Решение по КНАХД №422/2025 на Административен съд - Ямбол

 

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, против Решение № 37 от 15.09.2025 г. по АНД № 576/2024 г. на Районен съд – Елхово. Със съдебния акт ЕРС отменил Наказателно постановление № 8807 от 27.08.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Д. Р. Д. от [населено място], за извършено на 24.07.2024 г. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева.

Претендира се отмяната на решението на Районен съд – Елхово по съображения за неговата неправилност като постановено в противоречие със закона и с трайната съдебна практика по сходни казуси. По същество се оспорват изводите на съда за допуснати от органа нарушения, водещи до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод за правилността на правната квалификация на деянието и за приложимата санкционна норма, довело до неяснота и невъзможност да се разбере каква точно е била волята на наказващия орган. Иска се отмяната на съдебния акт, ведно с потвърденото с него НП. Заявена е претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията Д. Р. Д., редовно призован, се представлява от адвокат П. П., редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да потвърди постановения съдебен акт. Претендира разноски пред касационната инстанция съобразно списък, приложен към отговора на жалбата.

 

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 37 от 15.09.2025 г. по АНД № 576/2024 г. на Районен съд – Елхово, с което е отменено НП № 8807 от 27.08.2024 г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Д. Р. Д. от [населено място], на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева за извършено от него на 24.07.2024 г. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 24.07.2024 г. служители в Отдел „Контрол републиканска пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в АПИ, при изпълнение на служебните си задължения по осъществяване контрол по републиканската пътна мрежа на път I-7, километър 287+400 метра в 10:47 часа спрели за проверка движещо се по път I-7 в посока от гр. Елхово към гр. Ямбол съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси [Марка], модел *** БЛС с peг. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер]. При извършената проверка било установено, че МПС се управлява от Д. Р. Д. от [населено място], както и че ППС е собственост на „Транс Р.“ ЕООД, [населено място] и че се извършва превоз на пшеница. При направеното измерване с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200008 и ролетка 1308/18 (5м), било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.32 м сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (трета, четвърта и пета) е 28.450 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването е с 4.450 тона. За извършеното измерване бил съставен протокол за измерване на превозно средство № 0000074 от 24.07.2024 г. За констатираното нарушение против Д. Р. Д. бил съставен АУАН № 0010141 от 24.07.2024 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Така съставеният акт бил предявен и връчен на Д. Р., като той не направил възражения и не представил такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 8807 от 27.08.2024 г., с което на Д. Р. Д. от [населено място], на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева за извършено от него на 24.07.2024 г. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като фактическото описание на нарушението изцяло съвпада с това, посочено в съставения АУАН.

При тази фактическа установеност въззивната инстанция приела, че НП подлежи на отмяна на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, тъй като при съставянето на АУАН и при издаване на санкционния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение. Съдът приел, че с оглед разписаните в чл. 3, чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ правила в конкретния случай липсват факти в АУАН и в НП за допустимата максимална маса на управляваното от ППС и неговото окачване, което препятства извършването на преценка за обективна съставомерност на деянието. На това основание отменил НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика.

В конкретния казус отговорността на Р. е ангажирана за това, че на 24.07.2024 г. в 10:57 часа на път I-7, километър 287+400 метра с посока от [населено място] към [населено място] управлява и извършва превоз на товар (пшеница) със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси [Марка], модел ****** БЛС с peг. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер], като при направено измерване с електронна везна модел PW-10№ К0200008 и ролетка 1308/18 (5м) са установени надвишени максимално допустими норми на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ - при измерено разстояние между осите 1.32 м сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (трета, четвърта и пета) е 28.450 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

В административнонаказателната преписка се съдържа съставеният от проверката Протокол за измерване на превозно средство № 0000074/2024 г., (надлежно връчен на Р. срещу подпис), в който са отразени също следните данни: камион с максимално допустимо натоварване от 40 тона, измерено при проверката натоварване от 46,70 тона, като превишението е с 6 700 кг; влекач с максимално допустимо натоварване от 18 тона, измерено при проверката натоварване от 18,25 тона, като превишението е с 250 кг; досежно влекач 1 е посочено, че натоварването е 28,45 тона, като липсва отбелязване относно наличие на натоварване.

При тези данни правилно районният съд е обосновал извод за липса на факти в АУАН и в НП за допустимата максимална маса на управляваното от Д. Р. Д. ППС и неговото окачване. Наказаното лице е привлечено към административнонаказателна отговорност за управление на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, представляващо състав от ППС по чл. 3 от посочения подзаконов нормативен акт. В тази норма обаче се съдържа препращане към чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Така, според разписаното в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ правило състав от ППС с пет оси, каквото е управляваното от Русинов, следва да има допустима максимална маса от 40 тона, тъй като установеното в чл. 7, ал. 1 допустимо максимално натоварване на ос за ППС важи само за случаите, в които ППС има допустима максимална маса по чл. 6 от наредбата. Също така според регламентацията на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. посочените в нея стойности на натоварване освен с допустимата максимална маса на ППС се свързват и с окачването на превозното средство, като касаят ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или с такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. Независимо, че в изготвения за извършената проверка протокол такива данни се съдържат, то те липсват в съставения АУАН и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Това съставлява нарушение на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4, съответно - по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като липсва посочване на съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение. Така допуснатото в хода на административнонаказателното производство нарушение действително препятства извършването на преценка за обективна съставомерност на деянието, както правилно е приел и районният съд. Това от своя страна е основание за отмяна на издадения санкционен акт. Като е достигнал до тези изводи и е отменил наказателното постановление, ЯРС е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид заявената от ответника по касация претенция за разноски, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 400 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 15.09.2025 г. по АНД № 576/2024 г. на Районен съд – Елхово.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на Д. Р. Д. сумата от 400 (четиристотин) лева за направените пред касационната инстанция разноски по делото.

Решението е окончателно.