№ 240
гр. Благоевград, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело
№ 20231200900050 по опИ. за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците З. П. О., П. З. О. и Е. З. О. – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
не се явяват. За тях се явява адв. Г. М., с пълномощно по делото.
За ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, уведомен за датата на съдебното заседание, се явява адв. И. Ц., с
пълномощно по делото.
Третото лице-помагач Р. А. А., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се
явява. Не се явява и негов процесуален пълномощник.
Свидетелят А. Т. Р., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Е. Е. М., редовно призован, не се явява.
Вещото лице И. В. А., редовно призована, се явява лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТСТРАНЯВА от съдебната зала свидетеля А. Т. Р..
ДОКЛАДВА се постъпила по делото на 18.06.2024 година съдебно-
1
психологична експертиза.
АДВ. М.: Нямам възражения да се изслуша вещото лице.
АДВ. Ц.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.
Съдът счита, че експертизата е своевременно депозирана, в изискуемата от
закона форма, експертът И. В. А. се явява лично, поради което следва да бъде
извършен разпит на същата.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА се към изслушване на заключението на вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза.
СНЕМА се самоличността на същото:
** И. В. А. – ****.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да
даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. И. А.: Поддържам представеното заключение. Нямам добавки и
уточнения по същото.
На въпрос от адв. М.:
В. Л. И. А.: След като съм извършила събеседване с П. и Е., дали може да се
каже, че между тях и починалата В. е съществувало отношение на обич и
доверие, както и била ли е изградена трайна и дълбока емоционална връзка –
категорично да; начинът им на живот го предполага, те са една много
сплотена общност, имали са силна емоционална връзка, разчитали са един на
друг, тя е била с функцията почти на грижещ се възрастен за тях.
На уточняващи въпроси от съда:
В. Л. И. А.: Дали има посттравматично разстройство – улавят се
посттравматични симптоми от сорта на флашбекове, най-вече при брата,
който е видял снимки на момичето и в момента всъщност от време на време
има тези флашове да си спомня образите от снимките, и това всъщност го
поддържа, но типично установено посттравматично няма, те са в процес на
преживяване на травмата. Каква е прогнозата ми за затишие – прогнозата е
добра, във времето, разбира се, както са казали хората – майка жали чак до
гроба, но в крайна сметка идва един момент, в който човек свиква да живее с
2
мъката и с липсата на този човек. По литературни данни обикновено се казва,
че пикът на острата стресова реакция е до месец – два, съответно до шест
месеца са острите прояви на разстройството на адаптацията. Има и
индивидуални различия, но те не мърдат много.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Ц.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
Съдът счита, че експертното заключение на вещото лице И. В. А. следва да се
приеме, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА експертното заключение на вещото лице И. В. А., депозирано по
делото на 18.06.2024 година.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на експерта И. В. А. в размер на 890 /осемстотин
и деветдесет/ лЕ., платими от бюджета на съда, доколкото ищцовата страна е
освободена от такси и разноски в настоящото производство.
ОСВОБОЖДАВА вещото лице И. В. А. от участие в заседанието в 14:22 часа.
ПРИСТЪПВА се към разпит на явилия се свидетел.
СНЕМА се самоличността на същия:
А. Т. Р. – ***.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи
по чл. 290 от НК, като същият обеща да каже истината.
СВИД. А. Р.: Не мога да си спомня много от нещата, защото това си е бая
време. Не знам точно месеца, когато стана инцидентът, но датата беше 27 – 28
някъде, 2022 година. Мястото беше на пътя между с. Д. и Ф. – ние така викаме
на с. Х., беше вечерта, тъмничко беше вече, може да е било към 6:30 – 7:00
часа, зимата беше. Аз шофирах моята кола, която е беемве. Колата ми е в КАТ,
не й помня номера. Не й помня номера, защото аз тъкмо си я купих, даже още
не я бях прехвърлил, тя се води на друг човек. В колата бяхме аз и моят
братовчед А.. Имената му са А. М., но фамилията му я забравих. Имаше и
жена с нас – В., починалата. Пътувахме за Х. да вземем братовчеда А., той е от
Г.. Аз пътувах с нея за Х., не бях сам в колата. Нея я взех от нашата махала в Г.
