МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.П.Д. *** е било предявено
обвинение за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за това, че през месец май 2008 г. в град Ловеч
противозаконно присвоил чужда движима
вещ товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ"
с регистрационен № С 5831 НС на стойност 2 331 лева, собственост на
ЕТ „КИБО-48 Кирил Б.", Кирил Григоров Б.
***, който владеел.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил деянието, за което е предаден
на съд. Счита, че Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.206 от НК като е продал чужда вещ,
въпреки несъгласието на собственика. Моли съда да го признае за виновен и да му
наложи наказание при смекчаващи вината обстоятелства, каквото се явява чистото
му съдебно минало.
Подсъдимият Д.П.Д.,
редовно призован се явява лично и с адвокат Р.К., който моли съда да постанови
присъда, с която да признае подзащитния му, за не виновен по повдигнатото му
обвинение. Изтъква, че собственост върху МПС се придобива чрез писмен договор с
нотариална заверка на подписите и такъв за процесното МПС не е съставян, поради
което собствеността на автомобила по документи и до настоящия момент е на фирмата
на Кирил Б.. Твърди, че се е касаело до размяна на МПС-та, чието прехвърляне е
следвало да стане след доплащане от страна на сина на Кирил Б.. Заявява, че
както подзащитният му го е получил да го ползва, така и той от своя страна го е
предоставил на трето лице да го ползва, без да е налице умисъл за присвояване
на тази вещ. Алтернативно моли съда, ако приеме, че Д. следва да носи
наказателна отговорност да му наложи възможно най-лекото наказание.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, показанията на
свидетелите и заключението на съдебно авто-техническата оценителна експертиза,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.П.Д. ***. Бил женен, със средно образование,
безработен, не осъждан.
Кирил Григоров Б. имал
регистрирана фирма на негово име ЕТ „КИВО-48-КИРИЛ
Б.". За нуждите на фирмата притежавал
и товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ" с регистрационен № С 5831 НС,
който бил собственост на неговата фирма съгласно
Удостоверение №104134000650. Видно от приложената по дознанието документация от СДВР, Отдел „Пътна полиция" е установено, че
автомобила е бил придобит през 2003 г. като е бил внесен от
Германия / л. 20-24/.
Кирил Б.
издал генерално пълномощно на неговата съпруга С.М.Б.
да управлява фирмата. През 2007 г. тя дала товарният автомобил на техният син В.К.Б. да
извършва търговска дейност.
В.К.Б. и подсъдимият Д.П.Д.
били познати и били в добри отношения. През
месец януари 2008 г.
двамата се разбрали да извършат размяна като обвиняемият Д. даде
на В.Б. неговият товарен автомобил „ ИВЕКО 80
Е 15", а той от своя страна да му
даде товарният автомобил „Форд Транзит" и да му доплати сумата от 10 000 лева. Към момента на
размяната товарният автомобил „Форд Транзит" се намирал на ремонт при
свидетеля Х.Л. и след отремонтирането му бил предаден на подсъдимия с
всички необходими документи, за да се движи в страната
и чужбина. По този начин В.Б. и Д.Д. си разменили автомобилите, като уговорката
била след изчистване на финансовите взаимоотношения автомобилите да бъдат прехвърлени по съответният законов ред.
Автомобилите били разменени, без да са съставени съответните документи,
удостоверяващи правото на собственост върху същите. В последствие било
установено, че товарният автомобил „Ивеко"
бил взет на лизинг от пловдивска фирма и поради не внасяне на месечните вноски, автомобилът бил прибран от лизингодателя.
През
месец май 2008 г.
подсъдимият Д. се обадил на В.Б. и му казал,
че имало купувач за товарния автомобил „Форд Транзит” и имал намерение
да го продаде. В.Б. му казал, че докато не си оправят финансовите
взаимоотношения, няма да извършва продажба. Независимо от тези обстоятелства Д.Д.
продал въпросният товарен автомобил на лице, което в хода на разследването не е било установено и разпитано.
Нито
едноличния търговец, нито пълномощника му С.М.Б. са давали писмено или устно съгласие товарният автомобил „Форд
Транзит" да бъде продаван на друго лице.
От назначената по дознанието
съдебно авто-техническа оценителна експертиза
е видно, че стойността на микробуса възлиза на 2331 лева.
При
така изяснените фактически обстоятелства настоящата инстанция прие, че по време
на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206
ал.1 от НК, като през м.май 2008
г в град Ловеч, противозаконно присвоил чужда движима
вещ - товарен автомобил „Форд Транзит” с ДК № С 5831 НС на стойност 2 331.00
лева, собственост на ЕТ „КИБО-48 Кирил Б.”, Кирил Григоров Б. ***, който
владеел.
Д. е осъществил изпълнителното деяние на обсебването чрез действие, като се е разпоредил с вещ, която владеел, като със собствена.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото
доказателства. Подсъдимият е знаел, че де юре
не е собственик на вещта и въпреки това я е продал като своя, като е взел
продажната цена, поради
което съдът счита възражението на защитата, че при извършеното деяния липсва умисъл, за неоснователно.
Основателно е твърдението на защитника на подсъдимия, че
по документи автомобила е все още собственост на едноличния търговец, но на
практика той е лишен от правото да владее, ползва и се разпорежда с една
липсваща вещ.
Предвид
на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за
виновен и го осъди.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия Д., настоящата инстанция взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на извършителя и
мотивите за извършване на деянието, а именно неправомерното поведение и на
лицето, което му е предоставило вещта, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.54 от НК му наложи наказание три месеца лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият, към момента на
извършване на деянието, не е бил осъждан на лишаване от свобода за извършено
престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на
деянието и дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Настоящият
състав като съобрази, че със споразумение по НОХД №1585/2009 година на Районен
съд - Петрич, влязло в сила на 07.10.2009 година, Д. е бил признат за виновен в
извършване на 06.10.2009 г. на престъпления по чл.279 ал.1 и чл.318 от НК и на
основание чл.23 ал.1 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева, прие че деянието по
настоящото дело и тези по НОХД №1585/2009 година на РС – Петрич са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което
са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като определи
общо най-тежко наказание по двете присъди в размера на по-тежкото от тях, а
именно шест месец лишаване от свобода, изпълнението на което отложи за срок от
три години. На основание чл.23 ал.3 от НК присъедини към така определеното общо
най-тежко наказание изцяло и наказанието глоба в размер на 100 лева и на
основание чл.25 ал.2 от НК приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД №1585/2009
година на РС - Петрич.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Д.П.Д. да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 50.00 лева и на Ловешки районен съд
сумата от 30.00 лева разноски по делото.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :