№ 133
гр. Варна , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:С. Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Владислав Димитров Томов (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213100600536 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на осъденото лице –СТ. Ж. СТ.
срещу присъдата по НОХД № 4563/2019година на ВРС -27-ми състав ,постановена на
02.03.2021година ,с която въззивника е осъден по чл.206 ал.3 от НК и на основание
чл.55ал.1 т.1 от НК от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода
,което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с четири години изпитателен срок,от
влизане на присъдата в сила.С присъдата подс. е бил частично оправдан по обвинението да
е извършил деянието в условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК.
Със същата присъда въззивника е бил осъден да заплати на гражданския ищец „Суит
Фрукт 3 ООД предстявлявано от управителя С. К. сумата в размер 25 348,56лв ,
представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на
престъплението,ведно с лихмите ,считано от датата на увреждането -09.04 2015 година .
С присъдата подс. е бил осъден да заплати направените по делото разноски от ОД на
МВР и Районен съд Варна ,като и държавна такса върху уважения граждански иск и се е
произнесъл по веществените доказателства ,както и е присъдил разноските за одвокатско
възнаграждение на гр. ищец.
В жалбата на въззивника, подписана от упълномощения защитник адв. Ст.И. се прави
искане за отмяна на присъдата и се сочи незаконосъобразност на така постановения съдебен
акт в смисъл на постановен в нарушение на материалния закон ,като желае постановяване
1
на оправдателна присъда.
В допълнителните доводи към въззивната жалба ,изготвени от упълномощения
защитник ,се твърди ,че първоинстанционният съд не е извършил обективен анализ на
събраните доказателства и въпреки обемните мотиви същите не кореспондирали със
събраните доказателства поради което и счита ,че въззивния съд е изправен през липса на
мотиви .Изразяват катеторично несъгласие с мотивите на съда относно липсата на
приложение на чл. 41 от ЗЗД .Заема становище ,че оттеглянето на пълномощното следва да е
направено в същата форма ,в която е направено.
Постъпило е и възражение на чрез повереника на гр. ищец адв. Илия Златев ,в
което счита жалбата за неоснователна ,а така постановената присъда за правилна и
законосъобразна,като навежда съображения за неправилна трактовка във въззивната жалба
относно действието на пълномощното по отношение на упълномощения и на третите лица
.Моли присъдата да бъде потвърдена,като се възложат и разноските по делото направени от
страната.
В съдебно заседание по съществото на делото адв. И. поддържа така депозираната
жалба, ведно с подробните изложения в нея. Счита, че неправилно е приложен материалния
закон. От една страна се касае за неправилна интерпретация на доказателствата, което пък
от своя страна се отразява на мотивите и съставлява процесуално нарушение. Основния
довод, свързан с правомощията, които е имал подсъдимия е дали е можел да извършва тези
действия, ние считаме, че е това е така. Това е видно от разпита на нотариуса и затова
считаме,че има влошени лични и бизнес отношения, които нямат касателство с
извършването на престъплението.
Адв.ЙОРДАНОВ: се присъединява се изцяло към казаното от колегата, както и
мотивите, подробно развити във въззивната жалба. Моли, за отмяна на осъдителната
присъда на подзащитния му. Основен момент пред производството във ВРС считам способа
и погрешното тълкуване на материалния закон от РС по повод способа за оттегляне на
нотариално заверено пълномощно. Правомощията според трайна практика на ВКС се
оттеглят по начин, по който са предоставени. В случая пълномощията са предоставени като
нотариални. В нотариално завереното пълномощно ясно са посочени пълномощията на
упълномощения, като същите не са оттеглени по предвидения от закона ред. Оттеглянето е
следвало да стане по нотариален ред, така както незаинтересования свидетел нотариус О.
обясни и обяснявайки подробно на управителя на дружеството тези правни последици,
които следва да настъпят при нотариалното оттегляне на пълномощното. Дори и в нарочния
запис няма ясно изразено в прав текст изявление за оттегляне на пълномощията, просто има
караници между двама души, които не са съгласни с начина, по който се развива търговската
дейност на самото дружество.В този смисъл счита, че след като неправилно е тълкуван
материалния закон деянието е несъставомерно от субективна страна,в който смисъл моли за
решението на съда.
2
В съдебно заседание представителят на ВОП моли съдът да потвърди присъдата на
ВРС като намерите, че не са налице основания за нейната отмяна, или за изменението й.
Категорично настоящия казус не разглежда гражданско правни взаимоотношения между
страните. Присъдата в тази връзка се явява правилна и законосъобразна.
Адв. ЗЛАТЕВ: Моли да се потвърди присъдата на ВРС като доводите му подробно са
изложени във възражението към въззивната жалба. Доводите относно нарушение на
материалния закон относно приложението на чл. 37 и сл. от ЗЗД също са неправилно
интерпретирани. Принципно оттеглянето на пълномощията по ГПК е свързано с два
аспекта. Първо няма изискване за съвпадение на формата при оттеглянето, спрямо формата
при упълномощаване. На следващо място самото оттегляне има два аспекта - знанието
между пълномощник и упълномощител и това оттегляне в това отношение между
пълномощник и упълномощител е достатъчно упълномощеното лице да бъде уведомено, че
му се оттеглят пълномощията. И втория аспект, който свързан с третите лица, пред които
евентуално упълномощеното лице се представя като пълномощник и заради което е
необходимо оповестяване на това оттегляне до тези три лица, в който случай законодателят
е предвидил нарочна регистрационна система пред нотариус, където всяко лице може да
провери дали определено пълномощно е действащо, или оттеглено. В конкретния случай е
важно отношението между упълномощител и упълномощено лице и по отношение на това
формата не е нарушена, съобразно доказателствата събрани по делото доказват, че това е
станало на инкриминираната дата.
В последната си дума подс.С.: Моли да бъде оправдан и да му се отмени
присъдата.
Въззивният съд като взе предвид доводите на страните и след служебната проверка по
чл.313 и чл.314 от НПК установи следното:
От фактическа страна :
Към 2014г. подс. С.С. и св. С.Г. К.-гр.ищец били в приятелски взаимоотношения.
Тогава св. К. бил управител на "Суит Фрукт 3" ООД, с ЕИК ********* и със
седалище гр. Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №21, вх.В, ет.1, ап.50,като дружеството било
регистрирано през м. декември 2013 г. с основна дейност търговия на едро и дребно с
хранителни продукти, плодове и зеленчуци.
При неговата регистрация съдружник бил П. М.. Последният, заедно и поотделно със
св.К. управлявали дружеството. Към средата на 2014г. М. преустановил дейността си в
дружеството.
Св.К. споделил този факт с подс.С., който от своя страна решил да започне да работи
със свид. К.. Подс.С. не желаел лично да участва като съдружник в дружеството, затова на
3
01.07.2014 г. П. М. прехвърлил дружествените си дялове на св.З. Т. И., която живеела на
съпружески начала с подс. С.. Св. И. станала съдружник в дружеството, а управлението на
същото се поело от св.К., който заедно с подс.С. работили в него.
За осъществяване дейността на дружеството било наето складово помещение, находящо
се в гр. Варна, ул. „Ян Хуняди" № 6. Складът включвал едно по-голямо помещение и едно
по-малко, обособено за офис. Дружеството стопанисвало и магазин, находящ се в гр. Варна,
ул. „Евлоги Георгиев" № 39.
Дружеството разполагало с персонал и дълготрайни материални активи /ДМА/ - четири
броя МПС - Товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама № *;
Товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ В 3978 КН, цвят бял, рама № ***; Товарен
автомобил „Пежо Експерт“ с per. № В 8565 НК, цвят бял, рама № * и Товарен автомобил
„Пежо Боксер“ с peг. № В 9436 НА, цвят черен, рама № ***.
