РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600176 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава 33 от НПК .
С определение № 523/24. 01. 2023 г. по НОХД № 463/2023 г.
Пловдивският районен съд е ОДОБРИЛ споразумение, с което подсъдимият
Г. С. И., със снета по делото самоличност, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в
извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, за това, че на 13. 01. 2023 г. на
път III 565+0,5 км в землището на с.*, обл. * /между гр. * и с. *, посока с. */ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка *, модел „*“, с
рег. № *, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин /СОС/,
поради което за така извършеното от подс. Г. И. престъпление по чл. 343б ал.
3 НК при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК е ОПРЕДЕЛИЛ и
НАЛОЖИЛ наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА от 190.00 /сто и деветдесет/ лева.
На основание чл. 66 ал. 1 НК така наложеното наказание в размер на
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът е ОТЛОЖИЛ с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от
така наложеното на подсъдимия Г. С. И. наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан по реда на
1
ЗМВР за 24 часа на 13. 01. 2023 г., като един ден задържане се счита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343 Г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подс. Г. И. е
ОПРЕДЕЛЕНО и НАЛОЖЕНО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59 ал. 4 от НК от така наложеното на подсъдимия
наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС е ПРИСПАДНАТО времето, през което за същото деяние е бил лишен
от възможността да упражнява това право по административен ред, чрез
отнемане на свидетелството му за правоуправление, считано от 13.01.2023 г.
Във връзка с така одобреното споразумение от Районен съд Пловдив,
поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т.
2 НПК в Апелативен съд Пловдив е депозирано искане от Главния прокурор
на РБ за възобновяване на НОХД № 463/2023 г. и отмяна на постановеното
определение от 24. 01. 2023 г., като делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът поддържа направеното искане.
Осъденият и неговият защитник също намират искането за основателно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Първоначално в Пловдивския районен съд е внесен обвинителен акт
срещу Г. С. И. по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С разпореждане от 24.01.2023г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на същата дата като бързо производство.
Междувременно е депозирано и споразумение между Районна прокуратура –
Пловдив, представлявана от прокурор М. И. от една страна и от подсъдимия
Г. И. от друга страна.
С определение от 24.01.2023 г. по НОХД 463/2023 Пловдивският
районен съд е одобрил споразумението, с което подсъдимият е признат за
виновен за извършено на 13.01.2023г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
като с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК му е наложено наказание
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Приложена е и
2
разпоредбата на чл. 66 от НК, като е определен изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ и глоба в размер на 190 лв.
На основание чл.343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия Г. И. е
наложено и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА
СРОК ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Определението е влязло в сила на 24.01.2023г. и не подлежи на
касационна проверка.
При сключване на споразумението от страна на защитата и подсъдимия,
и от страна на участващия по делото прокурор е постигнато съгласие и
тяхната воля е била именно да се наложат посочените по-горе санкции. В
съответствие с предложените от тях параметри е одобрено и споразумението.
Като основание за възобновяване са посочени двете хипотези, визирани
в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Следователно твърди се, че е нарушен
материалният закон и е допуснато съществено процесуално нарушение.
По отношение на твърдението за нарушен материален закон
Пловдивският апелативен съд счита, че въпреки несъответствието на
наложената санкция с чл. 55, ал. 2 от НК, същата все пак кореспондира с
минимално предвидения размер, регламентиран в чл. 47, ал. 1, изр. 2 от НК.
Обвинението, защитата и подсъдимият, са изразили своята воля,
подписвайки споразумението, именно чрез налагане на наказание лишаване
от свобода и наказание глоба с приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.2 от НК.
Независимо, че в случая е могло да се обсъжда и хипотезата на чл. 55, ал. 3 от
НК, в крайна сметка в споразумението е постигнато съгласие за налагане,
освен на основното наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66 от НК, така и на наказанието глоба. Предвид
обстоятелството, че делото е приключило със споразумение, в настоящото
производство не може да се обсъжда приложението на чл. 55 ал.3 НК, понеже
не такава е била волята на страните.
Да се приеме, че след като е изминал почти половин година от
определения изпитателен срок и само заради формално нарушаване на
хипотезата на чл. 55, ал. 2 от НК е необходимо да се възобнови
производството по делото, това означава, че при евентуално бъдещо
разглеждане на делото и преценка, че подсъдимият е извършил виновно
3
деянието, в което е бил обвинен, единствено да има възможност да се завиши
наказанието глоба от 190 лв. до размер на 250 лв. При постановяване на новия
съдебен акт, в случай на условно осъждане, изпитателният срок би следвало
да започне да тече отново. По този начин, за да се коригира кумулативното
наказание глоба, във всички случаи неблагоприятно ще се рефлектира върху
правата на осъдения и спрямо него отново ще започне да тече изпитателен
срок, и то по основното наказание.
Отделен е въпросът, че вече наказанието лишаване от правоуправление
фактически е изтърпяно. Видно от приложените материали по делото,
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА МПС е било
приведено в изпълнение, като е приспаднато времето, през което осъденият
фактически е бил лишен от това право – 13.01.2023 г., което се установява и
от писмо на Районна прокуратура Пловдив от 27.01.2023 г., т.е. това
наказание вече е изтърпяно.
Видно от приложената разписка от 31.01.2023 г., наложената глоба от
190 лв. вече е заплатена от осъдения.
Второто основание, което е посочено в искането, е свързано с твърдение
за допуснато съществено процесуално нарушение.
При разглеждане на делото Първоинстанционният съд е спазил
процедурата, регламентирана в чл. 381 и сл. от НПК. Същото е изготвено в
писмена форма съгласно изискванията на чл. 381, ал. 5 от НПК. Подсъдимият
е заявил изрично, че разбира последиците от него и го е подписал доброволно
и се е отказал от разглеждането на делото по общия ред, като съдържанието
му е вписано в съдебния протокол и е подписано от прокурора, защитника и
подсъдимия. Поради това не може да се приеме, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при разглеждане на делото.
На практика искането, което се отправя до касационната инстанция, е
свързано по-скоро с претенции относно явната несправедливост на
наложеното кумулативно наказание, но такова основание обаче – по чл. 348,
ал. 1, т. 3 от НПК, не е посочено. В производството по възобновяване
касационната инстанция е обвързана единствено с изрично наведените
касационни основания и не може да излиза извън техния обхват.
В същия смисъл е и решение от 10.11.2022 г. по НД/В/ №377/2022 г. на
ПАС.
4
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че няма основание
наказателното дело да бъде възобновявано. Атакуваният съдебен акт, макар и
непрецизен в посочената част, е постановен в приемливи правни рамки и
дори житейската справедливост не налага делото да се разглежда отново.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на НОХД № 463/2023 г. по описа на
Районен съд Пловдив – 23 наказателен състав, приключило с определение за
одобряване на споразумение № 523 от 24.01.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5