№ 1348
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110158516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Молителят, който е ответник по делото, е направил искане за изменение на посочения
акт в частта за разноските, с оглед релевирано от него възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът по молба изразява становище за нейната
неоснователност, заявявайки че определеният от съда размер съответства на фактическата и
правна сложност на делото, явяващи се критерии за определяне размера на този вид разход.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и представените по делото
доказателства намира следното:
С Решението по делото съдът е уважил искът, предявен от П. Г. М., ЕГН: ********** с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със Заповед
№220/10.09.2021. на председателя на Сметната палата дисциплинарно наказание
„забележка“.
С оглед изхода по спора съдът е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищцата по делото. Ищцата претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, от които: 900 лева – по договор от 06.10.2021 г. с
предмет изготвянето на искова молба по настоящото дело, и сумата от 600 лева – по договор
от 18.07.2022 г. с предмет: съдействие при изготвяне на становища и процесуално
представителство по делото. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела по неоценяеми искове, какъвто е
процесният, е в размер на 600 лева. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., както и фактическата и правна сложност на делото, намира,
че на ищцата следва да бъдат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Относно определеният от съда размер на разноските за адвокат, възлизащ на сумата от
1200 лв. ищецът не е направил възражение. Срещу размера, определен за този вид разход е
възразил ответника, като съдът намира неговото възражение за неоснователно, поради
следното, а именно:
1
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност по искане на насрещната страна съдът да намали претендираните от другата
страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако прецени, че възнаграждението е
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС - т. 3 основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай.
В случая извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия се свеждат до изготвяне и подаване на искова молба, снабдяване и депозиране на
писмени доказателства, изготвяне на писмена защита.
Действително доказателства по делото не са събирани, не са извършвани други
процесуални действия, усложняващи процедурата и фактологията по делото, като съдът е
приел делото за изяснено от фактическа и правна страна след провеждане на едно открито
съдебно заседание по делото, в рамките на което съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Въпреки неголемият обем от извършените по делото процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ищеца, следва да се отчете и фактическата
сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че процесната заповед е издадена
поради това, че работодателят ответник е приел, че ищцата е извършила „системни
нарушения на трудовата дисциплина“ по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, вр. с чл.
46, ал. 3 от Закона за Сметната палата.
Процесната Заповед №220/10.09.2021 г. на председателя на Сметната палата е
издадена след входирането на предложението с вх. № 08-13-50/01.07.2021 г. на заместник-
председателя на Сметната палата Тошко Тодоров относно причините за забавяне на
изготвянето на одитните доклади по процесните четири одита и предложение за тяхното
прекратяване.
Фактическите основания, довели до издаване на Заповедта, са предпоставили и
процесуалната защита на ищеца да бъде ангажирана с подробно запознаване с всеки един от
въпросните одитни доклади, като в исковата молба са изложени твърдения за
неоснователност на доводите на работодателя за бездействия на ищцата, свързани с
описаните одитни доклади.
С значителната по обем фактическата сложност на делото, съпоставена с
действителния обем и съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ищеца,
съдът намира, че няма основание да преразгледа решението си в частта, в която е определил,
че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 1200 лв.
Така мотивиран съдът,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 03.10.2022 г. на Сметна палата на
Република България, БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****** за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3