В складовото помещение като склададжия работел св. С. Т. П., а като шофьор работел
св.Стефан И. К.. Пред помещението на обособен паркинг се паркирали посочените по-горе
четири броя МПС. В по-малкото складово помещение, обособено за офис, се съхранявали
документите за четирите автомобила - големи и малки талони, както и ключовете за същите.
В по-голямото складово помещение се намирали и следните движими вещи, собственост
на „Суит Фрукт 3“ ООД: Кафе-машина марка „Силвър Крест“; Кантарна палетна количка
марка „Ливтекс Т“; Палетна количка марка „Тоталлифт“; Котлонен климатик марка
„Мидея"; Телефонен апарат/факс марка „Панасоник“; Принтер марка „Лексмарк Т640“;
Термо принтер марка „Датекс ЛП 50“; 2 /два/ броя настолен компютър с монитор марка
„Делл“; Настолен компютър марка „IВМ“ с монитор марка „НР 1740“; 6 /шест/ броя
електронни кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4 /четири/ броя камери и
Монитор марка „НР“.
Като продавач-консултант в магазина работела св. М. А. Т.. В магазина се продавали
плодове и зеленчуци, пакетирана стока и фрешове. Там се намирали и следните вещи,
собственост на "Суит Фрукт 3" ООД: цитрусова сок преса марка „Бартшер С51" и
сокоизстисквачка марка „Профи Коок".
Подс. С. разполагал с ключове както за двете помещения на склада, находящ се на гр.
Варна, ул. „Ян Хуняди" № 6, така и за магазина, находящ се в гр. Варна, ул. „Евлоги
Георгиев"№ 39.
Във връзка с развитие на дейността на дружеството на 25.08.2014г. св.К. сключил с
търговска банка “Уникредит Булбанк“ АД договор за банков и ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице, по силата на който банковата институция му предоставила
кредит в размер на 45, 900 лв,като за обезпечаване на кредита била сключена договорна
ипотека върху недвижим имот- собственост на майката на К., а "Суит Фрукт 3" ООД било
4
привлечено за солидарен длъжник по кредита. Сумата усвоена по кредита била вложена от
св.К. в дейността на дружеството, срещу уговорката със С., че кредита ще се погасява от
касата на дружеството.
С пълномощно заверено под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. от помощник-
нотариус по заместване при нотариус И. О., вписана в нотариалната камера под рег.
№561, св. С.Г. К. упълномощил подс. С. да ръководи цялата дейност на „Суит Фрукт
3“ ООД, гр. Варна, ЕИК *********, като ръководи планирането на дейността, свиква
събрания, взема решения и др., да представлява дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД,
както и пред всички други търговски банки като тегли, внася, нарежда преводи, да подава и
получава необходимите документи, да управлява движимото и недвижимо имущество на
дружеството, да извършва продажба на движимо имущество, собственост на дружеството,
включително и МПС, като определя условията и цената на продажбата, да представлява
управителя пред нотариус при сделката и подпише договора за продажба.
Пълномощното било представено и пред търговска банка „Уникредит Булбанк“ АД с вх.
№0339-2800458/12.08.2014г., където дружеството притежавало разплащателна сметка в лева
№70001521303084, като бил представен и спесимент на подписа на подс.С.. На 10.09.2014г.
св.К. упълномощил и св.З. И. да оперира с горепосочената разплащателна сметка, като внася
и тегли пари в брой, да нарежда преводи, както и да закрива сметката.
Към 2014г.-2015г. св. Ж. С. Ж.в- баща на подсъдимия С., бил собственик и управител на
„Пиотита" ЕООД гр. Варна. Дружеството било регистрирано на 12.02.2014г. С пълномощно
заверено под peг. № 549/2014 г. от 14.02.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при
нотариус И. О., вписана в нотариалната камера под рег.№561, св. Ж.в упълномощил сина си,
подс. С. да осъществява оперативната дейност по управление на дружеството, да извършва
всички правни действия от името и за сметка на дружеството, да получава изцяло
уговорените насрещни престации по всички сключени от него договори и др..
Първоначално св.К. и подсъдимият С. били в добри отношения, като и двамата се
занимавали с дейността на дружеството. Всеки един от тях осъществявал дейност по
закупуване на стоки и доставка, като придружавал работниците в дружеството.
Дружеството „Суит Фрукт 3“ ООД, гр. Варна имало търговски взаимоотношения с
„Плод Комерс Варна" ООД, с управител св. Е. К. М., от което дружество закупувало
плодове и зеленчуци. Случвало се такива продукти да бъдат закупувани и от магазин
„Метро“, където в повечето случаи разплащането се извършвало с банкова карта от
разплащателната сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД. Банкова карта за
разплащане от сметката на дружеството, притежавал и подс.С.С..
В началото на 2015 г. поради различни причини, отношенията между Св. К. и подс. С. се
обтегнали. През месец февруари 2015г. К. получил микро инсулт и бил хоспитализиран
в болнично заведение. Впоследствие след изписването му от болницата, той бил в
5
болничен и не ходел на работа. По време на лечението му, той бил уведомен от св.П., че
катинарите на складовото помещение са сменени. Когато се възстановил, в началото на
месец април 2015г. св.К. отишъл до складовото помещение на дружеството, находящо се в
гр.Варна, ул.“Ян Хуняди“, но не бил допуснат в него от подс.С..
На 08.04.2015 г., преди обяд подс. С. потърсил св.К. в дома му на ул.“Евлоги Георгиев“
бл.21, вх.В, ет.1, ап.50. Последният се съгласил да разговаря с подсъдимия, като излязъл
пред дома си и влязъл в управлявания от С. автомобил. Двамата провели разговор за
фирмените дела, като подсъдимият поискал от свид.К. да прехвърли дружествените си
дялове на св.З. И.. Св.К. му казал, че за да го стори трябва да му заплатят сумата от 50 000
лв., за да възстанови банковия кредит, който бил вложил в дейността на дружеството.
Подсъдимият от своя страна му отвърнал, че може да му даде сумата от 35 000 лв., но К. не
бил съгласен. Тъй като не могли да постигнат до съгласие по между си, св.К. го уведомил,
че оттегля пълномощното, по силата, на което той можел да се разпорежда с
имуществото на дружеството и че ще предприеме действия в тази посока още същия
ден. Подс.С. му отговорил, че това няма как да се случи и че ще се видят в съда, след което
разговорът приключил и св.К. се прибрал в дома си. Разговорът между двамата бил записан
на ползвания от св.К. мобилен телефон. Обстоятелството, че двамата разговарят в
автомобила на подс., било възприето от св.Н. Ф.- сестра на св.К., която в този ден отивала в
дома на брат си. Св.К. споделил със свид. Ф. съдържанието на разговора им с подс.С., в това
число и , че го уведомил, че си оттегля пълномощното.
Веднага след приключване на разговора с подс.С. свидетелите К. и Ф. отишли в
кантората на нотариус И. О. и поискали да бъде съставено уведомление за оттегляне на
пълномощно peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. На същата дата било съставено
уведомление до нотариус О., вписано под рег.№1527/2015г. в кантората на нотариус О., с
което св. К., считано от 08.04.2015г., оттеглил пълномощията, дадени на подс.С. в
пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И. О. с peг. № 561 на
НК. Съответно на волята на свид.К. - двамата посетили и филиал „Явор“ на банка
„Уникредит Булбанк“ АД, където с уведомление вх.№0339-41-002208/08.04.2015г. св.К.
уведомил банковата институция, че е оттеглил пълномощията, дадени на подс.С. в
пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И. О. с peг. № 561 на
НК, в резултат на което била блокирана и дебитната карта, ползвана от подс.С..
В ранните часове на 09.04.2015г. подс.С. и свидетелите С. П. и С. К. отишли в магазин
„Метро“, за да закупят продукти. На касата на магазина, подс.С. опитал да заплати с
ползваната от него фирмена карта, но установил, че не може да извърши разплащане. Това
предизвикало у него раздразнение, тъй като разбрал, че това е последица от действията на
св.К. по оттегляне на пълномощното, по силата на което можел да се разпорежда с
имущество на дружеството. Констатираното от него, той споделил пред свидетелите П. и
К.. Св.П., към този момент от своя страна бил уведомен от св.К., че пълномощията на С. ще
бъдат оттеглени. Във връзка с горното, подс.Посетил и дома на св.К. в ранните часове на
6
09.04.2015г., но не можал да разговаря с него.
Въпреки, че още на 08.04.2015г. бил уведомен от св.К., че са му оттеглени пълномощията
и че на 09.04.2015г., в сутрешните часове, той се уверил в това, подс.С. решил да се
разпореди с цялото налично движимо имущество на„Суит Фрукт 3“ ООД- МПС и други
движими вещи, като го прехвърли в полза на дружеството на своя баща - „Пиотита“ ЕООД,
чиито пълномощник също бил. Още същия ден / на 09.04.2015г./ подс.С. отишъл в кантората
на нотариус О. Ш. и се легитимирал като пълномощник на „Суит Фрукт 3“ ООД,
представлявано от управителя К. съгласно пълномощно заверено под peг. № 3439/2014 г. от
08.08.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус И. О., за което вече знаел ,
че е оттеглено от упълномощителя. С договор за покупко-продажба на моторни превозни
средства от 09.04.2015 г., с нотариална заверка на подписите, заверен под рег.
№2957/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш., вписан под рег.№147 на НК „Суит Фрукт
3" ООД представлявано от подс.СТ. Ж. СТ., като продавач, продало на купувача „Пиотита"
ЕООД, представлявано от бащата на подсъдимия- Ж. С. Ж.в следните МПС, собственост на
"Суит Фрукт 3" ООД: Товарен автомобил „Форд Транзит" с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама
№ *; Товарен автомобил „Фиат Дукато" с рег.№ В 3978 КН, цвят бял, рама № ***; Товарен
автомобил „Пежо Експерт" с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № * и Товарен автомобил
„Пежо Боксер" с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № ***, за сума в общ размер на 2 100
лева. За продажбата била изготвена фактура с № **********/09.04.2015 г. с получател
„ПИОТИТА" ЕООД и доставчик „СУИТ ФРУКТ 3" ООД със сума за плащане 2 100 лева. За
съставител на фактурата бил посочен св. К.. С договор за покупко-продажба на движими
вещи от 09.04.2015 г. вписан под рег. №2956/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш.,
вписан под рег.№147 на НК „Суит Фрукт 3" ООД представлявано от подс.СТ. Ж. СТ.,
легитимиращ се като пълномощник на дружеството, като продавач, продал на купувача
„Пиотита" ЕООД, представлявано от управляващия Ж. С. Ж.в следните движими вещи,
собственост на "Суит Фрукт 3" ООД: Кафе-машина марка „Силвър Крест"; Цитрусова сок
преса марка „Бартшер С51"; Кантарна палетна количка марка „Ливтекс Т"; Палетна количка
марка „Тоталифт"; Котлонен климатик марка „Мидея"; Телефонен апарат/факс марка
„Панасоник"; Принтер марка „Лексмарк Т640"; Термо принтер марка „Датекс ЛП 50"; 2
/два/ броя настолен компютър с монитор марка „Делл"; Сокоизстисквачка марка „Профи
Коок"; настолен компютър марка „IВМ" с монитор марка „НР 1740"; 6 /шест/ броя
електронни кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4 /четири/ броя камери и
Монитор марка „НР". За продажбата била изготвена фактура с № **********/09.04.2015 г. с
получател „ПИОТИТА" ЕООД и доставчик „СУИТ ФРУКТ 3" ООД със сума за плащане 1
500 лева. За съставител на фактурата бил посочен св. К..
При сключване на договорите подс. С. представлявал „Суит Фрукт 3" ООД , като се
легитимирал пред нотариуса с пълномощно с peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. заверено
от помощник-нотариус при нотариус И. О. с peг. № 561 на НК и упълномощител СП. Г. КЬ.
в качеството му на управител на „Суит Фрукт 3" ООД, за което знаел вече , че е оттеглено
от св.К. като упълномощител .
7
Впоследствие прехвърлените с договори за покупко-продажба от 09.04.2015 г.
автомобили били откарани от паркинга на складово помещение, находящо се в гр. Варна, ул.
„Ян Хуняди" № 6, а вещите били изнесени и занесени в офиса на „Пиотита“ ЕООД.
На 15.04.2015г. била изготвена и нотариална покана до подс.С.С., вписана под рег. №
4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., вписан под рег.№572 на НК, с която св. К., в качеството
си на управител на „Суит Фрукт 3" ООД с ЕИК *********, го уведомявал писмено, че е
оттеглил дадените пълномощия, с пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. С разписка
от 16.04.2015г. подс. СТ. Ж. СТ. получил нотариалната покана.
В края на месец април 2015г. св.К. разбрал, че подс. С. е прехвърлил цялото налично
имущество на „Суит Фрукт 3" ООД в полза на „ПИОТИТА" ЕООД, поради което и
подал жалба в РП-Варна.
Впоследствие до дружеството била изпратена нотариална покана от св.З. И. и същата
прехвърлила дружествените си дялове на св.Н. Ф., а подс.С. започнал да развива идентична
дейност, като тази на „Суит Фрукт 3“ ООД чрез дружеството на баща си- „ПИОТИТА"
ЕООД.
От назначените и изготвени по делото две съдебно-оценителни експертиза /л.236-237;
л.240-241 от ДП/ е била установена стойността на инкриминираните вещи:
- Товарен автомобил „Форд Транзит" с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама №*; Товарен
автомобил „Фиат Дукато" с рег.№ в 3978 КН, цвят бял, рама № ***; Товарен автомобил
„Пежо Експерт" с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № * и Товарен автомобил „Пежо Боксер"
с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231A6215288336, Кафе-машина марка „Силвър
Крест"; Цитрусова сок преса марка „Бартшер С51"; Кантарна палетна количка марка
„Ливтекс Т"; Палетна количка марка „Тоталлифт"; Котлонен климатик марка „Мидея";
Телефонен апарат/факс марка „Панасоник"; Принтер марка „Лексамрт Т640"; Термо
принтер марка „Датекс ЛП 50"; 2 /два/ броя настолен компютър с монитор марка „Делл";
Сокоизстисквачка марка „Профи Коок"; Настолен компютър марка „IВМ" с монитор марка
„НР 1740"; 6 /шест/ броя електронни кантари неустановена марка; Устройство DVR; 4
/четири/ броя камери и Монитор марка „НР" към датата на деянието е била в общ размер
на 25 348,56 лева.
От назначената и приобщена съдебно-счетоводна експертиза /л.245-248 от ДП/ за
извършената продажбите на инкриминираните вещи са представени фактури №
**********/09.04.2015 г. за сумата от 2 100 лв. с ДДС и **********/09.04.2015 г. за сумата
от 1 500 лева с ДДС,като за съставител на фактурите е посочен св. К., но липсвал подпис на
лицето. Посочено било плащане в брой, без да е представен касов бон. Същевременно в
договорите за покупко-продажба изрично било посочено, че продавачът е получил в брой от
купувача сумите при сключване на договорите. Нямало данни сумата да е постъпила в
8
касата на дружеството - продавач. Поради това експертизата е приела, че щетата е в пълния
размер на имуществото, с което С. се е разпоредил. В заключението е посочено още, че
разликата между договорената продажна цена на вещите и пазарната им стойност
възлизала на 21 748, 56 лв.
В хода на съдебното следствие съдът е изискал въз основа служебното начало и е
приобщил по делото справка и заверени копия от документи от нотариус О.Шарабанки, а
именно:
- писмо от нотариус О. Ш. от 07.01.2020г. ведно с 2 броя справки от общ регистър и
заверени за вярност копия от: договор за покупко-продажба на моторни превозни средства
от 09.04.2015г., пълномощно от СП. Г. КЬ., с което упълномощава СТ. Ж. СТ., декларация
по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от 24.03.2015г., свидетелство за регистрация част І относно т.а.
„Фиат Дукато“ с рег. № В 39 78 КН, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Пежо
Експерт“ с рег. № В 85 65 НК, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № В 94 36 НА, свидетелство за регистрация част І относно т.а. „Форд
Транзит“ с рег. № В 20 68 РК, разписка № 04000324253492 от 08.04.2015г., разписка №
04000324253493 от 08.04.2015г., разписка № 04000324253496 от 08.04.2015г., удостоверение
№ ********** от 09.04.2015г., удостоверение № ********** от 09.04.2015г. и справка от
Търговски регистър относно регистрацията на фирма „Пиотита“ ЕООД.
- В хода на съдебното следствие на основание чл.74, ал.2, т.2 от ДОПК е разкрита
данъчна тайна по смисъла на чл.72, ал.1 от ДОПК от органите на ТД на НАП – Варна, като е
приобщена информация относно: ГДД ведно с прилежащите ГФО за „Суит Фрукт 3“ ООД
за 2014г., 2015г. и 2016г.; Пълномощни за представителство и подаване на документи в ТД
на НАП на „Суит Фрукт 3“ ООД; Информация за банковите сметки на „Суит Фрукт 3“ ООД
и др.
В хода на съдебното следствие на основание чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ е разкрита банкова
тайна от “Уникредит Булбанк“ АД относно наличностите и движенията по банковата сметка
на дружеството. От приобщените копия от установените в досието на клиента „Суит фрукт
3“ документи с Уведомление от 08.04.2015г. до “Уникредит Булбанк“ АД, клон „Явор“ св.К.
е уведомил банковата институция, че оттегля пълномощно peг. № 3439/2014 г. от
08.08.2014 г., заверено от помощник- нотариус по заместване при нотариус И. О., вписана в
нотариалната камера под рег.№561 с пълномощник подс.С..Уведомлението е входирано в
банковата институция под вх.№0339-41-002208/08.04.2015г. /л.147 от СД/.
От справката за съдимост се установява ,че подс.С. не е бил осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност.
В мотивите си съдът правилно не е кредитирал обясненията на подс.С. в частта, в която
сочи, че към момента на сключване на договорите за покупко-продажба на
инкриминираните вещи не е знаел, че св.К. е оттеглил пълномощията си от него, даващи му
9
право да се разпорежда с имуществото на дружеството, а е научил този факт две-три
седмици след сделките, както и че е правил опит да се свърже със св.К. преди продажба на
вещите, но не можал да осъществи контакт с него.
Действително формално по делото е налична нотариална покана от 15.04.2015г.,
вписана под рег. № 4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., с която св. К., в качеството си на
управител на „Суит Фрукт 3" ООД с ЕИК *********, го уведомявал писмено, че е оттеглил
дадените пълномощия, с пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г., като тази покана е
връчена на подсъдимия на 16.04.2015г., с приложената по делото разписка.
Въпреки това , по делото фигурират редица преки и косвени доказателства, че подс.С.
е бил уведомен от св.К. за оттегляне на процесното пълномощно/ т.е. с ясна воля / още преди
обяд на 08.04.2015г., както и че към момента на реализиране на сделките по продажба на
процесните вещи на 09.04.2015г.подс. е бил наясно, че вече не е упълномощен да
представлява дружеството и да се разпорежда с неговото имущество.
В тази насока изводите на съда са правилни и са подкрепени с показанията на
свидетелите С. К., Н. Ф. и С. П..
-Св.К. е последователен във всичките си разпити, както в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, така и пред настоящия съдебен
състав, че на 08.04.2015г., преди обяд е бил потърсен от подсъдимия, като между тях е бил
проведен разговор относно взаимоотношенията им и фирмените дела, при който разговор
поради неразбирателство между двамата, св.К. го е уведомил, че си оттегля пълномощията
от него. В посочената насока са и показанията на св.Ф., която макар да не е присъствала на
разговора по между им е видяла подсъдимия пред входа на жилището на св.К. да разговоря
с него именно на 08.04.2015г. Същата сочи и че св.К. и е споделил, че е уведомил
подсъдимия С., че в качеството си на управител на дружеството оттегля пълномощията си
от него, като именно това е бил поводът още същия ден двамата да посетят кантората на
св.Ив. О. – нотариус в гр.Варна и съответно филиал на банката, в която дружеството имало
банкова сметка, като св.К. извършил и съответните уведомления, свързани с оттеглянето на
пълномощното.
Нещо повече, че подсъдимият е бил уведомен от св.К. свидетелства и свидетелят С. П.,
който във всички показания депозирани по делото, както пред съдебния състав,
включително и депозирани при провеждането на очната ставка със св.К., така и тези
приобщени чрез прочитането им е категоричен, че в ранните часове на 09.04.2015г.
подсъдимият е бил наясно, че пълномощията са му оттеглени, тъй като не е можал да
извърши разплащане със служебната дебитна карта на дружеството.
Съдът правилно и обосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, с
която сочи, че с получените от продажбата на движимите вещи на дружеството суми е
извършил разплащания на стари задължения на дружеството, тъй като бил свършил
10
оборотните пари в брой. Действително от представената по делото фактура от „Плод Комерс
Варна“ ЕООД /л.226 от ДП/ и от показанията на св.М., приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК е видно, че към 15.04.2015г. е имало остатъчни
задължения по тази фактура в размер на 12 785лв., като цялата сума по фактурата била 16
508, 42 лв., но по делото отсъстват доказателства именно подс.С. да е направил частично
плащане по тази фактура. Налични са такива, че плащанията са извършени от св.К. и то след
разпореждането с имуществото на дружеството.
От друга страна, от приобщените по делото извлечения от банковата сметка на
дружеството в „Уникредит булбанк“ АД /л.157 от СД/, относно наличностите по тази
сметка към м.04.2015г. е видно, че по сметката на дружеството на 07.04.2015г. и на
09.04.2015г. са постъпили съответно 3500 лв. и 2087.08 лв. т.е. по банковата сметка е имало
наличности, които е можело да покрият задълженията на дружеството, още повече, че сам
подсъдимия твърди, че дружеството не е имало финансови затруднения, а само забавени
плащания т.е. не е било нужно разпродаване на имуществото му за покриване на
задълженията на дружеството. Нещо повече, твърденията на подсъдимия, че към
09.04.2015г. е свършил оборотните пари в брой, при тези наличности по банковата сметка,
идва да покаже, че той действително е бил наясно, че пълномощията са му оттеглени и
достъпът до сметката на дружеството му вече е бил ограничен към тази дата.
Обясненията на подсъдимия относно причината за прехвърляне на активите в полза на
дружеството, управлявано от неговия баща, също сочат на липса на необходимост за
погасяване на задължения на дружеството, тъй като в обясненията си той сам твърди, че
баща му е изтеглил кредит, за да му помогне, за това и за да го компенсира прехвърлил
имуществото на дружеството.Твърденията на подсъдимия, че не можел да се свърже с К. и
че отношенията им се влошили, тъй като го бил „хванал да краде“ са голословни и не
почиват на установените по делото доказателства.
По делото са налични доказателства, че К. е ходил в дружеството след излизане си от
болницата, но не е бил допуснат до неговите помещения. Затова в тази им част, обясненията
на подсъдимият съдът правилно е възприел като защитна теза и като естествен стремеж за
оневиняването му. В останалата им част съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия,
тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото.
По отношение на показанията на св.З. И. съдът е отчел подразбиращо се съмнение в
тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката в периода 2008 до 2017г. години
е живяла на съпружески начала с подсъдимия, като към момента на съдебното заседание, в
който е разпитана в нейна полза е била издадена заповед за незабавна защита
№122/11.07.2019г. срещу подсъдимия. Въпреки това , нейните показания кореспондират с
установените по делото фактически положения и не са в противоречие с останалите събрани
по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Съдът е кредитирал показанията на св.С. К. депозирани в хода на съдебното следствие
11
при проведените му разпити в с.з. на 17.12.2019г., както и тези депозирани в ДП и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК. За да прецени
показанията на тази свидетел, съдът отчете обстоятелството, че той е управител на
ощетеното по делото ЮЛ. В настоящия процес свидетелят К. е разпитван общо осем пъти-
седем път в ДП, съответно на : 04.09.2015г., 18.09.2015г., 25.01.2016г., 19.02.2016г.,
09.03.2017г., 29.03.2017г. и 31.08.2017г.. пред разследващ орган, които показания съдът е
приобщил чрез прочитането им със съгласието на всички страни в процеса, в това число и
със съгласието на подсъдимия и пред настоящия съдебен състав – на 17.12.2019г. Във
всички тях, показанията на св. К. по отношение на основните факти от предмета на
доказване остават непроменени,последователни и логични,относно фактите относими към
делото и отношенията с подс.С., за това ,как се е осъществявала дейността на дружеството,
кой, какви права и задължения е имал, какви вещи е притежавало дружеството, какъв е бил
неговият персонал, взаимоотношения с контрагенти и прочие.
Нещо повече показанията на св.К., че е оттеглил пълномощията си, в качеството си
на управител на дружеството, от подсъдимото лице още на 08.04.2015г. и това е доведено до
знанието на подсъдимия лично от него са последователни и непротиворечиви по време на
целия процес. Още в хода на ДП, в три от проведените му разпитите - съответно на
04.09.2015г., на 19.02.2016г. и на 29.03.2017г. св.К. подробно е посочил кой е инициирал
разговор по между им, при какви обстоятелства, къде се е провел този разговор, посочил е и
съдържанието на проведения разговор между него и подсъдимия в преди обедните часове на
08.04.2015г., както и че поради неразбирателство по между им относно съвместната дейност
и финансовите им взаимоотношения го е уведомил, че оттегля пълномощията си от него и
още същия ден ще предприеме действия в тази посока.
Горното обстоятелство е многократно заявено /на въпроси на страните в процеса, а и
на такива зададени от съда/ и пред съдебния състав при проведения му разпит на
17.12.2019г. В подкрепа на неговите показания са и тези депозирани от св.Ф., установена и
разпитана за пръв път в съдебното производство, която е възприела непосредствено, че
подсъдимият и св.К. /неин брат/ разговарят в автомобил, пред блока на К., като
непосредствено след този разговор, тя е била уведомена за неговото съдържание, поради
което е придружила брат си до нотариалната кантора на н-с О. за съставяне на уведомление
по оттегляне на пълномощното, както и до филиал на търговската банка, в която
дружеството имало банкова сметка, за ограничаване на достъпа до нея на подсъдимия. Все в
подкрепа на показанията на св.К. са и показанията на св.С.П., който също е узнал от К., че
пълномощията на С. са оттеглени, като лично е възприел реакцията и думите на подс.С. в
ранните часове на 09.04.2015г., когато не е могъл да извърши разплащане с притежаваната
от него банкова карта на дружеството, което е провокирало у него раздразнение и реплика,
че К. му е „спрял“ пълномощното. В подкрепа на показанията на св.К. са и писмените
доказателства по делото - уведомление до нотариус О., вписано под рег.№1527/2015г. в
кантората на нотариус О., с което св. К., считано от 08.04.2015г., оттегля пълномощията,
дадени на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И. О.
12
с peг. № 561 на НК, уведомление вх.№0339-41-002208/08.04.2015г. до банка „Уникредит
Булбанк“ АД, св.К. уведомил банковата институция, че е оттеглил пълномощията, дадени
на подс.С. в пълномощно № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. по описа на нотариус И. О. с peг.
№ 561 на НК. Обективните действия на св.К. след проведения разговор с подс. на
08.04.2015г. са логична последица от съдържанието на разговора, в това число и от
извършеното от него уведомяване, че пълномощното, предоставящо му представителна
власт да представлява дружеството и да се разпорежда с неговото имущество се оттегля. Ето
защо съдът напълно кредитира показанията на св.К. в тази част.
Първоинстанционният съд правилно е изключил от доказателствата записа на разговора
на св.К., записан на мобилният му телефон, тъй като този запис е съставен без съгласието
на участващия в него С. и като такъв не може да бъде ценен.
Съдът не е кредитирал и показанията на св.К. в частта, в която сочи, че подс. и неговата
съжителка- съдружничка в дружеството- св.З. И. не са внесли никакви пари в дружеството.
От представените от самия него писмени доказателства с жалбата до ВРП от 15.04.2015г., а
именно копие от договор за заем от 01.06.2015г. по силата, на който св.И. е предоставила на
дружеството паричен заем в размер на 9100лв, а с разписка от същата дата /приложена в
копие/, св.К. като управител на дружеството е приел сумата по заема.
Съдът не е кредитирал и показанията на св.К. по отношение на изложеното от него в
съдебно заседание, че е получил кредит от „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 49 000.00
лв., които вложил в дружеството, тъй като и в тази част показанията му противоречат на
приобщените по делото писмени доказателства - договор за банков и ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице, видно от който банковата институция му
предоставила кредит в размер на 45, 900 лв. В тази част показанията му противоречат на
приобщените по делото писмени доказателства и не са кредитирани от съда, но съдът
правилно е отчел тези противоречия за обясними предвид изминали период от датата на
инкриминираното деяние до датата на провеждането на разпита в с.з. – 17.12.2019г.. По
отношения на задълженията на дружеството към „Плод Комер“ ЕООД съдът се е доверява
на показанията на св.К. депозирани в хода на ДП, към които той се придържа в съдебно
заседание.В останалата им част, тъй като кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства, съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел.
Съдът правилно и обосновано е кредитирал показанията на свид.Ф. и тези на С. П. ,както
и тези на свид.Ст.К. и на свид. М.Т.,Ем.М. и свид. Ив.О. -нотариус,Зл.А. и Г. Т. като дал
ясен и недвусмислен отговор ,кои от тях са противоречиви и кои са непротиворечиви и
допълващи останалите гласни и писмени доказателства приобщени по делото и съответстват
на установената фактическа обстановка.
Фактите по делото са били подкрепени и от компетентното и и безпристрастно дадено
заключението на вещото лице М. С. по назначената и приобщена по делото съдебно-
13
счетоводна експертиза,както и от приобщените делото две съдебно-оценителни
експертизи,поради пълно съответствие на останалите гласни и писмени и веществени
доказателства събрани по делото.
От събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал съдът
правилно и законосъобразно не е кредитирал приложените по ДП един брой флаш памет
(записващо устройство) с черен корпус, с надпис от едната страна „San Disk“ , а от другата
страна с надпис „Cruzer Edge 8GB“ предадена на 29.03.2017год. от св. К. с протокол за
доброволно предаване, съдържаща звукозапис, по следните съображения:
Частният аудио запис съдържащ се на записващото устройство на флаш паметта
предадена от св.С.К., съдът счете за недопустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.105, ал.2 от НПК, тъй като не е било събрано и изготвено по реда и условията
предвидени в НПК.