и пътувахме да вземем братовчеда. Той ми звънна да го докарам в нашата
махала, за да се разкара, да се види там с братовчеди и с други хора. Нея я бях
3
взех с мен, защото ние бяхме гаджета. Отидохме и взехме братовчеда. Като
взехме А., той седна до мен на предната седалка, а тя беше отзад. Обърнахме
колата и тръгнахме за Г.. Докато се движехме братовчедът говореше по
телефона с едно момче от Х., по месинджъра говореха. Това момче, с което
той говореше, може да са имали някакви отношения с В. преди ние да станем
гаджета с нея. Тя ми каза да спра колата, ядоса се нещо, че братовчедът говори
с това момче. Аз спрях колата отстрани и тя каза, че ще си ходи пеш, викам:
„защо да си ходиш пеш“,: „защото говори с това момче“ вика, викам й: „те са
си приятели“. Тя се разсърди и слезе от колата. Виках я да се качи в колата, но
не се качваше, и вместо да тръгне за Г., да си идва към нас, тя се обърна за Х.,
обратно надолу. Аз обърнах колата и спрях отстрани вдясно, пуснах аварийни
и отидох при нея, питах я: „защо правиш така, защо се ядосваш от нищото,
айде да си вървим“, а тя се дърпа, вика: „няма да се кача“. Не сме се скарали,
само спорехме – „качи се в колата“, „няма да се кача“. Не сме се сдърпали, аз
само я хванах за ръцете и й казах: „хайде да се качиш“, а тя: „не, не, пусни ме“
и се обръща да върви нагоре пак, обратно пък за Г.. И тя като върви, аз пуснах
колата настрани вдясно на аварийни, тя върви, а аз пак: „айде, айде“, но тя
неще, отиде вече на не знам колко крачки нагоре, на мен колата ми беше малко
по-напред и си викам, че докато обърна колата за една – две минути, на нея ще
й мина ядът, ще я кача и ще си тръгнем. Аз докато обърна колата, видях, че
отдолу идва една кола, видях само светлините, бързичко караше. Отдолу – от
Х. идваше кола, караше доста бързо, но видях светлините. Аз нямах никаква
представа, че нещо ще стане. Аз си ходех и като доближих до моята кола,
тъкмо да я отворя и да се кача в нея, чух удар. След като се обърнах, тя вече
беше на земята, но колата избяга – нито спря, нито нищо. Не е падала на
земята преди да дойде колата. Не съм я плеснал, тя като си отиде нагоре, аз се
обърнах и по едно време чух удара, изтичах до нея, но тя беше на земята вече
когато мина колата. Аз като я оставих, за да си ида към колата, тя си ходеше,
беше си права, но аз бях с гръб вече, обърнах се към моята кола. Аз не знаех,
че ще стане това нещо, аз вървях към моята кола, за да я обърна, но докато
стигна до нея и чух удар, изтичах до нея, но видях кръв там. Дойде и
братовчедът, взехме да викаме там, да се плашим, и той взе, че избяга. Той
избяга, вика: „айде да бягаме, да бягаме“, вкара ме още повече в паника, и аз
като видях толкова много кръв там, то почна кръвта да върви по земята, не
знам какво стана с мен – паникьосах се, краката ми започнаха да се скосяват,
4
едвам се качих в колата, и се върнахме. Върнахме се през Х., там има едно
село, и през * се върнахме. Не бяхме пили – аз въобще не пия, никакви работи
– нито дрога, нито цигари, нито кафе, А. пуши цигари, а тя също нищо не
използва – нито кафе, нито цигари, нищо. Тя беше на 17 – 18 години. С нея
бяхме гаджета от година – година и нещо. С нея нямахме никакви проблеми.
Аз бях с гръб и само чух удара, нищо не съм видял. А. през това време беше
до моята кола, май беше вътре в кола. Не знам дали той е видял какво се е
случило зад мен, може и да е видял, може и да не е видял. А. може и да е
видял, не знам, той беше или в колата, или до колата беше. Него го разпитваха
на наказателното. Аз първи пристигнах до нея, а след това и той дойде там и
взе да цика, аз също взех да цикам. Той започна да ме дърпа и да ми вика:
„айде да бягаме“, взе да плаче. Не звъннахме на полицията, аз се уплаших.
Като обърнах през * видях полиция, исках да спра, обаче се уплашихме много.
Звъннах на едни братовчеди, но и те ме уплашиха. Аз като видях по земята
толкова много кръв, все едно вода се сипваше, и се уплаших, очите ми
напълно почерняха. Тя лежеше на асфалта. Тя си ходеше права, аз никога не
съм си мислел, че това ще стане, и аз както си ходех, чух удара и се обърнах,
но тя вече беше на земята, а колата си отиде, не можах нито номера да й видя,
нито нищо. Не съм видял удара, само го чух. Тя лежеше на асфалта – в дясно
ли беше, в ляво ли, на самия асфалт някъде. Тя беше легнала на земята. Аз не
съм видял удара, само го чух, затова се и обърнах, обаче беше късно, той я
беше ударил.
На въпроси от адв. Ц.:
СВИД. А. Р.: След удара тя лежеше на пътя в посока за Г., нагоре. Тя когато
слезе, се обърна нагоре, може и да е пресякла от другата страна да върви
нататък, обаче аз бях вече в гръб, не съм видял какво става, само чух удара. Тя
беше или по вдясно, или по вляво, не беше точно в центъра на пътя. След като
беше прегазена тя беше май повече в платното за Д.. Тя беше облечена със
светли дрехи – с една жилетка и един клин или анцуг, не мога да кажа точно.
В нещо светло беше облечена, но не знам какъв цвят. Беше обута май с чехли.
Колата караше много силно, аз докато взема моята, тя мина, нямах време да й
кажа нещо, нямах представа, че ще стане нещо. Аз гледам, че идва колата, ама
не знам, че ще стане нещо. Колата се движеше бързично, не съм видял нито
мярка, нито номера, нито цвят – нищо, то беше тъмно. Колата беше в тъмен
цвят, но не знам какъв.
5
На въпроси от адв. М.:
СВИД. А. Р.: Тя като слезе от колата ми и тръгна надолу, отиде на 50 метра, аз
пуснах моята кола настрани и пуснах аварийните, доближих я, говорих й да се
качи в моята кола и тя се качи от дясната врата, обаче като се качи и пак си
слезе от лявата врата. Тя като слезе и тръгна обратно, аз се върнах да я взема,
спрях до нея и й казах да се качи, тя се качи през задна дясна врата, но докато
аз отида до шофьорското място тя пак реши и слезе от лявата врата. Тя се качи
от дясната врата и слезе от другата врата, от лявата, т.е. вече излезе на пътя, а
аз бях встрани вдясно. Слезе и тръгна да се връща за Д. нагоре, това е първият
път. Вторият път слезе пак от вратата и си продължи нагоре за Д., от дясната
врата се качи, а от лявата слезе. Пак излезе на платното, и вторият път. Пак си
говорехме, викам й: „защо слизаш“. Аз тогава бях извън колата, бях отзад на
колата. Колата си беше на място, не беше в движение, тя слезе и вика: „ще си
вървя пеш“, викам й: „немой“, и тя като тръгна нагоре, аз се обърнах надолу,
за да обърна колата, и тогава виждам, че отдолу идва друга кола. Идва друга
кола, обаче аз не съм си мислел, че ще стане нещо. Тя сигурно е пресичала, не
знам, ама само чух удара и се обърнах. Не съм видял покрай нас да минава
снегопочистваща кола, опесъчаваща пътя, с жълти лампи. Пътят не беше нито
мръсен, нито заледен, нито нищо.
На въпроси от съда:
СВИД. А. Р.: Асфалтът си беше чист, нямаше сняг. Студ имаше. Пътят не
беше заледен, асфалт си беше. По тъмно време беше. Не си спомням дали е
било ясно, или облачно.
На въпроси от адв. М.:
СВИД. А. Р.: Вторият път В. се качи в колата от задната дясна врата, обаче
слезе от лявата врата. Аз бях до дясната страна на колата, при задна дясна
врата. Тя си отвори задната лява врата и слезе от колата, не е скачала. Аз през
това време минах вече при нея, бях вече при нея, но тя си отвори вратата и
слезе от колата.
На въпроси от съда:
СВИД. А. Р.: Тя като се качи от дясната врата, аз тръгнах към шофьорското
място. Минах отзад, тръгнах да заобикалям, за да ида към шофьорското място.
В тоя момент тя си отвори вратата и си слезе. Пак се срещнахме, обаче тя си
6
искаше нейното, викаше: „няма да се кача в колата“, нещо се ядоса сигурно от
братовчеда, не знам какво. Слезе от колата, аз й говорех: „немой, немой“, а тя
вика: „ще си ходя“. Пуснах я, защото очаквах, че след около 2 до 5 минути ще
й мине ядът, мислех да обърна колата и да отида да я взема пак, като в тоя
момент стана ударът. Преди да се зададе отсреща тази кола, за която говоря, тя
не е падала по земята, не е лежала по асфалта, не съм я удрял, не съм я
насилвал. До последно си говорех с нея, тя срещу мен, аз срещу нея, не е
падала на асфалта.
АДВ. Ц.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът счита, че следва да приключи с разпита на свидетеля и да го освободи
от съдебната зала, като му определи възнаграждение в размер на 30 /тридесет/
лЕ. за явяването му в днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на свидетеля А. Т. Р. в размер на 30 /тридесет/
лЕ., за явяването му в днешното съдебно заседание.
ОСВОБОЖДАВА свидетеля А. Т. Р. от по-нататъшно участие в заседанието и
същият напусна съдебната зала в 15:00 часа.
АДВ. Ц.: Поддържам искането си за спиране на настоящото производство,
което съм формулирал в отговора на исковата молба, с оглед постъпилата
информация за обвинителен акт, внесен в съда.
АДВ. М.: Оспорвам така направеното искане, като считам, че същото е
неоснователно. Няма основания за спиране на настоящото гражданско дело.
Противопоставям се на това искане. В действителност онзи ден, на 4-ти
мисля, получих обвинителен акт с Разпореждане 416/01.07.2024 година, от
което е видно, че е образувано Наказателно дело № 703/2024 година срещу Р.
А. А.. Същото наказателно дело е насрочено за 18.07.2024 година от 11:00
часа, и тъй като аз ще отсъствам, по това дело съм пуснал молба с изразено
становище по чл. 248, ал. 1 от НПК – изразил съм становище, че в
наказателното производство няма да предявяваме граждански иск и сме
направили искане да бъдем конституирани като частни обвинители, за което
съм представил нарочна молба. На заседанието на 18.07. няма да мога да се
явя, тъй като имам уважителни причини, приложил съм и писмени
7
доказателства. В досъдебното производство подсъдимият не признава вината
си, обвинението е по чл. 343, като отделно от това има и обвинение, че е
управлявал след употреба на наркотични вещества.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, счита следното:
На съда е и ноторно известно заявеното от пълномощника на ищеца в
днешното съдебно заседание, а именно от справка в ЕИСС, че към настоящия
момент е образувано НОХД № 703/2024 година по опИ. на Окръжен съд –
Благоевград, с което е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 от НК
срещу Р. А. А., с предмет – причинена по непредпазливост смърт на лицето В.
З. О. при ПТП, настъпило на 29.01.2022 година, около 20:25 часа вечерта, на
път № III-19716, при км 0.5 от с. Х. посока с. Д., обл. Б., ПТП, от което се
твърди, че е настъпила смъртта на В. З. О. и във връзка с което се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от ищците по настоящото дело.
При предходно искане на ответната страна за спиране на производството по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е отказал спиране на производството
по делото, тъй като не е било образувано наказателно производство пред
наказателния съд.
Към настоящия момент такова производство е образувано и становището на
съда е, че принципно деликтната отговорност е отделна от наказателната
отговорност и съдът би могъл да разглежда производството по делото и преди
приключване на наказателното производство с влязъл в сила законов акт
(присъда или споразумение).
В настоящия случай обаче съдът счита, че са налице редица обстоятелства от
обективна страна, които налагат подробното и точно изясняване на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП на 29.01.2022 година, около
20:25 часа вечерта, на път № III-19716, при км 0.5 от с. Х. посока с. Д., обл. Б.,
ПТП, от което се твърди, че е настъпила смъртта на В. З. О. и във връзка с
което се претендира обезщетение за неимуществени вреди от ищците по
настоящото дело, както и изясняване на вината и отговорността на
делинквента, срещу който е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343 от НК, за обстоятелствата, при които е настъпило
самото ПТП, механизма за причиняване увреждането на починалата по-късно
В. З. О., т.е. за изясняване вината и отговорността за извършеното деяние,
което съставлява деликт по настоящото дело и за което е повдигнато
8
обвинение за престъпление по наказателното дело.
Съдът счита, че редица обстоятелства във връзка с осъществяването и
настъпването на ПТП не са изяснени по настоящото дело в значителна степен
и биха представлявали значителна трудност за изготвяне на поисканата от
ищцовата страна съдебно-техническа експертиза.
Поради изложените съображения съдът счита, че конкретно в настоящия казус
са налице обстоятелства от обективна и субективна страна по данни за
извършено престъпление, които съдът намира, че следва да бъдат безспорно
установени и изяснени в рамките на наказателно производство преди същият
да се произнесе с решението си по настоящото дело. Налице са и
обстоятелствата за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК и поради това, че наказателното производство вече е на етап
внесен за разглеждане обвинителен акт пред Окръжен съд – Благоевград и е
образувано НОХ дело по опИ. на същия съд. Ето защо съдът счита, че
производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт по НОХД
№ 703/2024 година по опИ. на Окръжен съд – Благоевград.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по настоящото Търговско дело № 50/2023 година по
опИ. на Окръжен съд – Благоевград, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК –
до приключване с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 703/2024 година по
опИ. на БлОС.
Определението на съда за спиране на производството подлежи на обжалване
пред по-горната съдебна инстанция в едноседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
9