РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. ХАСКОВО, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20255600600501 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 306 ал.3 предл.1, вр. ал.1 т.1 от НПК
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Ч. от АК – Хасково, защитник на
подсъдимия В. А. Б. от гр.Д., против протоколно определение от 30.05.2025г. постановено
по НОХД № 349/2024г. по описа на РС – Димитровград, с което съдът по реда чл.306 ал.1 т.1
от НПК, на осн.чл.343 б ал.5 от НК, осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата,
сумата от 8550 лв. представляваща равностойността на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Плюс“ с рег. № *******, послужило за извършване на престъплението.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение. Твърди се противоконституционност на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК и
несъобразеността й с правото на ЕС, за съразмерност и пропорционалност на наказанието.
Сочи се образуваното КД № 15/2024г. и предстоящото по него произнасяне, както и
отправено от РС – Велики Преслав преюдициално запитване до СЕС. С тези доводи се иска
отмяна на обжалваното определение.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира определението за
правилно, обосновано, законосъобразно и предвид произнасянето на Конституционният съд,
1
иска да бъде потвърдено.
Пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му редовно призовани, не се явяват.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение,
по наведените от страните доводи и служебно на осн.чл.314 от НПК намира, че жалбата е
допустима но неоснователна поради следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по внесен от РП – Хасково –
ТО – Димитровград обвинителен акт, изготвен по БП № 482/2024г. по описа на РУ МВР –
Димитровград, с който подсъдимия В. А. Б. с ЕГН ********** от гр.Д., е предаден на съд за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В проведеното на 30.05.2025г. съдебно заседание, е
одобрено споразумение по делото постигнато на същата дата между прокурор при РП –
Хасково – ТО – Димитровград и защитника на подсъдимия, с което последния е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК – за това, че на 30.08.2024г. в
гр.Д., обл.Х., по бул. „Г.С.Р.“, управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Плюс“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.90 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества
или техните аналози – чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA –
0057, за което му е наложено наказание 4 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години и кумулативно на осн.чл. 343 г,
вр.чл. 343 б ал.1 и чл.37 ал.1 т.7 от НК, е лишен от право да управлява МПС за срок от 10
месеца. Приспаднато е времето през което бил лишен от това право по административен
ред, осъден е и за разноски. След одобрение на споразумението, в същото съдебно заседание
съдът по реда на чл.383 ал.2 предл.2 от НПК, провел производство по чл.306 ал.1 т.1 от
НПК, вр. чл.53 от НК относно приложението на чл.343б ал.5 от НК по отношение на лекия
автомобил, послужил за извършване на престъплението и след изслушване становищата на
страните приел, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК се явява приложим закон в случаите
на чл.343 б ал.1- 4 от НК, предвиждащ отнемане в полза на държавата на МПС послужило за
извършване на престъплението когато е собственост на дееца, или присъждане на
равностойността му когато деецът не е негов собственик. Конкретно в случая е прието, че
въпросното МПС послужило за извършване на престъплението е семейна имуществена
общност, а не изключителна собственост на дееца и с тези доводи, с обжалваното
определение на осн.чл.343б ал.5, вр. ал.1 от НК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата равностойността му, в размер на 8550 лв.
Тези изводи на първата инстанция са правилни и се споделят от настоящата.
Престъплението по чл.343б ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен и осъден
с одобреното споразумение което има значение на влязла в сила присъда, е умишлено. МПС
с което това престъпление е извършено от подсъдимия, е негов предмет защото е елемент от
фактическият му състав а не средство, както непрецизно се сочи в разпоредбата на чл.343б
ал.5 от НК. Тази непрецизност обаче не води до противоконституционност на цитираната
разпоредба, а налага тълкуването й, както е прието в Решение № 8 /17.07.2025 г. по к. д. №
2
15/2024 г. на КС на Република България. Посочената норма на чл.343 б ал.5 от НК, макар да
намира принципно основание в чл.53 ал.1 б. „Б“ от НК, я доразвива и се явява специална по
отношение на нея, поради което намира приложение в случая, защото касае престъпленията
обхванати от чл.343 б ал.1- 4 от НК и за тях е императивна – задължителна. Ето защо след
като подсъдимият е признат за виновен и осъден с одобреното споразумение за
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, приложението на чл.343б ал.5 от НК относно МПС
което управлявал при извършването му, е задължително. Въпросният автомобил
представляващ „ Фолксваген Голф“ модел „Плюс“ с рег. № *******, не е изключителна
собственост на подсъдимия, независимо от отбелязано в регистрационният му талон в който
единствено подсъдимият е вписан като негов собственик, а се намира в режим на
съпружеска имуществена общност, която е бездялова. Това е така защото по делото липсват
данни, бракът на подсъдимия датиращ от 1990г. в рамките на който през 2023г. е придобит
автомобила, да е прекратен. При това положение правилно подсъдимият е осъден да заплати
в полза на Държавата равностойността на автомобила в размер на 8550 лв., установена от
заключението по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза. Не се
споделят и оплакванията, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на правото на
ЕС, а обстоятелството, че от друг съдебен орган е отправено преюдициално запитване за
съответността й с правото на ЕС, след като няма произнасяне от СЕС, е ирелевантно за
настоящото дело. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно,
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн.
чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1, вр. чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.05.2025г. постановено по НОХД №
349/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което осн. чл.343б ал.5, вр.ал.1 от НК,
подсъдимият В. А. Б., с ЕГН ********** от гр. Д., е осъден да заплати в полза на
Държавата, равностойността на МПС послужило за извършване на престъплението – лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Плюс“, с рег. № *******, в размер на 8550 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3