участвал лично,
но се представлявал от особен представител, на когото било изпратено и
съобщението за съдебното решение. Св. Д. обаче контактувала с подсъдимия по
телефон и го уведомила, както за образуваното срещу него дело за издръжка, така
и веднага след влизането на решението в сила за това, че е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева за синът им. Подс. М. отвърнал на св. Д.,
че ще заплаща издръжка на детето, когато той прецени.
Понеже подсъдимият не изплащал издръжка на детето си,
св. Д. се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело при ЧСИ.
По изпълнителното дело не постъпили суми. Подсъдимият продължавал да не
изпълнява задължението си, поради което и св. Д. подала жалба в прокуратурата.
Въз основа на същата била извършена проверка, данните от която послужили за
образуване на настоящето наказателно производство.
В пода на досъдебното производство, след привличането
му в качеството на обвиняем подс. М. заплатил сумата от 408,87 паунда равняващи
се на 532 евро. По време на съдебното производство подсъдимият заплатил още 86
евро равняващи се на 156 лева за издръжка на детето си. За двете плащания по
делото са представени и приети като писмени доказателства разписки, издадени от
финансовите институции (л.42,44 и л.51 от делото).
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на св. П.Д., както и приетите по делото писмени
доказателства, между които и материалите по гр. дело № 3108/2016 г. по описа на
ПзРС.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се. От същите
става ясно, че подс. М. след осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лева на малолетния си син Д. М. до момента на привличането му в
качеството на обвиняем в досъдебната фаза на настоящето производство, не е
изплатил нито една вноска. Суми за издръжка е заплатил впоследствие, като е
платил сума в общ размер 618 евро равняващи се на 1 118 лева или малко
повече от седем месечни вноски. По този начин той е погасил най-старите си
задължения за заплащане на издръжка, но тъй като е сторил това след повдигане
на обвинението, то тези вноски не могат да бъдат приспаднати от инкриминираните
такива, респ. инкриминираният период не може да бъде намален. Безспорно се
установи от посочените доказателства, че заплащането на издръжката на малолетния
низходящ от подсъдимия се дължи въз основа на влязъл в сила съдебен акт. Вярно
е, че същият не му е бил обявен, тъй като гр. дело по което е постановено съд
решение, е разгледано в негово отсъствие в присъствието на служебно назначен
особен представител, на когото е обявено съдебното решение, но предвид
показаният на св. Д., които не се опровергаха от нито едно доказателствата по
делото, подс. М. е знаел за образуваното гр. дело, което му е било съобщено от Д.
и след около месец след влизането на съдебното решение в сила, пак от нея е
разбрал че е осъден да заплаща месечна издръжка и нейният размер от 150 лева. При това положение той е съзнавал, че дължи издръжка за съответния период от
време, включен в обвинението.
Обстоятелството, дали същият е бил без работа, респ.
дали е имал достатъчно доходи да заплаща този размер на издръжката, също не го
оневинява. Бил е уведомен за делото, имал е възможност да участва и да ангажира
доказателства и съответно да претендира за определяне на по-нисък размер на
издръжката. Освен това след като е разбрал за това, че е осъден, не е предприел
съответните законови действия за намаляване на размера на издръжката, ако той е
непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. К.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в гр.П., след като е осъден по силата на съдебно
решение №160/07.03.2017г. по гр.д. №3108/2016г. на РС-П. да издържа сина си Д. К.М.,
роден на ***г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, дължими за времето от месец април 2017г. до месец февруари
2020г. включително, т.е. общо 35 месечни вноски по 150 лева на обща стойност
5250 лева,
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден
с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на свой
низходящ- малолетния си син Д. М., както и че независимо, че е в млада възраст,
работоспособен, дори работи, не изпълнява това си задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подсъдимия, тъй като се установи, че той е в работоспособна възраст. Не се
събраха и данни за това да е бил безработен през инкриминирания период от
време. Освен това задължението за плащане на издръжка на родените от брака,
респ. съвместното съжителство деца обаче е безусловно, особено след като е
постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подс. М. не е предприел
действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира се в
работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При това положение той не е съзнавал, че дължи издръжка за предходния
период от време, посочен по-горе, включен в обвинението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия К.м. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан, а характеристичните данни за него са добри- не е криминално проявен и
по местоживеене се ползва с добро име. Има семейство, за което се грижи.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни,
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи, направените
самопризнания, тежкото му семейно положение и материално състояние. Отегчаващи
обстоятелства- големият размер на дължимата издръжка и продължителният период
на неизпълнението на това задължение, както и дезинтересирането от малолетния
пострадал и неполагането на никакви грижи за същия.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия К.М., следва да
се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в санкционната
част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно
„Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца при
периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца.
При определяне на размера на изтърпяване на отделните
пробационни мерки, съдът прецени възможността да организира трудовата си
заетост и получаването на доходи, за да изпълнява задължението си по изплащане
на дължимата издръжка, както и обстоятелството, че има семейство и друго дете,
за което се грижи.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: