Р Е
Ш Е Н
И Е № 364
гр. Пловдив 22.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2122/18г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение № 66/26.02.18г. на Асеновградския районен
съд, І-ви гр. с. постановено по гр. д. №1882/15г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение от 18.07.18г.в
частта, с която се отхвърля
иска предявен от Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, офис 6 против „Дънди прешъс металс
Челопеч” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Челопеч,
община Челопеч, област София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от професионално заболяване „вибрационна болест от втори към трети
стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ако
работеше на длъжност „***” и пенсията за инвалидност, която е получил, и минималната
работна заплата, за периода от 01.12.2013г. до 01.02.2015г. и от 10,03,2015г.
до 01,03,2018г. за разликата от 6026,89 лева до предявения размер от 58 900
лева и изцяло по отношение на „Лъки инвест“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Лъки, ул.“Освобождение“ № 2 е подадена жалба от Е.Т.Х.,
ЕГН **********, който моли съда да отмени решението в тази част и постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Против същото решение, но в частта, с която се осъжда „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Е.Т.Х.,
ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди за разликата от
3 698.89лв. до присъдената с решението сума от 6 026.89лв.,
претърпени от професионално заболяване „вибрационна болест от втори към трети
стадий със съдово дистоничен слухововестибуларен и костно ставен синдром“,
представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ако
работеше на длъжност „***” и пенсията за инвалидност, която е получил, и
минималната работна заплата, за периода от 01.12.2013г. до 01.02.2015г. и от
10,03,2015г. до 01,03,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и подадена въззивна жалба от „Дънди
прешъс металс Челопеч” ЕАД, която моли съда да отмени решението в тази части
постанови друго, с което уважи иска до размера от 3 698.89лв.
Въззиваемата страна „Лъки Инвест“ Ад, гр. Лъки,
област Пловдив не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В исковата молба Е. Тр. Х. твърди, че е работил на
длъжност „***“ от 30.10.91г. до 12.06.92г. в ДФ „Горубсо Мадан“, чийто
правопремник е „Лъки Инвест“ АД.
Доказателства за такова правоприемство обаче няма по
делото. Напротив, от представения препис от решение № 2926/23.04.99г. по ф. д.
№ 1956/99г., с което се вписва в търговския регистър „Лъки Инвест“ АД се
установява, че посоченото търговско дружество е учредено без каквото и да е
провоприемство с ДФ Горубсо и същевременно от Заповед № 248/01.06.98г.на
Министъра на финансите става ясно, че „Горубсо
– Мадан“ ЕАД е преобразувано и от него са учредени общо осем еднолични
акционерни дружества с държавно участие и дружества с ограничена отговорност с
държавно имущество, измежду които не е „Лъки Инвест“ АД.
Ето защо искът спрямо тази страна е неоснователен и
следва да се отхвърли.
В отговора на исковата молба „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД не оспорва, че предишното
наименование на дружеството е „Челопеч майнинг“ ЕАД, като и че с решение по гр.
в. д. № 146/13г. на ПдОС искът между
същите страни на същото основание е решен с влизане в сила на посоченото
решение за част от процесния период, а именно 19.11.12г. – 01.12.13г.
Следователно в тази част е налице отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждане на иска, поради което за този период искът е недопустим и затова
производство в тази част следва да се прекрати.
Останалата част от исковия период следва да се
разгледа по същество: По делото са представени две експеретни решения на ТЕЛК,
съответно № 407-25/07.02.12г. и № 1074-042/10.03.15г. на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив.
Във въззивната жалба „Дънди прешъс металс
Челопеч” ЕАД обсъжда
единствено размера на сумата, с която следва да се извърши прихващане и не
поддържа възражението си, че експертните решения не са влезли в сила, поради
което това обстоятелство остава извън предмета на въззивната проверка по чл.
269, изр. второ от ГПК.
От посочените по – горе решения на ТЕЛК се
установява, че на Е.Х. му е призната трайна нетурдоспособност от 50% за периода
от 07.02.12г. до 01.02.15г. с първото решение и от 10.03.15г. до 01.03.18г. От неоспореното
допълнение към заключението на медицинската експертиза с вещо лице д-р М.,
дадено в открито съдебно заседание проведено на 29.11.17г. пред АдРС, експертът
категорично е заявил, че професиите, които е упражнявал ищецът са довели до
професионалното му заболяване.
Следователно искът е доказан по основание.
Относно размера му съдът съобрази заключението на
счетоводната експертиза с вещо лице М. А., според която разликата между
трудовото възнаграждение, което Е. Х. би получавал ако работеше като „***“ или
сходна длъжност и получаваната социална пенсия за целия период посочен в
исковата молба възлиза на 66 982.21лв. От този размер районният съд е
приспаднал
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2122/18г. на ПдОС-
минималната
работна заплата, без да изложи конкретни мотиви за това приспадане. Ако е имал
предвид постановките в т.4 от ППВС на ВС, според които работникът е
длъжен
да положи усилия, за да постъпи на работа, която не е противопоказна за
здравословното му състояние, то това обстоятелство
не е указано
като
доказателствена
тежест на съответната страна. Затова пред въззивния съд бяха изслушани
показанията на свидетелите В.Х. и Л.Х., които установиха, че Е.Х. полага усилия
да си намери работа, но поради намалената му работоспособност не го приемат да
работи. Съдът кредитира показанията на свидетелката Х., въпреки, че е съпруга
на жалбоподателя Х., понеже те съответстват на показанията на другия свидетел и
не се опровергават чрез други доказателства.
Ето защо, следва да се приеме, че Х. е положил
усилия да си намери подходяща за здравословното му състояние работа, но не е
успял. Затова от разликата между възнаграждението, което би получавал ако
работеше като „***“ и получаваната социална пенсия не следва да се приспада
размера на минималната работна заплата за съответния период.
Доколкото таблица № 1 към заключението на
счетоводната експертиза на л. 183 и л. 184 от първоинстаннционното дело съдържа
данни за период по – голям от процесния затова следва да се изключат периодите
19.11.12г. – 01.12.13г. за който има влязло в сила решение и периода 01.02.15г.
– 09.03.15г., който е между двете решения на ТЕЛК, за който формално няма призната
намалена работоспособност, което прави разлика в общ размер на
55 115.78лв.
Тук следва да се прецени основателността и размера
на възражението за прихващане със сумите по обратния изпълнителен лист издаден
по гр. д. № 2629/11г. по описа на ПдРС. Този обратен изпълнителен лист е
издаден за сума в общ размер от 24 755.95лв. Към тази сума следва да се
прибавят и сумите 2 500лв. разноски по гр. д. № 105/2008г. на РСПп и
2 060лв. разноски по гр. д. № 1236/14г. на АсРС. Или общият размер на
вземанията на „Дънди прешъс металс
Челопеч” ЕАД към Е. Х. възлизат на 29 315.95лв. От устното допълнение към
заключението на счетоводната експертиза направено в съдебно заседание от
14.11.16г. от вещото лице А. се установява, че освен посочените на л. 209 от
делото погасявания Е.Х. е погасил още и сумата 350лв. и допълнително 170лв.
Затова сборът от тези суми (520лв.) следва да се приспадне от общия дълг на Е.
Тр. Х. към бившия си работодател от 29 315.95лв. като окончателния размер
на вземането му възлиза на 28 795.95лв., с която сума следва да се извърши
прихващането, или разликата между брутното трудово възнаграждение, което Е. Т. Х. би получавал
ако работеше като „***“ или сходна длъжност и получаваната социална пенсия за
процесния период в размер на 55 115.78лв. следва да се намали с размера на
вземанията, които „Дънди прешъс металс
Челопеч” ЕАД има към нето от 28 795.95лв., което прави 26 319.83лв.,
в който размер искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на делото „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД дължи на Е. Тр. Х.
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 319.60лв. определен по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за въззивното разглеждане на
делото и съразмерната част от реално платените разноски пред районния съд
според списъка на разноските – 446.80лв. или общо 1 766.40лв., а с оглед
отхвърлената част от иска Е.Х. дължи на „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД
разноски в общ размер от 1 630.83лв.
От
всичко изложено дотук се налага извода, че обжалваното решение следва да се отмени
в частта, с която се която се отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
периода от 01.12.2013г. до 01.02.2015г. и от 10.03.2015г. за разликата от
6 026.89лв. до 23 319,83лв. и се осъди „Дънди прешъс металс Челопеч”
ЕАД да заплати на Е. Тр. Х. обезщетение в общ размер на 23 319.83лв., а в
останалата част първинстанционното решение ще се потвърди. Решението следва да
се отмени и в частта, с която се присъждат разноски в полза на „Дънди прешъс
металс Челопеч” ЕАД за размера над 968.10лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение
№ 66/26.02.18г. на Асеновградския районен съд, І-ви гр. с.
постановено по гр. д. №1882/15г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение
от 18.07.18г.в частта, с която се отхвърля иска предявен от Е.Т.Х., ЕГН **********
***, офис 6 против „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди претърпени от професионално
заболяване „вибрационна болест от втори към трети стадий със съдово дистоничен
слухововестибуларен и костно ставен синдром“, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавал ако работеше на длъжност „***” и
пенсията за инвалидност, която е получил, и минималната работна заплата, за
периода от 01.12.2013г. до 01.02.2015г. и от 10.03.2015г. до 01.03.2018г. за
разликата от 6 026.89лв., до 26 319.83лв., както и в частта, с която Е.Т.Х.,
ЕГН ********** ***, офис 6 се осъжда да заплати на „Дънди прешъс металс
Челопеч” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Челопеч,
община Челопеч, област София разноски над размера от 1 630.83 (хиляда
шестстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки) като вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Челопеч, община Челопеч, област София да
заплати на Е.Т.Х., ЕГН ********** ***, офис 6 още 20 292.94 (двадесет
хиляди двеста деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) или общо
26 319.83 (двадесет и шест хиляди триста и деветнадесет лева и осемдесет и
три стотинки) обезщетение за имуществени вреди претърпени от професионално
заболяване „вибрационна болест от втори към трети стадий със съдово дистоничен
слухововестибуларен и костно ставен синдром“, представляващи разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавал ако работеше на длъжност „***” и
пенсията за инвалидност, която е получил за периода от 01.12.2013г. до
01.02.2015г. и от 10.03.2015г. до 01.03.2018г. след извършено прихващане със
сумата 28 795.95 (двадесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и пет лева
и деветдесет и пет стотинки) дължима по обратен изпълнителен лист от 14.12.2012г.,
издаден по гр.д.№2639/2011г. по описа на Районен съд Пловдив и разноски по гр. д.
№105/2008г. по описа на Районен съд Пирдоп, както и по Определение от 12.12.2014г.
по гр.д.№1236/2014г. по описа на Районен съд Асеновград, ведно със
-стр.5 от решение по в. гр. д. № 2122/18г. на ПдОС-
законната лихва от подаване
на исковата молба 19.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 1 766.40 (хиляда седемстотин
шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки) разноски.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:1.
2.