На първо място следва да се посочи, че този запис е направен в пълно противоречие
с нормата на чл. 32, ал.2 от Конституцията на Република България съгласно която „Никой не
може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените
от закона случаи“. За целите на наказателното производство тези случаи са уредени в два
нормативни акта – НПК, глава ХІV, раздел VІІІ „Специални разузнавателни средства“ и
ЗСРС като приложението им е допустима интервенция в личното пространство на лицето,
но при строга законова регламентация. Точно затова и резултатите от тях инкорпорирани
във ВДС могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства с оглед
нуждите на наказателния процес. В конкретния случай няма никакво съмнение, че записът
направен със записващото устройство – телефон от св. К. не представлява такова
доказателствено средство, което да е събрано или изготвено по реда на НПК, поради което и
същото е недопустимо по силата на чл.105, ал.2 от НПК. В тази връзка доброволното
предаване на флаш паметта /записващото устройство/, на който е бил пренесен звуковият
файл, не налагат друг извод защото в случая очевидно са заобиколени изричните правила
предвидени в глава ХІV, раздел VІІІ от НПК - чл.172 и сл. И доколкото процесуалната
допустимост на доказателствените средства произтича от закона, а не от неговото
заобикаляне коментирания по-горе запис и свързаното с него веществено доказателство
правилно следва да се изключат от доказателствата по делото ,поради което и не са
кредитирани .
Безспорно в редица свои решения ВКС застъпва становището, че снимките и записите от
видеокамери и пр. поставени на обществени места могат да бъдат третирани като
веществени доказателства в наказателния процес. Без съмнение, обаче, в тези решения става
въпрос за „случайно“ създадени записи. Съобразно константната практика на ВКС,
например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о.,
в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и
14
Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се
приобщят случайно създадени записи– в случая флаш памет със запис, като материалните
им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани
или предадени от съответната институция, лице, дружество. Правилно и задължително е
тогава да бъде назначена техническа експертиза, която да изясни въпроса има ли
манипулации по записа. Различна е ситуацията, когато не може да бъде проследено как
именно е създаден записът, дали случайно или преднамерено, както е в настоящия случай,
тъй като се твърди от св.К., че същият е създаден случайно, което твърдение обаче съдът
прие за нелогично, но пък е бил създаден без знанието и съгласието на участващия в него.
Когато записът не е случаен, а е създаден нарочно, целенасочено, в нарушение на чл.32, ал.2
от КРБ и при явно заобикаляне на закона той е негоден, недопустим по смисъла на чл.105,
ал.2 от НПК. В този случай съответния звукозапис, според практиката на ВКС не може да
има характера на годно доказателствено средство в наказателния процес. С оглед
гореизложеното и съдът изключи звукозаписа, съхранен на един брой Флаш памет
(записващо устройство) с черен корпус, с надпис от едната страна „San Disk“ , а от другата
страна с надпис „Cruzer Edge 8GB“ предадена на 29.03.2017год. от св. К. с протокол за
доброволно предаване от доказателствената съвкупност.
Фактите по делото са безспорно изяснени и доказани, освен от посочените по горе
доказателства и а от писмените доказателства – пълномощно заверено под peг. №
3439/2014 г. от 08.08.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус И. О.,
вписана в нотариалната камера под рег.№561, пълномощно заверено под peг. № 549/2014 г.
от 14.02.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус И. О., вписана в
нотариалната камера под рег.№561; договор за покупко-продажба на моторни превозни
средства от 09.04.2015 г., заверен под рег. №2957/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш.,
вписан под рег.№147 на НК, договор за покупко-продажба на движими вещи от 09.04.2015
г. заверен под рег. №2956/09.04.2015г.в кантората на нотариус О.Ш., вписан под рег.№147
на НК; от приобщената по делото : писмо от нотариус О. Ш. от 07.01.2020г. ведно с 2 броя
справки от общ регистър,декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от 24.03.2015г., свидетелство
за регистрация част І относно т.а. „Фиат Дукато“ с рег. № В 39 78 КН, свидетелство за
регистрация част І относно т.а. „Пежо Експерт“ с рег. № В 85 65 НК, свидетелство за
регистрация част І относно т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № В 94 36 НА, свидетелство за
регистрация част І относно т.а. „Форд Транзит“ с рег. № В 20 68 РК, разписка №
04000324253492 от 08.04.2015г., разписка № 04000324253493 от 08.04.2015г., разписка №
04000324253496 от 08.04.2015г., удостоверение № ********** от 09.04.2015г.,
удостоверение № ********** от 09.04.2015г. и справка от Търговски регистър относно
регистрацията на фирма „Пиотита“ ЕООД; от приобщените по делото нотариална покана до
подс.С.С., вписана под рег. № 4900/15.04.2015г. на нотариус К.И., вписан под рег.№572 на
НК и разписка с дата на връчване 16.04.2015 г.. ; от приобщените по делото писмо от ТД на
НАП – Варна с изх. № 58649-1 от 06.01.2020г. ведно със заверени за вярност копия от:
15
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО от 31.03.2016г., годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО от 30.03.2017г.; писмо от ТД на НАП – Варна с изх. № 58649-
3 от 10.07.2020г. ведно със справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори към дружеството „Суит фрукт 3“ ООД през периода от 01.01.2014г. до
31.12.2015г.; от приобщените по делото писмо от Уникредит Булбанк АД изх. № 16-001884
от 10.06.2020г. и копия от установените в досието на клиента „Суит фрукт 3“ документи, в
това число и извлечения от банкова сметка; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна УРИ № 819000-48240 от 13.10.2020г. ведно със справка за всички промени в
регистрацията извършени след 2015 година на следните превозни средства – т.а. „Фиат
Дукато“ с рег. № В 39 78 КН, т.а. „Пежо Експерт“ с рег. № В 85 65 НК, т.а. „Пежо Боксер“ с
рег. № В 94 36 НА и т.а. „Форд Транзит“ с рег. № В 20 68 РК, извадки от дневници за
покупки и продажби, заверени копия от фактури, извадки от инвентарни книги, справка
съдимост,както и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на чл.283 от
НПК, както и от веществените такива -13 бр. фотоснимки, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и не налагат различни правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът е направил и правилни правни изводи относно извършеното от подс.С.- е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.3,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 09.04.2015г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужди
движими вещи: 1.Товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ В 2068 РК, цвят бял, рама №
*, двигател нестандартен номер, на стойност 6922,50 лева;2.Товарен автомобил „Фиат
Дукато“ с рег.№ В 3978 КН, цвят бял, рама № ***, двигател № 814043S3775849, на стойност
7950,00 лева; 3.Товарен автомобил „Пежо Експерт“ с рег.№ В 8565 НК, цвят бял, рама № *,
двигател № DJY10IUFX451, на стойност 2065,00 лева; 4.Товарен автомобил „Пежо Боксер“
с рег.№ В 9436 НА, цвят черен, рама № VF3231A6215288336, двигател №
DJY10WABC0406357, на стойност 2310,00 лева;5.Кафе-машина марка „Силвър Крест“ на
стойност 76,50 лева;6.Цитрусова сок преса марка „Бартшер С51“ на стойност 44,55 лева; 7.
Кантарна палетна количка марка „Лифтекс Т“ на стойност 1525,50 лева;8.Палетна количка
марка „Тоталлифт“ на стойност 220,50 лева; 9. Колонен климатик марка „Мидея“ на
стойност 1228,01 лева;10.Телефонен апарат/факс, марка „Панасоник“ на стойност 143,10
лева;11.Принтер марка „Лексмарк Т 640“ на стойност 151,20 лева; 12. Термо принтер марка
„Датекс ЛП 50“ на стойност 278,10 лева; 13. 2 /два/ броя настолни компютри с монитор
марка „Делл“ на обща стойност 810,00 лева; 14. Сокоизстисквачка марка „Профи Коок“ на
стойност 197,10 лева; 15. Настолен компютър марка „IВМ“ с монитор марка „НР 1740“ на
стойност 405,00 лева; 16. 6 /шест/ броя електронни кантари неустановена марка на обща
стойност 194,40 лева; 17. Устройство DVR на стойност 144,00 лева; 18. 4 /четири/ броя
камери на обща стойност 486,00 лева; 19. Монитор марка „НР“ на стойност 197,10 лева,
всички вещи на обща стойност 25 348,56 /двадесет и пет хиляди триста четиридесет и
16
осем лева и 0,56 стотинки/ лева, собственост на „Суит Фрукт 3“ ООД гр. Варна, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Г. К., които владеел, като обсебването е в
големи размери.
