№ 43
гр. Тополовград, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20242320100336 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
С. Г. Д. с ЕГН **********, от ***********, чрез пълномощник адв.Н. Н. от
АК – Я., против ОУ“***********“ гр.Е., с правно основание чл.358, ал.1 т.2
във вр. с чл.357 от КТ, като е предявен иск за отмяна като незаконосъобразна
Заповед № РД-08-1/19.06.2024 г., издадена от Началника на РУО-Я. с което на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Ищцата твърди, че работи в ответното училище на длъжност Директор
от 03.12.2018 г. Твърди, че на 20.06.2024 г. и е била връчена атакуваната
Заповед на Началника на РУО-Я. с която й е било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ Ищцата твърди, че тази заповед е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на процедурата от КТ, както и
че наложеното й наказани е несъразмерно на тежестта на вмененото й
нарушение, като твърди, че е изпълнявала добросъвестно всички свои
служебни задължения и не са й налагани дисциплинарни наказания. Същата
излага подробни съображения относно тези обстоятелства и твърди, че в
случая органа наложил наказанието не е направил преценката по чл.189 от
1
КТ, като според нея заповедта за налагане на наказание не е съобразена с
характера на работата и има субективно отношение към нея, поради което
твърди, че наложеното наказание е незаконно.
Поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви
Заповед № РД-08-1/19.06.2024 г. на Началника на РУО-Я. за
незаконосъобразна и същата да бъде отменена. Претендират се и разноски по
делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответното училище на 03.09.2024 г. В законоустановения срок е постъпил
отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК, в който особения представител на ответника
адв.К. Ш. твърди, че иска е допустим, но неоснователен, като оспорва
твърденията на ищцата и моли на основание чл.219 от ГПК, съдът да
конституира като трето лице-помагач на ответника, а именно Директора на
РУО-Я..
Съдът счита, че това искане е основателно и следва да бъде уважено,
тъй като евентуалното решение по делото в случая ще има установително
действие по отношение на третото лице и насрещната страна и това което
съдът ще установи с мотивите на решението си е задължително за третото
лице в отношенията му със страната на която помага.
Поради това моли съда да отмени заповедта за уволнение и да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
Ищцата – редовно призована не се явява в съдебно заседание, като се
представлява от пълномощника си адв.Н. Н. от АК – Я., който поддържа
исковата молба, развива съображенията си за това в писмена защита, като
моли съда да му бъдат присъдени разноските и да му бъде определено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответника ОУ“***********“ гр.Е. - редовно призовани се представлява
в съдебно заседание от особения представител адв.Ш., която пледира иска да
бъде отхвърлен като неоснователен и не доказан, както и да й бъдат
присъдени разноски.
Третото лице-помагач РУО – Я. – редовно призовано не изпраща
представител в съдебно заседание, като депозира писмени бележки от
Началника на РУО-Я. с което оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли съда да потвърди законосъобразността на заповедта с която е наложено
2
дисциплинарното наказание.
Съдът като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата
на страните намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Ищцата С. Г. Д. с ЕГН ********** е работила в ОУ“***********“ в
гр.Е. съгласно споразумение РД-07-34/30.11.2018 г. е заемала длъжността
Директор, считано от 03.12.2018 г. На 20.06.2024 г. й е била връчена Заповед
№ РД-08-1/19.06.2024 г. издадена от Началника на РУО- Я. с която й е било
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От дата
03.12.2018 г. когато е била назначена за Директор на училището до 20.06.2024
г. когато й е била връчена процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, на ищцата не са й били налагани дисциплинарни наказания.
Дисциплинарното наказание е било наложено на основание чл.195 ал.1 във вр.
с чл.188 т.2 и чл.187 т.10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения
предвидени в закони и други нормативни актове. Заповедта е била издадена
след разглеждане и обсъждане на депозирани на основание чл.193 ал.1 от КТ
писмени обяснения от С. Г. Д. като Директор на училището, които са били
изискани от нея с писмо П-2212/12.06.2024 г. във вр. с доклад на Началника на
РУО-Я. с вх.№ КМД-02-262/10.06.2024 г. с което е бил представен
констативен протокол с вх.№ 1618/10.06.2024 г. в ОУ“***********“ Е. в РУО-
Я. от извършена проверка по Заповед № РД06-236/31.05.2024 г. на Началника
на РУО-Я. и в заповедта е вписано, че след преценка тежестта на
нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, поведението на
служителя и след като се установило, че тези нарушения са извършени
виновно, при спазване изискванията на чл.189 и чл.193 ал.1 от КТ и в
сроковете по чл.194 от КТ на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за следните нарушения:
-нарушение на чл.257 ал.1, чл.258 ал.1 вр. с чл.105 ал.4 от Закона за
предучилищното и училищното образование, чл.31 ал.1 т.2 и т.4 от Наредба №
15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти; т.2, т.4 и т.34 от раздел 3-
ти на длъжностна характеристика подписана на 11.11.2022 г. като орган за
управление и контрол на училището е създала организация и е взела
еднолично решение от 16.05.2024 г. да бъде неучебен ден за училището без да
има решение на педагогическия съвет и без да е издала заповед за това.
