мотиви
КЪМ ПРИСЪДА № 26005 /13.11.2020. по
НОХД №260/2020 година по описа на ОС-СИЛИСТРА
К.С.А.
е предадена на съд, за това, че:
През
периода от 09.08.2010 г. до 11.02.2020 г., в с.Кайнарджа, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери - 7128.84 лева, като не е подала в
Дирекция „Местни данъци и такси" към община Кайнарджа изискуемите по чл.49
ал.З от ЗМДТ данъчни декларации, в нито един от случаите на получени в периода
240 броя дарения от различни лица на обща стойност 142 576.82 лв.
Престъпление
по чл. 255 ал.1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
Като
граждански ищец е конституирана Община Кайнарджа, представлявана от кмета.
Приет е за съвместно разглеждане предявеният граждански иск срещу подсъдимата
за причинени имуществени вреди в размер на 7128.84 лв.
В
проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.З НПК и след като въз основа на нарочно
искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на
основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава XXVII НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл,371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът
пледира за постановяване на осъдителна присъда и за налагане на наказание
лишаване от свобода над минималния размер, изтърпяването, на което да се
отложи. Наказанието глоба също да определено в размер над минималния и под
средния, а гражданският иск намира за основателен.
Гражданският
ищец редовно призован не се явява.
Защитникът
на подсъдимата обосновава искане за налагане на минимално наказание и за
приложение на чл.66 НК. Не оспорва предявеният иск.
В
правото си на защита и в последната си дума подсъдимата изразява съжаление и
моли за условно наказание.
Признатите
от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
К.А.
е жител ***, живее със семейството си. Тя е безработна от около 15 години, не
получава социални помощи. Лицето, с което живее също е безработно, реализират
доходи в редки случаи, ако ги наемат да работят. Около 2009-2010 г. подсъдимата
гледала предавания по турски телевизионни канали и видяла, че изписват телефонни
номера на мъже от Турция - търсещи запознанства с жени и тъй като е чувала
други жени от селото, че звънят на такива телефони, говорят си с мъжете и тези
мъже им изпращат пари, решила също да осъществи контакт, понеже имала нужда от
пари.
През
периода 2010-2019 г. провела множество разговори с мъже от РТурция. В хода на
разговорите тя им споделяла за финансовите затруднения, които изпитвала. Част
от тези лица(мъже) сами й предлагали подкрепата и помощта си, в резултат на
което й изпращали различни по размер парични суми чрез международните системи
за експресни парични Уестърн Юнион и Мъниграм, Давала им е трите си имена, а
впоследствие лицата от Турция, са й се обаждали, уведомявали я, че са изпратили
пари и й диктували номер, който трябвало да представи при получаването им.
Подсъдимата получавала тези пари като дарения, мъжете не са искали нищо в
замяна за изпратените пари, нито са искали връщането им. А. използвала
получените парични суми за покриване на битовите си сметки и за издръжка на
семейството.
Уестърн
юнион е международна система за експресни парични преводи, при която сумите се
превеждат по банков път и се получават лично. Изпращачът посочва имената на
получателя, от коя държава е, размера и валутата на превода (лева, евро или
щатски долари). Лицето, което получава сумата трябва да представи документ за
самоличност - лична карта, задграничен паспорт или свидетелство за управление
на моторно превозно средство, както и уникален десет цифрен код (съобщен му от
изпращача). Представителство при тази услуга не се допуска.
Системата
за парични преводи Мъниграм е напълно аналогична. Разлика има само в цифрите на
референтния номер, които при тази система са осем.
Подсъдимата
получавала паричните преводи в пунктове(обменни бюра) предлагащи услугите на посочените
по горе системи за експресни парични преводи. След като бивала уведомена за
преведените пари и съответния цифров тя посещавала обменни бюра стопанисвани от
„РУМ - Румен Димитров” ЕООД, „Геел“ ЕООД, ЕТ“Динчер Сабриев“ и др„ откъдето
теглела изпратените й парични средства.
Подсъдимата
не е подавала данъчни декларации в местната община, в двумесечен срок, за всяка
от получените суми.
От
заключението на изготвената Съдебно- счетоводна
експертиза(ССЕ)
се установява, че за времето 2010 г. -2019 г. вкл., получените парични средства
от чужбина са в общ размер от 153 850,47лв., а по години са както следва:
1/ през 2010г.
е получила парични преводи: EUR - 2355.00, чиято
левова равностойност е 4605.98 дв„ USD- 363.00 с
левова равностойност 513.91 лв. Общият размер на получените парични средства е
5119.89 лв.
21
През 2011 год. е получила парични преводи: в EUR - 15
815.00, чиято левова равностойност е 30 931.45 лв.
3/ през 2012
год. е получила парични преводи: EUR - 930.00,
чиято левова равностойност е 1818.92 лв. USD- 83.00 с
левова равностойност 123.94 лв. Общият размер на получените парични средства е
1942.86 лв.
41 През 2013
год. е получила парични преводи: EUR -10
625.00, чиято левова равностойност е 20 780.69 лв.
