Р Е
Ш Е Н И Е № ........
гр. Враца, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря В.В., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 813
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.И,
ЕИК ***, срещу П.Т. Д., ЕГН **********.
В исковата си молба се твърди, че основната дейност на
ищцовото дружество е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми, като
договорите за кредит се сключват във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Сочи,
че ответницата П. Д. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит
чрез електронната страница на ищеца – www.creditins.bg, попълнила е регистрационна форма за кандидатстване
със своите лични данни и след одобрение от управителя на финансовата
институция, служител на ищеца се свързал по телефона с ответницата, която
потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи заемната сума в размер на 1 200 лева. Сочи още, че
с ответницата по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит без
поръчителства „Екстра“ ***., а заемната сума в размер на 1 200 лева била
преведена на ответницата чрез електронната система на ePay на 26.09.2016 г. Твърди, че на същата дата
ответницата е усвоила заемната сума на каса на И.П., за което се е подписала и
изписала собственоръчно имената си. Твърди, че поради забава в плащанията от
страна на ответницата срещу нея била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3574/2017 г. по описа на РС – гр.
Враца и след подадено възражение било образувано гр. д. № *** по описа на РС –
гр. В….. С Решение № *** потвърдено с Решение № *** по в. гр. д. № *** по описа
на ОС – гр. Враца, предявените искове са отхвърлени, като в мотивите съдът е
приел, че между ищцовото дружеството и ответницата П. Д. не са налице
облигационни правоотношения и не е налице валидно сключен Договор за
потребителски кредит без поръчителства „Екстра“ № 61163/26.09.2016 г. С оглед
изложеното ищецът счита, че ответницата е получила без основание сумата от
1 200 лева, която съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
следва да му бъде върната. Посочва, че по депозирано от него заявление е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № *** по описа на РС – гр. В… и след депозиране на възражение на ищеца е
указано в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземането си. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът П.Т. Д., дължи на Кредит Инс“ АД сумата от 1 200 лева, представляваща получена без
основание и подлежаща на връщане сума, ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, V състав. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответницата,
а в откритото съдебно заседание не изпраща пълномощник и не заявява искане за
гледане на делото в нейно отсъствие. Преписи от исковата молба, приложенията
към нея и от Разпореждане № 261503/09.03.2021 г., с което са указани
последиците от неподаване на отговор и от неявяването му в съдебно заседание, са връчени на ответницата на 01.04.2021
г.
С молба вх. № 268899/14.06.2021 г.,
депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, упълномощеният
процесуален представител на ищеца адв. Р.Д. заявява искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира
следното:
От ищеца К.И, ЕИК ***, срещу П.Т. Д., ЕГН **********,
е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща получена без основание и
подлежаща на връщане сума, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
280/26.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 540/2020 г. по описа на РС – гр.
Враца, НО, V състав. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Съдът намира, че са налице кумулативно
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответницата. Същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е изразила
становище по предявения срещу нея иск и въпреки че е редовно призована на 25.05.2021
г., не се е явила в първото заседание по делото, респ. не е упълномощила
процесуален представител, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие. Ищецът е направил изрично искане да бъде постановено неприсъствено
решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С
Разпореждане № 261503/09.03.2021
г., връчено на ответницата на 01.04.2021
г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение,
в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието,
предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният срещу ответницата иск е
вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
събраните в производството писмени и гласни доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни
предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният от К.И, ЕИК ***, срещу П.Т. Д., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да бъде изцяло
уважен.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски. С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора.
Със Заповед № 280/26.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 540/2020 г. по
описа на РС – гр. В., НО, V състав, са присъдени разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 325 лева – разноски в заповедното
производство.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в исковото производство ищцовото дружество претендира държавна такса в
размер на 25 лева /довнесена държавна такса след приспадане на платената в
заповедното производство/, както и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Видно
от представения договор за правна помощ и съдействие от 22.02.2021 г., ищцовото
дружество е заплатило в брой на адв. Д. възнаграждение в размер на 300 лева, за
което договорът служи като разписка. Следователно ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 325
лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането следва да се извърши по банков път – по банкова
сметка ***: ***; BIC: ***, „***
При горните съображения и на основание
чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че П.Т.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
К.И, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, чрез адв. Р.Д., сумата
от 1 200,00 лева /хиляда и
двеста лева/, представляваща получена без основание и подлежаща на връщане
сума, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 280/26.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 540/2020 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, V състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Т.
Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.И,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц. Б.I“ ,
чрез адв. Р.Д.,, следните суми: сумата от 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/ - разноски в
настоящото производство, както и 325,00 лева
/триста двадесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 540/2020 г. по
описа на РС – гр. Враца, НО, V състав.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
съдът посочва, че плащането на сумите следва да се извърши по банков път – по
банкова сметка ***: ***; BIC: ***, …..
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….