Определение по дело №63/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20227160700063
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

 

Административен съд – Перник, I-ви касационен състав, в закрито заседание на 11.04.2022г., в състав:

                                                Председател: Ивайло Иванов

Членове: 1. Цветелина Гоцова

                2. Силвия Димитрова

 

като разгледа частно административно наказателно дело номер 63 по описа на съда  за 2022 г.,  докладвано от съдия Цветелина Гоцова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК във вр. с  чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на ОД на МВР Перник чрез пълномощника главен юрисконсулт З.В.срещу Определение № 90 от 21.02.2022г., постановено по административно наказателно дело /АНД/ № 1719/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството пред районния съд и е осъдено ОД на МВР Перник да заплати на П.Х.П., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв., представляващи направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано. Твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерен и необоснован с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че след като в придружителното писмо, с което е изпратена преписката по издаването на обжалвания електронен фиш е посочено, че делото не е с фактическа и правна сложност и няма основание да бъде претендирано възнаграждение над минималния размер, предвиден в Наредбата, районния съд не е следвало да ги присъжда в пълния заявен размер. Моли за отмяна на постановеното определение.

Ответникът по частната жалба П.Х.П., чрез адв. М.В.,  не е изразил становище въпреки дадената възможност.

Съдът, след като извърши проверка относно допустимостта на частната жалба, намира, че същата е подадена в срок и от страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С Решение № 100/28.01.2022г. на Районен съд – Перник е отменен Електронен фиш серия Г № 0019189 ОД на МВР Перник, с който на жалбоподателя П.Х.П., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на  250 лв. на основание чл. 638, ал.1, т.1 вр. чл. 461 т.1 от Кодекса на застраховането за извършено нарушение по чл. 483, ал.1 КЗ.

С молба вх. № 2891/16.02.2022г. адв. М.В. прави искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв., съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие, по която молба районният съд се е произнесъл с оспореното определение.

По основателността на искането: Съгласно чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая жалбоподателят е доказал, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. и с жалбата е направил искане за присъждане на тези разноски, с оглед на което съдът е следвало да осъди ответника да му ги възстанови в посочения размер. Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, предвидени в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на разноските и няма предявено искане за намаляване на същите.   Това не е направено нито писмено, нито устно, чрез надлежно упълномощен представител. Такъв изобщо не е присъствал по време на проведеното по делото открито заседание на 25.01.2022г. Възражението за прекомерност е следвало да се направи до приключване на устните състезания. Съдът не би могъл по свой почин да редуцира претендираните разноски. Изложеното в придружителното писмо, че няма основание да бъде претендирано възнаграждение над минималните размери, предвидени в чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004г. не би могло да се разглежда като направено изрично искане за редуцирането на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН Административен съд – Перник

 

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя в сила Определение № 90 от 21.02.2022г., постановено по административно наказателно дело /АНД/ № 1719/2021 г. на Районен съд Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                Председател: /п/

 

       Членове: 1. /п/

               

             2. /п/