Решение по адм. дело №1067/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба на О. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/ и Б. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/, против Решение от 02.10.2024г. на комисията по чл.210 от ЗУТ в община Долна Митрополия, обективирано в констативен протокол от същата дата, в частта по отношение на определеното пазарно сервитутно обезщетение за притежавания от тях по наследство от В. С. С. поземлен [имот номер] в землището на [населено място], общ.Д. М. с площ 82209 кв.м., площ заета от сервитута 7438,стълб №9, площ на стъпката на стълба 25кв.м., за който сервитут е определено обезщетение общо в размер на 2545,66 лева.

В жалбата се твърди, че комисията, назначена от кмета на общината, не е приложила правилно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. Оспорва размера на така определените от Комисията обезщетения за възникването на сервитута за енергиен обект в горепосочения имот, счита, че размерът им е занижен, а решението на Комисията -незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон. Сочи, че законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размерът на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Сочи още, че принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти - частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Сервитутът, който възниква в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийните обекти по силата на ЗЕ, по своята правна същност представлява законово въведено ограничение на правото на собственост, в съдържанието на което право се включва и възможността собственикът да ползва имота. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като нормативно са въведени и забрани, ограничаващи това ползване. С оглед придобиваните права от титуляря на сервитута и възникващите ограничения във връзка с ползването на сервитутната зона от служещия имот, на практика собственикът е лишен от възможността да ползва пълноценно по предназначение частта от имота, попадаща в границите на сервитута. Твърди, че при определянето на размера на процесното обезщетение е ползвано заключение на вещо лице. В заключението размерът на обезщетението е определен в зависимост от пазарната стойност на земята, коригирана с коефициенти, както следва: коефициент, отчитащ срока, за който е учреден сервитутът: 0,1, коефициент, отчитащ вида на ограниченията на сервитута: 0,05 (за електропроводната линия) и коефициент, отчитащ срока, за който е учреден сервитутът: 0,1 и коефициент, отчитащ вида на ограниченията на сервитута: 1 (за стъпката на електропроводния стълб). Жалбоподателите считат, че приложените коефициенти са неправилни. Коефициентът, отчитащ срока, за който е учреден сервитутът, следва да бъде 0.9, вместо минималния коефициент 0.1, поради неограничения срок, за който се учредява сервитутът. Коефициент от 0,05, отчитащ вида на ограниченията на сервитута на електропроводната линия, също е в изключително занижен размер. В заключение моли съда да увеличи определените размери на обезщетение. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.И. с пълномощно на л.9 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, моли съда да измени размера на определеното обезщетение, като приложи коригиращ коефициент от 0,9.

От ответника О. Д. М. е представен писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.

От заинтересованата страна „З.С.“ ООД [населено място], чрез адв.Й., е представен подробен писмен отговор по жалбата, който счита същата за неоснователна, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание тази з.стр. не се представлява.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С приложената на л.119 от делото Заповед №РД-09-71/07.04.2021г. на Кмета на О. Д. М., на основание чл.44 ал.1 от ЗМСМА, чл.18 ал.1, чл.124а ал.2 и чл.129 ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП за [ПИ], попадащ в землището на [населено място], м.“Край село“ с начин на трайно ползване „За текстилна промишленост“, като: 1. С проектоплана се урегулира територията на [ПИ] с конкретно предназначение „За предимно производствени и складови функции“ и допустима дейност „За фотоволтаична централа“; 2. Начин и характер на основното застрояване – „свободно“ и „средно“, съгласно ограничителна линия в червено и матрица в син цвят, отразени в графичната съставка към ПУП.

Със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Д. М.-л.11, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.210 от ЗУТ вр. чл.41 ал.2 от ЗОбС, е определен състава на комисия по чл.210 от ЗУТ, на която е възложено да изготвя оценка и определи размера на обезщетението за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по пазарни цени, както следва:1. За имоти в регулационните граници на населените места на територията на Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти; 2.За имоти извън строителните граници на селищата от Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти.

С т.1 от приложеното на л.117 Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чл.21 ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.8 ал.1 от ЗОбС и чл.25 ал.5 от ЗСПЗЗ, е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с [идентификатор], м.“Край село“ по КККР на [населено място], от повишаваща подстанция 20/110 кV в ПИ с [идентификатор]-127.1, [населено място], до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20кV в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място], област Плевен, съгласно приложена графична част и имотни регистри на засегнатите имоти, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта и от настоящето решение. С т.2 от същото решение е дадено съгласие на „З.С.“ ООД, като възложител на обект „Изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с [идентификатор], м.“Край село“ по КККР на [населено място], от повишаваща подстанция 20/110кV в ПИ с идент.06210.127.1, [населено място], до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20 кV в ПИ с [идентификатор] в землището на [населено място]“, за прокарване на въздушна линия /ВЛ/ 110 кV и учредяване на сервитутни права през имоти публична общинска собственост в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение. С т.3 от решението е дадено предварително съгласие на „З.С.“ ООД за учредяване ограничени вещни права и сурвитути върху ПИ публична общинска собственост с НТП „Пасище“ описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта от настоящето решение, а в т.4 е възложено на Кмета на Община Долна Митрополия да предприеме необходимите действия по реда на чл.129 ал.1 от ЗУТ – за обнародване в Държавен вестник. Решението на Общински съвет Долна Митрополия е влязло в законна сила на 20.08.2024г.

На л.22 и сл. от делото е приложен Доклад от м.октомври 2023г. за определяне на размера на обезщетенията за засегнати имоти от сервитут на енергиен обект: „ВЛ 110кV от ПП 20/110кV „ФЕЦ Брегаре“ до п/ст „Тръстеник“ 110/20 кV на територията на Община Долна Митрополия, обл.Плевен – за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към преносната електрическа мрежа 110кV“, съгласно чл.64 от Закона за енергетиката, изготвен от независим оценител Н. Г. – притежаващ Сертификат с рег.№********* от 17.11.2014г. към КНОБ за оценка на земеделски земи и трайни насаждения. Според този доклад за землището на [населено място] е изведена пазарна цена за единица площ в размер на 2,307лв. кв/м. на база 25бр. продадени имота с 14 нотариални акта. Посочено е в доклада, че размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ е определен при прилагане на следните критерии – площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването /въздушна линия на електропровод и стълбове в някои от имотите/; срок на ограничението /не е указан срок, приет е максималния по закон/; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. За процесния имот е определено равностойно парично обезщетение, както следва: за имот с [идентификатор], НТП „Нива“ по КККР на [населено място], с обща площ 82209 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 7438 кв.м.-2545,66 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.27, гръб.

С Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 2.10.2024г.- л.12 и сл., е определен размер на равностойно парично обезщетение, както следва: 2545,66 лева за [имот номер]-землище [населено място], м.“Лавиците“, обща площ на имота 82209 кв.м., площ с ограничение в ползването – 7438 кв.м.и стълб с площ на стъпката на стълба-25. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Установява се от приобщените по делото доказателства, че процесният [имот номер] е бил предмет на доброволна делба между наследниците на В. С. С.-О. С. Б., Б. С. Б. и Т. В. Б., като от общия [имот номер] в землището на [населено място], собственост на наследодателя, са образувани два нови имота - 53655.110.1055, поставен в дял на О. С. Б. с площ 41104 [жк], поставен в дял на Б. С. Б. с площ 41105 кв.м., а съделителката Т. В. Б. е получила за уравнение на дела си сумата от 23 000 лева.

Видно от данните по делото, собственик на ПИ с [идентификатор], м.“Край село“ по КККР на [населено място], е „З.С.“ ООД [населено място], който е и възложител на инвестиционното намерение.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата против решението е подадена от активно легитимирани лица, на които се засягат правата по неблагоприятен начин, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване по чл.215 от ЗУТ, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.

Според чл.64 ал.6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.

Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган-Комисия, поименно назначена със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.64 ал.1 от ЗЕ, в обема на неговите правомощия и в нужната форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването, включително чрез препращане към оценителния доклад. Не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото процесното решение е издадено въз основа на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на линейния енергиен обект и засегнатите от сервитута имоти, и проведено заседание на нарочно формираната комисия по чл.210 от ЗУТ, обективирано в констативния протокол, която е взела своето решение, въз основа на изготвен от независим експерт-оценител доклад за определяне размера на обезщетенията за засегнатите имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл.64 от ЗЕ. Жалбоподателите не са уведомени за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не представлява съществено нарушение и не е ограничило правото им на защита, доколкото в съдебното производство са участвали надлежно, чрез упълномощен адвокат, предоставена им е възможност да изразят становище и да представят и да искат събирането на доказателства в защита на своите права.

