Решение по дело №699/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – град Бургас, против решение № 139/23.02.2023 година по н.а.х.д. № 201/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 22-0000424/30.09.2022 година (НП).

С НП, на Я.Г.Я., за нарушение на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта (Наредба № 41 от 04.08.2008 година), на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и за нарушение на чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта (Наредба № 33 от 03.11.1999 година), на основание чл. 93 ал. 2 от ЗАвПр, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. За първото нарушение твърди, че санкционната норма е приложена правилно, тъй като разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр (приета за меродавна правна квалификация от РС) намира приложение по отношение извършването на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадени документи за моторното превозно средство, а в настоящият случай се касае за превоз без документ по отношение на водача. По отношение на второто нарушение посочва, че актосъставителят е отразил, че лицето не е представило пътен лист, тъй като няма как да знае дали съществува такъв или не (въобще), а нарушението – така както е квалифицирано - е свързано с непредставяне на съответен документ в момента на извършване на проверката.

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП Я.Г.Я., е санкциониран за това, че на 16.09.2022 година, около 10:00 часа в град Бургас на улица „Крайезерна“ до „Транс вагон“, извършва обществен превоз на товари (празен) с товарен автомобил марка „Волво ФХ4х2Р“ с регистрационен номер А 9005 НА от категория N3, по маршрут от град Бургас до сервиз „Хидромат“, като при проверката са установени следните нарушения:

1. Водачът притежава категория „С“ придобита на 16.06.1978 година, видно от СУМПС с № *********, като извършва обществен превоз на товари, без карта за квалификация на водача, видно от извършена справка в ИА „АА“;

2. Водачът извършва обществен превоз на товари, без пътен лист за деня 16.09.2022 година с който се извършва превоза, като в законоустановения срок той е представил обяснение с вх. № 52-00-50-7235/16.09.2022 година с приложен пътен лист.

РС е отменил НП.

По отношение на първото нарушение съдът е приел, че АНО неправилно е приложил санкционната норма по чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр, а е следвало да приложи нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр, но, тъй като същата предвижда по –тежко наказание, не може да измени оспореното НП и го е отменил в тази част.

По отношение на второто нарушение съдът е приел, че е налице противоречие между описанието на съставомерните признаци и приложената санкционна разпоредба, доколкото в описанието не е посочено, че пътният лист не се представя в момента на проверката, а е посочено, че се извършва превоз без пътен лист за съответната дата. Затова е отменил оспореното НП и в тази част.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Нормата на чл. 218 от АПК предвижда, че съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Според т.1 от НП, водачът е нарушил чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 година на министъра на транспорта, изискваща от водачите на моторни превозни средства, за управлението на които е необходимо свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.

Нарушението е подведено от наказващия орган под санкционната норма на чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Тази санкционна разпоредба е приложима само в случаите на нарушения за които не е предвидено друго наказание. Разпоредбата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр (приета от РС като коректна правна квалификация на деянието) е изменена с ДВ, бр. 60 от 2020 година, в сила от 7.07.2020 година, като законодателят е вмъкнал следното допълнение „без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността“. С така направеното изменение санкционната разпоредба на чл. 93 ал.1 т. 1 от ЗАвтПр е приложима само в случаите на осъществен обществен превоз на пътници или товари без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвПр. В случая, картата за квалификация на водача не се издава за съответното транспортно средство, а се издава на самия водач, съответно – доколкото в закона не е предвидена изрична (отделна) санкция за това нарушение, налагането от наказващия орган на общата санкция по чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр е законосъобразно. Решението следва да се отмени – в тази си част, като се потвърди НП.

Съгласно т.2 от НП, водачът е нарушил чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта (Наредба № 33 от 03.11.1999 година), според която разпоредба по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100 ал. 1 т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: т. 2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.

Нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 93 ал. 2 от ЗАвПр, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.

Настоящият състав не споделя мотивите на РС за противоречие между описанието на съставомерните признаци на нарушението и приложимата санкционна норма. При словесното описание на нарушението в оспореното наказателно постановление е посочено, че водачът извършва обществен превоз на товари, без пътен лист за деня 16.09.2022 година с който се извършва превоза, след което изрично е отбелязано, че водачът в законоустановения срок е представил обяснение с вх. № 52-00-50-7235/16.09.2022 година с приложен пътен лист. Така направеното описание напълно съответства на приложената санкционна норма, която изисква пътният лист да не е представен в момента на проверката, какъвто е и настоящият случай, предвид представянето му допълнително с писменото обяснение. С оглед на това, неправилно РС е отменил оспореното наказателно постановление в частта по т.2 от същото, поради което оспореното решение следва да се отмени в тази част и да се потвърди НП по отношение на т. 2 от същото.

Изходът от оспорването обуславя основателност на искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора. Ответникът по касацията следва да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (юридическото лице, в чиято структура е наказващият орган) разноски в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид правната и фактическа сложност на казуса за двете инстанции.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 139/23.02.2023 година по н.а.х.д. № 201/2023 година на Районен съд – Бургас

Вместо него постановява

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000424/30.09.2022 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – град Бургас.

ОСЪЖДА Я.Г.Я. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: