№ 19976
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110131191 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.12.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Цветелина Гергова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 31191 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против М. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ***********. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 12.10.2021 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за сумата от общо 4 391,14 лв., от които: сумата 3 622,13 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец
юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и за присъждане на законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца
вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод
на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент 49, находящ се в гр. ***************, с абонатен № *****, за периода от месец
май 2018 г. до месец март 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период,
като задължението възлиза на общо 4 391,14 лв. за целия имот. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „М.Е. – гр. София за извършване услугата
топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за
предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на М. Г. Б., че ответницата дължи на „Т.С. – гр. София, сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 4 391,14 лв., от които: сумата 3 622,13 лв. -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
2
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответницата М. Г. Б. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва доставянето на топлинна енергия.
Твърди, че общите условия не обвързват ответницата. Оспорва начина на начисляване на
топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземанията.
Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
С определение от 15.09.2022 г. „М.Е. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „М.Е., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 58369/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. Г. Б. е осъдена да заплати на „Т.С. сумата от 3 622,13 лв. – главница за
неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: гр. ***************, ап. 49, с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до
месец март 2020 г., сумата от 718,34 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.09.2021 г., сумата от 42,22 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец
юли 2019 г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и
сумата от 137,84 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 87,84 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от
съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „М.Е., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № ***** от
27.08.2002 г., сключен между „М.Е. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
*************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и
монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за
собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо
събрание на собствениците.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ № 26, том I, нот. дело № 826 от 1982 г. на нотариус при СРС,
се установява, че Г.Г.Б. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент №
49, находящ се на адрес: гр. ***********. От представения заверен препис от удостоверение
за наследници № **** от 18.09.1995 г., издадено от ТОА“Оборище“ – гр. София, се
установява, че Г.Г.Б. е починал на 04.09.1995 г. и е оставил за свой единствен наследник
ответницата М. Г. Б.. Видно от приетия като доказателство заверен препис от молба –
декларация от 01.11.1999 г. ответницата е направила искане за откриване на партида на
нейно име за абонатен № *****.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „М.Е. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 3 091,20 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 3 688,70 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 597,50 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
4
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 12.03.2022 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до месец
март 2020 г. са в размер на 3 601,76 лв. за главница и 716,36 лв. – лихва за забава за
процесния период, като за процесния периода е била изготвена една изравнителна сметка.
Вещото лице също така установява, че за процесния период не са извършвани плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ******************,
на който адрес е открита партида на абонатен № *****. Не се спори, че ответницата е
собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния период, спори се за
размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
5
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 3 091,20 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 3 688,70 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 597,50 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 3 091,20
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 3 622,13 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от особения представител на ответницата възражение
за погасителна давност, съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния
давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ
представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В
този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 12.10.2021 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец юли 2018 г. включително, като вземането за
месец август 2018 г., което е станало изискуемо в средата на месец октомври 2018 г., както
и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за главница за
отоплявания имот за периода от месец август 2018 г. до месец март 2020 г. възлизат на
2 970,75 лв., която е размер на посоченото задължение за имота от вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза. Ето защо исковата претенция се явява основателна и
доказана до размер от 2 970,75 лв., като за разликата над тази сума до размера от 3 091,20 лв.
6
и за периода от месец май 2018 г. до месец юли 2018 г. претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответницата е направила възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за лихва за забава върху
главниците за периода преди месец август 2018 г. са погасени по давност. Доколкото се
претендира лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., то същата следва да
се изчисли върху главницата от 2 970,75 лв., при съобразяване с издадените общи фактури.
Доколкото в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочен
размера на лихвата върху цялата претендирана от ищеца сума, при прилагане на чл. 162 от
ГПК и при използване на счетоводна програма, съдът определя размера на лихвата за забава
върху главницата от 2 970,75 лв. за процесния период в размер на 614,78 лв. Исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 614,78 лв., като
над посочената сума до първоначално претендирания размер от 718,34 лв. следва да бъде
отхвърлена.
Относно претендираната главница в размер на 42,22 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец март 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „М.Е.. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „М.Е. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
9,45 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 28.09.2021
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
112,53 лв. от общо направените разноски в размер на 137,84 лв., от които: сумата от 87,84
лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
7
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 263,66 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 547,94 лв., от които: сумата от 108,73 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платени възнаграждение за вещи лица, сумата от 739,21 лв . – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., против М. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ***********, с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Г. Б. дължи на „Т.С. сумата от 2 970,75 лв. /две хиляди
деветстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна за периода от месец август 2018 г. до месец март 2020
г., сумата от 614,78 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 42,22 лв. /четиридесет и два лева
и двадесет и две стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2019
г. до месец март 2020 г., сумата от 9,45 лв. /девет лева и четиридесет и пет стотинки/ - лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г., за
сумата над 3 091,20 лв. /три хиляди деветдесет и един лева и двадесет стотинки/ до
първоначално претендирания размер от 3 622,13 лв. /три хиляди шестстотин двадесет и два
лева и тринадесет стотинки/ - главница, като неоснователни, както и за сумата над 2 970,75
лв. до сумата от 3 091,20 лв. и за периода от месец май 2018 г. до месец юли 2018 г., както и
за лихва за забава за сумата над 614,78 лв. до първоначално претендирания размер от 718,34
лв. /седемстотин и осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА М. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С., с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 112,53 лв. /сто и дванадесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19504 от 19.11.2021 г. по гр.д. №
8
58369/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА М. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С., с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 263,66 лв.
/хиляда двеста шестдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М.Е., със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, с ЕИК ********, представлявано от управителя О.И.Д. в
качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9