Престъплението обсебване е налице, когато лице /вкл. и "длъжностно", но вън от кръга
на служебните му правомощия/ получи на някакво правно /определено конкретно - било по
силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване/ основание чуждо
имущество /вкл. парични средства/ да го владее или пази, но извърши с него неправомерен
акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин
манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. /В този
смисъл са и ТР № 50/1980 г. и ТР № 81/1985 г. на ОСНК на ВС/.
От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК са
установени кумулативно наличието на следните предпоставки :
От една страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ
следва да се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
разпорежда с вещта без знанието и съгласието на собственика й. Същевременно вещта
следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ
следва да е било законосъобразно придобито.
На следващо място следва това лице да промени отношението си към вещта и да
започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва само собственика, т.е.
следва да започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост
или да се разпореди с нея в своя или чужда полза.
От субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, като подс. следва да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, факта че присвоява чужда движима вещ и че започва да я третира като своя.
В конкретния случай от материалите по делото се установява, че всички
инкриминирани вещи са се намирали във владението на подсъдимия, тъй като той е бил
неформален съдружник в дружеството и е осъществявал съвместно със св.К. дейността по
неговото управление. Това владение е било придобито посредством предаване на вещите за
ползване, без ограничение във времето. Безспорно е по делото също така, че подсъдимият е
бил упълномощен от управителя на „Суит Фрукт 3“ ООД гр. Варна с пълномощно заверено
под peг. № 3439/2014 г. от 08.08.2014 г. от помощник- нотариус по заместване при нотариус
И. О., вписана в нотариалната камера под рег.№56 да ръководи планирането на дейността
„Суит Фрукт 3“ ООД, да свиква събрания, взема решения и др., да представлява
дружеството пред „Уникредит Булбанк“ АД, както и пред всички други търговски банки
като тегли, внася, нарежда преводи, да подава и получава необходимите документи, да
управлява движимото и недвижимо имущество на дружеството, да извършва продажба на
движимо имущество, собственост на дружеството, включително и МПС, като определя
условията и цената на продажбата, да представлява управителя пред нотариус при сделката
и подпише договора за продажба.
17
Не се оспорва и от подсъдимия, че на 09.04.2015г. с два договора, с нотариална
заверка на подписите, същият е отчуждил инкриминираните вещи – четири МПС и
множество други движими вещи, подробно описани в диспозитива на обвинението,
съставляващи на практика всички налични активи на дружеството, в полза на друго
дружество –„Пиотита“ ЕООД, управлявано от неговия баща, както и че е разполагал с
пълномощно да ръководи дейността и на това дружество /прочие пълномощното с
идентични права, като тези учредени от управителя на „Суит Фрукт 3“ ООД/. Оспорва се
единствено от подсъдимия, че не е знаел, че пълномощното, с което му била учредена власт
да се разпорежда с имуществото на дружеството е било оттеглено към момента на
разпоредителната сделка с активите на дружеството, като се твърди, че този факт му станал
известен едва при връчване на нотариалната покана на 16.04.2015г. Твърди се, че сделките
били необходими с оглед нуждата от покриване на задължения на дружеството, поради
липса на оборотни пари.
Съдът много ясно в мотивите си е посочил, защо не кредитира обясненията на
подсъдимия в тези част и не ги преповтаря .
Практически възраженията на защитата направени и във въззивното
производство са направени и в първоинстанционното производство и съдът правилно
им е отговорил .
По въпроса с оттеглянето на пълномощното защитата акцентира на посочения в
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ ред.
В чл.41 от ЗЗД е посочено, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с
отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с
поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически
лица - с прекратяването им. Всъщност никъде в закона не се изисква оттеглянето да бъде
нотариално удостоверено, а е предвидено, че неговото правно действие се преустановява с
оттеглянето му. Следователно упълномощителят винаги и по всяко време може да оттегли
даденото пълномощно, като за да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, той
трябва да бъде уведомен за това. И тъй като законът не е предвидил задължителна писмена
форма за оттеглянето му, е достатъчно това оттегляне да е доведено до знанието на
пълномощника, какъвто всъщност е настоящият случай. Без значение е, че впоследствие
поради една или друга причина е връчена и нотариална покана в същия смисъл,която има
значение за третите лица ,но не и за отнетото пълномощно .
Всъщност законът прави разлика и има по- специални изисквания към оттегляне на
пълномощното за недвижим имот ,какъвто не е този случай.
Всъщност писмената форма на оттегляне се използва за надеждно доказателство,
годно да послужи в последствие за доказване на липсата на представителна власт у лицето,
което си е послужило с оттеглено пълномощно, т.е. писмената форма е за доказване, а не за
18
действителност на оттеглянето.
Отделно от това в наказателния процес доказателствата и средствата за тяхното
установяване нямат предварително определена сила /чл.14 от НПК/. Тоест всеки един факт
от обективната действителност подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по
НПК и с всички доказателства и доказателствени средства / в този смисъл и
ТР№1/07.06.2016 г. на ОСНК/.
Със съобщаването на оттеглянето на 08.04.2015г. от страна на упълномощителя К.
всъщност е преустановено правното действие на учредената в полза на подсъдимия С.
представителна власт да се разпорежда с активите на дружеството, включително и да ги
продава на трети лица. По делото са налице верига от преки и косвени доказателства, че
подс.С. е бил наясно към момента на разпореждане с вещите, че няма право да се
разпорежда с тях, тъй като пълномощията му са оттеглени.
Обсебването, е резултатно престъпление и е с пряк умисъл,като деецът съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения , свързани със собствеността
и желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца за това,
че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно
основание и че му е позволено да осъществява само определени действия с нея,
невключващи актове на имуществено разпореждане. Във волево отношение деецът има за
цел да се разпореди окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в
чужд интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта да се
разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
В случая подсъдимият е бил наясно, че отношенията между него и управителя на
дружеството са влошени, което е породило желание у негова страна да преустанови
взаимоотношенията си с него. Горното манифестирано и посредством ограничаване на
достъпа на К. до помещенията на дружеството, смяна на катинарите на помещенията. Както
бе посочено многократно, по делото е безспорно установено, че на 08.04.2015г. в проведен
по между им разговор, С. е бил уведомен, че пълномощията му се оттеглят. Горното е било
безспорно потвърдено в съзнанието на подсъдимия и при констатираната от него на
09.04.2015г. невъзможност за разплащане с банковата карта на дружеството. Това, ведно със
съобщеното от К. предния ден е формирало безспорна представа у дееца, че той вече не
разполага с представителна власт по отношение на активите на дружеството. Не случайно и
още същия ден, след като е затвърдил представата си, че вече не разполага с представителна
власт, С. е посетил нотариус и е извършил юридическо разпореждане с инкриминираните
вещи, легитимирайки се с пълномощно, за което е знаел, че е оттеглено.
Умисълът на деецът да се разпореди с вещите като със свои безспорно е установен и
от избрания контрагент по сделките - дружество, управлявано от бащата на подсъдимия, за
19
което той самият притежава представителна власт да управлява цялостната му дейност.