51
През 2014 год. е получила парични преводи в EUR - 4375.00,
чиято левова равностойност е 8556.76 лв., USD- 1 00.00 с
левова равностойност 2 272.25 лв., а общият размер на получените парични
средства е 10 829.00лв. 6/ През 2015 год. е получила парични преводи- в EUR - 9 532.76, чиято левова равностойност е
18644.46 лв., USD- 640.00 с левова равностойност 1
173.02 лв., и BGN -767,18 лв., общият размер на
получените парични средства е 20 584.66 лв.
7/ През 2016
год. е получила парични преводи в EUR -9 337,99,
чиято левова равностойност е 18 263.52, BGN -382.78
лв., общият размер на получените парични средства е 18 646.30 лв.
8/ През 2017
год. е получила парични преводи в EUR - 6
886.18, чиято левова равностойност е 13 486.20 лв. и BGN - 673.41 лв., общият размер на получените парични средства е
14 141.61 лв.
91 През 2018
год. е получила парични преводи в EUR - 7
664.89, чиято левова равностойност е 14 991.22 лв, и BGN - 316.09 лв„ общият размер на получените парични средства е
15 307.31 лв,
10/ През 2019
год. е получила парични преводи в EUR - 7 667.74,
чиято левова равностойност е 14 996.80 лв. и BGN - 569.89
лв., общият размер на получените парични средства е 15 566.69 лв.
През
2019г. е било отменено действието на разпоредбата на чл.49 ал.З ЗМДТ и през
цялата тази календарна година лицата получили дарение не са имали задължение за
декларирането му.
Ето
защо, от общият размер на получените средства през 2018г., следва да се
приспаднат тези, получени през м,ноември-2653.30лв/ тъй като срокът за
декларирането им изтича през 2019г./ в резултат на което размерът на получените
суми през 2018г. е 12 654лв. От общият размер на получените средства през
2019г., следва да се приспаднат тези, получени до 31.10.2019г., а да се вземат
в предвид само тези получени в периода 01.11-11.12.2019г., в размер на 4527,75лв,
тъй като задължението за декларирането им е възстановено от календарната
2020г., в резултат на което размерът на получените суми през 2019г. е
4527.75лв,
Съгласно
чл.35 ал.1 б “б“ от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Кайнарджа, размерът на данъка е 5% при дарение между
лица, които не са братя, сестри и техните деца. Това се потвърждава и от
отговора на общината.
Експертизата
е приела, че размерът на дължимият данък за периода 2010-2017г. е 6148.81лв,
към тази сума следва да се добави дължимият местен данък за получените суми
през 2018г.-до 18.08, 2018г./според справката на вещото лице/ в размер на
637,11лв и дължимият данък за получените суми в периода 01.11-11.12.2019г. в
размер на 226.40лв, или дължимия данък върху недекларираните дарения в периода
е в общ размер от 7012,32лв.
Първата получена сума от
поде. А. е подлежала на деклариране от 09.06.2010 г., а последната от дата
11.12.2019 г,, съобразявайки двумесечният срок за декларирането им, то периода
на деянието е правилно установен, а именно от 09.08.2010 г. до 11,02,2020г.
За този период от
време А. е получила общо 236 бр, парични преводи - дарения, на обща стойност
140 158.21 лв, за които не е подала съответните декларации в местната община, в
двумесечен срок от получаването им.
Признанието на фактите се
подкрепя безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради
тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, свидетелство за съдимост,
ДСМПИС, справки за извършени преводи и др, справки, банкови извлечения, писма,
заключение на ССЕ и други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК.
Получените
суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са обясненията на
подсъдимата, че са и изпращани за да бъде финансово подпомогната, и поради
липса на доказателства в обратната насока, например за измама, причина да не им
се даде вяра липсва. Обясненията й не могат да бъдат и насрещно проверени,
поради недостатъчност на индивидуализиращите данни на изпращачите.
Основният
фактически извод посочен в обвинителният акт се подкрепя от заключението на ССЕ,
а именно, че за процесният период, подсъдимата е получила суми по общо 236
превода, които е следвало да декларира в местната община и да внесе дължимия
местен данък.
Сумите
са получавани в евро и в щатски долари, като експертизата подробно е посочила получените
в отделните банки и финансови институции по дати и размер суми, изчислен и в
левовата им равностойност.
При
решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.44 алЛ от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата
придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с данък в размер на
данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, поради което
за подсъдимата е съществувало задължение за деклариране на получените средства.
Разпоредбата на чл.49 ал.З от същия закон вменява в задължение на получилите
безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с данък и
заплащане на определения данък в двумесечен срок от
получаването му, като данъкът се заплаща в общината по постоянния адрес на
данъчно задълженото лице. Нормата на чл.49 ал.З ЗМДТ е била изцяло отменена с
ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г. и за подсъдимата не е съществувало
задължение за деклариране на получените дарения след 18.08.2018г./ а именно
през м.ноември 2018/, и през периода от 01.01.-31.10.2019г., поради което съдът
приема, че данъкът за тези дарения не е укрит. Действието на разпоредбата на
чл.49 ал.З ЗМДТ е възстановено с ДВ бр.96/2019г., в сила от 01.01.2019г., поради
което за получените дарения в периода от 01.11- 11.12.2019г. за подсъдимата е
съществувало задължение за декларирането им в двумесечен срок от получаването
им, изтичащ през 2020г.