По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти /ал.2/.

От даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение е видно, че "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.

При упражняване на сервитутите, титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители е допустимо да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове /чл.64, ал.3, т.1 от ЗЕ/.

В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени нормативни забрани, органичаващи ползването на имота. Съгласно чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т.3-6 на същата разпоредба е предвидено, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1; сервитутите са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

С текста на чл.13 и чл.14 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти са детайлизирани правата на титуляра на сервитута – извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения, и ограниченията за служещия имот, като са изброени редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция, стрелба с ловно и бойно оръжие.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна оценка" по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.

С оглед на горното, по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице, независим експерт С. П..

Според заключението, при оценка на сервитут, в случая право на прокарване, се съблюдават изискванията на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и по-конкретно определяне „Равностойно парично обезщетение“ и определението за „пазарни цени“, а именно §1а, т.2 от ДР на ЗДС и ЗОС, чл.22, ал.5 и ал.11 от ЗОС, както и Български стандарти за оценяване. Посочено е още, че при определяне стойността на обезщетението за ограничените вещни права – сервитут за енергиен обект се съблюдават и разпоредбите на чл.64 и чл.65 от Закона за енергетиката и чл.14 от Наредба №16 от 09.06.20004г. за сервитутите на енергийните обекти. Според вещото лице приложимата формула за определяне размера на равностойното парично обезщетение е: ПСсерв = ПСзем. * Кс * Ксп, където ПСсерв е пазарна стойност на сервитута; ПС зем. е пазарна стойност на земята; Кс е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право с точност до три знака след десетичната запетая, който Кс = 1-1,05; и Ксп е експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута, като при положителен се определя в зависимост от ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята за ползването и е в границите 0,5 – 0,9, а при отрицателен сервитут е равен на 1,00. От вещото лице е посочено, че тъй като срокът за учредяване на сервитута е неограничен, следователно стойността на Кс е максималната 0,9. Посочено е също, че при определяне на Ксп се съблюдава засегнатата площ на сервитута, спрямо площта на имота и вида на ограниченията, съответстващи на вида на сервитутната ивица – енергиен обект за пренос и разпределение – въздушна линия на електрическа мрежа. Направен е извод, че при определяне на окончателната пазарна стойност на обезщетението за сервитут за изграждане и прокарване на ВЛ 110 кV се възприема, че стойността на еднократното обезщетение следва да бъде в границите от 20% до 25% //коеф. 0,20-0,25/ от стойността на имота /в лв/дка/, в зависимост от срока – максимален/безсрочен и площта на сервитута спрямо цялата площ на засегнатия имот /19,04%/. В заключение, при използване метода на пазарните сравнения /като са използвани за пазарни аналози само реални сделки от същото землище на оценяваните имоти/, пазарната стойност на обезщетението за трите ПИ е даден в три варианта:

-оценка по първи подход:

за периода от 06.02 2023г до 06.02 2024г – 3861 лева

за периода от 30.09 2023г до 30.09 2023г-3196 лева;

-оценка по втори подход:

за периода от 06.02 2023г до 06.02 2024г – 9959 лева

за периода от 30.09 2023г до 30.09 2023г-8244 лева;

-оценка при експертен коефициент Кс=0,9

за периода от 06.02 2023г до 06.02 2024г – 14911 лева

за периода от 30.09 2023г до 30.09 2023г-12342 лева;

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че коефициентът при определяне размера на обезщетението, на местата, на които има стъпка на стълба, е единица по принцип, но ВЛ е възприело в случая коефициент 1.1 , тъй като се касае за отрицателен сервитут, т.е. на мястото, на което има поставена стъпка, тази земя повече не може да се използва по никакъв начин. По отношение на оценката относно въздушната линия ВЛ е обяснило, че е възприела експертно определен коефициент за въздушната линия 0.6, като е имала предвид това, че по никакъв начин преминаването на въздушната линия над имота не възпрепятства агротехническите мероприятия, събирането на реколта, т.е каквито и мероприятия да се извършват, независимо от сервитута, те трябва да бъдат, когато е събрана реколтата, т.е. при всяко друго положение не се възпрепятства обработването на имотите и събирането на реколта там. Другият аргумент, мотивирал ВЛ да счете за релевантен 0,6 коефициент при въздушен сервитут, е местоположението, където преминава сервитута спрямо геометрията на имота- в този случай коефициентът е съобразен с това местоположение, като е взето предвид процентното съотношение на сервитута спрямо общата площ на имота.