Последващите обективни действия на подсъдимия също сочат умисъл за своене на вещите -
след тяхното юридическо прехвърляне и изнасяне от дружеството, дейността му за „Суит
Фрукт 3“ ООД е преустановена, като е започнал да развива идентична като на ощетеното
ЮЛ дейност чрез „Пиотита“ ЕООД и то използвайки превозните средства и останалите
активи в дейността на това дружество. Сам в своите обяснения пред настоящия съдебен
състав подсъдимият заяви, че част от превозните средства били амортизирани, други бил
продал, което с установява безспорно и от промяната на регистрациите им в Сектор ПП, за
което са налични справки изготвени от Сектор ПП-Варна. Що се касае до другите движими
вещи сочи, че същите са в офиса на дружеството на баща му.
Осъществените от подсъдимия действия на 09.04.2015г. с разпоредителен характер са
противоправни по естеството си и представляват юридическо разпореждане с
инкриминираните вещи в полза на друго юридическо лице.
Съдът правилно е приел , че от обективна страна и от субективна страна са налице
всички елементи на престъплението по чл.206 от НК, като счита, че то е доказано по
несъмнен и безспорен начин.
Поради това и не споделя становището на защитата, че в случая се касае за
гражданскоправни отношения.
Квалификацията на деянието по ал.3 на чл.206 от НК - големи размери се обуславя от
стойността на причинената имотна вреда – общо в размер на 25 348,56 лева, която сума
надвишава размера на 70 минимални работни заплати за страната, възприет от съдебната
практика като критерий, показател за големи размери. Към инкриминирания период МРЗ е
била в размер на 360 лв. определен с ПМС № 419/17.12.2014 г. / за периода от 01.01.2015 -
30.06.2015г./, като съобразно константната съдебна практика /ТР №1/1998г. на ОСНК/
големите размери покриват критерий свързан с равностойността на 70 МРЗ за страната, а
именно равняващи се към инкриминираната дата на 25 200 лева.
По справедливостта на наказанието:
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът е обсъдил обществената опасност на
подс., която не е приел за завишена с оглед данни за чистото му съдебно минало. Приел е
правилно високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
/касае се за обсебване в големи размери със значителни вредни последици за ощетеното
юридическо лице/. Съдът е отчел,и то правилно , като отегчаващо отговорността
обстоятелство бързо организираната дейност по осъществяване на престъплението чрез
разпореждане с имуществото на ЮЛ в полза на дружество, с фиктивен управител бащата на
подсъдимия, като реално дейността на дружеството правоприемник е осъществявана именно
от подсъдимия, което сочи на проявена упоритост в постигане на целта.
20
По отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът е отчел чисто
съдебно минало, изминалия продължителен период от време от извършване на
престъплението до осъществяване на наказателната репресия. По отношение на последното
обстоятелство, съдът правилно е отчел и критериите за неразумна продължителност на
настоящото наказателно производство по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. На първо място следва
да се отбележи, че деянието е извършено на 09.04.2015г., т.е. преди почти шест години.
Подсъдимият е бил известен на органите на досъдебното производство още през 2015г.,
като за първи път е бил привлечен в качеството на обвиняем още на 03.02.2017г., т.е. от този
момент авторството на деянията е било очевидно.
Делото ,без да е разкривало фактическа и правна сложност, като в тази посока следва
да се посочи, че на ДП са разпитани общо трима свидетели, доколкото другите двама
посочени в списъка на обвинителния акт/ съответно бащата и съжителката на подсъдимия/
са с възползвали от разпоредбата на чл.121 от НПК и са отказали да свидетелстват, изискани
и приобщени са писмени материали и са назначени три експертизи, една от които /ССчЕ/ е
абсолютно ненужна. Въпреки това досъдебната фаза е продължила повече от две години,
като ОА е внесен в съда на 13.10.2017 г.
Съдебната фаза на процеса е продължил от 13.10.2017г. до 02.03.2021г. т.е. повече
от три години, като в този период се включва времето през което делото е било разгледано
от друг състав на ВРС, впоследствие и от състав на ВОС и е върнато за ново разглеждане.
Второто поред първоинстанционно производство е протекло в периода от 10.10.2019г. до
постановяване на присъдата, като предвид влошената епидемиологична обстановка в
страната, то е било отсрочвано трикратно само на това основание. През този период
подсъдимият е търпял ограниченията, произтичащи от това процесуално качество, без в
същото време процесуалното му поведение да е било недобросъвестно и само по себе си да
е ставало причина за забавяне на наказателното производство. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в
практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с
неразумна продължителност по смисъла на чл.6 §.1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Констатираното нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок може и трябва да бъде компенсирано при налагане на
наказанието чрез третирането му като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът правилно
е приел , че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и
най- лекото предвидено в закона наказание /в случая три години лишаване от свобода/ се
явява несъразмерно тежко, поради което при определянето му е приложил разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради това и правилно у счел , че целите на наказанието съгласно
чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат като на подс.С. справедливо и обосновано е определено
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание е
съответно, както на обществената опасност на дееца, така и на извършеното деяние и е
21
необходимо и достатъчно за постигане на нужното поправително, възпитателно и
възпиращо въздействие, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало по-
скоро негативно въздействие спрямо подс.С..
С оглед специалната и генерална превенция, като съдът е отчел размера на
наложеното наказание, от една страна и от друга данните за личността на подсъдимия-
неосъждан, в зряла възраст /на 37 години/, с дете, за което следва да полага грижи, работещ,
обстоятелството и че и след деянията не са регистрирани каквито и да било прояви за
същия, както и момента в който се осъществява наказателната репресия / почти шест години
след инкриминираното деяние/ съдът правилно е приел , че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е необходимо така наложеното му
наказание да бъдат изтърпяно ефективно, поради което и е приложил разпоредбата на чл. 66
от НК и е отложил изтърпяването на наказанието, като определи на подсъдимия изпитателен
срок от четири години,като е приел , че изолирането на конкретния деец в пенитенциарно
заведение, не би оправдало обществените очаквания за справедливо наказание в конкретния
случай и при конкретните данни за дееца и деянието му, а от друга изолирането му в такова
заведение би лишило от възможност подсъдимия да полага труд и да репарира вредите
които с поведението си е причинил.
В разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК е предвидено кумулативно определяне на наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК това престъпление,като в конкретния
случай съда правилно е приел да не налага подс. С. да бъде лишен и от права да заема
определена държавна или обществена длъжност и да упражнява определена професия или
дейност, като се има предвид начинът на извършване на деянието и отдалечеността му от
момента на реализиране на отговорността.По описаните съображения съдът приел
обосновано и правилно ,че е на подсъдимия не следва да бъде налагано факултативното
наказание предвидено в разпоредбата на чл.206, ал.3 от НК- конфискация на част или на
цялото му имущество.
В частта относно гражданския иск и разноските присъдата е обоснована и
законосъобразна.
По възраженията във въззивната жалба настоящия съд вече се е произнесъл в горните
мотиви ,поради което и няма да преповтаря съображенията си .
По отношение на възражението на ощетеното юридическо лице срещу въззивната жалба
и направеното искане за присъждане на разноските ,съдът уважи направените по делото
разноски за настоящата инстанция и ги присъда да бъдат платени от подсъдимия въззивник
С. в размер на 3000 лева за защитата на адв.Илия Златев.въвъ въвззивния съд.
Поради изложеното и настоящата инстанция намери жалбата за неоснователна ,а
присъдата за обоснована ,законосъобразна и справедлива,като при извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани
22
основания за отменяване или изменение на съдебния акт,поради което и съдът намери
жалбата за неоснователна и я остави без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС, постановена на 02.03.2021 година по НОХД №
4563/2019 година на ВРС 27-ми състав .
Осъжда подс. С. да заплати на гражданския ищец „СУИТ ФРУКТ-3“ ООД
,представлявано от управителя С. К. ,с повереник адв.Илия Златев от АК-Сливен сумата от
3000/три хиляди/ лева,представляваща адвокатски хонорар във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като се съобщи на страните, че
е изготвено .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23