За
нито една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в законовия
срок и съответно не е заплатила дължимият данък.
Нормата
на чл.49 ал.З ЗМДТ е норма, запълваща бланкетният състав на повдигнатото
обвинение, и отменянето й за определен период от време не води до приложимост
на разпоредбата на чл.2 ал.2 НК. С отпадането на задължението за деклариране не
отпада и наказателната отговорност по чл.255 НК. На първо място следва да се
посочи, че чл.2 НК се намира в раздел II на Глава I озаглавен Предели
на действие на Наказателния кодекс, поради което при тълкуване на волята
на законодателя по отношение на словосъчетанието различни
закони, следва да се имат предвид измененията в самия НК, а не
измененията на разпоредбите запълващи конкретната бланкетната норма. Не може да
не бъде посочено и Постановление №1 /1983г. по н.д.№8/1982 на Пленума на ВС, в
т.2 б.“в“, в което е посочено, че ..когато бъдат изменени
наказателните норми, приложим е чл.2 ал.2 НК, т.е. прилага се най-благоприятния
закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на правилата, които
запълват бланкетната наказателна норма и уреждат движението по пътищата,
експлоатацията или ремонта. За отговорността на дееца има значение само и
единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието.
Макар това Постановление да не е загубило задължителната си сила, допълнителни
аргументи в тази насока се съдържат и в Решение №26/2018г. н.д. №1175/2017г. I НО-ВКС; Решение №382/2015г. н,д.№ 1332/2015г.
Ill НО -ВКС.
Подсъдимата
заявява незнание на задължението за деклариране, но
незнанието не
изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява незнаещия /Ignorantia juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция. Юридическото
измерение на този основен правен принцип е разпоредбата на чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се публикуват. Като
гражданин на Република България, подсъдимата има не само права, но и
задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това задължение отново е
разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който гласи Гражданите
са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните
доходи и имущество.
Ето
защо, въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че с бездействието си
подсъдимата обективно е осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1
вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала съответните декларации по чл.49 ал.З ЗМДТ
и не е декларирала нито едно от получените дарения на обща стойност от 140
158.21 лв, като по този начин е избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 7012.32лв, които според чл.93 т.14 НК покриват признака
„големи размери”. Всяко едно от тези 236 броя деяния, поотделно осъществява
един и същ състав на това престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват продължение на предшестващите от обективна и субективна
страна, поради което и престъпленията са извършени в условията на чл.26 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се избегне
установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху получените като
дарения суми.
Изменението в
разпоредбата на чл.49 ал.З ЗМДТ, коментирано по- горе, предизвиква приспадане
на дължимия данък, на размера на получените дарения и техния брой, за периода,
през който тази норма не е действала, което мотивира съда да оправдае
подсъдимата за разликата над признатите с присъдата размери на данъчното
задължение, на получените дарения и техния брой, до предявените им с
обвинението стойности.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът е длъжен да се съобрази с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК. След
преценка за липса на условията на чл.58а ал.4 НК, наказанието се определи
съгласно разпоредбите на Общата част на НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало, оказаното
съдействие в ДП за разкриване на обективната истина по делото, семейното и
материално положение на лицето, а като отегчаващи -многобройността на отделните
деяния-236, извършването им
в значителен
период от време, Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието
лишаване от свобода в размер над минималния и под средния предвиден в закона, а
именно две години, като така определения размер на основание чл,58а ал.1 НК
намали с 1/3 и наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една
година е четири месеца. По същият начин е определен и размера от 800 лв на
кумулативното наказание глоба.
Съобразявайки
размерът на наказанието лишаване от свобода, липсата на осъжданост и личността
на подсъдимата, съдът намира, че постигането на поправимост е достижимо и без
ефективното изтърпяване на наложеното наказание, поради което и на основание
чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено за срок от три години.
По
гражданският иск:
Налице е
противоправно деяние, от което са причинени вреди в размер на 7012.32 лева,
налице е и причинна връзка между тях, при която вредите са пряка и
непосредствена последица от престъплението. Налице е и вина. Наличието на този
фактически състав ангажира имуществената отговорност на подсъдимата по чл.45 ЗЗД, поради което съдът я осъди да заплати на Община Главиница, сумата от 7012.32
лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от
престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва, от
датата на увреждането-11.02.2020г. до окончателното й изплащане, и отхвърли
иска за разликата над този размер до предявения такъв, като неоснователен и
недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189
ал.З НПК подсъдимата е осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП,
както и ДТ върху уваженият размер на иска.
Водим от
тези съображения съдът постанови своята присъда.