3
- нарушение на чл.257 ал.1, чл.258 ал.1 от Закона за предучилищното и
училищното образование, чл.31 ал.1 т.2 т.4 и т.30 от Наредба № 15/22.07.2019
г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти; т.2, т.4 и т.34 от раздел 3-ти от длъжностна
характеристика подписана на 11.11.2022 г. като орган за управление и контрол
на училището на 03.06.2024 г. по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност е издала заповеди с №№ от 1093 до 1129 които са
регистрирани по съответния ред, без да притежава към момента необходимата
процесуална правоспособност.
Заповедта е била връчена срещу подпис на ищцата. След връчването на
заповедта ищцата е дала писмени обяснения в които заявява, че действително
е нарушила чл.105 ал.4 от Закона за предучилищното и училищно
образование, но твърди, че не го е извършила умишлено, а поради възникване
на непредвидено събитие – внезапно спиране на водоснабдяването на целия
град Е. на 16.05.2024 г. от 08:00 часа до 18:00 часа на същия ден, като за това
тя не е била уведомена предварително. Причината за спряното
водоснабдяване ищцата е установила от интернет страница на Община Е.,
извлечение от която същата приложи като доказателство към делото. Видно
от това извлечение водата е била спряна на 15.05. и 16.05.2024 г. във връзка с
реконструкция на водопроводната мрежа. Същата заявява, че като Директор
на училището е трябвало да реагира максимално бързо и да не поставя под
риск учениците и педагогическия персонал, като вместо това е разпоредила
провеждането на спортен полуден в градския парк на Е.. При извършването на
тези дейности ищцата стриктно е спазвала временните противоепидемични
мерки въведени със заповед № РД-01-318/08.05.2024 г. на Министъра на
здравеопазването във връзка с епидемиологичното разпространение на
коклюш в страната. Относно издадените заповеди по второто нарушение
ищцата ги е отменила и същите са били преиздадени от определения от нея
заместник за периода в който е била във временна нетрудоспособност.
Видно от представеното лично трудово досие на ищцата – карта за
оценка на резултатите от труда на директорите на институциите, след
направена оценка от комисия от РУО-Я., при максимално предвиден брой
точки – 100, същата е оценена на 69 точки.
Видно от трудовото досие, до момента на налагане на дисциплинарното
4
наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата не са били налагани
други дисциплинарни наказания.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск на основание чл.358 ал.1 т.2 във вр. с
чл.357 от КТ, които предвиждат, че давностния срок по спорове аз отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е двумесече
Иска е допустим, тъй като са подадени от лице, имащо правен интерес
от това, в законоустановения срок. Разгледан по същество същия се явяв
основателен и доказан, и следва да бъде уважен и заповедта на Началника на
РУО-Я., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на ищцата следва да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна поради следните съображения:
Предявения иск е насочен срещу ОУ“***********“ Е., тъй като
трудовото правоотношение на ищцата е възникнало с училището в което заема
длъжността Директор. В тази връзка надлежен ответник по иска за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
работодателя/училището/, а не горестоящия спрямо него орган. Горестоящият
орган РУО-Я. действа като законен представител на работодателя по смисъла
на чл.36 от ЗЗД, при създаване на трудово правоотношение, поради което
правните последици настъпват в правната сфера на работодателя, а не в тази
на по-горестоящия орган. Поради това съдът счита, че исковата молба е
подадена срещу надлежен ответник, който е ОУ“***********“ гр.Е..
Спора по настоящото дело се свежда до законосъобразността на
наложеното наказание. За разрешаване на повдигнатия спор по настоящото
гражданско дело е необходимо да се отговори на въпросите: правилно ли е
възприета фактическата обстановка от горестоящия орган РУО-Я. при
преценка тежестта на нарушението и съразмерно ли е наложеното наказание
на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът счита, че лицата извършили проверката на място в ответното
5
училище и горестоящия орган РУО-Я. са възприели една несъществуваща
фактическа обстановка, тъй като в обжалваната заповед се твърди, че Заповед
№ 1129/03.06.2024 г. е подписана от ищцата без да притежава необходимата
към момента процесуална правоспособност, но в действителност това не е
така, тъй като Заповед № 1129/-3.06.2024 г. не е подписана от ищцата, а от
заместник Директора на ответното училище, което по своята същност
представлява налагане на дисциплинарно наказание за нарушение което
ищцата не е извършила. На следващо място, всички констатирани в хода на
проверката нарушения които са могли да бъдат отстранени са незабавно
отстранени, като видно от Заповед № 1135/06.06.2024 г. на заместник
Директора на училището се установява, че са отменени всички останали
заповеди които са описани като нарушения в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, за които се твърди, че са издадени от ищцата без да
е налице процесуална правоспособност, тъй като към него момент същата е
била в отпуск по болест. Този безспорен факт относно отстранените в хода на
проверката нарушения не е бил взет предвид от горестоящия орган РУО-Я.
към датата на налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.
От издаденото удостоверение от „ВиК“ Я. № 353/13.02.2025 г. ведно с
приложените към него работни карти за СМР и уведомителни писма от „ВиК“
Я. до Община Е. категорично се опровергават възприятията описани в
констативен протокол с № КМД-04-106/07.06.2024 г. и в доклад с № КМН-02-
262/10.06.2024 г. досежно дните през които ответното училище не е имало
водоснабдяване и тези дни са 15.05.и 16.05.2024 г., а не както погрешно е
отразено в цялата документация на РУО-Я. 16.05. и 17.04.2024 г. и по този
начин РУО-Я. погрешно е възприел, че за неучебен ден по неустановения ред,
е обявено още в първия ден в който ответното училище не е имало вода като
достатъчно тежко нарушение. Съдът счита, че горестоящия орган РУО-Я. е
следвало да извърши един последователен и обективен анализ на
фактическата обстановка и така не би достигнал до своя незаконосъобразен
извод, който е обективиран в обжалваната заповед. Съдът счита, че ищцата не
е могла да реагира по друг начин, тъй като е липсвало водоснабдяване втори
пореден ден в сградата на училището и ако същата е разпоредила да се
проведат учебни занятия щеше да извърши много по-тежко нарушение от това
за което е санкционирана, тъй като освен нарушаването на въведените
временни противоепидемични мерки със заповед на Министъра на
6
здравеопазването във връзка с епидемичното разпространение на коклюш в
страната считано от 09.05.2024 г. до 31.07.2024 г., тя неоправдано би изложила
на риск здравето на учениците, педагогическия и непедагогическия персонал
заставяйки ги да прекарат цял ден в сградата на училището в която поради
липсата на вода втори пореден ден няма как да се поддържат задължителните
хигиенни условия, още повече, че това представлява непосредствена опасност
от разпространението и на други болести.
Поради тези причини съдът счита, че ищцата е взела адекватно и
разумно решение което е могла да направи и от което не са настъпили вредни
последици нито за работодателя, нито за учениците, нито за педагогическия и
непедагогическия персонал, поради което съдът счита, че наложеното
наказание „предупреждение за уволнение“ е несъразмерно тежко с оглед на
извършеното нарушение. Преценката на тежестта на нарушенията следва да
се основава на всички обстоятелства имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност
и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя/ към конкретното
неизпълнение. Съдът счита, че преценката по чл.189 от КТ не е съобразена с
естеството на работната дейност и субективното отношение на ищцата към
неизпълнение на трудовите задължения, което наложеното наказание
предупреждение за уволнение се явява незаконно, тъй като не са възникнали
неблагоприятни последици от вменените нарушения на трудовата
дисциплина. Освен това, самите нарушения са формално признати от ищцата
и същата е наредила отстраняването на тези от тях, които могат да бъдат
отстранени непосредствено след установяването им. Поради това съдът счита,
че в случая няма съответствие между наложеното наказание и извършеното
нарушение и предвид тежестта на нарушението наложеното наказани в случая
се явява несъразмерно тежко и това води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед която следва да бъде отменена като такава.
При този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски съгласно чл.38 от ЗАдв. Съгласно тези разпоредби размера на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и този
размер не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС размер
7
за съответния вид работа. Според чл.38 от ЗАдв, адвоката може да оказва
адвокатска помощ безплатно на лица които са близки или роднини на друг
юрист и тъй като в случая има договорено възнаграждение ответника следва
да бъде осъден да заплати на адв.Н. Д. Н. адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-08-1 от 19.06.2024 год.
издадена от Началника на Регионално управление на образованието гр.Я., с
която е на основание чл.195 ал.1 вр. с чл.188 т.2 и чл.187 т.10 от КТ е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на С. Г.
Д. – Директор на ОУ“***********“ гр.Е. с ЕГН ********** от ***********.
Решението по настоящото дело е постановено при участие на трето
лице-помагач на ответника РУО-гр.Я., ул.“***********
ОСЪЖДА ОУ“***********“ гр.Е. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Д. Н. с
личен номер ********** – гр.Я., ул.“***********, кантора 406 сумата в
размер на 1000 лева /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение съгласно
чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8