В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът счита, че вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението и дадената тежест на метода на пазарните сравнения, поради което следва да бъде възприето изготвеното от него заключение. В тази връзка обаче, е необходимо да се посочи, че съдът не приема за обективни и справедливи дадените в хода на административното производство и в представеното по делото заключение-оценка по първи подход, при взети предвид по-ниски коригиращи коефициенти /Ксп/, които са в размер под 0,5, тъй като с тях реално не се отчита принудителният характер на сервитута, съответно всички ограничения и тежести, които произтичат от него за имоти с характеристики и индивидуални белези като процесния. Ето защо, всички възможни ограничения, касаещи ползването на конкретния имот, отчитайки и индивидуалните му характеристики като големина и разположение, следва да бъдат взети предвид при определяне цената на сервитутното право. Собственикът на земята следва да бъде справедливо компенсиран за намаляване стойността на имуществото заради принудително възникналия сервитут, поради което съдът възприема дадения от вещото лице размер на Ксп съответно от 0,6. От двата изчислени варианта на пазарната стойност на обезщетението за частта от процесния ПИ, която попада в границите на сервитута, следва да се възприеме първият вариант, който е за периода 06.02.2023г.-06.02.2024г., като оценката за имота се определи по втория подход, използван от ВЛ, а именно-да се определи оценка от 9959 лева. Последното е в съответствие на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според която разпоредба „Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като датата за възлагане на оценката е извършено със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия. Съдът възприема този вариант на оценка, защото ВЛ е съобразило всички неблагоприятни последици от принудителното ограничаване на правото на собственост и степента на влияние на ограниченията върху засегната площ в съответствие с разпоредбите на чл. 64 от ЗЕ и Наредба № 16. Преценено е, че, с изключение на мястото на стъпката на стълба в имота, в останалата площ на имота по никакъв начин преминаването на въздушната линия над имота не възпрепятства агротехническите мероприятия, събирането на реколта. Т.е. в тази част, незаета от стъпка на стълб, имотът може да се използва съобразно своето предназначение. Освен това пазарната стойност на ограниченото вещно право, каквото е учредения сервитут, не следва да превишава пазарната стойност на пълното, абсолютно вещно право върху земята. Ето защо не следва да се прилага коефициентът от 0,9 относно въздушната линия, претендиран от жалбоподателя, защото този от 0,6 е справедлив и обоснован на ограниченията, които се налагат върху имота и възможността той да се използва съобразно своето предназначение. В този смисъл по-ниският коригиращ коефициент, предложен в административното производство не следва да се приеме като обективен и справедлив, както и по-високият от 0,9 като завишен и несъответен на възможностите за ползване на имота съобразно предназначението му.

Ето защо, в случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на процесния имот, е на стойност 2487,99 лева, комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определените стойности не съответстват на действителната пазарна цена на сервитутното право.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл.210, ал.3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде увеличено от 2487,99 лева на 9959 лева.

При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски от пълномощника на жалбоподателите, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на двамата жалбоподатели да се присъдят разноски в размер общо на 1440 лева, от които 20 лв. внесена държавна такса-.-л.10 и л.70, 520лв. депозит за вещо лице-л.92 и л.183 и 900 лв. адвокатско възнаграждение-200 лева в брой при подписване на договора-л.9 и 700 лева по банков път, видно от вносен документ към списъка с разноски, което е под минимално определения размер в Наредбата, поради което възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. предпоследно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., в частта, в която в полза на О. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/ и Б. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/, е определен размер на пазарно сервитутно обезщетение за [ПИ] в землището на [населено място], общ.Д. М. с площ 82209 кв.м., площ заета от сервитута 7438,стълб №9, площ на стъпката на стълба 25кв.м., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 2487,99 лева на 9959 /девет хиляди деветстотин петдесет и девет/ лева.

ОСЪЖДА О. Д. М. да заплати в полза О. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/ и Б. С. Б. от [населено място], ул „/адрес/, направените разноски в размер на 1440 лева /хиляда четиристотин и четиридесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.